№ 1312
гр. Варна, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. А. В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. А. В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501411 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът А. Е. А., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна С. П. Л., редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв. К. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 15.09.2022г. молба от въззивника А. А., чрез
процесуален представител адв. Д. К., обективираща изявление на страната, че не може да се
яви в съдебно заседание поради ангажираност. Заявява, че не прави възражение по хода на
делото, нито иска отлагане на разглеждането му. Поддържа депозираната жалба, няма
възражения по изготвения доклад, като изразява становище по същество на спора. Моли за
присъждане на съдебни разноски, за което представя доказателства и списък.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от А. Е. А., чрез адв. Д. К.,
срещу Решение № 1210/28.04.2022 г., постановено по гр. дело № 3631/2021 г. по описа на
ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу С. П. Л. отрицателен
установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
не е собственик на поземлен имот с идентификатор № 10135.5401.3357 по КККР, находящ
се в гр. Варна, с.о. Боровец – Север, с площ 559 кв.м., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
както и е прието за установено в отношенията между страните по предявения от С. П. Л.
насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу А. Е. А., че С. Л. е собственик на
гореописания поземлен имот и А. А. е осъден да му предаде владението върху него.
Въззивникът излага становище, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал
събраните свидетелски показания, без да ги обсъди в тяхната логическа взаимовръзка,
поради което е стигнал до грешен извод, че имотът е владян от свекъра на З.Ж., а не от
ищеца. В този смисъл оспорва свидетелските показания на свид. Онц., поради наличието на
извънсъдебни отношения с ответника. Съдът изложил в мотивите си факта, че по силата на
решение по административно дело жалбоподателят е вписан в ПНИ от 2015 г. Той твърди
още, че владеел процесния имот веднага след закупуването на съседния с нотариален акт от
2009 г. Между двата нямало ограда към момента на придобиването, както и към настоящия
момент. След като започнал да владее имота с идентификационен № 3357 го оградил от
изток с дървени колове и мрежа, които впоследствие заменил с бетонови колове и мрежа. На
следващо място жалбоподателят сочи, че след неправилния извод, че не е доказал владение,
в заключение съдът отново обосновал, че предвид формата на избраната от него защита, а
именно предявен отрицателен иск, то има единствено значение фактът, дали ответникът е
придобил правото на собственост върху процесния имот. На първо място твърди, че не
ставало ясно, след като с Протокол №111/08.01.2019г. е приет изготвения проект за промяна
ПНИ в частта относно имот № 1045 и процесния имот № 3357, където е вписан като
собственик „н-ци на Ас.Н.С.“, с решение №879/08.05.2002г. на ПК-Варна, защо
впоследствие има издадено ново решение №16/04.11.2020 г. на ОБС „Земеделие“, чрез което
насрещната страна се легитимира като собственик на имота. Заключението на СТЕ
отговорило, че имотите, описани в решението от 2020 г. били допълнително добавени и не
били идентични с тези по решението от 2002 г. Счита, че издаването на ново решение след
заповедта на кмета от 2019 г. цели да санира факта, че имотът е записан в ПНИ на
собственик „Асен Николов-1“ ООД. Относно косвения съдебен контрол въззивникът сочи,
2
че първоинстанционият съд не посочил членовете на службата, нито как се приема СТЕ като
неразделна част от него, тъй като същото не можело да бъде придружено с извънсъдебна
техническа експертиза. Тази експертиза не би могла да има значение, при положение, че има
официално избрана фирма, изготвила ПНИ за местност "Боровец север", както и има
специална процедура по промяна на влязъл в сила ПНИ. За сметка на това съдът е счел, че
направеното възражение от него, че на ответника са възстановени земи над разрешените
размери е недопустимо и не го е разгледал по същество, въпреки многобройните събрани
писмени доказателства и посочената съд.практика. Позовавайки се на ТР № 1/1996 г. на
ОСГК на ВС сочи, че правата на собствениците на земеделски земи се възстановяват до
размерите, определени по отменените чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена
собственост. За земеделски земи над тези размери собствениците се обезщетяват по реда на
чл. 35 от закона. Ограничението за размера се отнасяло и за случаите, когато земеделската
земя е конфискувана с присъда и присъдата е отменена. По гореизложените съображения
моли за отмяна на решението в цялост и уважаване на предявения от него иск с присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от С. П. Л., чрез процесуален
представител адв. К. К., с който въззивната жалба се оспорва изцяло, като неоснователна.
Въззиваемият сочи, че първоинстанционният съд последователно, аргументирано и
юридически издържано е изследвал в мотивите към обжалваното решение събраните по
делото доказателства относно твърдяната фактическа власт на ищеца по първоначалния иск.
Счита, че изводите му са правилни и логично непротиворечащи както за неговата
допустимост, така и за неоснователността му. Оспорва възражението на въззивника, че
съдът не е обсъдил свидетелските показания в тяхната логическа взаимовръзка, като
отбелязва наличието на противоречия в показанията на свидетелите, разпитани по
инициатива на ищцовата страна, което обосновавало извод за необективност и
предубеденост, поради което същите не следвало да бъдат кредитирани. От друга страна
сочи, че освен професионални, няма други извънсъдебни отношения със свидетеля Онц..
Уточнява още, че А. А. е водил дело срещу заповедта за одобряване на Плана на
новообразуваните имоти на с о. "Боровец-север", а не срещу С. П. Л., който в
административното дело имал качеството на заинтересована страна. А що се отнася до
наличието или не на ограда между ПИ с № 1045 и ПИ с № 3357 от ПНИ на с.о.
"Боровецсевер", то по делото било категорично установено, че към месец декември 2020г.,
между двата имота е имало стара, телена ограда, на бетонни колове. По отношение на
предявения от него насрещен иск по чл. 108 от ЗС, въззиваемият оспорва като
неоснователно направеното от въззивника А. възражение, свързано с издаването от страна
на ПК-Варна на две решения, с които са възстановени земите на Ас.Н.С., б.ж. на гр. Варна.
Още повече, че въззивникът няма претенции за собственост върху имот, отпреди
конфискацията на имуществото на Ас.Н.С. с присъда на Народния съд през 1945г. Счита, че
дори възстановените земеделски земи са много под доказаните за възстановяване. От
3
съществено значение било и безспорното обстоятелство, че действието на ЗТПС (отм.) не
обхваща земите на Ас.Н.С., тъй като този закон е приет една година след конфискация на
имуществото му и не намира приложение в настоящия казус. В тази връзка била изслушана
и приета СТЕ по делото, която ясно и достатъчно изчерпателно обяснява, че двете решения
на ПК-Варна не се дублират по отношение обектите на възстановяване, а се допълват
взаимно. Записът за стар имот с пл. № 410 в таблицата за изчисление на дължимото
обезщетение – „Асен Николов-1“ ООД се дължало на грешка, която щяла да бъде
отстранена по реда на §4к, ал. 8, т. 1, предл. I от ЗСПЗЗ. Сочи, че с решение на Кмета на р-н
„Аспарухово“ , влязла в сила на 26.11.2020 г., окончателно било възстановено правото на
собственост в полза на наследниците на Ас.Н.С. по отношение на процесния имот, а
приравнен на негов наследник бил именно той, по силата на Нотариално завещание № 21 от
31.03.2011 г. По гореизложените съображения отправя искане за потвърждаване в цялост на
обжалваното решение.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Считам, че жалбата е неоснователна.
Поддържам отговора. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски. Тъй
като адвокатското ми възнаграждение е заплатено чрез банков път, представям платежно
нареждане. Не правя възражение за адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на насрещната страна.
С оглед изявлението на процесуалния представител на въззиваемата страна и по
представения от него списък на разноски и доказателства за реализирането им, както и по
представения с молба от адв. К. списък с разноски, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък на разноски и доказателства за реализирането им: договор за
правна защита и съдействие, и платежно нареждане за кредитен превод от 12.09.2022г.,
както и списък с разноски, представен с молбата от 15.09.2022г. от процесуалния
представител на въззивника.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
4
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. К.: Отговорът на въззивната жалба е достатъчно подробен, наведени са
всичките ни основания за неоснователност на въззивната жалба.
Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд и в двете диспозитивни части-
за отхвърляне на отрицателния установителен иск на въззивника и за потвърждаване на
насрещния ревандикационен иск.
Моля да присъдите на доверителя ми сторените съдебни разноски за настоящата инстанция.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:03 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5