Решение по адм. дело №2088/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ).

Образувано е по жалба на А. Т. В., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. *, против Заповед № ЗАП-00895 от 28.08.2025 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), с която същият е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от ЗГ и е обявено за невалидно Удостоверение № 1950-1/27.04.2012 г., ведно с всички права, произтичащи от него.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените по делото разноски. Допълнителни съображения са изложени от пълномощник адв. П. в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – Изпълнителен директор на ИАГ, чрез процесуален представител юриск. В., в депозирана по делото писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, Първо отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че с влязло в сила на 15.05.2025 г. Наказателно постановление № 134/05.11.2024 г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) Пловдив, на жалбоподателя В. е наложена глоба в размер на 600 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ за извършено нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, за това, че е издал позволително за сеч (ПС) № 765509 от 19.03.2024 г., въз основа на карнет-опис, неодобрен по реда на чл. 50, ал. 15, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите (л. 19-гръб и сл.).

С писмо рег. № РДГ10-6509/11.08.2025 г. Директор РДГ Пловдив е уведомил Изпълнителния директор на ИАГ за влязлото в сила наказателно постановление, с което на В. е наложено административно наказание глоба за горепосоченото извършено от него административно нарушение и е отправено предложение за отписването му от регистъра за упражняване на лесовъдска практика (л. 14 и сл.).

В тази връзка комисията по чл. 231, ал. 2 от ЗГ, назначена със Заповед № 596/04.06.2025 г. на Изпълнителния директор на ИАГ (л. 13), на 25.08.2025 г. е провела заседание, като видно от изготвения протокол № 24 от същата дата (л. 10-12), на основание чл. 239 от ЗГ, е предложила да се отпишат четири физически лица от публичния регистър на ИАГ по чл. 235 от същия закон, сред които и жалбоподателят В., както и да се обяви за невалидно Удостоверение № 1950-1/27.04.2012 г., ведно с всички права, произтичащи от него. Мотивирано е, че В. като лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър на ИАГ за упражняване на лесовъдска практика, е издал позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на ЗГ и подзаконовите актове по неговото прилагане, а именно – в нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 08.08.2011 г. за сечите в горите, в качеството си на лице по чл. 108, ал. 1, т. 2 от ЗГ, е издал ПС № 765509/19.03.2024 г., за отдел 288, подотдел „г1“ – общинска горска територия – собственост на Община Хисаря, въз основа на карнет-опис, неодобрен по реда на чл. 50, ал. 15, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Нарушението е извършено на 19.03.2024 г. в землището на Община Хисаря, ОП ОГС Хисаря, територия ТП ДГС Х. и открито при извършена проверка в информационната система на ИАГ и съставен Доклад с вх. № РДГ 10-4583/29.05.2024 г., съставен е АУАН сер. № 003188/26.06.2024 г., издадено е НП № 134/05.11.2024 г. от Директора на РДГ, обжалвано пред Районен съд – Пловдив, за което е образувано АНД № 6448/2024 г., приключило с Решение № 165/05.02.2025 г., с което НП е потвърдено, което решение е оставено в сила с окончателно Решение № 4455/15.05.2025 г., постановено по КАНД № 747/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С посоченото нарушение, което е установено по надлежния ред, комисията е констатирала, че е осъществен съставът на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ, съгласно който, физическо лице, вписано в регистъра за лесовъдска практика се отписва, когато издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на ЗГ или подзаконовите актове по неговото прилагане. Въз основа на събраните по административната преписка доказателства и на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ, комисията е приела, че следва А. В. да бъде отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика. Към преписката е констатирано, че е приложено и влязло в сила НП № 68/12.06.2024 г., издадено от Директора на РДГ Пловдив, но е прието, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗГ, предвид наличието на два влезли в сила акта.

Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство Заповед № ЗАП-00895/28.08.2025 г., с която Изпълнителният директор на ИАГ, е отписал от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от ЗГ жалбоподателя В. и е обявено за невалидно Удостоверение № 1950-1/27.04.2012 г., ведно с всички права, произтичащи от него (л. 7).

За да стори това, органът е приел, че В. като лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър на ИАГ за упражняване на лесовъдска практика, е издал позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на ЗГ и подзаконовите актове по неговото прилагане, тъй като, като лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ в нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, в качеството си на лице по чл. 108, ал. 1, т. 2 от ЗГ, е издал Позволително за сеч № 765509 от 19.03.2024 г., за отдел 288, подотдел „г1“ – общинска горска територия – собственост на Община Хисаря, въз основа на карнет-опис, неодобрен по реда на чл. 50, ал. 15, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Нарушението е прието, че е извършено на 19.03.2024 г. в землището на община Хисаря, ОП ОГС Хисаря, територия на ТП ДГС Х. и открито при извършена проверка в информационната система на ИАГ и съставен Доклад с вх. № РДГ 10-4583/29.05.2024 г. Съставен е АУАН сериен № 003188 от 26.06.2024 г., а от Директора на РДГ Пловдив е издадено НП № 134/05.11.2024 г., което е обжалвано пред Районен съд – Пловдив, който с Решение № 165/05.02.2025 г., постановено по АНД № 6448/2024 г., го е потвърдил. Решението е обжалвано пред Административен съд – Пловдив, който с окончателно Решение № 4455/15.05.2025 г., постановено по КАНД № 747/2025 г. е оставил в сила решението на Районен съд – Пловдив, т.е. НП е влязло в законна сила на 15.05.2025 г. Мотивирано е, че с посоченото нарушение, което е установено по надлежен ред, е осъществен съставът на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ, съгласно който, физическо лице, вписано в регистъра за лесовъдска практика се отписва, когато издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на ЗГ или подзаконовите актове по неговото прилагане. Въз основа на събраните по административната преписка доказателства и на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ, органът е приел, че следва А. Т. В. да бъде отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика.

При тези фактически и правни основания органът е издал оспорения административен акт.

В хода на настоящото съдебно производство не са ангажирани доказателства от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Оспорваната заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с която пряко и непосредствено се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия, определени чл. 240, ал. 2 от ЗГ.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издадена.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е бил уведомен за началото на административното производство. Действително, административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК за уведомяване на заинтересованите лица, в частност жалбоподателя, за започване на производството. На жалбоподателя не е връчен и протокол от заседанието, проведено на 25.08.2025 г. от комисията, назначена със Заповед № 596/04.06.2025 г. на Изпълнителния директор на ИАГ. Настоящият съдебен състав обаче намира, че допуснатите нарушения не са съществени, с оглед на това, че съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, а именно - такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган, въпрос. В разглеждания случай тези признаци не са налице. Административният орган е изяснил относимите факти и обстоятелства, поради което евентуалната възможност на заинтересованите лица да представят свои обяснения и възражения, не би могло да доведе до установяване на различна фактическа обстановка и съответно до друго разрешение на поставения пред него въпрос. Тук е мястото да се посочи, че такова щеше да е налице, ако претенцията на жалбоподателя, че е лишен от правото си да наведе твърдения и да представи или да поиска събирането на доказателства в хода на административното производство, опровергава фактическите констатации, обусловили издаването на обжалвания акт. От страна на жалбоподателя не са наведени такива доводи, нито в жалбата, нито са ангажирани доказателства в хода на съдебното производство. В този смисъл, дори да беше уведомен за началото на административното производство, това не би оказало влияние на крайния акт по същество, поради което и не може да се приеме, че е допуснато твърдяното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяната на процесната заповед на самостоятелно основание.

От друга страна, доказателствата, върху които административният орган е изградил фактическите си констатации и правните си изводи, са събрани или създадени в хода на развилото се преди това административнонаказателно производство, приключило с НП № 134/05.11.2024 г. на Директора на РДГ Пловдив и последвалите го съдебни производства пред Районен съд – Пловдив и Административен съд – Пловдив, в които съдебни производства, жалбоподателят е взел участие, т.е. бил е запознат с въпросните доказателства и с факта, че горепосоченото НП не е било отменено.

Противно на заявено в жалбата, комисията е провела заседание в срока по чл. 231, ал. 3 от ЗГ, а именно едномесечен срок от датата, на която е бил сезиран – в случая с писмото на Директора на РДГ Пловдив, което се констатира, че е входирано в ИАГ на 12.08.2025 г., изготвено е и мотивирано предложение до Изпълнителния директор на ИАГ, въз основа на което последният е издал в предвидения от закона 14-дневен срок, оспорената заповед.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения по чл. 34 от ЗАНН, доколкото настоящото производство е административно, а не административнонаказателно, поради което и разпоредбите на ЗАНН не намират приложение в случая.

Оспорената заповед е издадена и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби.

По аргумент на чл. 297 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че влязлото в сила на 15.05.2025 г. съдебно решение № 165/05.02.2025 г., постановено по АНД № 6448/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, се ползва с обвързваща доказателствена сила, поради което установените по това дело обстоятелства, не подлежат на преразглеждане. С цитираното решение е потвърдено НП № 134/05.11.2024 г., издадено от Директора на РДГ Пловдив, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ В. е бил санкциониран за извършено административно нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

А съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ, физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва когато издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган.

Безспорно в случая с влязло в сила съдебно решение е установено, че В. е издал позволително за сеч № 765509 от 19.03.2024 г., въз основа на карнет-опис, неодобрен по реда на чл. 50, ал. 15, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Следователно, материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ, са осъществени и са налице основания за отписване на В. от регистъра за упражняване на лесовъдска практика. В този смисъл е неотносимо позоваването на жалбоподателя на съдебна практика на ВАС, доколкото в посоченото решение е констатирано нарушение на чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, което е различно от констатираното в конкретния случай нарушение на чл. 50, ал. 15, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че издадената в този смисъл заповед на Изпълнителния директор на ИАГ, предмет на оспорване, е постановена при спазване на материалния закон.

С постановяване на цитираната заповед, е постигната и целта на закона - гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми, в частност опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България да се осъществява на високо професионално ниво от лица, които законосъобразно изпълняват задълженията си.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ИАГ, сумата от 200 лева, юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция).

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, І отд., VІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Т. В., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. *, против Заповед № ЗАП-00895 от 28.08.2025 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.

ОСЪЖДА А. Т. В., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на Изпълнителна агенция по горите, сумата в размер на 200 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.