№ 1051
гр. Варна, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500776 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба от „Агро Констант“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.
Д. К. срещу решение № 260030/14.01.2022г. по гр.д. № 1102/2022г. на 31-ви състав на ВРС,
с което предявеният от дружеството срещу Областна дирекция „Земеделие“ гр.Варна, *** и
„Алвас грейн“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск за
програсяване нищожността на решение № 5793/14.12.2013г. по гр.д.№ 15420/2011г. на ХVІІІ
състав на ВРС в частта му, с която преписката е върната на административния орган за
процедиране съобразно изложените в решението мотиви е отхвърлена, на осн. чл.270, ал.2
от ГПК и дружеството е осъдено да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Варна,
*** разноски в размер на 500.00лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Считайки постановеното решение за неправилно, като незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано, поизложените във
въззивната жалба съображения, се моли да бъде отменено и постановено друго, с което
исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Областна дирекция
„Земеделие“-Варна, представлявано от директора Р.Г.Й., чрез юк Н.Д., в който изказва
становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Моли се въззивнната
жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно ,
законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
„Алвас грейн“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, не
представя писмен отговор, не взема становище по въззивната жалба.
ВОС съобрази следното:
1
В исковата си молба, насочена срещу директора на ОД “Земеделие”-Варна, „Агро
Констант“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя К. Д. К. излага, че rс решение № 5793/14.12.2013г. по адм.д. № 15420/2011г.
на 18-ти състав на ВРС, е отменена т. 1 от заповед № РД-17-46/31.08.2011г. на директора на
ОД „Земеделие“-Варна, с която на осн. чл. 37в, ал. 4 от и ал. 13 от ЗСПЗЗ, въз основа на
доклад от 20.07.2011г. на комисията па чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ е определено разпределение
на масивите за ползване в землището на с. К., Община Варна за стопанската 2011/2012г. и е
върнал преписката на същия административен орган за процедиране съобразно с изложените
в решението мотиви. Въз основа на тази част от решението, което според дружеството е
нищожна Директорът на ОД „Земеделие“-Варна е издал заповед № РД-10-306/26.06.2014г. и
е определено разпределението на масивите за ползване в землището на с. К., Общ. Варна за
стопанската 2011/2012г. С решение по гр.д. № 5843/2019г. на 8-ми състав на ВРС е приет
оспорения административен акт за валиден. Решението е аргументирано с това, че е
изпълнявано съдебно решение. Мотивите на съда не се ползват със изпълнителна сила,
поради което не са задължителни за ответната администрация. Съдът е поискал да вмени
задължена на административния орган, които е следвало да посочи в диспозитива на
решението си, прогласяване на нищожността на което се иска, чрез настоящата жалба. В
производството по чл. 37в, от ЗСПЗЗ административният орган прилага правомощията си
при „оперативна самостоятелност“ . Ако се приеме, че съдът е дал указания на
административния орган как точно да упражнява правомощията си, то решението
представлява намеса на съдебната власт при упражняване правомощията на
административната и това противоречи на принципа на разпределение на властите. Освен
това, обжалваното решение е постановено на 14.12.2013г. и е влязло в сила на 24.01.2014г.,
но към този момент стопанската година, за която се отнася разпределението е била отминала
безвъзвратно. Смята, че след като фиксираният срока за издаване на обжалваната заповед и
липсата на суспензивен ефект на подадената жалба налагат извода, че административният
акт е уникален по правната си природа. Той може да бъде издаден еднократно. Връщайки
преписката на директора на ОД“Земеделие“-Варна на практика го е принудил да извърши
нещо невъзможно. Съдебното решение е нищожно, ако заповядва нещо невъзможно-в
случая разпределяне през 2014г. на масивите за стопанската 2011/2012г. Излага
съображения за това, кога един административен акт е нищожен. Поддържа, че
съществуването на съдебното решение в обжалваната му част означава, че е предварително
известно съдържанието на административния акт, който трябва да се издаде от
административния орган.
Моли се за прогласяване нищожността на решение № 5793/14.12.2013г. по г.д. №
15420/2011г. на 18-ти състав на ВРС, в частта му, с която преписката е върната на
административния орган за процедиране съобразно с изложените в обжалваното решение
мотиви.
По искане с молба вх. № 277504/11.03.2021г. от „Агро Констант“ ЕООД, ЕИК
********* е конституиран от първоинстанционния съд „Алвас грейн“ ЕООД, ЕИК
********* с предишно наименование „Лозар“ ЕООД.
2
В писмен отговор Директорът на ОД „Земеделие“-Варна Р.Г.Й., чрез гл.юк Св.К.,
оспорва изцяло иска. Счита същия за недопустим, евентуално неоснователен. Моли се за
прекратяване на производството ,евентуално за решение, с което исковата претенция да
бъде отхвърлена. Смята искът за недопустим, т.к. е образувано адм.д. № 473/2020г. на
Адм.С-Варна, със същото искане.-прогласяване нищожността на решение №
5793/14.12.2013г. по гр.д. № 15420/2011г. на 18-ти състав на ВРС , в частта в която
преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите
на решението. По подсъдността се е произнесъл с определение № 54/21.11.2020г. по адм.д.
№ 24/2020г. на смесения петчленен състав на ВАС и ВКС, определяйки да се произнесе
АдмС-Варна.
Приеме ли се исковата молба за допустима, я счита за неоснователна. Незаконният
състав на комисията, към доклада на която препраща заповед № РД-17-46/31.08.2011г. на
директора на ОД „Земеделие“-Варна, прави заповедта немотивирана и следователно
издадена в нарушение на законовото изискване за форма. Установеното прави
незаконосъобразен административния акт. Съдът е длъжен в такъв случай да върне
преписката за ново произнасяне, като административният орган се съобразява с указанията
на съда, само в частта и само по отношение на отстраняване на допуснатата
незаконосъобразност и формиране на състав на комисията, а не по съществото на
извършената комасация в землището на с. К..
Неоснователно е оплакването, че съдът не разполага с правораздавателна власт
връща на административния орган преписката за ново произнасяне и това прави нищожно
съдебното решение в частта, предвид текста на разпоредбата на чл. 173 ,ал. 2 от АПК.
Срокът по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е инструктивен, а не преклузивен. Със заповедта от 2014г.
не се преуреждат отношенията, а преповтаря тези от заповедта от 2012г. Решението, за
което се твърди, че е нищожно не е обжалвано и е влязло в сила, както и заповедта, издадена
въз основа на него. Последната е обжалвана, като нищожна, но жалбата е оставена без
уважение с решение № 2899/27.06.2019г. по гр.д. № 5843/2019г. на 8-ми състав на ВРС,
оставено в сила с решение № 2273/25.11.2019г. по ад.д. № 2360/2019г. на АдмС-Варна.
Кои са пороците на съдебното решение, които водят до нищожност е посочено в т. 8
от ППВС № 1/1985г., както и в трайно установената практика на ВКС и доктрината.
Решението на ВРС не страда от такива.
„Алвас грейн“ ЕООД, ЕИК ********* не изказва становище по исковата молба на
„Агро Констант“ ЕООД.
За да се произнесе съдът има предвид следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, но се установява и от представеното и приложено по
първоинстанционното дело гр.д.№15420/2011г. на ВРС, че в т. 1 от заповед № РД-17-
46/31.08.2011г. на директора на ОД „Земеделие“-Варна е определено на осн. чл. 37в от
ЗСПЗЗ, разпределянето на масивите за ползване в землището на с. К., на „Лозар“ ЕООД и
„Агро Констант“ ЕООД. Заповедта не съдържа мотиви, но препраща към доклада на
комисията, по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и приложения към него проект за разпределяне
ползването на земите от масивите.
3
Видно от заповед № РД 11-10-282/04.07.2011г. на директора на ОД „Земеделие“-
Варна, в състава на комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ за с. К., не е включен Кмета на
населеното място или негов представител.
С решение № 5793/14.12.2013г. по гр.д. № 15420/2011г. на 18-ти състав на ВРС е
отменена т. 1 от Заповед № РД-17-46/31.08.2011г. на директора на ОД „Земеделие“-
гр.Варна с която е определено разпределението на масивите за ползване в землището на
с.К., приемайки я за нищожна поради липса на мотиви и това, че е издадена в нарушение за
законовото изискване за форма. Преписката е върната на административния орган за
процедиране съобразно с изложените в решението мотиви. Това решение е влязло в сила на
24.01.2019г., като необжалвано.
„Агро Констант“ ЕООД е подало касационна жалба срещу решение 5793/14.12.2013г.
по гр.д. № 15420/2011г. на 18-ти състав на ВРС, в частта, в която преписката е върната на
административния орган за ново произнасяне, като е образувано адм.д. № 473/2020г. на
АдмС-Варна. Поради оттегляне на жалбата, с определение № 401/16.02.2021г. по адм.д. №
473/2020г. на АдмС-Варна, производството е прекратено.
След връщане на преписката на административния орган е постановена заповед №
РД-14-10-306/26.06.2014г. на директора на ОД „Земеделие“-Варна, видно от която, с оглед
доклада на комисията, назначена със заповед № РД 14-17-160/25.03.2014г. на директора на
ОД „Земеделие“-Варна са разпределени масивите за ползване в землището на с.К. между
„Агро Констант“ ЕООД и „Лозар“ ЕООД. Първото дружество получава за ползване част от
имотите в масив 4, подробно индивидуализирани в заповедта, а второто дружество-имотите
в масив 1, 2, 3 и останалата част на масив 4, също подробно индивидуализирани в заповедта.
Тази заповед също не е обжалвана, като незаконосъобразна и е влязла в сила.
С решение № 2899/27.06.2019г. по адм.д. № 5843/2019г. на 8-ми състав на ВРС е
отхвърлена жалбата на „Агро Констант“ ЕООД срещу заповед № РД-14-10-306/26.06.2014г.
на директора на ОД „Земеделие“-Варна, с искане да бъде прогласена нищожността й. С
решение № 2273/25.11.2019г. по адм.д. № 2360/2019г.- на АдмС-Варна е оставено в сила
решение № № 2899/27.06.2019г. по адм.д. № 5843/2019г. на 8-ми състав на ВРС.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК нищожността на решението може да
се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. В конкретния казус ищецът „Агро
Констант“ ЕООД е предявил иск за нищожност на съдебното решение № 5793/14.12.2013г.
по гр.д. № 15420/2011г. на ВРС в частта, в която преписката се връща на административния
орган за процедиране, съобразно с изложените в обжалваното решение мотиви.
Настоящият състав намира, че исковата молба е допустима за разглеждане, но
неоснователна по същество, както е приел и ВРС. Споделя напълно мотивите на съда в
обжалваното решение и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях. Независимо от това
намира, че следва да изложи и собствени, съобразявайки съдебната практика, установена в
решенията на ВКС по въпроса за нищожността на съдебните решения.
Законодателят, с разпоредбата на чл. 270, ал. 1 и 2 ГПК макар и да визира
нищожността като порок на съдебния акт с най-тежки последици, не дава легално законово
определение. Съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването, основаващо се
на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на
държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор. Валидността на
съдебния акт предполага произнасяне от надлежния съд според изискванията за родовата и
4
местната подсъдност, в пределите на правораздавателната власт на съответната инстанция,
да е изготвено в писмена форма и да е подписано от съдебния състав, а в мотивите и
диспозитива на решението да е изразена ясно волята на съда.
Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е това решение, което не
дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на
надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено
от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда
или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в
писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък
решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване.
Може да се приеме, че нищожно е и решение, което заповядва нещо невъзможно. /така
решение № 122 от 1.03.2022г. на ВКС по т.д. № 659/2021г., ІІ ГО/.
Процесуалната недопустимост на съдебния акт, следва да се различава от
нищожността на съдебното решение, доколкото се обуславя от факти, които законодателя
свързва с ненадлежното упражняване правото на иск, в т. ч. и когато съдилищата се
произнасят по непредявен иск, или въз основа на нередовна искова молба. Нарушаването на
императивна материалноправна при постановяване на съдебно решение може да доведе до
неговата неправилност. /В този смисъл решение № 668 на ВКС, I ГО, постановено по гр. д.
№ 1790/2009 г., решение № 73 от 18.05.2015 г. на ВКС, ІІІ ГО, по гр. д. № 5113/2014
г., Решение 15/26.01.2015 г. по гр. д. № 3298/2014 г. на I -во г. о. и др.
Решението в обжалваната част е постановено от законен състав, доколкото е акт на
районен съдия М.Н.. То не е постановено извън пределите на правораздавателната власт на
съда, в какъвто смисъл са направени уточнения на исковата молба с молба вх. №
292173/25.06.2021г. Неоснователно е оплакването, че след като петчленният състав на ВАС
и ВКС по адм.д. № 24/2020-г. е посочил като компетентен да се произнесе по нищожността
на решение № 5793/14.12.2013г. по гр.д. № 15420/2011г. на ВРС, сочейки АдмС-Варна. По
адм.д. ВАС и ВКС са имали възможността да се произнесе за компетентния съд да разгледа
касационна жалба срещу посоченото решение на ВРС. Не такъв е настоящият случай, при
който съдът разглежда иск за нищожност на съдебно решение. Производството е разгледано
по реда на чл. 143 и сл. от АПК, вр. § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК /ред. ДВ бр. 39/2011г./, след
като спорът се отнася до административен акт по ЗСПЗЗ и имотите са в землището на с.К.,
Община Варна. Тълкуването на израза: „липса на правораздавателна власт на съда“, което
прави ищецът, свързано с невъзможността на съда според него, да върне на
административния орган преписката за процедиране, съгласно дадените указания, не
намира законова подкрепа. Свързва се с това, дали решението е постановено от местно
компетентен съд, при спазване изискванията за родовата подсъдност и дали и разгледано
делото по съответния му процесуален ред. Всичко това е спазено при постановяване на
решение № 5793/14.12.2013г. по гр.д. № 15420/2011г. на ВРС. Дори и да се приеме
противното, то при справка с текста на чл. 173, ал. 2 от АПК, се налага изводът, че при
установената нищожност на заповед № РД-17-46/31.098.2011г. , с която е определено
разпределението на имотите от масивите в землището на с.К., ВРС правилно е върнал на
5
административния орган да отстрани нередовностите при издаване на заповедта, без разбира
се да е давал указания по съществото на спора.
Решението не е постановено срещу лице, което не е подчинено на
правораздавателната власт на българските съдилища. То е в писмена форма и е подписано
от районния съдия. Не може да се приеме, че е неразбираемо дори и чрез тълкуване, дори
изобщо няма наведени такива твърдения.
Неоснователно е и оплакването, че съдът е заповядал нещо невъзможно, като се
вземе предвид цитираната вече разпоредба на чл. 173, ал. 2 от АПК. Ако все пак се твърди,
че неправилно е приложена нормата, това би се отразило на правилността на решението,
нещо което не се свързва с твърдения за нищожност.
Останалите оплаквания, свързани със заповед № РД-17-46/31.098.2011г. на
директора на ОД „Земеделие“-Варна, а не с нищожността на решение № 5793/14.12.2013г.
по гр.д. № 15420/2011г. на ВРС няма да бъдат обсъждани, като неотносими по спора.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не
се е произнесъл по подадената искова молба, в нейното действително съдържание.
Произнесъл се е по обжалваната част на на решение № 5793/14.12.2013г. по гр.д. №
15420/2011г. на ВРС. В необжалваната не дължи произнасяне. Няма нужда да изказва
становище по влязлата в сила отмяна на извършеното разпределение. Ясно е, то е отменено
и не остава място за съмнения дали съществува в правния мир или не. Издадена е заповед №
РД-14-10-306/26.06.2014г., оспорвана безуспешно като нищожна, видно от влезлия в сила
акт на съда-решение № 2899/27.06.2019г. по гр.д. № 5843/2019г. на 8-ми състав на ВРС.
Съставът не споделя и останалите съждения на страната, доколкото се отнасят до
правилността на действията на административния орган и издадения през 2014г. от него акт
или правилността на решението на ВРС, което се твърди в настоящото производство, че е
нищожно в едната си част.
Жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК „Агро Констант“ ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати на ОД „Земеделие“-Варна разноски за въззивната инстанция в размер на 500.00лв.,
представляваща определено от съда по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните раз0мери на адвокатските възнаграждения такова.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260030/14.01.2022г. по гр.д. № 1102/14.01.2022г. на 31-ви
състав на ВРС, с което предявеният от „Агро Констант“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К. Д. К. срещу
Областна дирекция „Земеделие“ гр.Варна, *** и „Алвас грейн“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** иск за програсяване нищожността на решение №
5793/14.12.2013г. по гр.д.№ 15420/2011г. на ХVІІІ състав на ВРС в частта му, с която
преписката е върната на административния орган за процедиране съобразно изложените в
решението мотиви е отхвърлен, на осн. чл.270, ал.2 от ГПК и „Агро Констант“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К. Д. К.
6
е осъдено да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Варна, *** разноски в размер на
500.00лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Агро Констант“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя К. Д. К. да заплати на Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Варна, ***, сумата от 500.00лв., представляваща разноски за въззивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7