РЕШЕНИЕ
№1538 дата 26 септември 2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти
състав,
в публично заседание на 16 септември
2019г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Дарин Христов
разгледа адм.
дело № 1521 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на С.В.Л. ***, предявена против
Областна дирекция на МВР – Бургас, с която се претендира присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300лв., представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред съд
по оспорването на издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на
МВР - Бургас Наказателно постановление № 18-0769-003823/25.09.2018г., което е
било потвърдено с Решение № 1679/17.12.2018г. по НАХД № 4885/2018г. на Районен
съд – Бургас, отменено с Решение № 801/19.04.2019г. по КНАХ № 194/2019г. на
Административен съд Бургас, с което е отменено и наказателното постановление.
Заплатеното възнаграждение за адвокат пред касационната инстанция ищецът
претендира като обезщетение за вреди с материален характер, дължимо поради
отмяната като незаконосъобразно на издаденото против него наказателно
постановление. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати претендираната
сума от 300лв., ведно със законната лихва, считано от постановяване на съдебния
акт – 19.04.2019г. до окончателното изплащане, както и присъждане на разноските
по делото.
По
делото ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба на
сочените в нея основания.
Ответникът
– ОД на МВР Бургас не изпраща представител, но е депозирал отговор по исковата
молба, видно от който, счита претенцията за неоснователна поради нейната
недоказаност, респ. оспорва ищецът да е претърпял имуществени вреди, които да
са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно
постановление. Прави и възражение за прекомерност на разноските по настоящото
дело.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на предявения иск.
Исковата
молба е процесуално допустима за разглеждане по смисъла на чл.204, ал.1 от АПК,
подадена от надлежна страна и против надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК.
Разгледана
по същество, е основателна.
Установява
се по делото, че против ищеца Л. е било издадено наказателно постановление №
18-0769-003823/25.09.2018г. от началник група в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на
МВР - Бургас , за нарушение по ЗДвП.
Наказателното
постановление е било обжалвано пред Районен съд Бургас, който с Решение №
1679/17.12.2018г., постановено по НАХД № 4885/2018г., го е потвърдил. По реда
на инстанционния контрол съдебният акт е бил отменен
с Решение № 801/19.04.2019г. по КНАХ № 194/2019г. на Административен съд
Бургас, както и е било отменено издаденото наказателно постановление. В това
съдебно производство ищецът е бил представляван от адвокат, на когото е
заплатил възнаграждение в размер на 300лв., за което е представен договор за
правна защита и съдействие.
С
оглед на горните фактически обстоятелства, пред настоящият съд ищецът Л.
претендира заплащането на сумата от 300лв., представляващи заплатеното от него
възнаграждение на адвокат за процесуалното представителство пред касационната
съдебна инстанции по обжалване на наказателното постановление и явяващи се
претърпяна имуществена вреда, в резултат на отмяната на издаденото против него
наказателно постановление. За прецизност следва да се посочи, че исковата молба
съдържа множество неточности, но волята на страната съдът извежда от
обстоятелствената част на иска, както и от допълнително направеното уточнение с
молба вх. № 9461/13.09.2019г. По-специално, в петитума
на иска, претендираната сума от 300лв. е обвързана с първоинстанционното производство, докато видно от
фактическото изложение в исковата молба, както и от последващата
молба става ясно, че претендираната сума е тази,
заплатена в касационното производство. Уточнението е необходимо, с оглед
формиране силата на пресъдено нещо. Фактическото
изложение в исковата молба съдържа и твърдения за водена кореспонденция с
ответния орган за доброволно заплащане на процесната претендирана сума, които носят дата от 2017г., което е
обективно невъзможно, но съдът не взема предвид тези твърдения. Несъответствие
се констатира и между титулната и петитумната част на
иска относно неговия размер, като в тази връзка съдът съобразява петитума, както и доказателствата, съдържащи размера на
плащането.
Искът
е основателен.
Съгласно
нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност.
Дейността на администрацията по налагане на административни
наказания, по своето естество е правораздавателна и е свързана със защита на
реда в областта на държавното управление. Тя представлява форма на
административна дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Отмененото наказателно постановление представлява
незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда и на
основание чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на Върховния административен съд
по т. д. № 2/2016г., като съгласно даденото там тълкуване, при предявени
пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. От
незаконосъобразния акт - отмененото по съответния ред наказателно постановление
с влязъл в сила съдебен акт, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за заплатеното от него адвокатско възнаграждение в
производството пред касационната инстанция в размер на 300лв. Налице е
изискуемата причинна връзка по чл.4 от ЗОДОВ, защото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление,
отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя
преценка, оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира
адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на
спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица по смисъла на закона и съобразно даденото тълкуване
от ВАС. В този смисъл, исковата
претенция за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 300лв.,
представляващи платено от ищеца възнаграждение за адвокат, ангажиран в
съдебното производството, е доказана по основание и размер. Дължима е и законната лихва върху тази сума,
считано от влизане в сила на решението за отмяна – 19.04.2019г., в какъвто
смисъл е приетото
в т. 4 на ТР № 3/2004 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка
съдът отклони позоваването от страна на ответника на съдебна практика на ВАС –
Решение № 15811/20.11.2017г. по адм.дело №
10724/2016г., където е възприет друг начален момент на присъждане на лихвата,
като противоречащо на цитираното тълкувателно решение, което има задължителен
характер съгласно нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ. В аналогичен смисъл е Решение
№ 10164/02.07.2019г. по адм.дело № 2169/2019г. на
ВАС.
С оглед този изход на
процеса и на основание чл. 10, ал.3, изр.второ от ЗОДОВ в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноските по настоящото дело в размер на 310лв. В тази
връзка съдът счете за неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е в минимален размер, съгласно чл.8, ал.1,
т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът отклони позоваването на съдебна практика на ВАС – Решение
№ 2600/28.02.2018г. по адм.дело № 7436/2017г, където
съдът е присъдил възнаграждение под минималния размер, като настоящият съд не
констатира правното основание, въз основа на което съдът е присъдил
възнаграждение под минималното. Видно от нормата на чл.78, ал.5 от ГПК при
възражение за прекомерност съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения,
съобразно Наредбата, към която препраща чл.36, ал.2 от ЗА. В този смисъл
настоящият съд не намери законово основание, въз основа на което да намали
адвокатското възнаграждение под минималния за делото размер.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският
административен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Бургас, гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, да ЗАПЛАТИ
на С.В.Л. ***, с ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на заплатено адвокатско
възнаграждение в съдебно производство – КНАХ № 194/2019г. на Административен
съд Бургас, по отмяна на Наказателно постановление №
18-0769-003823/25.09.2018г., издадено от началник група в Сектор „Пътна
полиция“ в ОД на МВР - Бургас, ведно със законната лихва, считано от
19.04.2019г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас,
гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“, № 46,да ЗАПЛАТИ на С.В.Л. ***, с ЕГН **********,
сумата от 310лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: