№ 847
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100512123 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12123/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ГД „П.б. и з. на
н.“ срещу решение №20166462 от 02.08.2021 г постановено по гр.д.№41516/2020 г на СРС ,
56 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във
вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД на АЛ. Т. Л. ЕГН ********** от с.Алдомировци
сумата от 1600 лева възнаграждение за положен извънреден труд за периода 31.08.2017 г –
06.07.2020 г , ведно със законната лихва от 31.08.2020 г до окончателното заплащане на
сумата ; и сумата от 100 лева лихва за забава върху посочената главница за периода
01.12.2018 г – 30.08.2020 г ; както и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не трябва да се
прилага НСОРЗ и не е налице празнота в нормативната уредба по ЗМВР и издадените въз
основа на него наредби .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 20.08.2021 г и е
обжалвано в срок на 27.08.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
1
За да уважи исковете СРС е приел , че според ССЕ ищецът е положил извънреден труд и
обезщетението за същия е в размер на 1846,12 лева , докато ищецът е претендирал 1600 лева
. Върху тази сума се дължат и лихви за забава от 100 лева за посочения по-горе период .
Решението на СРС е неправилно . Видно от заключението на ССЕ изслушана пред СРС
процесната сума от 1600 лева обезщетение за извънреден труд е получена след
преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1,143 .
Според настоящия съд това е незаконосъобразно . Съгласно чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл.187 ал.3 ЗМВР работното време на
държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8,
12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност,
полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е
нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ . ЗМВР въвежда
еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през
нощта от 8 часа в сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната продължителност
на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това
различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР .
Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието
и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 ЗМВР ограничава извънредния
труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а
разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от
служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за
нощен труд е регламентирано в чл. 179 ал.2 ЗМВР , според който размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд
е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187 ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл.187 ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на
вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното
редовно работно време /така в решение №55 от 07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на
ВКС-III ГО/. Действително с чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране
2
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 06, 00 ч.
за отчетния период да се умножават по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния
период , тъй като същата е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/. В чл.3 ал.3 от приложимите Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г е указано, че служителите в
МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не
следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187
ал.3 ЗМВР. Положеният ношен труд се остойностява в съответствие със Заповед №8121з-
791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки
отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните
възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в
съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от
Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.
Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8
часа не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в
Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице празнота в
ЗМВР и издадените въз основа на него наредби , която да налага субсидиарното приложение
на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-
конкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд
с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С
новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време е еднаква - 8 часа.
Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.31 ал.2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г , а напротив законодателят се е отказал от въпросното
преизчисляване .
Според решение №197 от 07.10.2019 г по гр.д.№786/19 г на ВКС , IV ГО при работата на
смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1,143. В
исторически план посоченият коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-
198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички
работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му
на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/,
3
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е
равен на 1,14285 или приблизително 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да
получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с
цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд
по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ. Следователно , в конкретния случай няма основание да се
извършват преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца ,
респ.да се достига до резултат на положен извънреден труд.
Решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и исковете да се отхвърлят .
Разноски пред СРС и СГС се дължат от ищеца , а ответникът не дължи разноски на ищеца и
на съда .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20166462 от 02.08.2021 г постановено по гр.д.№41516/2020 г на СРС ,
56 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на АЛ. Т. Л. ЕГН ********** от с.Алдомировци да се осъди ГД „П.б.
и з. на н.“ да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и
чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 1600 лева възнаграждение за положен извънреден труд за периода
31.08.2017 г – 06.07.2020 г , ведно със законната лихва от 31.08.2020 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 100 лева лихва за забава върху посочената главница за
периода 01.12.2018 г – 30.08.2020 г.
ОСЪЖДА АЛ. Т. Л. ЕГН ********** от с.Алдомировци да заплати на ГД „П.б. и з. на н.“
сумата от 100 лева разноски пред СРС и 157 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4