№ 2858
гр. София, 02.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503264 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 18859/26.10.2021 г. по описа на САС,
депозирана от „Хара България“ ЕООД (с предишни наименования „Хета Асет
Резолюшън България“ ЕООД и „Хипо Алпе Адриа Лизинг“ ООД) против определение
от 10.08.2021 г. по гр.д. № 12643/2020 г. на СГС, I -21 състав с която е отхвърлена
молба за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателят намира, че
обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. Поддържа, че първоинстанционният съд изследвал само доводите на
насрещната страна по отношение наличието на предпоставките за приложение на чл.
78, ал. 2 ГПК, без да обсъди доводите на жалбоподателя. Сочи, че решението било
постановено при условията на чл. 237 ГПК, поради което очевидно било налице
признание на иска от страна на ответника. Поддържа още, че не е ставал причина за
завеждане на делото, защото след прекратяване на воденото от него срещу ищцата
изпълнително дело, с предмет вземането, което било предмет и на иска, не бил
предприемал повече изпълнителни действия и било налице пълно бездействие от
негова страна във връзка с вземането, поради което не бил станал причина ищцата да
води отрицателен установителен иск относно несъществуването на вземането. Предвид
това разноските по делото следвало да останат за сметка на ищеца при условията на чл.
78, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното определение с
произтичащите от това последици.
Насрещната страна Л.И. А. – Т. е депозирала отговор на частната жалба, в който
излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че след години бездействие по
изпълнителното дело ответникът по иска предприел изпълнение, като поискал през
2020 г. да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, макар да
знаел, че е настъпила перемпция, а и вземането е погасено по давност, като действал
недобросъвестно. Винаги съществувала възможност той отново да образува
изпълнително дело. За ищцата единствената възможност въпросът да бъде решен,
1
предвид неяснотата в намеренията на ответника, била да установи по исков път
несъществуването на вземането му. Моли частната жалба да бъде оставена без
уважение.
Настоящият състав, като обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя и представените доказателства, намира следното:
Гр.д. № 12643/2020 г. е образувано по искова молба на Л.И. А. – Т., депозирана
на 18.11.2020 г. против „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД с искане да бъде
установено в отношенията между страните, че вземането на „Хета Асет Резолюшън
България“ ЕООД срещу ищцата, присъдено със Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 31.08.2009 г. по ч.гр.д. № 677/2009 г. по описа на РС – Радомир
за сумата 25 328.45 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
31.08.2009 г. и съдебни разноски в размер на 990.76 лева, е погасено по давност на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД и не подлежи на принудително изпълнение.
В отговора на исковата молба ответникът „Хета Асет Резолюшън България“
ЕООД е изложил доводи само относно допустимостта на предявения иск, като е
поддържал, че същият е недопустим поради липса на правен интерес. Едва в първото
по делото заседание процесуалният представител на ищеца е заявил изрично, че
признават иска, чрез юрк. Ц. К. Действията й са потвърдени от управителя на
ответното дружество Н. Н. с молба от 05.03.2021 г., след което съдът е постановил
решение при условията на чл. 237 ГПК. С решението разноските са възложени върху
ответното дружество.
В срока за обжалване на решението „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД са
депозирали молба с искане за изменението му в частта за разноските, като същите
бъдат поставени в тежест на ищцата, доколкото ответното дружество е признало иска и
не е ставало причина за завеждането му. С определение от 10.08.2021 г. СГС е оставил
без уважение това искане.
От приложеното по делото копие на изпълнително дело № 1187/2009 г. по описа
на ЧСИ С. Б. се установява, че същото е образувано по молба от 27.11.2009 г. на „Хета
Асет Резолюшън България“ ЕООД срещу длъжниците „Д.Л. Транс“ ЕООД и Л.И. А. –
Т. за принудително събиране на вземане по изпълнителен лист, издаден на 31.08.2009
г. по ч.гр.д. № 677/2009 г. по описа на РС – Радомир за сумата 25 328.45 евро, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 31.08.2009 г. и съдебни разноски в
размер на 990.76 лева.
Последното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия е от
20.01.2020 г. В молбата е посочено още, че ако са налице условията по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, ЧСИ следва да прекрати изпълнителното дело.
С молба от 12.03.2020 г. длъжникът Л. А. – Т. е поискала от ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С ръкописен акт на ЧСИ от
12.03.2020 г. ЧСИ е оставил искането без уважение. На 13.03.3020 г. Л. А. – Т. е
депозирала частна жалба срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело. На
07.05.2020 г. „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД са депозирали писмено
възражение по частната жалба, в което са изложили доводи за нейната
неоснователност.
С решение от 03.07.2020 г. по в.гр.д. № 248/2020 г. на ОС – Перник е отменен
отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, като е приел, че основания за
2
прекратяване на делото по отношение на Л. А. – Т. са настъпили още на 28.11.2011 г.
След него ЧСИ е прекратил делото по отношение на Л. Т. и е вдигнал наложените
запори върху нейни вземания. Постановлението за прекратяване е съобщено на „Хета
Асет Резолюшън България“ ЕООД на 07.08.2020 г.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира
следното от правна страна:
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу
обжалваем акт и е редовна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Тези две предпоставки следва да са налице кумулативно.
В настоящия случай несъмнено се установява, че ответникът е признал иска,
макар и това признание да е направено в първото по делото съдебно заседание. Същото
следва да бъде зачетено от една страна, защото в отговора на исковата молба
ответникът не е оспорвал иска по основателност, а само по неговата допустимост, а от
друга страна решението е постановено именно при признание на иска.
За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на
ответника, необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки
противопоставянето на ищцата, т.е., да е налице правен спор за дължимостта на
вземането.
Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния срок възниква право за
длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже изпълнение, ако
такова се претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът продължава да
претендира вземането, налице е правен спор и повод ищците да отрекат
съществуването на вземането по съдебен ред. Налице е многобройна практика на ВКС
в горепосочения смисъл – напр. определение № 318/25.07.2018 г. по ч.гр.д. №
2828/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4586/2018 г.
на ВКС, ІІІ г.о. и др. В част от съдебната практика на ВКС се приема дори, че за да е
дал повод за завеждане на делото ответникът трябва да е предприел съдебни действия
или да оспорва предявения иск за несъществуване на вземането. Извънсъдебната
покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не
е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече
отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на
исковата молба. Това е така, защото с изтичане на давностния срок н есе погасява
самото вземане, а възможността за неговото принудително събиране. Ако длъжникът
плати след изтичане на давностния срок, платеното не е недължимо платено (така
определение № 95/22.02.2018 г. по гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и определение №
474/-7.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3063/2019 г. на ВКС, IVг.о.)
Посочената практика на ВКС се възприема от настоящия състав.
В случая за събиране на процесното вземане срещу ищцата е било образувано
изпълнително производство през 2009 г., което е продължило до юли 2020 г., когато
ЧСИ го е прекратил след като по съдебен ред е прието, че същото фактически е
прекратено още през 2011 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Вярно е, че и през
3
януари 2020 г. взискателят е правил искане до ЧСИ да предприеме изпълнителни
действия, но в същото време нито в един момент от производството длъжницата не се
е позовавала пред взискателя или пред ЧСИ на изтекла погасителна давност, след
което позоваване взискателят да е продължавал да иска изпълнение.
Исковата молба на Л.А. е депозирана на 18.11.2020 г., като между юли 2020 г.,
когато фактически е прекратено изпълнителното дело срещу нея и датата на
депозиране на исковата молба отново липсват данни ответникът дори да е канил
ищцата да плати въпреки погасяване на вземанията по давност, както и да е
предприемал нови действия по принудително изпълнение. Не се установява още
ищцата да е правила възражение пред ответника за погасяване на вземанията по
давност и той по някакъв начин да се е противопоставил.
Посоченото обосновава извод, че ответникът не е станал повод за завеждане на
делото, а предвид и направеното признание на иска, налице са предпоставките за
прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Поради несъвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а решението следва
да бъде изменено в частта за разноските, като същите останат за сметка на ищцата.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 10.08.2021 г. по гр.д. № 12643/2020 г. на СГС, I -21
състав с която е отхвърлена молба на Хара България“ ЕООД (с предишно
наименование „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД) за изменение на решението по
гр.д. № 12643/2020 г. на СГС, I -21 състав в частта за разноските и вместо него
постановява:
ИЗМЕНЯ решението по гр.д. № 12643/2020 г. на СГС, I -21 състав в частта за
разноските, КАТО ГО ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, с която „Хета Асет Резолюшън
България“ ЕООД (сега „Хара България“ ЕООД) е осъдено да заплати на Л.И. А. – Т.
разноски в размер на 2029.46 лева – държавна такса и 2045.87 лева – адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4