Р Е
Ш Е Н
И Е
/НЕПРИСЪСТВЕНО/
№ 260063
гр. Елхово, 12.10.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ
районен съд, в публичното съдебно заседание на девети септември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА АНГЕЛОВА
при
секретаря П. Н. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 196 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Образувано е по искова молба на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к.1407, р-н „Лозенец“, ул. „***, представляван от***Д., в качеството й
на Изпълнителен директор, чрез пълномощника и – юрисконсулт Т.К.К., с адрес ***,
п.к. 1407, р-н „Лозенец“, ул. „***, ет.6, против Г.Т.Х., с ЕГН **********,***, с която по реда на чл. 422, ал.1,
вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането на
ищеца, за което против ответникът е била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 795/2019 година по описа на РС – Елхово.
В исковата
си молба ищецът излага, че на 03.06.2016
г. между „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: ********* и ответникът Г.Т.Х. е бил сключен
Договор за паричен заем № 75960 към искане № SF90733, по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя сума в размер на 1000.00 лева. Ответникът се задължил
да върне сума в общ размер на 1140.18 лева на 34 броя седмични погасителни
вноски, всяка от тях включваща главница и добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя съгласно Общите условия по договора за заем и посочени в
Погасителния план от договора. Твърди се, че ответникът не е изпълнил изцяло
задълженията си по договора в уговорения срок и преустановил плащанията, като
падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 07.10.2016 г. Срокът на
договора е изтекъл на 27.01.2017 г., с което е станал изискуем целият
неизплатен остатък от задължението на ответника.
Ищецът
твърди, че на 16.06.2017 г. между заемодателят „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК
********* и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* е бил сключен
Договор за прехвърляне на вземания (цесия). В чл. 21, ал. 8 от Общите условия
към Договора за заем е предвидена изричната възможност вземанията предмет на
същия да бъдат прехвърлени от заемодателя на трето лице, с което е спазено
изискването на чл. 26, ал. 1 ЗПК. По силата на договора за цесия и на основание
чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по процесния договор за заем, е станал
ищеца.
За извършената цесия ищецът твърди, че
длъжникът е бил уведомен, като цедентът „СИТИ КЕШ" ООД е упълномощил цесионера
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми длъжника Г.Т.Х., за прехвърлянето
на вземанията спрямо него. До длъжника е била изпратена препоръчана пратка на
„Български пощи" ЕАД, съдържаща уведомление за цесия до Г.Т.Х., връчено на
длъжника на 13.07.2017 година.
За
дължимите от ответника суми по договора за паричен заем ищецът като заявител е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По ч. гр.
д. № 795/2019 г. по описа на PC Елхово е
била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на 47,
ал. 5 от ГПК, поради което съдът е дал на заявителя срок, в който да предяви
иск за установяване на вземането си против длъжника.
С
исковата молба ищецът претендира част от сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 795/2019 г. по описа на PC Елхово,
а именно за сумата от 532.58 лева - главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението; сумата от 154.67 лева - лихва
за забава за периода от 08.10.2016г. до 03.09.2019г.
Ищецът
претендира направените от него разноски в заповедното и в исковото
производство.
В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен,
не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по исковата молба и не е
ангажирал доказателства. Не се е явил в съдебно заседание, редовно призован.
С писмена молба, депозирана в съда на 08.09.2020 година,
процесуалният представител на ищцовото дружество е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане
по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение
срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е
представил отговор на исковата молба, не се е явил в първото съдебно заседание
по делото, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В
същото време на ответникът е редовно връчен препис от исковата молба и
приложенията към нея с указание за възможността за представяне на отговор в
едномесечен срок, както и е редовно призован за насроченото съдебно заседание.
От
друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с
призовката за съдебно заседание на ответника са указани последствията от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно
заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с
нея писмени доказателства– Договор за паричен заем № 75960 към искане № SF90733 от
03.06.2016 година, Погасителен план към договора, Молба за заем № SF 0090733
от 03.06.2016г., Общи условия към договор за заем, Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Договор за
цесия от 16.06.2017г., потвърждение за сключена цесия, пълномощно, с което
ищцовото дружество е упълномощено от заемодателя да уведоми длъжника за
цедирането на задължението му, Рамков договор да покупко – продажба на вземания
/цесия/ от 06.03.2017г. Приемо – предавателен протокол, Уведомление до длъжника
за извършеното прехвърляне на вземания ведно с известие за доставяне на същото,
които не са оспорени от
ответника, както и от приложеното ч.гр.д. № 795/2019 година по
описа на РС – Елхово, съдът намира, че искът е вероятно основателен. В този
смисъл ЕРС счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено
решение за уважаване на предявения иск, без да мотивира съдебния акт по
същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
По ч.гр.д. № 795/2019 година по описа на РС – Елхово, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед за изпълнение № 1840 от
14.10.2019 година, с която е разпоредил на длъжника
Г.Т.Х.
да заплати на кредитора – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сума в общ размер на
1327.38/ лева, от които сумата от 532.58 лева – главница; сумата от 444.68 лева
– договорна лихва за периода от 07.10.2016 година до 27.01.2017 година; сумата
от 154.67 лева – лихва за забава за
периода от 08.10.2016 година до 03.09.2019 година, сумата от 195.45 лева –
неустойка за периода от 07.10.2016 година до 27.01.2017 година, дължими по
цедиран Договор за
паричен заем с номер 75960 от 03.06.2016 година, сключен между длъжника и
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и Договор за цесия от 16.06.2017 година, сключен
между „Сити Кеш“ ООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в едно със законната лихва
върху главницата от 532.58 лева, считано от датата на подаване на заявлението в
Районен съд – Елхово – 11.10.2019 година до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски в размер на 76.55 лева, в т.ч. 26.55 лева, представляващи заплатена държавна такса
за образуване на настоящото производство и 50.00 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК – чрез
залепване на уведомление, на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е
указано да предяви в едномесечен срок от съобщаването установителен иск по чл.
422 от ГПК относно вземането си против длъжника. Искът е предявен в дадения от
съда срок, но само по отношение на част от сумите, за които е била издадена
заповедта за изпълнение, а именно: за сумата от 532.58 лева – главница, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в
Районен съд – Елхово – 11.10.2019 година до окончателното изплащане на сумата,
и за сумата от 154.67 лева – лихва за
забава за периода от 08.10.2016 година до 03.09.2019 година.
По отношение
на останалите суми, за които е била издадена заповед за изпълнение, но не е бил
предявен в срок иск по чл. 422 от ГПК, заповедта за изпълнение подлежи на
обезсилване от заповедния съд.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.124,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Предявените искове са процесуално
допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие
на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Съдът намира, че са налице и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение –
чл.239, ал.1 ГПК. На страните са указани последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти
обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция и се
подкрепят от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице
по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза досежно факта на
дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения
иск за вероятно основателен, поради което постановява настоящото решение,
основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, без да мотивира решението по същество.
По делото
не са налице доказателства за изършено изцяло или частично плащане от страна на
ответника.
Исковата претенция следва да се уважи
изцяло, така както е предявена.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013
год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство, относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на
делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
заповедното производство разноски в общ размер на 76.55 лева, от които 26.55 лева заплатена
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, както и направените в настоящото производство разноски в общ размер на
473.45 лева, от които 73.45 лева заплатена държавна такаса, 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лева внесени от ищеца за възнаграждение
на вещо лице.
Разноските за
юристконсултско възнаграждение по делото се определиха от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща
чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът определи юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство в размер на 100.00 лева.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК
препис от неприсъственото решение следва да се връчи на страните, като
ответника, срещу който то е постановено, в едномесечен срок от това връчване,
има възможност да поиска от въззивния съд /ЯОС/ отмяна на решението, ако е бил
лишен от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване или
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба
или призовките за съдебното заседание или невъзможност да се яви лично или чрез
повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее, както и че може да предяви с иск същото право или да го оспори,
когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.239, вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, Елховският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.1,
т.2 ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.3 от ЗЗД, че в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к.1407, р-н „Лозенец“, ул. „***,
представляван от***Д., в качеството й на Изпълнителен директор, по отношение на Г.Т.Х., с ЕГН **********,***,
съществуват следните вземания: за сумата от 532.58 лева – главница, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в
Районен съд – Елхово – 11.10.2019 година до окончателното изплащане на сумата,
както и за сумата от 154.67 лева – лихва
за забава за периода от 08.10.2016 година до 03.09.2019 година, за които суми е
издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1840 от 14.10.2019 година по ч. гр. д. №
795/2019 година по описа на РС – Елхово.
ОСЪЖДА ответникът Г.Т.Х., с ЕГН **********,***,
да заплати на ищеца „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК *********, направените в
заповедното производство разноски в общ
размер на 76.55 лева, от
които 26.55 лева заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение,
ОСЪЖДА ответникът Г.Т.Х., с ЕГН **********,***,
да заплати на ищеца „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК *********, направените в
настоящото производство разноски в общ
размер на 473.45 лева, от които 73.45 лева заплатена държавна такаса, 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лева внесени от ищеца за възнаграждение
на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК
препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати за прилагане по
ч.гр.д. № 795/2019 г. по описа на ЕРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: