№ 7078
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следН. състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20251100500050 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ищцата Н. А. М. срещу
Решение от 22.10.2024 г., постановено по гр. д. № 7357/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 31- и състав, с което е отхвърлен предявеН.т срещу „Юробанк България“ АД
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване на недействителността на Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-20114694 от 26.07.2023 г.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като се излагат
следните съображеН.: съдът неправилно интерпретирал Определение от 14.04.2021 г. по
дело С-535/2020 на СЕС, като не е съобразил, че чл. 10, пар. 2, б. „о“ от Директива 2008/48
изрично сочи, че застраховките, "ако има такива", са елемент на договора за кредит. В
случая Условията на застраховката (Сертификат № PLUS-20114694 и Общи условия) не били
представени по ясен и кратък начин, в еднакъв по вид, формат и размер шрифт, а именно на
шрифт „Helvetica“, размер 9, 8 и 7, като това било в пряко противоречие с изискваН.та на чл.
10, ал. 1 от ЗПК и Директива 2008/48/ЕО. Навежда се, че застрахователната премия в размер
на 4981.20 лв., представляваща близо 50% от стойността на предоставената в заем сума (10
000 лв.), е разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. Невключването му в ГПР било в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и обуславя
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Поддържа се, че съдът
1
неправилно приел, че сключването на договора за застраховка не е задължително условие за
предоставянето на кредита, като пренебрегнал, че декларативната клауза в договора е
типова, неиндивидуално уговорена и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. На
следващо място се твърди, че процесН. договор не били посочени компонентите, които
участват при изчислението на ГПР, като това водело до нищожност на договора, тъй като не
били спазени изискваН.та на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Навежда се и че в раздел
„Параметри и условия“ от договора неточно било записано, че размерът на предоставеН.
кредит е 10 000 лв., докато всъщност реално усвоената от заемателя сума била 9750 лв.,
поради удръжка на 250 лв. такса „ангажимент“, което в случая влизало в противоречие с
чл.143,ал.1 от ЗПП. Твърди се още, че първоинстанционН.т съд неправилно е приел, че в
процесН. договор е записан лихвеН.т процент на ден- записаното в чл. 11 от договора, че
лихвата на ден се изчислява като лихвеН.т процент се раздели на 365 дни, не съставлявало
изпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, което отново обуславяло
недействителност на договора. Моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да
постанови друго, с което да уважи предявеН. иск.
Въззиваемата страна, в законоустановеН. срок е подала писмен отговор на въззивната
жалба, в който оспорва същата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното
решение, като излага следите съображеН.: застраховката по договора била доброволна и не
следвало да се включва в ГПР, тъй като била сключена по изрично желание на клиента и не
била задължително условие за отпускане на кредита. Банката предоставила ясна
информация за нейН. доброволен характер както в договора, така и в СтандартН.
европейски формуляр, а сумата за застраховката не била включена в ГПР, тъй като не
представлява разход за кредита по смисъла на ЗПК и Директивата, а е отделна услуга с
отделен договор. Поддържа, че ГПР бил изчислен законосъобразно, включвайки всички
относими разходи. Таксата ангажимент била включена в ГПР и същата покривала
административни разходи за допълнителна услуга – фиксиране на лихвеН. процент, което
било благоприятно за потребителя. Навежда се , че начинът за изчисляване на лихвеН.
процент на ден е ясно посочен в договора, което дава на потребителя възможност да изчисли
лихвата, ако упражни правото си на отказ.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакуваН. съдебен акт, намира за установено следното:
С процесното решение е отхвърлен предявеН. от Н. М. срещу „Юробанк България“ АД,
иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК за
прогласяване недействителността на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-
20114694 от 26.07.2023 г.
За да постанови така обжалваното решение, първата инстанция е приела, че съобразно
назначената по делото съдебно- техническа експертиза шрифта на процесН. договор е 12 и
отговаря на изискването на чл.10,ал.1 ЗПК, като по- малкия шрифт на съпътстващите
документи не обуславял извод за недействителност на договора. Според СРС не е налице и
2
нарушение на изискването за посочване на лихвен процент на ден, тъй като в т. 11 от
процесН. договор изрично било посочено, че лихвеН.т процент на ден е равен на лихвеН.
процент, посочен в договора, разделен на 365 дни, а посочеН.т в договора лихвен процент
бил 20,63 %, което позволявало на потребителя сам да изчисли колко е лихвеН. му процент
на ден. Първата инстанция е стигнала и до изводът, че застрахователната премия по
договора не е била задължително условие за отпускане на кредита, респ. не представлява
задължителен разход по кредит и липсва изискване да се включи в ГПР. Посочено е и, че
към дата на сключване на договора максимално допустимия ГПР, съобразно чл.19,ал.4 от
ЗПК, възлиза на 65,60% , поради което посочеН. в договора ГПР от 28, 83% не надвишава
максималН. предел.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивН.т съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай попада и в двете изключеН. посочени в тълкувателното решение, защото
от една страна правилата на ЗПК са императивни и съдът следи за тяхното приложение
служебно, а от друга по аргумент от чл.7,ал.3 от ГПК съдът следи служебно за
неравноправни клаузи в договор сключен с потребител.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото обаче е
неправилно по следните съображеН.:
От представеН. договор за потребителски паричен кредит №PLUS-20114694, сключен на
26.07.2023 г., се установява, че между „Юробанк България“ АД, като кредитор, и ищцата ,
като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит. В частта
"Параметри и условия" от процесН. договор е уговорено, че размерът на кредита е 10 000, 00
лв., застрахователната премия – 4981, 20 лв., таксата ангажимент – 250, 00 лв.,
погасителните вноски – 84 бр., размерът на месечна погасителната вноска – 287,66 лв.,
общата стойност на плащаН.та – 24163, 44 лв., годишН.т процент на разходите – 23.83 %, а
лихвеН.т процент – 20.63 %.
От приетото пред първата инстанция заключение на ССчЕ, което съдът кредитира
напълно, се установява, че ищецът е получил чистата стойност на кредита в размер на 9750,
00 лв. по банков път, а в изпълнение на договора е извършил плащаН. в общ размер на
10 288 лв. Вещото лице сочи още, че са заложени следните параметрите на кредита: заемна
сума - 10 000, 00 лв.,84 броя вноски за главница и договорна лихва, всяка в размер на 228,36
лева., еднократна "такса ангажимент" в размер 250, 00 лв., а застрахователната премия не е
включена в ГПР. Посочено е че ГПР би бил в размер на 22,18%, ако се изчисли върху
усвоената главница в размер на 9750 лева, а ако в ГПР се включи и разхода за
3
застрахователна премия същият би нараснал до 33.70%.
ПроцесН.т договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изискваН.
за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от
ЗПК и общите правила за валидност на договорите съгласно чл. 26-34 от ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен
размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускаН.,
използвани при изчисляване на ГПР по определеН. в приложение № 1 начин. Посочването
на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на
Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата
на своето задължение. Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да
се посочат данни като ГПР, броя и периодичността на погасителните вноски, както и
евентуално задължение за плащане на други такси и застраховки. В Решение на СЕС от
16.07.2020 г. по дело С-686/2019 г. е разяснено, че понятието "общи разходи по кредита на
потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във
връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за лихви
и за допълнителни услуги, свързани с договора също се включват. Изведено е заключение, че
това понятие се отнася едновременно до разходите, свързани с получаването на кредита, и
тези, свързани с неговото използване във времето, съответно те трябва да са ясни за
потребителя. Съгласно чл. 10, ал. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит
трябва да посочва по ясен начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена
при сключването на договора за кредита, както и всички допускаН., използвани за
изчисляването на този процент. Това изискване е възпроизведено и в чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Съдържа се и в Приложение № 2 към директивата "Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити", част III "Разходи по кредита".
Следователно не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за
отделните компоненти, които го формират.
В Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 и последващото Решение на СЕС от
13.03.2025 г. по дело С-337/2023 се приема, че чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО трябва
да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита
на потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на
посочеН. чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответН. кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществеН. характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
4
потребителите да се запознаят с правата и задължеН.та си, както и с оглед на изискването
при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. "ж" от
Директива 2008/48/ЕО, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия договор както непосочването на този процент. При тези съображеН. е
прието, че чл. 10, § 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл,
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответН. потребител на
предоставената в заем главница. Чл. 4, § 2 от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в
смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит, по принцип не спадат към основН. предмет на този договор по
смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.
От изложеното следва, че преценката за неравноправност и поради това за нищожност по
смисъла на чл. 146 връзка с чл. 143 от ЗЗП на посочените в договора за потребителски
кредит ГПР и ГЛП е релевантна и за преценката за нищожността на целия договор съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Установената недействителност на съществен елемент от
императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в
изброените в разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или
ГПР съгласно изискваН.та на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, се приравнява на неговата
липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит.
Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им.
В процесН. договор за кредит действително е посочен размер на ГПР от 23.83 %, но това
бланкетно посочване съвсем не е достатъчно, за да отговаря договорът на законовите
изискваН. за яснота и предвидимост на условията по договора, особено в съчетание с
липсващи в същия уговорки за взетите предвид допускаН. при изчисляване на ГПР. Това
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува
ГПР и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Така например в размера на ГПР не е включена застрахователната премия, която
потребителят се е съгласил да заплаща при сключване на договора за кредит. Същата
представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, доколкото от
съдържанието на договора за потребителски кредит, договора за застраховка и СЕФ може да
се заключи, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за
получаване на кредита. Този извод се извежда на първо място от обстоятелството, че макар
5
в предоставеН. на потребителя СЕФ, като част от преддоговорната информация, да е
записано, че за получаване на кредита не се изисква задължително сключване на договор за
застраховка, общата дължима сума по кредита, посочена във формуляра –24 163, 44 лева,
съвпада напълно с тази по договора за кредит с включена застрахователна премия – 24 163,
44 лева, т. е. още преди сключване на договора за кредит застрахователна премия е била
включена в общо дължимата от потребителя сума по кредита. Освен това застраховката е
сключена с посредничеството на дружеството-кредитор, т. е. потребителят не е имал
възможност да влияе върху избора на застраховател и върху условията на застрахователН.
договор, което също сочи на задължителност на застрахователното правоотношение.
Невключването на разходите за застрахователна премия в посочеН. в договора за кредит
размер на ГПР нарушава изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът да бъде сключен по
ясен и разбираем начин и противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК за посочване на точН. размер на ГПР. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителН. ГПР заблуждава потребителя относно реалното оскъпяване на кредита и го
поставя в невъзможност да прецени финансовата тежест, която ще понесе, сключвайки
договора, което води до недействителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.
22 от ЗПК / в този смисъл константната практика на съдилищата в страната- Решение № 752
от 19.06.2025 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1096/2025 г.; Решение № 1624 от 18.03.2025 г.
на СГС по в. гр. д. № 5148/2024 г. Решение № 2540 от 24.04.2025 г. на СГС по в. гр. д. №
10070/2024 г. Решение № 3690 от 12.06.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 4921/2023 г. Решение №
3602 от 10.06.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 9701/2024 г./.
По изложените съображеН. процесН. договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр.
с чл.11,ал.1, т.10 от ЗПС, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а
предявеН.т иск уважен.
По разноските:
При този изход на спора на ищецът се дължат разноските сторени в първоинстанционното
производство, на основание чл.78,ал.1 ГПК. Представен е списък на разноските по чл.80
ГПК, в който е посочено че общият размер на разноските сторени от ищеца възлиазат на
4 491,06 от които 966,54 лева- държавна такса, адвокатски хонорар- 2924,52 лева и
възнаграждение за ССчЕ и СТЕ в размер на общо 600 лева. Срещу размера на адвокатския
хонорар е релевирано възражение за прекомерност. По възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар направено от насрещната страна съдът намира следното:
Възнаграждението на процесуалН. представител на въззивника определено съобразно
правилата на чл.7,ал.2, т.3 от НМРАВ възлиза на 2 574,70 лева. Действително същата не
обвързва съдилищата съобразно разрешението дадено в решение по дело C-438/2022 г., но тя
може да служи като ориентир за адекватН. размер на адвокатското възнаграждение. В
случая съдът намира, че с оглед на правната и фактическата сложност на делото на
6
въззивника следва да се присъдят разноски за един адвокат в размерите определени в
НМРАВ, а именно- 2 574,70 лева. С оглед на изложеното на ищеца трябва да се присъди
сумата от 4 141,24- разноски в производството пред първата инстанция.
Доколкото въззивната жалба беше уважена изцяло, то на въззивницата се дължи
присъждане на разноски в пълен размер на основание чл.78,ал.1 ГПК във вр. с чл.273 ГПК.
Представен е списък на разноските както следва- държавна такса за въззивна жалба- 383,64
лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 126, 40 лева. Срещу размера на
адвокатския хонорар е релевирано възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно с оглед на обстоятелството, че същия е в размер под минималН. размер
определен в НМРАВ и същото съответства на правната и фактическа сложност на спора и
на положените от процесалН. представител на въззивника усилия. С оглед на изложеното на
ищеца трябва да се присъди сумата от 2 510,04- разноски в производството пред въззивната
инстанция.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 19062 от 22.10.2024 г., постановено по гр. д. № 7357/2024 г.
по описа на Софийски районен съд, 31- и състав., с което е отхвърлен предявеН. от Н. А. М.,
ЕГН: **********, адрес: гр. ****, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. ****, иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-20114694 от 26.07.2023 г. като вместо него
постановява:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-20114694, сключен на 26.07.2023 г. между Н. А. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ****
и „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. ****, на
основание чл. 22, вр. чл. 11, т. 10 от ЗПК, по предявеН. иск от Н. А. М., ЕГН: **********
срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********
ОСЪЖДА Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
**** да заплати на Н. А. М., ЕГН: **********, адрес: гр. **** сумата от 4 141,24,
представляваща разноски в производството пред първата инстанция, на основание чл.78,ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
**** да заплати на Н. А. М., ЕГН: **********, адрес: гр. **** сумата от 2 510,04 лева,
представляваща разноски в производството пред въззивната инстанция, на основание
7
чл.78,ал.1 ГПК вр. с чл.273 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВърховН.
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8