РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното
от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 1719 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на В.К.А. и С.К.А., срещу решение № 285475/26.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 3948/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, с което са
оставени без уважение претенциите им срещу К.С.А. за присъждане на издръжка. В
жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно. Излагат съображенията си. Молят съда да отмени решението и да
постанови друго, с което да им присъди претендираната издръжка.
Въззиваемата
страна К.С.А. в законоустановения срок не е подал отговор на въззивната жалба.
За съдебно заседание въззивниците, редовно уведомени, не се явяват и не
изпращат представител. С писмена молба молят първоинстанционото решение да бъде
отменено и съдът да им присъди търсената издръжка от техния баща.
За съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.
Въззивната
жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
и допустим съдебен акт.
Софийският
градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
становището и възраженията на страните, приема за установено следното:
Искът, предявен
от С.К.А., срещу К.С.А., е за издръжка в
размер на 200 лв. месечно, считано от 22.01.2019 г., до навършване на
двадесетгодишна възраст, на основание чл. 144 от СК.
Искът,
предявен от В.К.А., срещу К.С.А., е за
издръжка в размер на 400 лв. месечно, считано от 22.01.2019 г., до навършване
на двадесет и пет годишна възраст, на основание чл. 144 от СК.
С решение № 285475/26.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 3948/2019 г., СРС, ІІІ ГО, 91 състав е отхвърлил исковете,
като неоснователни.
Във въззивната жалба са наведени
доводи, че пред първоинстанционния съд са представени два броя нотариални
актове, единият на името на ответника, а вторият, че същият е заплатил
продажната цена на апартамент в гр. София, които доказват, че бащата на ищците
разполага с парични суми. Излагат, че представения документ за прекратено
трудово правоотношение на ответника е от 28.05.2019 г., а нотариалния акт, с
който ответника е заплатил продажната цена на апартамента на баща си, е от
19.12.2019 г., което районния съд не е коментирал.
Наведените доводи са неоснователни.
Възможността
за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка
материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства
особено осезателно от родителя. Родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетните си деца, като
средствата трябва да касаят релевантния период, а не предходен такъв.
Настоящия съдебен състав счита, че не е
установено въззиваемия да реализира доходи, които да задоволяват неговите нужди
и едновременно с това, че има възможност да заплаща търсената от въззивниците издръжка
или част от нея.
Наличието на такива средства не се доказва- установява се, че за процесния
период- от датата на предявяване на исковете, трудовото му правоотношение е
било прекратено, считано от 01.06.2019 г., че дължи месечна погасителна вноска в размер на 285,27
лв. по изтеглен от него потребителски кредит, като кредитните задължения са
относими към възможността и размера на възможността за участието на дължащото
издръжка лице в издръжката на пълнолетните му деца, което задължение за
издръжка не е безусловно (за разлика от издръжката на непълнолетно дете).
Относно купеният от ответника недвижим имот в полза на неговия баща- това
обстоятелство намалява финансовите възможности на ответника. Продадената на
07.12.2018 г. ½ идеална част на семейното жилище от ответника, е за сума
в размер на 11 000 лв., която, с оглед обстоятелството, че ответника е
безработен, съдът счита, че е необходима за собствената му издръжка и за
покриване на вноската по потребителския му кредит.
Ищците е следвало да проведат
пълно и главно доказване относно материалните възможности на ответника да дава
месечна издръжка в претендирания или по-нисък размер, без тя да съставлява
особено затруднение за ответника. Поради недоказване на обстоятелствата, от
които за страната произтичат благоприятни правни последици, съдът е отхвърлил
предявените искове, като неоснователни. Първоинстанционният съд е мотивирал неоснователността на
предявените искове поради недоказаност на същите, т. е. неоснователен е
доводът, че решението е необосновано.
Районният съд е изложил мотиви в тази насока, които се споделят от
въззивния съд.
От така установената фактическа
обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното
решение, е правилно.
И във въззивната инстанция не се
ангажираха никакви доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия
съд в правилността на атакуваното решение. Налага се извод, че първоинстанционното
решение, следва да бъде потвърдено.
Никоя от страните не претендира
присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася относно
такива.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 285475/26.11.2019
г., постановено по гр. д. № 3948/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.