№ 7856
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110170612 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
24690/10.02.2022 г./ на фирма срещу М. АН. Ч., с която са предявени установителни искове
по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми, представляващи 1/2 от задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: 13.24 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за м. 10.2019 г., ведно със
законната лихва от 25.05.2021 г. до окончателното плащане; 1.74 лв. – мораторна лихва за
периода от 16.12.2019 г. до 29.04.2021 г.; 17.23 лв. – главница, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 25.05.2021 г. до окончателното плащане; 3.05 лв. – мораторна лихва
за периода от 31.05.2018 г. до 29.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28978/2021 г. по описа на СРС, 85
състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот,
към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за
имот с аб. № ****, като собственицата не е заплатила дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от фирма по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който релевира възражение за извършено плащане на процесните задължения на 23.03.2022
1
г., поради което счита, че няма задължения към ищеца.
Третото лице – помагач на страната на ищеца фирма изразява становище, че
отчитането и разпределението на топлинна енергия е извършено в съответствие с
действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28978/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено възражение срещу
заповедта по чл. 410 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
В случая с Определение № 9732/15.04.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване всички обстоятелства, които са в доказателствена тежест на ищеца, а именно:
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните през исковия период, реалната доставка през периода на топлинна енергия
на претендираната стойност, извършването на услугата дялово разпределение за процесния
имот през исковия период на претендираната стойност, изпадането на ответницата в забава
по отношение на двете главници и размера на обезщетенията за забава.
Единственото спорно обстоятелство по делото е дали ответницата е погасила
задълженията си чрез плащане в хода на процеса. В тази връзка тя е представила разписка от
22.03.2022 г. /л. 76/ за заплащане към фирма на сумата от 260.17 лв. От документа е видно,
че той касае плащане на задължения за апартамент № 1, находящ се в адрес, за м. 01.2022 г.
и м. 02.2022 г. Следователно с това плащане не са погасени задълженията й към ищеца за
процесния имот и за исковия период. Това се потвърждава и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и
от което се изяснява, че сумите за топлинна енергия и дялово разпределение, претендирани
по настоящото дело, не са погасявани, а документът на л. 76 не отразява погасяване на
задължения по настоящото съдебно производство.
Предвид изложеното предявените искове се явяват изцяло основателни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят всички разноски
по делото, а именно: разноски за исковото производство в общ размер на 275 лв., както
следва: 75 лв. – държавна такса, 100 лв. – депозит за вещо лице, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, и разноски за заповедното производство в общ размер на 37.50 лв., както
следва: 12.50 лв. – държавна такса, и 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че М. АН. Ч., ЕГН **********, с адрес: адрес, дължи на фирма, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: адрес, следните суми, представляващи 1/2 от задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 13.24 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за м. 10.2019 г., ведно със законната лихва от 25.05.2021 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1.74 лв. – мораторна лихва
за периода от 16.12.2019 г. до 29.04.2021 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 17.23
лв. – главница, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение през
периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.05.2021 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3.05 лв. – мораторна лихва
за периода от 31.05.2018 г. до 29.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28978/2021 г. по описа на СРС, 85
състав
ОСЪЖДА М. АН. Ч., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
275 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 37.50 лв. – разноски за
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца фирма.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3