№ 1735
гр. Бургас, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20242120104391 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Ж. Й. А., чрез
адвокат К. В. К., срещу „Валмар Ойл“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Б. ***, представлявано от управителя В. Д. К., за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата 3 537, 74 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 година до 31.05.2024 година, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на дълга, както и за осъждане на ответника да плати
на ищеца разноски, направени по водене на делото.
Претендират се разноски.
Ищцата излага, че е служител на ответното дружество като трудовото
правоотношение между страните е възникнало на основание сключен трудово договор
№ 12 от 30.09.2021 година. Посочено е, че съгласно така сключения трудово договор
ищцата е назначена на длъжност „***“ с код по НКПД 2411, за което излага, че е
видно от представената длъжностна характеристика. Посочено е, че всички основни
задължения и отговорности на служителя са описани в представената длъжностна
характеристика доколкото сключения между страните трудов договор препраща към
нея. Посочено е, че за възникване на трудовото правоотношение са предприети
изискуемите по закон правни действия от страна на работодателя, като видно от
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ НАП е информирана
считано от 01.10.2021 година. Посочено е, че страните са договорили, че за
извършената работа работодателят дължи на служителя основно месечно трудово
1
възнаграждение в размер на 2 880 лева, платимо до 25 - то число на месеца, следващ
месеца за полагане на труд. Договорено е още, че служителят ще получи допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж, възлизащо на 0,6 % от трудовото му
възнаграждение за всяка прослужена година. Изложено е в тази връзка, че предвид
своята лоялност към работодателя и постигнати високи професионални резултати на
основание чл. 119 от КТ трудовото правоотношение е изменяно два пъти в частта
относно размера на дължимото от работодателя трудово възнаграждение чрез
Допълнително споразумение от дата 31.03.2022 година и Допълнително споразумение
от дата 29.12.2023 година.
Съгласно последното изменение на сключения трудов договор от 29.12.2023
година работодателят дължи на служителя основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 3 537, 74 лева, платимо на 25 - то число на месеца, следващ месеца на
полагане на труда. Изложено е, че ищцата е полагала труд в периода от 01.05.2024
година до 31.05.2024 година, като е изпълнявал стриктно и отговорно възложената му
работа, съобразно уговореното в трудовия договор и съпътстващата го длъжностна
характеристика.
Изложено е, че в този период не са констатирани нарушения на трудовия процес
и на ищцата не са налагане наказания съобразно изброените такива в Кодекса на труда.
Изложено е, че въпреки че ищцата не е получила дължимото й месечно трудово
възнаграждение в размер на 3 537, 74 лева в уговорения между страните срок, най -
късно до 25.06.2023 година и до настоящия момент, без да й е известна причина за
липсата на плащане от страна на работодателя. Опитите за осъществяване на
комуникация с управителя на ответника довели до успех, тъй като не можело той да
бъде открит, поради което за ищцата е налице правен интерес от предявяване на
исковата молба. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, направено
е искане за допускане до разпит на един свидетел.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът „Валмар Ойл“ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б.
***, представлявано от управителя В. Д. К., чрез адвокат Л. Н., е дал писмен отговор
на предявения иск, в който излага, че предявеният иск е допустим, но неоснователен,
поради което го оспорва изцяло. Изложено е, че ответникът има много дружества, в
които са назначени значителен брой работници. Дейността по оформяне на трудовите
договори, декларираните им в НАП, изготвянето на ведомости за работни заплати,
както и всички други счетоводно - административни функции са възложени на
счетоводна кантора „ДФК Акаунт“ ЕООД ЕИК ***, с която за процесния период е
имало договор за счетоводно обслужване. Изложено е, че офисите на посоченото
дружество се намират на адрес: гр. Б. ***. През месец май 2023 година са били
извършени процесуално - следствени действия по досъдебно производство при което
2
от офисите на дружеството са иззети счетоводни документи и компютърни системи
измежду които и счетоводните архиви на дружеството, което е ищец в настоящото
производство. Тази информация била предоставена на счетоводната кантора.
Процесуалният представител на ищеца излага, че по тази причина към настоящия
момент ответникът не разполага с трудовите досиета на работниците и е в обективна
невъзможност да провери дали ищецът е бил назначен при ищцовото дружество, в
случай, че е така - на каква длъжност и с каква заплата. Излага, че в тази връзка
твърди, че ищецът никога не е бил назначаван във дружеството, което е ответник в
настоящото производство, евентуално не е полагал труд за същото в процесния
период. Посочено е, че с оглед защитата на представляваното от него дружество
заявява, че оспорва като неистинска приложените към исковата молба писмени
доказателства, които оспорва и отправя искане ищецът да бъде задължен да представи
оригиналите на посочените книжа с оглед оспорването им по реда на чл.193 от ГПК по
отношение на същите. Изложено е, че след представяне на оспорените документи в
оригинал ще конкретизира доказателствените си искания. Посочва, че на следващо
място твърди, че процесната сума не е дължима поради извършено плащане. Излага,
че управителят на ответното дружество е разпоредил на счетоводството да заплати на
служителите на всички представлявани от него дружества дължимия им брой работни
заплати като за посочения месец това е било направено в брой. Поради това
ответникът отправя искане на основание чл.176 от ГПК ищецът да бъде задължен да
се яви в съдебно заседание, за даде обяснения за обстоятелства по делото, конкретно
за кое точно дружество е престирал работна сила, кой е бил прекия му началник, къде
е било работното му място, как е била изплащана работната заплата - в брой или по
банков път, кой и къде е предавал сумата, заплатата предадена ли му е лично в плик от
счетоводител. На следващо място ответникът оспорва иска като неоснователен и
недоказан, тъй като видно от петитума на исковата молба се претендира брутно
трудово възнаграждение в размер на 3 537, 74 лева, за което твърди, че представлява
неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 година до 31.05.2024
година. Излага, че видно от представените доказателства това е брутното трудово
възнаграждение, а работодателят дължи на работника нетно трудово възнаграждение,
т.е. след удържане на личните здравно осигурителни вноски и съответния данък общ
доход. Ответникът посочва, че ищецът следва да уточни претенцията си - дали е за
брутно трудово възнаграждение или за нетно трудово възнаграждение, тъй като
работодателят е платец на здравно осигурителни вноски и данък общ доход. В
писмения отговор ответникът се позовава на съдебна практика и посочва, че в
„диспозитива на решението по чл.128 от КТ ясно следва да отразява дали се присъжда
брутно трудово възнаграждение или се присъжда остатък след приспадане на брутно
трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните
вноски, за което се позовава на Решение № 166/10 г. по описа на ВКС, III г.о., решение
3
№288/2011 година по описа на ВКС, III г.о., Решение № 154/2015 година, постановено
по гражданско дело № 6 134 по описа на ВКС за 2014 година, III г.о., Решение № 247
от 25.02.2020 година , постановено по гражданско дело № 3200 по описа на ВКС за
2018 година, III г.о., ГК.. Поради изложеното ответникът е отправил искане за
отхвърляне на предявения иск и осъждане на ищеца да му плати разноските,
направени по водене на делото.
Към писмения отговор са приложени писмени доказателства, направено е искане
на основание чл.183 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи оригинала на
трудов договор № 12 от 30.09.2021 година, длъжностна характеристика,
Допълнително споразумение № 1 - 12, Допълнително споразумение № 2 -12, с оглед
оспорването им и съответно е отправено искане за откриване на производство по
чл.193 от ГПК по отношение на тези документи.
В писмения отговор е направено искане на основание чл.176 от ГПК ищецът да
бъде задължен да се яви в съдебно заседание, за да даде обяснения за обстоятелствата
по делото, конкретно за кое точно дружество е престирал работна сила, кой е бил
прекия му началник, къде е било работното му място, как е била изплащана работната
му заплата - в брой или по банков път, кой и къде е предавал сумата, претендираната
заплата предадена ли му е лично в плик от счетоводителя. Отправено е искане за
допускане до разпит на един свидетел в режим на довеждане, който ще изложи факти
и обстоятелства относими към процесния казус, включително ищецът действително е
престирал работна сила
Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на
производството писмени доказателства прие за установено от фактическа страна
следното:
Между страните по делото не се спори, че на 30.09.2021 между ищеца и
ответника бил сключен Трудов договор № 12.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, съдът приема за установено, че за процесния период от 01.05.2024
година до 31.05.2024 година по силата на трудово правоотношение, възникнало въз
основа на трудов договор и допълнителни споразумения към него ищецът е заемал в
ответното дружество длъжността „***“ с основно месечно възнаграждение в размер на
3537.74 лева, платимо до 25-то число на следващия месец.
По делото остават недоказани твърденията на ответното дружество, че
дължимото в полза на ищцата трудово възнаграждение за месец май 2024 г. и е било
заплатено в брой. Поради това следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати на ищцата дължимото трудово възнаграждение за исковия
период.
4
По изложените съображения съдът приема, че са налице всички предпоставки за
уважаване на предявения осъдителен иск в претендирания размер, поради което
същият следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съобразно направеното искане за присъждането, а именно за сумата от 700
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 141.50 лева,
представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск, от
чието внасяне ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Валмар Ойл“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Б. ***, представлявано от управителя В. Д. К., да заплати на Ж. Й.
А.,ЕГН:********** чрез адвокат К. В. К.: сумата 3 537, 74 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 година до 31.05.2024
година, ведно със законната лихва върху главницата, ведно със законна лихва върху
дължимата сума, считано от предявяване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на дълга, по сключения между страните Трудов договор №
12/30.09.20211 г., както и сумата от 700 лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА „Валмар Ойл“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Б. ***, представлявано от управителя В. Д. К., представлявано от управителя В. Д.
К., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Районен съд – Бургас държавна такса
в размер от 141.50 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Бургаски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6