Старозагорски окръжен съд - 1 - н.о.х.д. № 63/2019 г.
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Е.А.Б. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.253, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че
в периода 31.08.2016 г. – 21.10.2016 г. в гр.
Казанлък, като извършител, в съучастие с неустановено в хода на разследването
лице, действащо като подбудител, в условията на продължавано престъпление, направил
опит да придобие имущество – парична сума в общ размер 33 968, 34 лв., за които предполагал
към момента на получаването им, че са придобити чрез престъпление или друго
общественоопасно деяние
Прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение по чл.253, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.18,
ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК
срещу подсъдимия Е.А.Б. и счита, че следва да
му бъде наложено наказание при
превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като отложи изпълнението на наказанието на основание чл.66 от НК.
Подсъдимият Е.А.Б. твърди,
че не е извършил
престъплението, в което е обвинен, и че действията му са плод на житейска
наивност, а не на престъпни намерения. Моли съда за оправдателна присъда. Подробни съображения за това, както и относно фактическата и
правната страна на обвинението, развива в пледоарията си служебният му защитник адв. И.Д..
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Подсъдимият Е.А.Б. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, извършващ
товаро-разносна дейност в „Лидер 01” ЕООД, гр. Казанлък, с настоящ адрес:***, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Е.А.Б. ***.
В началото на м. август 2016 г.
подсъдимият Б. бил
с приятели на българското черноморие за почивните дни. На плажа, докато другите от компанията били във водата, подсъдимият Б. се
запознал с мъж, който
му се представил с името „Стоян“. Последният предложил на Б. лесен начин да изкара 1 000 лв. за един ден. А
именно – подсъдимият Б. да открие сметка на свое име в ****в гр. Казанлък, по тази сметка да получи парични преводи, с които
да се разпореди,
като ги прехвърли в друга сметка.
Привлечен от лесната
печалба, подсъдимият Б. се съгласил без да задава въпроси за
преводите –
било ясно, че това е нередно и
че парите са със
съмнителен произход. Иначе нямало как, при толкова бегло и случайно
запознанство, да се предложат и уговорят описаният трансфер и посоченото високо
възнаграждение „услугата”.
- 2 -
В подкрепа на горните съмнения относно незаконния
произход на парите било и обстоятелството, че ****поискал телефонния номер на подсъдимия Б., за да поддържат връзка, но не дал своя.
На 17.08.2016 г., след като се върнал в гр.
Казанлък, подсъдимият Б. отишъл в офиса на ****в гр.Казанлък с един приятел.
След като си изтеглил номер от системата за
разпределение на клиенти на банката, подсъдимият Б.
бил разпределен при банковата
служителка Х.К.Г., която работела ката консултант
„Клиенти”. Подсъдимият Б. казал, че иска да си открие банкова сметка – ***, и
свидетелката Г. го обслужила. Подсъдимият Б. попълнил необходимите документи за
това (л.40 – л.42 от д.п.) и на негово име била открита банкова сметка *** ***. Срокът за изготвянето на дебитната карта за сметката бил пет работни дни.
След няколко дни ****се обадил на подсъдимия Б. от скрит номер и му определил среща, на която подсъдимият трябвало да преде IBAN ***, която открил в изпълнение на
уговорката им. Двамата се срещнали в центъра на гр. Казанлък – подсъдимият Б.
предал на ****разпечатка от банката с номера на новооткритата си сметка в „****“, Клон Казанлък, а ****дал на подсъдимия едно листче с „написана на ръка
чужда сметка”, по която Б. трябвало да преведе парите, след като постъпят по
неговата сметка.
На тази среща ****отново не дал телефонния си номер на подсъдимият Б.. Това потвърдило
подозренията на последния, че парите, които ще постъпят по сметката му,
са с незаконен
произход и че върши нещо забранено от закона.
Междувременно, със
запорно съобщение,
постъпило в ****– С. на 19.08.2016 г., новооткритата сметка на подсъдимия Б. била запорирана от ЧСИ Десислава Цветкова до размера на посочената в
съобщението сума (л.69 от д.п.).
На 28.08.2016 г. в ****– С. постъпило съобщение от същия ЧСИ, че вдига запора (л.70 от д.п.).
С налагането и вдигането за запори по банкова
сметки се занимавал Отдел „Запори” в Централата на ****– С. и никой друг нямал такава компетентност. В клоновете на банката можело
само да се провери в информационната система на ****по ЕГН на клиента дали
сметката му е запорирана или е чиста (без запор).
По
новооткритата сметка
на подсъдимия Б. в „****“, Клон – Казанлък, с IBAN ***, постъпили три превода, както следва:
1.На 31.08.2016 г.
по гореописана
сметка постъпил превод от
Италия в размер на 3 681, 72 евро. Тази сума била превалутирана
автоматично в лева
по курса за деня на банката в 7 179, 35 лв. (л.43 – стр.2 и л.63 от д.п., с превод от английски език на л.43 и л.63 от
настоящото дело).
Старозагорски окръжен съд - 3 - н.о.х.д. № 63/2019 г.
Още същия ден подсъдимият Б. получил обаждане от скрит номер – бил „Стоян“,
който му определил
среща. На срещата ****казал на подсъдимия Б., че по сметката му има паричен превод в
евро и че е време да изпълни поетия ангажимент, за който ще получи 1 000 лв.
Подсъдимият Б. отишъл в „****“, Клон – Казанлък, и
направил опит да придобие постъпилата от Италия сума в размер на 7 179, 35 лв. – да остави за себе си 1 000 лв., а останалата част от сумата да преведе по сметката, дадена му от „Стоян“.
По същото време
свидетелката С.Х. И. – **** работела като мениджър „Оперативна дейност” в „****“, Клон Казанлък. След като проверила в
информационната система на ****по ЕГН на клиента, тя обяснила на подсъдимия Б., че не може да се разпореди
с цялата сума, постъпила по сметката му. Причина за това бил наложен запор от ЧСИ, което се виждало в информационната система.
Подсъдимият Б. заявил,
че иска да се разпореди с
цялата сума, поради което решил да изчака вдигането
на запора.
За горното
подсъдимият Б. не е попълвал никакви банкови документи, тъй като разбрал, че
няма да може да преведе парите от своята сметка по сметката, дадена му от „****”.
2.На 14.09.2016 г.
по сметката на подсъдимия Б. в „****“, Клон Казанлък, постъпил превод от Гърция в размер на 5 765, 68 евро. Тази сума била превалутирана
автоматично в лева
по курса за деня на банката в 11 243, 08 7 лв. (л.44 и л.63 от д.п., с превод от английски език на л.45 и л.63 от
настоящото дело).
Скоро след това подсъдимият
Б. отишъл втори път в банката,
където направил опит да придобие сумата, но отново не успял да се разпореди с
нея.
Свидетелката **** е категорична, че се е срещала
няколко пъти с подсъдимия Б., който искал да преведе постъпилите по сметката му
суми по друга сметка, но не успял, тъй като сметката му била запорирана.
3.На 07.10.2016 г.
по сметката на подсъдимия Б. в „****“, Клон Казанлък, отново постъпил превод – този път от
Тайван, в размер на 8 937 щатски долара. Тази сума била превалутирана
автоматично в лева
по курса за деня на банката в 15 545, 91 лв. (л.43 и л.64 от д.п., с превод от английски език на л.42 и л.64 от
настоящото дело).
Подсъдимият Б. отишъл за пореден път в банката, където отново
направил опит да придобие сумата от превода, но отново не успял да се разпореди
с нея. Той настоявал пред свидетелката ****, че парите му трябват, защото е капарирал лек автомобил.
Тъй като в информационната система на банката
излизало, че сметката на подсъдимия Б. е запорирана, той отново не успял нито да
изтегли парите, нито да направи превод към сметката, дадена му от „****“.
- 4 -
На 07.10.2016 г.
свидетелката С. ****, в качеството си на мениджър
„Оперативна дейност” в „****“, Клон Казанлък, получила
на служебната си
електронна поща електронно
писмо от „Банкова сигурност“ на „****” – С.
за постъпила негативна информация за клиента Е.А.Б., с нареждане да блокира
банковата сметка на същия и да закрие
дебитната карта
(л.65 от настоящото дело).
Свидетелката **** незабавно сторила това.
Същият ден до подсъдимия Б. било изпратено писмо, с което банката
го уведомявала, че прекратява
договорните си отношения с него (л.66 от д.п.).
Подсъдимият Б. получил горното писмо на 13.10.2016 г.
Горните действия на банката били по повод постъпилото на 07.10.2016 г.
искане за връщане на неправомерно
наредения превод от Италия, като причина за връщането било посочено „измама” (л.71 от д.п., с превод от английски
език на л.44 от настоящото дело).
След постъпване на горното искане „****” – С.
направила запитване относно другите два превода и получила искания от
съответните банки за връщане на неправомерно наредените преводи от Гърция и Тайван по същата причина – „измама” (л.72
и л.73 от д.п., с
превод от английски език на л.46 и л.47 от настоящото дело).
Преводите, постъпили по сметката на подсъдимия Б.
в „****”, били върнати на наредителите,
както следва:
-на 07.10.2016 г. – на банката наредител от Италия;
-на 17.10.2016 г. – на банката наредител от Гърция;
-на 21.10.2016 г. – на банката наредител от
Тайван.
На 21.10.2016 г.
откритата от подсъдимия
Б. сметка в ****“, Клон Казанлък, била окончателно изпразнена и той бил лишен от всякаква възможност да довърши опита си
да прехвърли парите в други сметки.
Горните банкови действия се установяват от писмо №
16-002075/25.0.2017 г. от „****” – С. (л.62 от д.п.).
Поради опита за измама сметката на подсъдимия Б. била служебно закрита от банката на 25.10.2016 г. (л.64 от д.п.).
По повод на горните събития подсъдимият Б. ***,
където с него беседа по случая провел свидетелят Н.Д.К. (разузнавач в
Териториална служба БОП – Стара Загора).
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена
изложената по-горе фактическа обстановка.
По делото е безспорно, че 17.08.2016 г. подсъдимият Б. отишъл в офиса на ****в гр.Казанлък, където по негово искане и на
негово име била открита банкова сметка *** ***; че по тази банкова сметка *** –
на 31.08.2016 г. (от
Италия, в размер на 3 681, 72 евро, превалутирана в 7 179, 35 лв.), на 14.09.2016 г. (от Гърция, в
размер на
Старозагорски окръжен съд - 5 - н.о.х.д. № 63/2019 г.
5 765, 68 евро, превалутирана в 11 243, 08
7 лв.) и на 07.10.2016 г. (от Тайван, в размер на 8 937 щатски долара, превалутирана в 15 545, 91 лв.); че подсъдимият Б. се опитал да
прехвърли горните суми по друга сметка (дадена му от т.нар. „***”), но не
успял, тъй като сметката му била запорирана; че на 07.10.2016 г.
в ****постъпило искане за връщане на неправомерно наредения превод от
Италия, като причина за връщането било посочено
„измама”; постъпили подобни искания за връщане на неправомерно наредените преводи и от останалите две банки в Гърция и в Тайван; че
преводите, постъпили по сметката на подсъдимия Б. в „****”, били върнати на наредителите, както следва: на 07.10.2016 г. – на
банката наредител от Италия, на 17.10.2016 г. – на банката наредител от Гърция и на 21.10.2016 г. – на банката наредител от Тайван; че на 25.10.2016 г., поради опита за измама, сметката на подсъдимия Б. била служебно закрита от банката.
Според подсъдимия Б.,
той извършил горните действия, подбуден от мъж, който му се представил под
името ****и му обещал да спечели от всичко това 1 000 лв. за един ден.
По делото се спори за това предполагал ли е подсъдимият Б. към момента на получаването на парите по сметката си, че те
са с незаконен произход (придобити чрез престъпление или друго общественоопасно
деяние); колко пъти подсъдимият Б. е ходил в банката – един път или
след всеки превод; дали парите са придобити от от незаконна дейност; защо от банката
е отказано на подсъдимия
Б. да се разпореди с парите от сметката си, след като
е бил вдигнат запорът от ЧСИ.
В обобщение – по делото се
спори за това налице
ли са съставомерните признаци на престъплението по чл.253, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.18,
ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК – от обективна и от субективна страна.
Прокурорът поддържа
становището, че има извършено престъпление „пране на пари”, чийто автор е подсъдимият Б..
Подсъдимият Б. поддържа тезата, че случилото се е плод на неговата наивност,
неосведоменост и желание едновременно да услужи на ****и да изкара 1 000
лв. за ремонт на личния си автомобил.
Защитата на подсъдимия Б. твърди, че обвинението срещу него не е доказано.
Предвид становищата на
страните и изложената по-горе фактическа обстановка по делото, приета от съда,
следва да се обсъдят подробно обясненията на подсъдимия Б., свидетелските показания и
всички останали доказателства, събрани по делото.
В хода на съдебното
производството се установи, че подсъдимият Б. бил подбуден от неустановено в хода на разследването лице да
извърши престъплението. А именно, т.нар. „***”, до лятото на 2016
г. непознат на подсъдимия, инициирал „случайно запознанство” на един плаж. ****предложил
на Б. да изкара 1 000 лв. за един ден, като си открие сметка в
- 6 -
„****“, Клон – Казанлък, в която да получи пари и да се
разпореди с тях – да ги преведе по сметка, посочена му от „Стоян”.
Комуникацията между
****и подсъдимия Б. била еднопосочна – ****взел телефонния номер на Б., без да
му даде своя; само ****се обаждал по телефона на Б., и то – от скрит номер; ****инициирал
няколкото срещи с Б., като нито една от срещите не била в банката или в близост
до банката, където подсъдимият открил исканата сметка. Подсъдимият Б. поел
ангажимента да се разпореди с всички
постъпили по сметката му пари в полза на неизвестно лице, като ги преведе по
сметката на последното, непосредствено
след превеждането им от неизвестен наредител.
Всичко това води до
единствения логически и естествен житейски извод, че това, което върши подсъдимият Б., е незаконно и че парите, които се прехвърлят по
този начин от сметка в сметка, са с незаконен произход.
Очевидно е, че
банковата сметка на подсъдимия Б. я щяла да се ползва за „пощенска кутия”, в
която да постъпват пари, които не са негови. Предоставяйки данните на откритата
с тази цел банкова сметка *** „Стоян”,
подсъдимият Б. се е съгласил по нея да постъпват пари с незаконен произход, на
които той да предаде вид, че са негови. След това подсъдимият Б. е направил
опит да ги придобие, като се разпореди с тях.
Излизайки от неговата банкова сметка, *** „изпрани”.
Поради това
съдът счита, че към момента на получаването на парите по сметката си подсъдимият Б. е предполагал, че те са с незаконен произход
(придобити чрез престъпление или друго общественоопасно деяние).
Към времето
на извършване на инкриминираното деяние – 31.08.2016 г. – 21.10.2016 г.,
подсъдимият Б. е бил на 23 години, с немалък житейски опит в извършването на
финансови операции. По негови думи, дотогава си е откривал банкови сметки,
вземал е вещи на изплащане, вземал е заем, за който е ипотекирал единственото
си жилище, подарено от майка му, срещу него е образувано и изп. дело № 20168720400371
на ЧСИ Десислава Цветкова.
С оглед гореизложеното,
казаното от подсъдимия Б., че случилото се е плод на неговата наивност и неосведоменост, се приема от
съда за негова защитна позиция, която не може да бъде кредитирана.
Подсъдимият
Б. твърди, че е ходил в банката само два пъти – при откриването на сметката и
след първия превод, когато е разбрал, че сметката му е запорирана.
Относно горното
обстоятелство по-достоверни са сведенията, дадени от свидетелката ****. След
откриването на сметката му (тогава подсъдимият Б. е контактувал със
свидетелката Г.) подсъдимият Б., поред свидетелката ****, се е срещал с нея поне
два-три пъти. Първият път е разбрал, че сметката му е запорирана, а после е настоявал
да бъде вдигнат запорът и да се разпореди с постъпилите по сметката му суми.
Свидетелката **** си спомня, че подсъдимият Б. искал да стори
това, тъй като парите му трябвали за капариран лек автомобил.
Старозагорски окръжен съд - 7 - н.о.х.д. № 63/2019 г.
В обясненията си
пред съда подсъдимият Б. заявява, че парите му трябвали за ремонт на лекия му
автомобил (л.107 – стр.2 от настоящото дело), което, в общи линии, съвпада с показанията
на свидетелката **** за това, което си спомня от разговорите с подсъдимия.
Поради това съдът счита, че
подсъдимият Б. е посетил банката повече от два пъти, както беше изложено по-горе
в приетата фактическа обстановка по делото, а именно – при откриването на
сметката му и след всеки превод.
Съдът приема горното за установено въз основа на
показанията на свидетелките Г. и ****, дадени в хода на съдебното следствие и показанията на
свидетелката ****, дадени на
досъдебното производство на 31.05.2017 г. и на 03.10.2017 г. (съответно, л.56 и л.57 от
д.п.), прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2, пр.2
от НПК.
Съдът приема показанията на свидетелката **** от досъдебното производство за
достоверни, защото са дадени няколко месеца след извършване на деянието от подсъдимия
Б. и следва най-точно и вярно да отразяват
случилото се. Освен това, истинността им беше категорично потвърдена пред съда
от свидетелката **** след прочитането им в съдебното
заседание на 20.06.2019 г. (л.111 от настоящото дело).
Защитата на
подсъдимия Б. повдигна въпроса защо от банката е му отказано да
се разпореди с парите от сметката си, след като запорът от ЧСИ е бил вдигнат.
Действително, видно от данните по делото, на 28.08.2016 г. в ****– С. постъпило съобщение от ЧСИ Десислава Цветкова, че вдига запора върху
сметката на подсъдимия Б. (л.70 от д.п.).
Според свидетелката ****: „Ние
не вдигаме запори. Когато се получи информация в Отдел „Запори“ на Централата, налагат или вдигат
запори и когато дойде клиентът да провери, проверяваме по сметката с ЕГН-то и
ако има запор – клиентът не може да изтегли. Ако сметката е чиста, той може да
си изтегли парите. Извън нашите правомощия е да налагаме или да вдигаме
запори, всичко е централизирано. Не е имало случай да дойде клиент, да иска да
си изтегли парите и ако всичко му е наред, ние да не му позволим” (л.111
– стр.2 от настоящото дело).
Предвид изложеното от свидетелката ****, съдът счита,
че е безспорно обстоятелството, че в информационната система на банката е имало
данни за наложен запор върху сметката на подсъдимия Б.. Поради това за
служителите на банката е било невъзможно да извършат каквито и да е било операции
с парите, постъпили по сметката на подсъдимия Б..
Относно правната
квалификация на извършеното в периода 31.08.2016
г. – 21.10.2016 г. от
подсъдимия Б. деяние, предмет на настоящото дело, съдът счита,
че същото осъществява съставомерните
признаци на престъплението “пране на пари” и е налице престъпление по чл.253, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
- 8 -
По делото е безспорно, че
подсъдимият Б. е знаел, че парите, постъпили по неговата сметка, не са негови. По-горе бяха изложени съображения
защо съдът приема, че към момента на получаването на парите по сметката си подсъдимият Б. е предполагал, че те са с незаконен
произход (придобити чрез престъпление или друго общественоопасно деяние). Като е направил опит да се
разпореди в преведените по неговата сметка пари (общо 33 968, 34 лв.), за които е предполагал, че са с незаконен произход, като ги прехвърли в друга сметка,
дадена му от „***”, подсъдимият Б. се с включил в престъпна схема за ефективно “изпиране на пари” от престъпна дейност. Именно тези действия на Б. осъществяват съставомерните
признаци на престъплението “пране на пари”.
Така се е постигнало затрудняване както на проследяването на
незаконния произход на паричните средства, така и на установяването на действителните
права на лицата върху съответните обекти. А това е един от основните елементи
от обективната страна на престъплението по чл.253, ал.2, във вр. с ал.1
от НК /Р-553-05-І н.о., Р-450-11-ІІІ
н.о., Р-446-10-І н.о./.
По този начин подсъдимият Б.,
на практика, заобикалял въпроса за произхода на парите, които щели да „преминат” през
неговата сметка.
От всичко изложено се налага
изводът, че подсъдимият Б. е действал с пряк
умисъл, който включва знанието на факта, че паричните средства, проследяването
на чиито незаконен произход се затруднява, представляват икономическа изгода от
престъпление /Р-553-05-І н.о., Р-450-11-ІІІ н.о./.
Поради това съдът не приема
за основателно възражението на защитата на подсъдимия Б., че той е действал единствено с желание да спечели 1 000
лв., воден от своята наивност и неосведоменост за евентуални финансови измами.
Деянието
по чл.253, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК от НК е останало
във фазата на опита по чл.18,
ал.1 от НК, тъй като
е започнато изпълнението на умишленото престъпление „пране на пари”, но то не е
било довършено от подсъдимия Б. по обективни причини – запор върху сметката му,
което го е взпрепятствало да се разпореди с преведените по нея суми.
Що
се отнася до правната квалификация на деянието на подсъдимия Б. по
чл.26, ал.1 НК, с оглед фактическата
обстановка по делото, изложена по-горе, съдът счита, че е налице
продължавано престъпление. А именно, подсъдимият Б. е извършил от
обективна и от субективна страна три отделни деяния, всяко едно от които поотделно осъществява състава на едно и също
престъпление по чл.253, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2
от НК, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което всяко последващо деяние се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите. Поради това извършеното от
подсъдимия Б. престъпление „пране на пари”, описано по-горе, представлява едно
продължавано престъпление по чл.26 ал.1
от НК за опит за „изпиране” на 33 968, 34 лв.
Видно от справка за съдимост
№ 511/22.03.2019 г. на Старозагорския районен съд (л.22 – стр.2 от настоящото дело), подсъдимият Б. е неосъждан.
Старозагорски окръжен съд - 9 - н.о.х.д. № 63/2019 г.
Подсъдимият Б. няма
криминалистически и съдебни регистрации, не се води на отчет в РУ – Казанлък,
но е криминално проявен, видно от характеристична справка от 06.06.2017 г.
(л.81 от д.п.).
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия б., показанията на
свидетелите Г., **** (показанията й, дадени в хода на досъдебното производство,
са прочетени на основание чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК) и К., както и от приложените към делото писмени
доказателства.
Въз основа на описаната
по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Е.А.Б. е осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.253, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода
31.08.2016 г. – 21.10.2016 г. в гр. Казанлък, като извършител, в съучастие с
неустановено в хода на разследването лице, действащо като подбудител, в
условията на продължавано престъпление, направил опит да придобие имущество –
парична сума в общ размер 33 968, 34 лв., за които
предполагал към момента на получаването им, че са придобити чрез престъпление
или друго общественоопасно деяние
От субективна страна
престъплението по чл.253, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК е извършено умишлено – подсъдимият Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. А именно – да придобие и да се разпореди с парични суми, за които е
предполагал, че са с незаконен произход.
С оглед на посочената правна
квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната
превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че
наказанието на подсъдимия Б. следва да се определи
при условията на чл.58, б.”а”, вр. с чл.55 от НК, тъй като престъплението по чл.253, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК е приключило във
фазата на опита по чл.18, ал.1 от НК. При този си извод съдът се съобрази с
обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК – степен на довършеност на престъплението
и причини, поради което същото е останало недовършено. Следвада се отбележи и
това, че подсъдимият Б. не се е разпоредил със сумите, надвишаващи размера на
запора по сметката му и не е взел дебитната си карта, което би му дало още една
възможност за разпореждане с паричните преводи.
Подсъдимият Б. е
млад човек, с чисто съдебно
минало, сравнително добри характеристични данни, упражнява обществено полезен
труд – това са смекчаващите вината обстоятелства.
Отегчаващи вината
обстоятелства няма.
Поради изложеното
съдът счита, че са налице законовите основания за приложение на чл.58, б.”а” от
НК, който препраща към нормата на чл.55 от НК.
- 10 -
За престъплението
по чл.253, ал.2, пр.1, вр. с ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода от една до шест
години и глоба от
три хиляди до пет хиляди лева.
Предвид изложените
по-горе съображения и на основание чл.58, б.”а”, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът счита, че на подсъдимият
Б. следва да му бъде
определено наказание под най-ниския предел, предвиден за това престъпление, а
именно – да бъде осъден на десет месеца лишаване от свобода.
Съдът счита, че наказание от десет месеца лишаване от свобода е справедливо и отговаря
на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Съдът счита, че за постигане
целите на
наказанието (поправяне на
подсъдимия) не е наложително подсъдимият Б. да търпи така наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно, поради което
и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изпълнението на
наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че не следва да постанови спрямо подсъдимия Б., който е млад човек и има възможност да се порави,
кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. Такава възможност дава и разпоредбата на чл.55, ал.3
от НК, а именно – съдът да не наложи по-лекото наказание, което законът
предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Б. следва да бъде осъден
да заплатят по бюджетната сметка на Старозагорсикя окръжен съд направените по делото разноски в размер на
195 лв.
Причините
за извършване на престъплението от подсъдимия Б. са
ниско правно съзнание, незачитане на установения в страната правов ред и желание да се облагодетелства по
неправомерен начин.
Предвид
гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: