Р
Е Ш Е Н И Е
№
1987
гр. ******, 18.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 37 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове от “Топлофикация ******”
АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. ******, жк.
„Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Р.Б.П., с адрес: ***, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 204,38 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ******,
ул. „**** *******”, бл., вх., ап., за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.
включително и сумата от 177,79 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 08.07.2014г. до 28.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 05354/2018г. по описа на Районен съд – ****** е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по облигационното
правоотношение, в което се намират с ответника и което е възникнало по силата
на приети и одобрени Общи условия, като е доставяло топлинна енергия в
процесния топлоснабден имот за процесния период от време Твърди се, че от страна
на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане на
дължимите за това суми.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
по основание и размер предявените искови претенции. Същия оспорва наличието на
облигационна обвързаност между страните, като твърди, че през процесния период
не е бил абонат на ищцовото дружество, респ. по отношени на него не са
действали общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевира се
вързражение за изтекла погасителна давност.
В
съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете
така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им. Особения
представител на ответника пледира за постановяване на решение, съобразно
събрания доказателствен материал и направеното възражение за погасяване на
вземанията по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3971
от 02.08.2018г. по ч. гр. д. № 05354 по описа за 2018г. на ПРС, която е връчена
на длъжника (ответника по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК Последното, от своя страна, е обосноваващо за
предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че
настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен
срок.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация ******” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-******”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex
lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или
ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот. От приетите по
делото писмени доказателства – заверено копие на молба за откриване на партида
за жилищни нужди, подписана от ответника, заверено копие на Заповед №
2104/04.11.1998г. на Община ****** и заверено копие на Нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот, даден като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот /констативен/ се установява, че ответникът е придобил правото на
собственост в пълен обем на процесния недвижим имот. С оглед това
обстоятелство, съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот,
се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала
ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди”.
За
да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да
докаже исковете си и по размер.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
В съдебното заседание, ответникът, чрез пълномощника
си, е посочил, че не оспорва обстоятелството, че до процесния имот е доставяна
топлинна енергия на стойност, идентична с претендираната от ищеца за исковия
период. Ответната страна не оспорва и размера на претендираната лихва за
посочения исков период. Предвид това, съдът е обявил и тези обстоятелства за
доказани и ненуждаещи се от доказване.
Ответникът,
обаче, е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
константната съдебна практика, когато потребителите на топлинна енергия
заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение
на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. ”в ЗЗД, което се
погасява с тригодишен давностен срок. В настоящия случай заявлението за
издаване на процесната заповед е подадено
на 01.08.2018г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца за
главница, чиято изискуемост е настъпила преди 01.08.2015г. са погасени по
давност. С оглед на сумите, обаче, отразени в представеното извлечение от
сметка (чиито данни не се оспорват от ответника, предвид направеното в съдебно
заседание заявление) за приспадане, то видно е, че за периода, останал извън
времевия обхват на разпоредбата на чл. 111 б. „в” ЗЗД, не са налични ликвидни
вземания. Предвид тези обстоятелства, съдът намира, че погасено по давност е
цялото вземане, досежно претендираната главница, поради което и установителния
иск за него следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на
същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите
заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Съгласно
разпоредбата на чл.119 ЗЗД, обаче, с погасяването по давност на главното
вземане се погасяват и акцесорните вземания. Поради това и съдът намира, че са
погасени по давност вземанията за законна лихва за забава в размер на 177,79 лева за периода 08.07.2014г. до 28.06.2018г.,
с оглед на което искът за законна лихва за забава следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Предвид изхода на делото, право на
разноски има единствено ответникът. Същият,обаче, не е доказал такива, поради и
което не му се следват.
Мотивиран от горното, Пернишкият
районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ исковете, предявени от
“Топлофикация- ******”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:
гр. ******, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Р.Б.П., с адрес: ***, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 204,38 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ******,
ул. „**** *******”, бл. 11, вх. Б, ап. 45, за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2017г. включително и сумата от 177,79
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 08.07.2014г. до
28.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 05354/2018г. по описа на Районен съд – ****** е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 05354/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: