Решение по дело №13059/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 17.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав

Съдия : Евгени Георгиев               

         при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр.д.№ 13 059 по описа за 2017 г. и

 

РЕШИ:

 

[1] ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на Т.Д.Д. следните суми:

а) 8 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 3, връзка с ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК по досъдебно производство № ЗМ 82/2008 г. по описа на ГД „ППООРП”- гр. София плюс законната лихва от 11.10.2014 г. до окончателното изплащане;

б) 5 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4, връзка с ал. 3, връзка с ал. 1 от НК по досъдебно производство № ЗМ 91/2010 г. по описа на ГД „Криминална полиция”- гр. София плюс законната лихва от 11.10.2014 г. до окончателното изплащане;

в) 8 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 220, ал. 2, връзка. ал. 1 НК по досъдебно производство № ЗМ 257/2010 г. по описа на ГД „КП”- МВР плюс законната лихва от 11.10.2014 г. до окончателното изплащане;

г) 3 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди от причинените му от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 3 връзка с ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК по досъдебно производство № ЗМ 82/2008 г. по описа на ГД „ППООРП”- гр. София плюс законната лихва от 11.10.2014 г. до окончателното изплащане;

- 30,00 лева на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ държавна такса.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Т.Д.Д. срещу П.на Р.Б.:

а) за неимуществени вреди от незаконното обвинение по ЗМ 82/2008 г. за разликата над 8 000,00 лева до пълния предявен размер от 50 000,00 лева;

б) за неимуществени вреди от незаконното обвинение по ЗМ 91/2010 г. за разликата над 5 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева;

в) за неимуществени вреди от незаконното обвинение по ЗМ 257/2010 г. за разликата над 8 000,00 лева до пълния предявен размер от 35 000,00 лева;

г) за имуществени вреди от незаконното обвинение по ЗМ 91/2010 г. изцяло;

д) за имуществени вреди от незаконното обвинение по ЗМ 257/2010 г. изцяло.

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 15,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[5] Т.Д. заявява в искови молби от 11.10.2017 г. по гр. д. 13058/2017 г., гр. д. 13059/2017 г. и гр. д. 13060/2017 г., че срещу него са били образувани три наказателни производства: ЗМ 91/2010 г.; ЗМ 257/2010 г.; ЗМ 82/2008 г. Трите наказателни производства са били прекратени съответно на 30.07.2012 г., 08.10.2013 г. и 16.12.2013 г. Те са били разгласени в медиите.

 

[6] Ищецът твърди, че е претърпял вреди от трите наказателни производства. Вредите са за:

- 35 000,00 лева неимуществени и 2 500,00 лева имуществени вреди за адвокатско възнаграждение от ЗМ 91/2010 г.;

- 35 000,00 лева неимуществени и 2 500,00 лева имуществени вреди за адвокатско възнаграждение от ЗМ 257/2010 г.;

- 50 000,00 лева неимуществени и 3 000,00 лева имуществени вреди за адвокатско възнаграждение от ЗМ 82/2008 г.

 

[7] П.не е изплатила обезщетения на Т.Д.. Затова ищецът моли съда да осъди П.да му заплати посочените суми. Той търси и законната лихва върху обезщетенията от:

- 30.07.2012 г. до окончателното изплащане за обезщетенията от ЗМ 91/2010 г.;

- 04.10.2013 г. до окончателното изплащане за обезщетенията от ЗМ 257/2010 г.;

- 16.12.2012 г. до окончателното изплащане за обезщетенията от ЗМ 82/2008 г. (исковите молби, л. 2-15 от гр. д. 13 058/2017 г., л. 2-15 от гр. д. 13 059/2017 г., л. 2-15 от гр. д. 13 060/2017 г.)

 

2.           На ответника

 

[8] П.е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че :

1.           постановленията за прекратяване на наказателните производства не са влезли в сила;

2.           ищецът не е претърпял твърдените вреди – разгласяването в медиите не се е дължало на ответника, а публикациите не са се позовавали на процесното обвинение; по същото време срещу ищеца са се водили и други наказателни производства;

3.           търсеното обезщетение е прекомерно;

4.           претендираните имуществени вреди за адвокатска защита са прекомерни и недоказани;

5.           частично е изтекла погасителната давност за исканията за законна лихва. Затова ответникът моли съда да отхвърли исковете (писмените отговори, л. 35-41  и л. 92-93 от гр. д. 13 058/2017 г., л. 31-35 от гр. д. 13 059/2017 г., л. 100-103 и л. 123-124 от гр. д. 13 060/2017 г.).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че Т.Д. е бил роден на *** г. Към 1996 г. той е бил изпълнителен директор на „С. и.“ ЕАД. Той е участвал активно в политиката до 2007 г., като член на Демократическата партия; бил е и общински съветник в Столичен общински съвет. Ищецът е бил майтапчия (показанията на свидетелите С. и Д., л. 381-382 от гр. д. 13 059/2017 г.).

 

[10] Срещу ищецът са били образувани три наказателни производства от П.(присъединени към делото – гр. д. 13058/17 г. и гр. д. 13060/17 г.). При образуването на производствата ищецът е бил на 54 години и неосъждан.

 

[11] На 12.10.2011 г. по ЗМ 82/2008 г. Т.Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по: чл. 219, ал. 4, връзка с ал. 3, връзка с ал. 1 от НК; чл. 219, ал. 4, връзка с ал. 3, връзка с ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 219, ал. 3, връзка с ал. 2, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение подписка (постановлението, л. 38-58 от гр. д. 13 060/2017 г.).

 

[12] На 01.11.2011 г. Т.Д. е бил привлечен като обвиняем по две наказателни производства, като спрямо него е била взета мярка за неотклонение подписка. Едното е било ЗМ 91/2010 г. за престъпление по чл. 219, ал. 3, връзка с ал. 1, връзка чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК (постановлението, л. 17-21 от гр. д. 13 058/2017 г.). Другото е било по ЗМ 257/2010 г. за престъпление по чл. 220, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК (постановлението л. 17-19 от гр. д. 13 059/2017)

 

[13] За защита по повдигнатото му обвинение по ЗМ 82/2008 г. Т.Д. е заплатил на адвокат 3 000,00 лева (л. 96 от гр. д. 13 060/2017 г.). Липсват доказателства той да е заплатил на адвокат за защита по останалите досъдебни производства. Затова съдът приема, че ищецът не е заплащал за такава.

 

[14] Не се спори, че срещу Т.Д. са били повдигнати обвинения и за други престъпления, като част от тези обвинения са били внесени в съда. Те са били отразени в медиите (диска с линковете, л. 379). Липсват доказателства процесните три наказателни производства да са били отразени в медиите. Затова съдът приема, че това не е било направено.

 

[15] Към момента на повдигане на процесните обвинения спрямо ищеца, той вече не е участвал в политиката и не е бил изпълнителен директор на „Софийски имоти“ ЕАД. Повдигнатите обвинения не са му се отразили добре. Някои приятели са го загърбили, затворил се е в себе си, станал е по омърлушен и замислен (показанията на свидетелите С. и Д., л. 381-382 от гр. д. 13 059/2017 г.).

 

[16] Наказателните производства са били прекратени на:

- 30.07.2012 г. по ЗМ 91/2010 г. поради това, че деянието не е съставлявало престъпление и амнистия;

- 08.10.2013 г. по ЗМ 257/2010 г. поради това, че деянието не е съставлявало престъпление;

- 16.12.2013 г. по ЗМ 82/2008 г. поради това, че деянието не е съставлявало престъпление (постановленията, л. 22 от гр. д. 13 058/2017 г., л. 214-281 от гр. д. 13 059/2017 г. и л. 59-90 от гр. д. 13 060/2017). Не се спори, че П.не е заплащала обезщетение на ищеца. Той е заплатил 30,00 лева държавна такса (л. 18 от гр. д. 13 059/17 г., л. 31 от гр. д. 13 058/17 г. и л. 95 от гр. д. 13 060/17 г.). П.не е направила разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО 

 

[17] Т.Д. е предявил три иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

1.           По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[18] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за това в два случая. Първо, когато лицето бъде оправдано. Второ, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2. извършеното деяние не е престъпление; 3. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест“.

 

[19] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. ищецът да е бил оправдан или наказателното производство да е било прекратено поради една от изброените по-горе причини;

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[20] Съдът установи, че Т.Д.:

1.           е бил привлечен като обвиняем по процесните три наказателни производства;

2.           те са били прекратени поради липсата на престъпление и амнистия;

3.           от водените срещу него производства ищецът е претърпял неимуществени вреди, а по едно от тях и имуществени вреди;

4.           П.не му е изплатила обезщетение за тези вреди.

 

[21] Не е налице предпоставка за уважаването на исковете за имуществени вреди от ЗМ 91/2010 г. и 257/2010 г. Затова съдът ги отхвърля.

 

[22] Налице са предпоставките за уважаването на иска за имуществени вреди от ЗМ 82/2008 г. Затова съдът осъжда П.да заплати на Т.Д. 3 000,00 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение по ЗМ 82/2008 г.

 

[23] Налице са предпоставките за уважаването на исковете за неимуществени вреди. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[24] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[25] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.    има ли разгласяване чрез медиите;

2.    има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.    конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (вж. в този смисъл решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

 

[26] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а) е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б) не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в) спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко (Решение на ВКС 401-2011-IV Г. О. по гр. д. 483/2011 г. В тази си част решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

 

[27] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

 

[28] Съдът установи, че на 12.10.2011 г. Т.Д. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство ЗМ 82/2008 г. за престъпления по: чл. 219, ал. 4, връзка с ал. 3, връзка с ал. 1 от НК; чл. 219, ал. 4, връзка с ал. 3, връзка с ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 219, ал. 3, връзка с ал. 2, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. За него се е предвиждало наказание лишаване от свобода от три до десет години. Наказателното производство е било прекратено в досъдебната фаза и е продължило две години и два месеца.

 

[29] На 01.11.2011 г. Т.Д. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство ЗМ 91/2010 г. за престъпление по чл. 219, ал. 3, връзка с ал. 1, връзка чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. Наказателното производство срещу него е било прекратено в досъдебна фаза и е продължило шест месеца.

 

[30] На 01.11.2011 г. Т.Д. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство ЗМ 257/2010 г. за престъпление по чл. 220, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. Законът е предвиждал наказание лишаване от свобода от три до десет години и лишаване от права по чл. 37, ал.1, точки 6 и 7. Наказателното производство е било прекратено в досъдебната фаза и е продължило една година и 11 месеца.

 

[31] Процесните наказателни производства не са били отразени в медиите. Спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение подписка.

 

[32] Към момента на повдигане на обвиненията Т.Д. е бил на 53 години. Той вече не е участвал в политиката. Ищецът е бил майтапчия. Повдигнатите обвинения не са му се отразили добре. Някои приятели са го загърбили, затворил се е в себе си, станал е по омърлушен и замислен.

 

[33] В сайта на ВКС и правно-информационната програма Сиела съдът откри две решения на ВКС по дела, чиито предмет е било обезщетяването на вреди от незаконно обвинение по чл. 219, ал. 4, във връзка с ал. 3 и ал. 1 от НК. Касационното обжалване е било допуснато относно приложението на критерия справедливост при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. По тези дела ВКС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:

-              10 000,00 лева за наказателното производство, което е започнало през 2006 г. и е приключило през 2012 г.[1]

-              14 000,00 лева за наказателното производство, което е приключило през 2012 г.[2]

 

[34] Икономическата обстановка в страната от 2012 г. до 2013 г. не се е изменила съществено. Така например минималната работна заплата е била: 270,00 лева от 01.11.2011 г. до 01.05.2012 г.[3]; 290,00 лева от 01.05.2012 г. до 31.12.2012 г.[4] ; 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.[5].

 

[35] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита също, че към момента на повдигане на обвиненията ищецът вече не е се е занимавал с политическа дейност и не е бил изпълнителен директор на „С. и.“ ЕАД. Съдът отчита и, че вредите от трите незаконни обвинения са търпени почти по едно и също време. Затова съдът приема че справедливите обезщетения, дължащи се на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, са:

а) 8 000,00 лева за неимуществените вреди от незаконното обвинение по ЗМ 82/2008 г.;

б) 5 000,00 лева за неимуществените вреди от незаконното обвинение по ЗМ 91/2010 г.;

в) 8 000,00 лева за неимуществените вреди от незаконното обвинение по ЗМ 257/2018 г.

 

[36] П.не е изплатила такива обезщетения на ищеца. Затова съдът осъжда П.да заплати на Т.Д. посочените суми, като отхвърля исковете за сумите над тях до пълните уважени размери.

 

[37] Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност. В случая исковете молби са били подадени на 11.10.2017 г. Следователно законна лихва върху обезщетенията се дължи за периода след 11.10.2014 г. За периода преди тази дата исканията са погасени по давност.

 

2.           По разноските

 

[38] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 30,00 лева.

 

[39] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Затова съдът осъжда П.да заплати на Т.Д. 30,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: