Решение по дело №1220/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260971
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20211100501220
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………….

 

гр. София, 15.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова

ЧЛЕНОВЕ: Радостина Данаилова

Владимир Вълков

като разгледа докладваното от  съдия Вълков гр.д. № 1220 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е жалба от А.В.А. срещу отказа на ЧСИ М. М. да прекрати принудителното изпълнение по изп.д. № 20097860400501. Твърди се, че последното принудително изпълнение е възлагането на недвижим имот след извършена публична продан на Т.М.Т.с постановление от 17.09.2016 г. Сочи, че след тази дата нито са искани от взискателя, нито са предприемани действия от ЧСИ Иска се отказът да бъде отменен.

В указания на взискателя срок за отговор не се установява да е постъпил такъв.

Съдебният изпълнител не излага мотивите си за постановения отказ.

По допустимостта на жалбата

Жалбата изхожда от лице с признат интерес да повдигне спор за законосъобразността на обжалваното действие като видно и от представеното съобщение до жалбоподателя за връчено му уведомление за извършеното действие, жалбата е подадена в преклузивния срок. Дължимата държавна такса от 25 лв. е внесена, което обуславя и разглеждането й по същество.

            Съдът като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед писмените доказателства за извършените в изпълнителното производство действия, намира за установено следното:

            Изпълнителното производство е образувано по искане на „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу А.В.А. за събиране на парични вземания.

            В рамките на изпълнителното производство е извършена публична продан на недвижим имот, ипотекиран в полза на взискателя от трети на правоотношението лица.

            С влязло в сила постановление за възлагане на 28.04.2017 г. ипотекираният недвижим имот е възложен на купувача в публичната продан.

            На основание обезпечителна заповед от 04.12.2017 г., издадена по гр.д. № 53746 по описа на СРС за 2017 г. е спряно изпълнителното дело № 20097860400501 „в частта относно изпълнително действие – въвод върху 1/3 идеална част от апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „*******

            При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК свързва прекратяването на изпълнителното производство с факта на непоискано извършване на изпълнителни действия за повече от две години. Тъй като принудителното изпълнение предпоставя възможност за въздействие върху правната сфера на длъжника поддържането на това състояние е оправдано, доколкото се явява средство за реализация на изпълняемото право. Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК придава самостойно значение на изтеклия двугодишен срок – погасява правото на взискателя да изисква от съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни действия в рамките на инициираното изпълнително производство, както и възможността съдебният изпълнител да предприеме действия, ангажиращи правната сфера на длъжника.

По делото не се установява да е поискано изпълнително действие и да е предприето такова след 28.04.2017 г., когато е влязло в сила постановлението за възлагане. Отчитайки колизията на интереси в процеса на принудително изпълнение бездействието на съдебния изпълнител в хипотезата на възлагане по реда на чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ, ангажира и взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД. Спряното изпълнително производство изрично се касае правната сфера на длъжника А.А., а засяга правото на купувача по публичната продан да бъде въведен във владение на продадения му в производството недвижим имот. Така очертаният предмет на забраната за предприемане на изпълнителни действия не препятства нито взискателя да иска предприемане на ново изпълнително действие срещу имуществото на длъжника, нито съдебния изпълнител да предприеме такова по силата на вълзлагането му. Ето защо налице е бездействие, обуславящо прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. Съдебният изпълнител като орган, ръководещ изпълнителното производство дължи да го прогласи с нарочен акт – постановление за прекратяване на производството.

           

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител М. М. да прекрати изпълнителното дело № 20097860400501 на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК по отношение на взискателя“БАНКА ДСК“ ЕАД.

 

Решението не подлежи на обжалване.

Препис да бъде изпратен на ЧСИ Н.П.за изпълнение на дадените задължителни указания.

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:,                                                 ЧЛЕНОВЕ: