РЕШЕНИЕ
№ 1108
гр. Бургас, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120106907 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на К. К. К., ЕГН
**********, адрес в ....................................., съдебен адрес в ..................................., чрез
адв.Р.С., с която е предявил срещу ответниците К. Т. Т., ЕГН ********** и Ж. Д. Т., ЕГН
**********, и двамата с адрес в ....................................., иск за осъждането им да му заплатят
сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на главницата.
Твърди се в исковата молба, че между страните има сключен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№......, д.№............. г. на нотариус с рег.
№.......... на НК и район на действие РС-Бургас, по силата на който ищецът закупил от
ответниците и майка си Т. К. недвижим имот в ................................., представляващ ½ ид.ч.
от имот с идентификатор ........................, целия с площ от 1010 кв.м. и вилна сграда от 39
кв.м. на два етажа, за които заплатил на ответниците сумата от 20 000 лева. Ищецът твърди,
че по уговорка с продавачите половината от продажната цена или сумата от 10 000 лева била
заплатена за недвижимия имот, а другата част от 10 000 лева е била заплатена за вилната
сграда.
Според изнесените в исковата молба фактически твърдения, така закупеният поземлен
имот не е бил собственост на продавачите, поради което и договорът не е произвел
действие, а платената сума от 10 000 лева се явява платена без основание и ответниците са
се обогатили с получаването й без да имат основание за това.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа иска,
1
моли за уважаването му.
Така предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.55, ал.1, вр.чл.189, ал.1 от ЗЗД
и е допустим.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират съвместен отговор на исковата молба, в
който изразяват становище за неоснователността на предявения иск, считат, че като
ответник по иска следва да се конституира и майката на ищеца. Твърдят, че ищеца не им е
заплатил изцяло дължимата сума от продажната цена и е налице остатък от 5000 лева, във
връзка с който правят възражение за прихващане. Наред с горното оспорват твърденията на
ищеца, че сумата от 10 000 лева е получена без основание и излагат подробни аргументи в
тази насока. Претендират за отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.
Ангажират доказателства.
В съдебно заседание ответниците не се явяват и се представляват от пълномощник, който
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи
начин, който е поискан от ищеца. От изложените в исковата молба фактически твърдения и
петитум е видно, че ищецът претендира връщане на парична сума от 10 000 лева, като
платена на отпаднало основание и същите припокриват фактическия състав на чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, който е получил нещо на отпаднало
основание е длъжен да го върне.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи плащането, а ответника, че съществува основание за получаване на даденото от
ищеца.
Между страните не се спори относно следната хронология на събитията, за която
свидетелства приложения по делото писмен доказателствен материал, на който
свидетелстват показанията на Т. И.К., а именно, че ищецът е син на свидетелката К., която е
единствен наследник по закон на майка си М.З. (починала) и племенница по майчина линия
на ответника К.Т., последният от които - съпруг на ответницата Ж.Т..
Безспорно в отношенията между страните е това, че на 02.11.2005 г., ответникът Т. и
сестра му М.З. закупили от Областен управител с административен център гр.Б. 491,50/983
кв.м.ид.ч. от УПИ ........., ............, ........... в кв........., целият с площ от 983 кв.м., находящ се
във вилна зона ................, при граници: изток-УПИ ............,..........., запад – УПИ ...........,
............, север – ..........., юг – УПИ ...........,.......,..........., в който е имало изградена двуетажна
постройка, за сумата от 1167,30 лева. В този смисъл са приетия като доказателство договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 02.11.2005 г., л.12 и показанията на св.К., от
които става ясно и това, че преди закупуване на имота, през 1980 г. в същия е била
изградена постройка.
Между страните не се спори, че закупеният през 2005 г. имот е бил частна общинска
2
собственост, поради което и на 12.01.2021 г., ищецът сключил с Община Бургас договор за
покупко-продажба на 364,50/969 кв.м.ид.ч. от УПИ ...........,..........,........ в кв........... по
действащия ПУР-ПРЗ на в.з...................., одобрен със Заповед №253/06.03.1990 г. на
Председателя на ИК на ОНС-гр.Бургас, целият с площ от 969 кв.м., с отреждане „за вилно
строителство“, които закупил за сумата от 20 720 лева.
Междувременно, на 27.06.2018 г., между К.Т., Ж.Т. и свидетелката К. от една страна като
продавачи и ищецът като купувач е бил сключен и договор за покупко-продажба,
обективиран в приетия като доказателство н.а. за покупко-продажба на недвижим имот
№.........., т.........., рег.№..........., д.№............. г. на нотариус с рег.№............ на НК и район на
действие РС-Бургас, от съдържанието на който става ясно, че ответниците продали на ищеца
източната вилна сграда, застроена на 39 кв.м., на два етажа, заснети по КК с идентификатор
........................., ведно с ½ ид.ч. от поземления имот, в който е описаната по-горе сграда,
който ПИ е с идентификатор ........................, целият с площ 1010 кв.м., като същият имот е
урбанизирана територия, образуваща урегулиран ПИ УПИ .........,.........., ............, с площ 983
кв.м. в кв.15, по подробния устройствен план на вилна зона ............., със запазено право на
ползване за Т. И.К. – пожизнено и безвъзмездно върху първия етаж на жилищната сграда, за
сумата от 20 000 лева. Ищецът признава в исковата молба, че е заплатил на ответниците
сумата от 15 000 лева, за което свидетелства и приетото като доказателство месечно
извлечение, л.43, а за разликата от 5000 лева твърди, че е била прихваната със задължение
на ответниците към майка му Т. Илиева, на която лично изплатил сумата от 5000 лева.
Спорният по делото въпрос е дали плащането по договора за покупко-продажба,
обективиран в н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №......, т....., рег.№......., д.
№.............. г. на нотариус с рег.№........... на НК и район на действие РС-Бургас, е извършено
с основание.
Действително, по делото се установи, че ответниците не са станали собственици на имота
със сделката от 2005 г., поради което и към 27.06.2018 г. не са били носители на правото на
собственост върху ½ ид.ч. от поземлен имот с кадастрален идентификатор ........................,
или ответниците не са изпълнили основното си задължение да прехвърлят правото на
собственост в полза на ищеца.
Съгласно нормата на чл.189, ал.1 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на
трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.87. В този случай
продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по
договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. Това е частен случай на
хипотезата, уредена в нормата на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, предвиждаща, че всеки е
длъжен да върне онова, което е получил с оглед на отпаднало основание. При този
фактически състав, основанието е налице към момента на извършване на престацията,
поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува, т.е. вземането става
изискуемо от деня, в който основанието отпада с обратна сила. А основанието за
извършеното плащане отпада с разваляне на договора, т.е. преди да развали договора
купувачът не може да предяви иск за връщане на цената на отпаднало основание. Искът
3
следователно е неоснователен, тъй като договорът, обективиран в н.а. за покупко-продажба
на недвижим имот №......., т.........., рег.№.........., д.№........... г. на нотариус с рег.№........ на НК
и район на действие РС-Бургас, продължава да е валиден и да обвързва страните.
Предвид на изложеното, искът, ведно с акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва, считано от предявяване на иска, следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски за адвокат, или сумата от 850,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. К. К., ЕГН **********, адрес в ....................................., съдебен
адрес в ..................................., чрез адв.Р.С., за осъждане на ответниците К. Т. Т., ЕГН
********** и Ж. Д. Т., ЕГН **********, и двамата с адрес в ....................................., да му
заплатят сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
на 04.10.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН **********, адрес в ....................................., съдебен адрес в
..................................., чрез адв.Р.С., ДА ЗАПЛАТИ на ответниците К. Т. Т., ЕГН **********
и Ж. Д. Т., ЕГН **********, и двамата с адрес в ....................................., сумата от 850,00
лева, представляваща направените по делото разноски за адвокат.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4