Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…….гр.
София,………… г.
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, ІV”в” състав в публичното заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Ботева
при
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 7944 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 46 състав под № 310443 от
30.12.2019г. по гр.дело № 71799/2016г. в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Л. Г.Я. и Н.В.Я. срещу Р.
В.К. иск с правно основание чл.108 от ЗС- за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 49 кв.м. с идентификатор № 68134.2822.510.1, както и на
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 21 кв.м. с идентификатор №
68134.2822.510 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София,
район Връбница, одобрени със заповед № РД- 18-39/ 20.07.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК и за осъждане на ответницата да предаде владението на имотите
на ищците. Решението се обжалва и в частта за разноските, които страните са
осъдени да заплатят с оглед изхода на спора по тази претенция.
Въззивниците, Л.Г.Я. и Н.В.К. заявяват искане за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че с решението на първата
инстанция в необжалваната част е уважен предявеният от тях срещу ответницата
иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на договора за покупко-продажба на процесните два недвижи имота. Намират за правилен извода на
СРС, с който е прието, че като последица от развалянето на договора всяка от
страните по него дължи връщане на това, което е
получила. Считат, обаче, че неправилно от първоинстанционният
съд е прието, че предявеният от тях втори обективно кумулативно съединен иск е
с правно основание чл.108 от ЗС. Поддържат, че макар от тях в петитума на исковата молба претенцията за предаване на
владението от ответницата на тях да е
квалифицирано с основанието по чл.108 от ЗС, то както и правилно е приел съдът,
той /съдът/ не е обвързан от тази правна квалификация. Твърдят, че предявеният
от тях иск с оглед заявените факти и искане не е по чл.108 от ЗС , а е свързан
с реституцията на даденото по разваления договор за покупко-
продажба, поради което искането им е ответницата да бъде осъдена за им предаде
само владението на процесните имоти, като няма искане
да бъде признато правото им на собственост върху тези имоти, каквото предполага
искът по чл.108 от ЗС, който в случая не е предявен. Молят настоящата инстанция да съобрази факта,
че между страните не е спорен фактът, че владението е предадено на ответницата
и че тя владее процесния имот и към настоящия момент.
Ето защо ,считат, че като последица от развалянето на договора за
покупко-продажба на процесните имоти, сключен между
тях и ответницата, тя дължи връщане на полученото по този договор владение
върху процесните имоти. С изложените доводи, въззивниците-ищци мотивират искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и
вместо него- постановяване на друго, с което ответницата да бъде осъдена да им
предаде владението върху процесните имоти.
Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Р.В.К. не депозира писмен отговор на
жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за
неоснователност на жалбата. Признава факта ,че и към настоящия момент се намира
във владение на процесните имоти. При условията на евентуалност / в случай на
уважаване жалбата на ищците/ заявява възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивниците.
Не претендира разноски за настоящото производство.
Софийски
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба по
реда на чл.269 от ГПК, приема за установено следното:
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че
обжалваното решение е валидно, но недопустимо.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС, като е счел,че
той е неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установява притежанието на правото на собственост на ищците върху процесния имот.
Настоящият съдебен състав приема, че така
квалифицираният и разгледан от първата инстанция вещен иск с правното основание
по чл.108 от ЗС не е предявен по настоящото дело.
С оглед заявените в исковата молба твърдения за факти
и формулирания петитум, настоящата инстанция приема,
че вторият обективно кумулативно съединен иск е с правното основание по
чл.88,ал.1, предл.1 от ЗЗД. В исковата молба ищците
еднозначно и безспорно са заявили твърдението, че като последица от направеното
от тях искане за разваляне на процесния договор за покупко-продажба, сключен с
ответницата, /предмет на първия предявен конститутивен
иск/, за тях е налице интерес да искат връщане /реституция/ на даденото от тях
по този договор - в случая връщане на
предаденото на ответницата владение на процесните
имоти, която реституция на даденото е
дължима от всяка от страните по развален договор, съгласно правното
действие на развалянето, установено с
разпоредбата на чл.88,ал.1 от ЗЗД. В съответствие с така заявените факти е и
искането, формулирано в петитума на исковата молба
относно втория обективно кумулативно предявен иск - за осъждане на ответницата
да им предаде владението върху процесните имоти. Няма
твърдение на ищците в обстоятелствената част на исковата молба за притежание на собствеността върху процесния имот, нито за установяване на тази собственост,
за да се приеме, че вторият обективно съединен иск е по чл.108 от ЗС. Твърденията са ограничени до наличие на
сключен между тях и ответницата договор за покупко-продажба, по който
ответницата не е изпълнила задължението си за плащане на цената на продадените
й имоти. Както правилно е прието и с обжалваното решение, облигационното
действие на договора е отделно и различно от неговото вещно-правно действие,
както и съдът не е обвързан от дадената от страната /в случая ищците/ правна
квалификация на заявената претенция. С оглед гореизложените мотиви, настоящият
съдебен състав приема, че като е разгледал иск с правно основание чл.108 от ЗС
с решението в обжалваната му част, с какъвто иск не е бил сезиран, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт
в атакуваната част. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено,
като недопустимо – постановено в нарушение на императивната разпоредба на чл.6,ал.2
от ГПК. Делото следва да бъде върнато на първата инстанция в отменената част за
ново разглеждане от друг съдебен състав на предявения иск по чл.88,ал.1,предл.1 от ЗЗД от фазата на изготвяне на доклада по делото
по този иск.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение на СРС, 46 състав под №
310443 от 30.12.2019г. по гр.дело № 71799/2016г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. Г.Я. и Н.В.Я. срещу Р. В.К. иск с правно
основание чл.108 от ЗС- за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на едноетажна жилищна сграда със застроена
площ от 49 кв.м. с идентификатор № 68134.2822.510.1, както и на едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 21 кв.м. с идентификатор № 68134.2822.510
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, район Връбница,
одобрени със заповед № РД- 18-39/ 20.07.2011г. на Изпълнителния директор на
АГКК и за осъждане на ответницата да предаде владението на имотите на ищците.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от СРС от нов съдебен състав от фазата на изготвяне на доклада по
делото по втория предявен иск по чл.88,ал.1,предл.1
от ЗЗД, с предмет- осъждане на ответницата да върне даденото по разваления
договор за покупко-продажба владение върху процесните
имоти.
Решението
подлежи на касационно обжалване при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1
и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.