№ 67
гр. Берковица, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100846 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХV от ГПК - „БЪРЗО
ПРОИЗВОДСТВО“.
Образувано е по предявен от Е.В.А.. чрез неговия баща и законен
представител В. Н. А. иск за увеличение на присъдена издръжка против М. С.
П. с правна квалификация чл. 150 СК във вр. с чл. 143 СК – за
увеличение на присъдена с влязло в сила Решение от 28.03.2016 г. по гр.д. №
684/2015 г. на Районен съд – Берковица издръжка от 120 лева на 350 лева.
Ищецът Е.В.А.. твърди в исковата си молба, че с Решение от
28.03.2016 г. по гр.д. № 684/2015 г. на Районен съд – Берковица, ответницата е
осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева. Твърди, че е
налице промяна в обстоятелствата, която обосновава изменение в размера на
присъдената издръжка. Изминали са повече от 8 години и нуждите му са
нараснали.
Моли съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена
да му заплаща издръжка вместо 120 лева в размер на 350 лева.
Ответницата М. С. П. чрез назначения й особен представител е
подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на
предявения иск в дадения й по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва
1
размера на претендираната издръжка. Моли издръжката да бъде
определена в минимален размер.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът Е.В.А.. носи доказателствената тежест да докаже
изложените в исковата молба факти относно:
съществено изменение на обстоятелствата, при които е постановено
влязлото в сила Решение от 28.03.2016 г. по гр.д. № 684/2015 г. на
Районен съд – Берковица, което обуславя изменение на присъдената
издръжка;
размерът на издръжката, от която детето има нужда и във
възможностите на майката е да заплаща претендираната издръжка в
размер на 350 лева.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти:
- ответницата е майка на детето;
- с Решение от 28.03.2016 г. по гр.д. № 684/2015 г. на Районен съд –
Берковица, ответницата М. С. П. е осъдена да заплаща месечна издръжка
на детето в размер на 120 лева;
- че нуждите на детето за изминалия период са нараснали.
От събраните по делото доказателства се потвърди, че ответницата М. С.
П. е майка на детето Е.В.А.., което е родено на 11.01.2012 г. и към момента е
на 13 г. /удостоверение за раждане на л. 3/.
С влязло в сила Решение от 28.03.2016 г. по гр.д. № 684/2015 г. на Районен
съд – Берковица /л. 5-6/ съдът е предоставил упражняването на родителските
права на бащата и е осъдил майката да заплаща издръжка за детето в размер
на 120.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че от
постановяване на издръжката е изминал период от време, през който
безспорно нуждите на детето са нараснали, като е налице и увеличение на
необходимите средства за неговата издръжка.
2
Детето е непълнолетно и има право на издръжка от бащата, като
задължението за издръжка е безусловно съобразно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 СК във вр. с чл. 141 СК.
По делото не се спори, че са налице обстоятелства, които обосновават
изменение на присъдената издръжка.
Спорът в случая се свежда до размера на претендираната издръжка, като
се оспорва сумата над минималната за страната издръжка.
Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи,
като съгласно чл. 142, ал. 2 СК издръжката на едно дете при всички случаи не
може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата. Към датата на
подаване на исковата молба – 13.11.2024 г. размерът на минималната за
страната заплата е бил 933 лева, съответно мининалната издръжка е била в
размер на 233.25 лева. От 01.01.2025 г. минималната работна заплата е
увеличена на 1077 лева или издръжката след тази дата не може да е по-малка
от 269.25 лева, който факт следва да бъде съобразен от съда при условията на
чл. 235, ал. 3 ГПК.
Следователно така определената издръжка от 120 лева както към датата
на подаване на исковата молба, така и към настоящия момент е под
минималната издръжка за страната.
В конкретния случай съдът намира, че са налице трайно променени
обстоятелства, които обосновават извод за необходимост от промяна на
присъдената издръжка. От 2016 г. до сега минималната работна заплата за
страната се е увеличила няколко пъти - от 420 лева към 2016 г. на 1077 лева.
Респективно е променена и минималната издръжка от 105 лева към 2016 г. на
269.25 лева. Доколкото размерът на минималната издръжка е обвързан с
размера на МРЗ, а последната е променена, то налице е безспорно трайна
промяна.
Трайна промяна е налице и по отношение на нуждите на претендиращия
издръжка – при постановяване на предходната издръжка детето е било на 4
години, докато сега е тийнейджър на 13 години и е ученик в 6-ти клас в Трето
ОУ „Иван Вазов“ – гр. Берковица /социален доклад/, което обосновава и
нарастване на неговите ежедневни нужди, така и на образователните му
потребности. По данни на детето, което беше изслушано в съдебно заседание
3
и с оглед отразеното в социалния доклад /л. 53 гръб/ ежедневно детето
получава 10 лева джобни /тоест около 300 лева месечно/. Има данни, че
детето има специфични образователни потребности и се обучава с подкрепата
на ресурсен учител /социален доклад л. 53 гръб, показания на свидетеля
Красимир Г.ев/, за което обаче не се заплаща допълнително и не се закупуват
лекарства /обяснения на бащата в проведеното ОСЗ/.
По данни на свидетелката Люба А.а за нуждите на детето месечно са
необходими между 700/800 лева. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелката, като мотивите за това са следните. С ПМС № 212/02.11.23 г.
линията на бедност за 2024 г. е определена в размер на 526 лева, респективно
с ПМС № 328/30.09.24 г. линията на бедност за 2025 г. е определена в размер
на 638 лева, която сума се явява минимума, необходим за едно лице за
физическото му оцеляване и от който размер нагоре следва да бъде определен
размера на необходимата месечна издръжка за едно дете, съобразно
Конвенцията за правата на детето. При служебна справка, направена от съда в
публичния електронен регистър на НСИ за паричния разход средно на лице за
четвърто тримесечие на 2024 г. е видно, че средностатистическият общ разход
на лице възлиза на 2299.02 лева /като се извадят разходите за алкохолни
напитки и тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства и други разходи/ – тоест за един месец
разходите на дадено лице достигат до около 717.82 лева, като в тази сума се
включва храна, облекло, обувки, свободно време, културен отдих,
образование и др.
Ето защо съдът намира, че за нуждите на детето са необходими не по-
малко от 700 лева месечно /както към датата на завеждане на исковата
молба, така и към момента/. При определянето на тази сума съдът съобрази
и възрастта на детето, което в момента е тийнейджър, за когото има данни, че
има специфични образователни потребности, като следва да се отбележи, че
независимо че към момента това не е свързано с допълнителни разходи,
наличието на такива потребности само по себе си обуславя по-големи
месечни нужди, за чието ефективно задоволяване са необходими повече
средства.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице трайна промяна в
обстоятелствата, която обосновава изменение в размера на присъдената
4
издръжка.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, като ал. 2 на същата разпоредба гласи, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Макар в момента М. С. П. да е безработна и да не реализира други
доходи, последната е в работоспособна възраст, липсват доказателства да е с
намалена работоспособност или да са налице обективни причини, поради
които не е в състояние да полага труд. Поради което следва да се приеме, че
във възможностите й е да реализира доходи поне в размер на установената за
страната минимална заплата.
Задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а
когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител,
както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер
на издръжката.
В случая съдът намира, че поне половината от издръжката следва да бъде
поета от майката, предвид факта, че непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието са поети от бащата /което се установи от
изготвения по делото социален доклад и показанията на разпитаните по
делото свидетели/. Ето защо претендираният размер на издръжката следва да
бъде уважен като издръжката следва да бъде увеличена със 330 лева – от 120
лева на 350 лева и от общата сума необходима за издръжката на детето
ответницата следва да заплаща месечно по 350 лева, а останалата част да
бъде поета от бащата, което по неговите възможности с оглед притежаваното
от него имущество и реализираните от него доходи, които са около
минималната за страната работна заплата /по данни от социалния доклад
около 1000 лева от трудова дейност/, като се прибавят детските надбавки за
детето в размер на 50 лева месечно /справка АСП на л. 50/ и получаваните от
него помощи за лице с увреждане в размер на 145 лева /справка АСП на л.
50/.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
5
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и
за исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне,
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Разноски:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски, направени в настоящото производство за платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие на л. 2/.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, както е в настоящия случай, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се
присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че дължимите такси
и разноски се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от
исковете /така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г.,
ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о./.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху увеличения размер на издръжката следва да се
възложи на бащата на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл.83, ал.1, т.2 ГПК,
вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които
събират съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК във вр. с чл. 143 СК размера на
присъдената с Решение от 28.03.2016 г. по гр.д. № 684/2015 г. на Районен съд –
Берковица месечна издръжка, като ОСЪЖДА М. С. П. с ЕГН ********** от
гр. Берковица, ул.СИНИЯ ВИР 8, общ. Берковица вместо по 120 лева, ДА
ЗАПЛАЩА на Е.В.А.. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен
представител В. Н. А. с ЕГН **********, и двамата от гр.
Берковица,ул.СИНИЯ ВИР 8, общ. Берковица, месечна издръжка в размер на
350.00 /триста и петдесет/ лева, считано от 13.11.2024 г. до настъпване на
6
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. С. П. с ЕГН ********** от гр. Берковица, ул.СИНИЯ ВИР
8, общ. Берковица, ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.А.. с ЕГН ********** чрез неговия
баща и законен представител В. Н. А. с ЕГН **********, и двамата от гр.
Берковица,ул.СИНИЯ ВИР 8, общ. Берковица, СУМАТА 400 лева –
направени в производството разноски.
ОСЪЖДА М. С. П. с ЕГН ********** от гр. Берковица, ул.СИНИЯ ВИР
8, общ. Берковица, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Берковица, СУМАТА 731.20 лева /от които 331.20
лева държавна такса върху увеличения размер на издръжката и 400 лева за
назначения й особен представител/, както и 5.00 лв. при служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок, считано от 22.05.2025 г.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
7