Решение по дело №12818/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../20.05.2021 г., гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:   

                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

        ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

  мл.с. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

  

при участието на секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 12818 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №147332/13.07.2020г., постановено по гр.д. №65236/2019г. по описа на СРС, 76 състав, е признато за установено на основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу М.С. Ц., че ответникът дължи сумата от 3624,09 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 22.03.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2019г. до 13.03.2020г., а след това от 08.04.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за горницата до пълния предявен размер от 5082,13 лева, както и за периода от 01.05.2016г. до 21.03.2016г. като погасен по давност, и сумата от 567,59 лева – мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 14.03.2019г., като е отхвърлен искът за горницата до пълния предявен размер от 959,74 лева като неоснователен. С решението е осъдена М.С. Ц. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 169,01 лева разноски, сторени в заповедното производство, съобразно уважената част от иска. Осъдена е М.С. Ц. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 390,81 лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия процес, съобразно уважената част от иска и направена компенсация. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Н.“ ЕАД.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в производството „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт И.М., срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че съгласно действащите общи условия за процесния период ответникът дължи заплащане на дължимите суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача, като не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Навежда твърдения, че във връзка с удостоверяване публикуването на общата фактура за съответния отоплителен сезон са съставени констативни протоколи на основание чл.593 от ГПК на съответните дати на публикуването. Излага съображения, че изискуемостта на вземанията по общата фактура, издадена през м.07.2016г. е настъпила на 15.09.2016г., поради което не е изтекла погасителната давност по отношение на тези вземания, тъй като заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 22.03.2019г. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна М.С.Ц., чрез пълномощника адв. К.С., с който жалбата се оспорва изцяло и е направено искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че претендираните от ищеца вземания са частично погасени по давност.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу М.С.Ц. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №16903/2019г. на СРС, 76 състав.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответницата е потребител на топлинна енергия за исковия период по аб.№177485, поради което дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия, определена въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като решението в частта, с която исковете са уважени, е влязло в сила.

Спорно между страните по делото е дали са погасени по давност претендираните от ищеца вземания за доставена топлинна енергия преди м.02.2016г.

Съобразно указанията дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Поради това погасени по давност са вземанията, считано от падежа на които, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е изтекъл период по-дълъг от три години (арг. от чл.422, ал.1 от ГПК). В случая заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 22.03.2019г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, действали през част от процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т. е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т. е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.

 По отношение на общите фактури, издадени през м. юли 2016г., м. юли 2017г. и м.юли 2018г., са действали ОУ/2016 г., в които е предвидено, че сумите за топлинна енергия са били дължими от купувачите в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, т.е. ответницата е изпаднала в забава след изтичане на 45-дневния срок, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия.

Доводът във въззивната жалба, че за процесните вземания за периода м.05.2015г. – м.04.2016г. е издадена фактура № **********/31.07.2016г., която съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия на дружеството е станала изискуема на 15.09.2016г., поради което сумата по тази фактура не е погасена по давност, настоящата инстанция намира за неоснователен.

В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях. Поради това въззивният съд приема, че правилно са определени от първоинстанционния съд по период и размер непогасените по давност вземания, като след връщане на делото първоинстанционният съд следва да извърши преценка за необходимостта от провеждане на процедура по чл.247 от ГПК с оглед допуснатото противоречие между формираната в мотивите воля относно периода на непогасените по давност вземания за главница и периода, отразен в диспозитива на решението.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, поради което претенцията на ищеца за обезщетение за забавено плащане на вземанията за периода преди м.02.2016г. също се явява погасена по давност.

Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК в обжалваната част, с която са отхвърлени частично предявените искове.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №147332/13.07.2020г., постановено по гр.д. №65236/2019г. по описа на СРС, 76 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на М.С.Ц. разноски за въззивното производство в размер на 350 лева.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Н.“ ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                         

 

 2.