РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 30.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав в публично заседание на единадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 277 по описа за 2021
год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе съобрази:
Производството
е с правно основание чл.171 т.2а б.“а“ от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/.
Административното дело е образувано по жалба на Ц.Т.Ц., ЕГН: **********
с адрес: ***, против Заповед № 21-0456-000023 от 28.07.2021 г. издадена от
Началник на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Угърчин, с която на
същият е наложена ПАМ по чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, до една година, а именно за 6 месеца.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е издадена при липса на компетентност, при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, в несъответствие с
изискванията за съдържание на акта, неправилно приложение на материалния закон
и в несъответствие с целта на закона, с искане да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата.
Ответникът по делото - Началника
на група към ОДМВР Ловеч, Районно
управление – Угърчин, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание
оспорва жалбата като неоснователна с доводи, че оспорения административен акт е
законосъобразно издаден.
Настоящият съдебен състав, като прецени
събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон,
административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бланков № 535758, Серия АА е констатирано, че И.Т.Б.на 28.07.2021г. около 13.40 часа
в гр.Угърчин, в посока центъра управлява товарен автомобил ****, с рег. № *****,
собственост на Ц.Т.Ц., без да притежава свидетелство за управляние, валидно за
категорията, към която спада управляваното превозно средство и без пуснати
светлини. Отразено е, че при проверката водача предоставя пред контролните
органи СУ МПС № **** издадено на 19.03.2019г. Прието е, че управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, в нарушение на чл.150а от ЗдвП
и без спуснати светлини, в нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП. Отнети са 2 бр. регистрационни табели
№ ***** и свидетелство
за регистрация и контролен талон.
С оглед на това, че като собственик на
горепосочения автомобил допуска/предоставя управлението му на И.Т.Б., който е
неправоспособен водач, не притежава СУМПС валидно за категорията към която
спада и има съставен АУАН с бланков № 535758,
СерияАА от 28.07.2021г., Началника на РУ Угърчин към ОДМВР Ловеч, е издал
оспорената в настоящото производство Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0456-000023 от
28.07.2021 г. С нея на оспорващия, е приложена ПАМ с правно основание чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
Според отбелязаното в нея, Заповедта е съобщена на жалбоподателят на 04.08.2021 г., а жалбата е подадена в деловодството на АдмСЛ и заведена с вх. №
2589 от 09.08.2021 г., видно от поставения
щемпъл. Въз основа на
съставеният АУАН бланков № 535758, Серия АА е издадено Наказателно
постановление № 21-0456-000086 от 05.08.2021г. на началника на РУ Угърчин към
ОДМВР Ловеч.
С административната преписка са приложени: акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бланков № 535758, Серия АА /на лист 19 от делото/,
Наказателно постановление № 21-0456-000086 от 05.08.2021г. на началника на РУ
Угърчин към ОДМВР Ловеч, Справка за нарушител/водач на И.Т.Б./на л.л.22-26/, Заповед № 295з-805/25.04.2017г. на директора на ОДМВР –Ловеч /л.32 и сл./, Заповед № 81213-515/14.06.2018г. на министъра на
МВР /л.30-31/, Заповед № 81213-1524/09.12.2016г. на
министъра на МВР /л.41/, възражение
по АУАН /на л.21/. От жалбоподателят е приложено Свидетелство за регистрация,
установяващо, че е собственик на процесния автомобил. Както и Талон /на л.11/ и Удостоверение за здравословното състояние на
водач/кандидат за придобиване правоспособност за управление на МПС /л.12/.
В Справката за нарушител/водач на
И.Т.Б.е записано, че на 23.07.2021г. е подал документи подновяване на СУМПС за
възстановяване на категории М А С и на същата дата 23.07.2021г. е отразено -
отказване от категории: А С ТКТ.
Според данните по преписката при
извършената от контролните органи проверка по ЗДвП, се установява, че водача
предоставя СУ МПС № **** издадено на 19.03.2019г.за категориите В М АМ статус
валиден. Към момента на проверката е видно че водача не е правоспособен за
категория С която се изисква за въпросното МПС. При направената справка в
масивите на КАТ АНД е видно,че Б. има придобита категория С, но
при последното СУМПС същият не е заявил подновяването й.
В съдебното производство е
изискана справка от Началник Сектор
„Пътна полиция“ Ловеч и според изготвената лицето И.Т.Б., ЕГН **********
притежава СУМПС ****, валидно за категории „АМ“ и „В“ от 01.08.2016 година до
01.08.2026 година.
Представените с административната преписка писмени
доказателства и тези, събрани в
съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
Жалбата
е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от
оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок, пред
местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна
отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК.
Предвид данните, че
оспорената заповед е съобщена на
04.08.2021 г., а
жалбата е депозирана в деловодството на
АдмСЛ на 09.08.2021 г., съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл.149 от АПК
във връзка с чл.172
ал.5 от ЗДвП. Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя
процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по
същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
Ловешки административен съд, четвърти състав, намира жалбата за неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните
административни мерки се уреждат в съответния закон.
Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР,
определени от министъра на вътрешните работи / чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП/. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”,
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С приложената по делото Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г.,
на основание чл.165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил
Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От
своя страна, със Заповед № 295з-805/25.04.2017г., Директорът на ОДМВР –Ловеч,
на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, е оправомощил началниците на РУ при ОД на МВР Ловеч да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”,
т.6 и т.7. Обжалваната заповед е издадена от Началника на Районно управление Угърчин при ОДМВР Ловеч, в това му качество и е налице
необходимата компетентност.
Поради изложеното съдът намира, че обратно на твърденията в жалбата оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението
по пътищата. Като издателят й е посочил фактическите и правните основания, като изрично се е позовал на
съставеният АУАН, с което е
изпълнил изискването за мотивиране, визирано в чл.172 ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59
ал.2 от АПК. В съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите
на административния орган могат да бъдат изведени и от документи,
представляващи част от административната преписка по издаване на административния
акт.
В обжалваната заповед е
посочено, че се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за
установяване на административното нарушение с бланков № 535758, Серия АА,
като същите са възпроизведени в заповедта и с оглед наличието на всички
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, следва да се приеме,
че е издадена в предвидената в закона форма. В тази връзка твърденията на оспорващият за некомпетентност
и немотивираност на акта се явяват неоснователни.
Съдът не констатира при издаване
на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на акта и противоречие с материално-правни норми. Следва
да се отбележи, че не всяко нарушение на административно производствените правила води до унищожаемост на административните актове,
а само същественото такова съгласно чл.146 т.3 от АПК,
поради което и като установи, че липсват
съществени нарушения на административно производствените правила съдът констатира липса на същото отменително основание. Съгласно трайната съдебна практика процесуалното нарушение е
съществено ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при
издаването на акта, което в случая не е налице.
Заповедта е материално
законосъобразна.
В хипотезата на чл.171, т.2а б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
Нормата
съдържа основания за прилагането на ПАМ като в оспорената заповед се установява
едно от тях - управление на МПС от неправоспособен водач, не притежаващ
свидетелство за управление, валидно за категорията. В заповедта това основание
изрично е споменато.
В настоящият случай,
предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две – заповедта да има за адресат
собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, което не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. Като за целите на ЗПАМ е
достатъчно обективното констатиране на липсата на правоспособност, за да се
реализира правомощието по налагане на мярката.
Според чл.150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да
управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.
Свидетелството за управление на
МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието
на предвидените в закона условия (чл.151 и чл.152 от ЗДвП) и удостоверява, че
лицето има право да управлява МПС от съответната категория. За да бъде
законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните
предпоставки: водачът на ППС да го управлява, без да притежава съответното
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното превозно средство и адресатът на мярката да е собственик на
управляваното ППС.
От представената преписка се
установява, че водачът на описаният товарен автомобил – И.Т.Б., не притежава
СУМПС, валидно за категорията / категория „С“, която се изисква за управление
на МПС над 3,5 тона/, към която категория спада процесното. В заповедта - като
адресат на ПАМ е посочено лицето-собственик на превозното средство. Следователно
и двете основни предпоставки за налагане на ПАМ, изискуеми по закон, са налице.
Следва да се съобрази, че и към настоящият момент, водача няма такова видно и
от справката в писмото, представено от Сектор „Пътна полиция“ Ловеч. По делото
са налице доказателства, че Б. на 23.07.2021 година е подал заявление за
възстановяване на категория „С“ в Сектор „Пътна полиция“ Ловеч, но доколкото
според отразеното в наличната справка, че на същата дата го е оттеглил, същият
не е правоспособен водач, във връзка с управляване на товарен автомобил, за
който се иска категория „С“. Има само
категории, които са представени от Сектор „Пътна полиция“ Ловеч, които са „АМ“ и „В“.
Релевантният
за приложението на чл.171 т. 2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което в случая е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на оспорващия. Органът е посочил правните основания и фактическите
обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта
и е цитирал относимата правна уредба. По делото е безспорно установено, че
оспорващият е собственик на процесното МПС и че на 28.07.2021 г. това МПС е
управлявано от лице, което не притежава СУМПС, валидно за категорията /С/,
която се изисква за процесното МПС, поради което приложената от
административния орган ПАМ е законосъобразно наложена. Изпълнени са законовите
предпоставки за налагане на процесната ПАМ, поради което са неоснователни доводите
в жалбата,че е издадена при неизяснена фактическа обстановка.
В този смисъл, съдът счита, че
материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а от ЗДвП административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на
фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в
случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи
принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана
компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона
съдържание.
Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП обославя извода, че мерките от вида на процесната имат две
цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността за
извършване на други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ
ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав
административно нарушение. В случая административния орган е наложил мярката за
минималния предвиден в закона срок, при предвиден от 6 месеца до една година. Доколкото в оспорената заповед е приложена
ПАМ в минимално предвидения от закона срок, доводите в жалбата за липса на
мотиви относно размера се явяват неоснователни.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразен административен акт и
оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно и
недоказано.
При
този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са
претендирани от ответника.
Мотивиран
така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Ц.Т.Ц.,
ЕГН: ********** с адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0456-000023 от 28.07.2021 година, издадена от
Началник на Районно управление Угърчин към ОДМВР Ловеч, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл.171 т.2 а б.“а“ от Закона за движение по пътищата – прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, до една
година, а именно за 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: