Р Е Ш
Е Н И Е
Самоков
__________________2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Самоковският районен
съд, Іви състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Екатерина
Бандрова, като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гр. дело № 414 по описа за
2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ф. Даниславов Т. с ЕГН ********** е предявил срещу баща
си Д.Ф.Т., срещу майка си Т.М.П. и срещу
Юробанк България АД гр. София отрицателен установителен иск по чл. 440 от ГПК
за установяване че Д.Ф.Т. и Т.М.П. – Т. не притежават право на собственост върху
имот жилище, апартамент със застроена площ от
Ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик на
недвижими имоти, а именно: жилище, апартамент със застроена площ от
Твърди се в исковата молба, че по описа на ЧСИ Наталия
Дангова, рег. № 793, с район на действие СОС е образувано изп. дело №
207930400173 по молба на „Юробанк и ЕФ ДЖИ България” АД – гр. София срещу
длъжника: „БТЛ-
Твърди се в исковата молба, че ипотекирания имот е придобит
като СИО от Т.М.П. – Т. и съпруга й Д.Ф.Т. по силата на нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 88, том V, дело №
2623/1993 г. от Марин Павлов Пецански и Янка Атанасова П.. 3. Марин Павлов Пецански и Янка Атанасова
П. са били собственици на ипотекирания имот по силата на Договор № 72 от
17.10.1988 г. за право на строеж върху държавна земя. Ипотекираната сграда е
изградена съгласно Строително резрешение № 176 от 27.04.1989 г. и архитектурен
проект от 27.04.1989 г.
Твърди се в исковата молба, че съгласно Договор за продажба
на общински недвижим имот от 17.01.2005 г. Марин Павлов Пецански придобива от
Община Самоков имота, върху който е изграден ипотекирания имот, а именно:
Урегулиран поземлен имот целият с площ от 390 квадратни метра, парцел І, с пл.
№ 360, в кв. 35 по регулационния план на с. Бели Искър, община Самоков, при
съседи на имота: от изток – УПИ парцел ІІ-360, от запад улица с о.т. 136-136а,
от север – улица с о.т. 136-139 и от юг – УПИ парцел VІІІ – 360 и че този имот
Марин Павлов Пецански е продал на Т.М.П. – Т. с нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 66, том VА, дело № 832/2006 г. на Нотариус Борислав
Механджийски
Твърди
се в исковата молба, че през
Твърди се в исковата молба, че с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 66, том VА, дело № 832/2006 г. на нотариус
Борислав Механджийски с район на действие – РС – Самоков Марин Павлов Пецански
продава на Т.М.П. – Т. посоченото по-горе дворно място.
Предявеният отрицателен установителен иск се
основава на и твърденията че през
Твърди се в исковата молба, че изграденото в повече от
учредения обем на право на строеж е собственост или на собственика на земята с
оглед на това, че то може да се обособи като самостоятелен обект на собственост
и тъй като изграденото в повече е
самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по приращение
на основание чл. 92 от ЗС. Твърди се в исковата молба, че в случая самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 03441.2.509.1.2 не е функционалн свързана с жилищна сграда с
идентификатор 03441.2.509.1.1 /има отделни два входа откъм двора и от към
улицата/ и представлява част самостоятелен жилищен етаж, намиращ се в място,
претендирано от ищеца за негова собственост.
Претендира се от ищеца, че описаните надстройка и пристройка могат да се
обособят, като самостоятелен обект на собственост, те са приращение към терена
и като такива съсобственост на собственика на дворното място, като ищецът
претендира че именно той е собственик на имота.
Във връзка с правния интерес от предявения иск се твърди в
исковата молба, че на 19.05.2012 г. ищецът получил от ЧСИ Наталия Дангова
съобщение с изх. № 04093/19.05.2012 г. в качеството му на ипотекарен длъжник за
насрочена публична продан на процесните имоти: жилище, апартамент със застроена
площ от
Ищецът твърди в исковата си молба, че той е собственик на процесните имоти, а не
ответниците Д.Ф.Т. и Т.М.П. – Т. и че описания недвижим имот, върху които ЧСИ
Наталия Дангова е насочила публична продан по изп. Дело № 207930400173 са
собственост единствено и само на ищеца, както и че процесните недвижими имоти
не са собственост на ипетекарните длъжници.
Във връзка с правния интерес от предявявяване на настоящия
отрицателен установителен иск ищецът твърди, че е трето лице, а съгласно чл.
440 ГПК всяко трето лице чието право е засегнато от изпълнението, може да
предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено
изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Искът е отрицателен
установителен и е насочен към това да се отрече, че правото, към което е
насочено изпълнението за събиране на парично вземане принадлежи на длъжника,
т.е. целта на този иск е да се отрече възможността да се насочи изпълнение
върху имущество, което не принадлежи на длъжника.
В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да
постанови решение, с което съдът да признае за установено, по отношение на Д.Ф.Т.,
Т.М.П. – Т. и „Юробанк България” АД – гр. София, че ответниците – Д.Ф.Т., Т.М.П.
– Т. не притежават правото на собственост върху процесните недвижими имоти, а
именно: жилище, апартамент със застроена площ от
Ответниците Д.Ф.Т., Т.М.П.
– Т. не оспорват предявения иск.
Ответникът
„Юробанк България” АД – гр. София, чрез пълномощника си адвокат Пламена Петкова
оспорва иска по съображенията визирани в отговора на исковата молба, както и с
писмени бележки.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие
за установено следното:
Самоковския районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
С договор № 72 от 17.10.1988 г. за право на строеж, сключен между ОбНС
– гр. Самоков и Марин Павлов Пецански, Общински народен съвет гр. Самоков е
отстъпил правото на строеж на Марин Павлов Пецански върху държавно дворно
място, находящо се в с. Бели Искър, представляващ парцел І, пл. № 360, кв. 35,
целия с площ от 390 кв.м.
По дело 930/2012 год. на РС
Самоков, приложено към настоящото дело е представена скица на парцел І, кв. 35
по плана на с. Бели Искър на ОбНС – Самоков № 2104/27.10.1988 г. в който да се
построи вилна сграда с площ до 60 кв.м. и да се предвиди гараж за лека кола.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 88, том V, дело № 2623/05.11.1993 г. на нотариус Спасимир
Хаджиангелов при РС – Самоков, Марин Павлов Пецански и Янка Атанасова П. са
прехвърлили на дъщеря си Т.М.П. – Т. по време на брака й с Д.Т. следния свой
недвижим имот: масивна вилна сграда, с площ от 60 кв.м., построена в държавно
място с площ от 390 кв.м., находящо се в с. Бели Искър и съставляващо парцел І,
кв. 35 по плана на с. Бели Искър, при съседи описани в нотариален акт, срещу
задължението на Т.М.П. – Т. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите
Марин Павлов Пецански и Янка Атанасова П..
С договор за продажба на общински имот от 17.01.2005 г., сключен между
Община Самоков, представлявана от кмета, в качеството на продавач и Марин
Павлов Пецански, в качеството му на купувач, Община Самоков е продала на Марин
Павлов Пецански следния общински недвжим имот: УПИ, целият с площ от 390 кв.м.,
образуващ парцел І, отреден за имот пл. № 390, в кв. 35 по регулационния план
на с. Бели Искър, при граници и съседи, описани в договора.
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 188, том ІVА,
рег. № 6279, дело № 748/25.11.2005 г. на нотариус Борислав Механджийски, с
район на действие РС – Самоков, „Българска пощенска банка” АД, като кредитор Д.Ф.Т.,
представляващ „БТЛ –
С нотариален акт за покупко-продажба № 66, том VА, рег. № 6389, дело №
832/02.11.2006 г. на нотариус Борислав Механджийски, Марин Павлов Пецански е
продал на Т.М.П. – Т. по време на брака й с Д.Т. следния свой собствен недвижим
имот: УПИ, с площ от 390 кв.м., идентичен с парцел І, с пл. № 360, в кв. 35 по
регулационния план на с. Бели Искър, при граници и съседи, описани в
нотариалния акт.
С нотариален акт за покупко- продажба № 23, том ІІІА, рег. № 4465, дело
0396/15.07.2009 г. на нотариус Борислав Механджийски, Д.Ф.Т. и Т.М.П. – Т. са
продали на Ф. Даниславов Т. следния свой собствен недвижим имот: жилище,
апартамент, със застроена площ от 60 кв.м., на две нива, с идентификационен №
03441.2.509.1.2 по кадастралната карта на с. Бели Искър, предназначение –
жилище, апартамент.
С влязло в сила решение № 109 на 17.06.2011 г. РС – Самоков е развалил
на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка, сключен на 05.11.1993 г., с нотариален акт № 88, т.V, д. №
2623/1993 г. на нотариус при РС Самоков, в частта му относно прехвърляне на
½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с.
Бели Искър и представляващ: масивна вилна сграда със застроена площ от 60 кв.м.
и построена в парцел І, кв. 35 по плана на с. Бели Искър.
С уведомление от 31.05.2011 г . ЧСИ Дангова е съобщила на ищеца Д.Ф.Т.,
че е образувано изпълнително дело № 201179304001173, по което е конституиран
като ипотекарен длъжник и се насочва изпълнение срещу собствения му недвижим
имот в с. Бели Искър.
По делото № 930/2012 год. на РС Самоков, приложено към настоящото дело
са представени: скица на сграда № 1869/07.05.2009 г. на СГКК – Софийска област
с идентификатор № 03441.2.509.1, със застроена площ от 101 кв.м., жилищна
сграда – еднофамилна на два етажа; скица на поземлен имот № 1891/07.05.2009 г.
от СГКК – Софийска област, с идентификатор № 03441.2.509, с площ от 405 кв.м.; схема
на самостоятелен обект в сграда № 588/10.02.2012 г. с идентификатор №
03441.2.509.1.2, предназначение – жилище, апартамент, ниво 2, без данни за
площ; схема на самостоятелен обект в сграда № 589/10.02.2012 г.,с идентификатор
№ 03441.2.509.1.1, предназначение – жилище, апартамент, ниво 1.
По делото е представено строително разрешение № 176/27.04.1989 г. на
ОбНС – Самоков, въз основа на което Марин Пецански е изградил едноетажна вилна
сграда с площ от 60 кв.м. Приложен е и архитектурен проект на първия етаж от
сградата.
В мотивите на влязлото в сила решение № 138 от 23. 06. 2015 год. по гр.
дело 930/2012 год. на РС Самоков е прието
за установено, че от 1997 година
вилата е двуетажна.
В тежест на ищеца е на доказване в настоящия процес, а не установява
процесният имот да е изграден в повече от учредения обем на правото на строеж.
Също така в тежест на ищеца е на доказване, а не установява пристрояването и
надстрояването над първия етаж на жилищната сграда и в частност създаването на
процесния имот като самостоятелен обект да е станало 2007 година, както се
твърди в исковата молба.
По този въпрос ищецът се позовава на свидетелите Иван Георгиев Радойков
и Божидар Божилов, показанията на които не се кредитират от съда и отделно от
това същите не установяват процесния имот да е изграден като самостоятелен
обект 2007 година.
Свидетелят Божидар Божилов не знае в кое село се намира имота, живее в
София и са семейни приятели са с Д. и Т. Трифонови. Според показанията му той
помни кога е започнал строежа и това били 2007 година. Описва имота, но не
помни в кое село се намира, а и от показанията на този свидетел би могло да се
приеме че показанията му се отнасят само построяването на второто ниво на
процесния имот в което са четирите стаи които не са самостоятелен обект.
За разлика от Божидар Божилов, свидетеля Иван Георгиев Радойков знае в
кое село се намира имота. Самият той е от Бели Искър където се намира процесния
имот. Съдът не кредитира показанията му в частта им че вторият етаж на вилата е
построен 2007 година. Свидетелят описва къщата отвън. Не е спорно че процесния
имот е на втория етаж и самият той е на две нива, а свидетелят Радойков не сочи
кога какво от този имот е построено. Показанията му са бланкетни схематични и
от тях нито поотделно нито в съвкупност със показанията на Божидар Божилов и
другите доказателства не се установява с необходимото пълно доказване,
процесният имот като самостоятелен обект да е построен 2007 год.
Според свидетеля Г.Л. Костов къщата е завършена след 2006 година.
Свидетелят К. не разграничава кога какво
е построено а твърдението му че къщата е завършена след 2006 г. нито
самостоятелно нито в съчетание с другите доказателства не налага извод какво
кога е изградено от процесното жилище апартамент със застроена площ от
В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват
в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт, на
който страната основава своите искания или възражения. Не е спорно че
процесният имот е жилище на две нива. Всичко което се твърди от свидетелите
Божилов и Радойков за второто ниво не установява построяване на втория етаж
2007 година като самостоятелен обект, защото във второто ниво на процесния имот
има само 4 стаи, които не са самостоятелен обект. Дострояването им над втория
етаж не установява твърденията в исковата молба.
Наред с правото на строеж, който не ограничава етажността на вилата и по
силата на нотариален акт № 66, том VА, рег. № 6389 нот. дело № 832/2006 год. на
нотариус Борислав Механджийски
ответниците Д. и Т. Трифонови се легитимират като собственици както на
двуетажната вилна сграда, така и на мястото в което същото е построена. Да тези
изводи съдът съобрази доказателствената сила на мотивите на влязлото в сила
решение № 138 от 23. 06. 2015 година по гр. дело № 930 по описа на РС Самоков
за 2014 година, както и извънсъдебните признания съдържащи се в жалбата на Ф.
Даниславов Т. срещу цитираното решение.
В случая достатъчно за изводите че процесния имот не е създаден като
самостоятелен обект 2007 година е че ищецът не доказва това с необходимото
пълно доказване и с надлежни документи и строителни книжа. Строителство дори в
собствен имот се извършва въз основа на строителни книжа. Въз основа на
надлежни документи а не с доведени от ищеца свидетели се установява кога какво
е построено, но във всички случаи предявеният иск се явява неоснователен по следните
съображения:
Към момента в който се претендира от ищеца възникване на собственост по
приращение не той, а Д.Т. и Т.П. – Т. са собственици на мястото и на всичко
построено върху него.
Самите нотариални актове на които се позовава ищецът опровергават
фактическите основания на иска.
Именно като собственици Д.Т. и Т.П.
– Т. са прехвърлили на ищеца собствеността върху процесния имот с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том ІІІА, дело № 396/2009 г. на
нотариус Борислав Механджийски с район на действие – РС – Самоков. Това е
станало на 15 юли 2009 година много след вписване на ипотеката сключена № 188,
том ІVА, рег. № 6279, дело № 748/25.11.2005 г. на нотариус Борислав Механджийски,
с район на действие РС – Самоков. Доколкото този нотариален акт е сред
основанията на иска, липсва правен интерес от иска и същият е недопустим на
това основание. В този смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС,
изразена в Определение № 264 от 5.10.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3650/2015 г., II г. о., ГК, определение №
395/11.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2338/2015 г.,
В случая ответникът Юробанк е ипотекарен кредитор, а ищецът е
придобил имота след вписване на ипотеката, като липсва правен интерес от иск за
установяване, че длъжникът не е собственик на имота, върху която е насочено
принудителното изпълнение. Противопоставимостта на правата на приобретателя на
ипотекиран имот се определят от поредността на вписванията. В случая ипотеката
е вписана преди придобивната сделка, сключена с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 23, том ІІІА, дело № 396/2009 г. на
нотариус Борислав Механджийски с район на действие – РС – Самоков, приобретателят ищец по делото
няма правен интерес от иск по чл. 440 ГПК.
В случая собствеността на ищеца върху имота, предмет на принудително
изпълнение, не се оспорва. Правото на взискателя да събере вземането си не
следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а от учредената
ипотека върху имотите преди придобиването на собствеността им от ищеца. В този
смисъл определение №
395/11.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2338/2015 г., IV г. о./. След като върху имота има вписана
ипотека преди придобиването му от третото лице ищец, кредиторът има право да се
удовлетвори от цената му, независимо, че имотът вече не принадлежи на длъжника.
Следователно дори и при изгоден за ищеца резултат по предявения от него иск по чл.
440, ал. 1 от ГПК, няма да се осуети изпълнението доколкото имотът е предмет
на договорна ипотека, вписана по-рано.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът по иска основан на цитираната сделка и предявен
на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том
ІІІА, дело № 396/2009 г. на нотариус Борислав Механджийски с район на действие
– РС – Самоков. На това основание предявения иск е недопустим поради липса на
правен интерес от същия.
В
случая обаче предявеният иск е допустим, но неоснователен по претенцията с
правно основание чл. 440 от ГПК, основан на твърденията че поради построяване
2007 год. в повече от правото на строеж Д.Ф.Т. и Т.М.П. – Т. не притежават
право на собственост върху процесния имот. Тази претенция е предявена на фактическите
основания че същия имот е построен 2007 год. в повече от учреденото право на
строеж и е станал собственост по приращение по чл. 92 от ЗС на Ф. Даниславов Т.. За тази претенция като
основание на иска е визиран и нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 140, погрешно посочен в ИМ 141, том. ІА,
рег. № 2220, дело № 130 от 2009 год. на нотариус Спасимир Хаджиангелов с район
на действие РС Самоков. И по този иск нотариалния акт на който ищецът се
позовава опровергава самата претенция. Въз основа на придобиване на мястото
през 2009 година се претендира собственост по приращение която се твърди да е
възникнала 2007 год. и че тази собственост на ищеца изключва собствеността на
ответниците Д. и Т. Трифонови.
На
първо място нотариалният акт № 140, (погрешно посочен в ИМ 141), том. ІА, рег.
№ 2220, дело № 130 от 2009 год. на който се позовава ищеца няма и не може да
има обратна сила за да изключи процесния имот от патримониума на Д.Ф.Т. и Т.М.П.
– Т.. Поради това на претендираните основания – създаване на процесния имот
2007 година и приращение ищецът ищецът не е могъл да придобие собствеността,
а именно това се твърди като основание
което изключва собствеността на ответниците Д.Ф.Т. и Т.М.П. – Т. върху
процесния имот.
Ищецът
е частен правоприемник на ответниците както за процесния имот, така и на
мястото в което е построена масивната жилищна сграда. Този извод се налага от нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том ІІІА, дело № 396/2009 г. на
нотариус Борислав Механджийски с район на действие – РС – Самоков и сключения
на 30. 06. 2009 година Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
141, том ІА, дело № 130/2009 г. на Нотариус Спасимир Хаджиангелов с район на
действие – РС – Самоков.
Към
този момент не ищецът а ответниците Д.Ф.Т. и Т.М.П. – Т. са собственици както
на процесния имот, ведно с правото на строеж, така и на мястото в което е
построена масивната вилна сграда включваща и процесния имот.
По
изложените съображения предявеният на посочените основания иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
При
този изход на делото ищецът следва да се осъди на основание чл. 78 ал. 3 и 4 от ГПК Ф. Даниславов Т. с ЕГН ********** да заплати на Юробанк България АД гр.
София с ЕИК ********* сумата 1018, 34 лева за разноски по делото, от които 763,
34 лева за адвокатско възнаграждение, 250 лева за повторна СТЕ и 5 лева за ДТ
за съдебно удостоверение.
Мотивиран от изложените съображения съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН отрицателния установителен иск по чл. 440 от ГПК, предявен
от Ф. Даниславов Т. с ЕГН ********** срещу Д.Ф.Т., Т.М.П. - Т. и срещу
Юробанк България АД гр. София, с претенцията че Д.Ф.Т. и Т.М.П. – Т. не
притежават право на собственост върху недвижим имот жилище, апартамент със
застроена площ от
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отрицателния установителен иск на Ф. Даниславов Т.
с ЕГН **********, с правно основание чл. 440 ал. 1 от ГПК от Ф. Даниславов Т. с ЕГН ********** срещу Д.Ф.Т., Т.М.П. - Т. и срещу
Юробанк България АД гр. София, предявен на основание нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 23, том ІІІА, дело № 396/2009 г. на
нотариус Борислав Механджийски с район на действие РС – Самоков, поради
недопустимост на иска.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Ф. Даниславов Т. с ЕГН ********** да заплати
на Юробанк България АД гр. София с ЕИК ********* сумата 1018, 34 лева за
разноски по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: