РЕШЕНИЕ
№
30.06.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на тридесети
юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р.
МАРИНСКА
Като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№3324/2016г.
по описа на ПлРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 251, ал.1 от ГПК.
По гр.д.№ 3324/2016г. по описа на ПлРС,
е постановено решение № 877/08.06.2016г., обявено и връчено на страните в
о.с.з. на дата 08.06.2016г. С решението си, съдът е признал за установено, че на
дата 01.05.2016 г. в гр.Плевен, М.Л.Д., с егн**********,
е извършил акт на домашно насилие спрямо Р.Б.Д. /***/, с ЕГН********** и над
малолетния М. *** Д., с ЕГН**********, като извършено в негово присъствие, и е
постановил издаване на заповед за защита, за срок от осемнадесет месеца, със следното съдържание: 1. ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя М.Л.Д., с ЕГН**********
***, ДА
СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване от домашно насилие спрямо Р.Б.Д. /***/, с ЕГН**********
и спрямо малолетния М. *** Д., с ЕГН**********; 2. ЗАБРАНЯВА на основание чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЗДН, на извършителя М.Л.Д., с ЕГН**********, ДА СЕ ДОБЛИЖАВА на
разстояние 50 метра: до пострадалата Р.Б.Д.
/***/, с ЕГН**********, до ЖИЛИЩЕТО й, находящо се на адрес: ***, и
МЕСТОРАБОТАТА й, находяща се на адрес: ***; 3. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5,
ал.1, т.5 от ЗЗДН, извършителя М.Л.Д., с ЕГН********** ***, ДА ПОСЕЩАВА специализирани програми. Въз основа
на решението, е издадена заповед за зашита № 32/08.06.2016г, също вречена на
страните в с.з. Решението не е обжалвано в срок и е влязло в законна сила .
По делото е постъпила молба от Р.Д., чрез адв. ***, с която моли съдът да допусне тълкуване на
решението, тъй като не става ясно защо след като съдът е признал детето М.
за жертва на домашно насилие, не е
постановил и спрямо него мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН и спрямо него.
Посочва се също, че настоящето решене засяга режима на лични отношения на
бащата М.Д. с детето М., определени с решение № 11551/2016г. на ПлРС. Моли съдът да постанови тълкуване на диспозитива на
решението, в смисъл, че мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН-забрана на
извършителя М.Д. да доближава пострадалото лице, касае и детето М. *** Д.,
както и по въпроса как ще се осъществява режима на лични отношения с детето,
определен с решението по гр.д.№ 1151/2016г. на ПлРС.
В срока за отговор, отв. М.Д.,
чрез адв. Р.И., изразява становище за неоснователност
на молбата и моли съдът да я остави без уважение, тъй като не са налице
предпоставите за тълкуване на решението. Посочва се, че съобразно решението по настоящето дело, за
бащата няма пречка да упражнява определеният му режим на лични отношения с
детето, като заедно с това се посочва, че
към настоящ момент, майката отказва да предаде детето на бащата.
При така заявено от страните, съдът намира за
установено следното:
С оглед нормата на чл. 251, ал.4 от ГПК, съдът намира,
че молбата следва да бъде разгледана в закрито заседание.
Съобразно
нормата на чл.251, ал.1 от ГПК,
тълкуване на решението, може да иска, от съда, който го е постановил,
като на тълкуване подлежат решенията, при които е налице неяснота или
двусмислие, при изразяване волята на съда в него, които неяснота или двусмислие
биха могли да породят спорове по изпълнението му. На тълкуване подлежи само диспозитивът на решението, когато той е неясен и поражда
съмнение, но не и неговите мотиви. При тълкуването, следва да се изхожда от
мотивите на постановеното решение, а не от нова преценка на доказателствата
(например ново тълкуване на даден договор) или на нови факти или до
приложението на закона /Решение № 188/20.11.2009 г., по гр.д. № 1948/2008 г.,
на II г.о.; Решение № 23/01.03.2010 г., по т.д. № 663/2008 г. на ІІ г.о./.
Не
може по пътя на тълкуването да се извърши постановяване на нещо различно от
отразеното в решението, дори и то да е неправилно /Решение № 774/08.01.96 г.,
по гр.д. № 805/95 г., на I г.о./.
В
производството по тълкуване, страните не могат да се позовават на решения,
които са постановени в други производства, както и от други съдилища.
С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата за
тълкуване на решението, постановено
по настоящето гр.дело, в производство по
реда на ЗЗДН, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В диспозитива на решението си, съдът ясно е посочил отделните мерки спрямо
кои лица се отнасят, като изрично, при
постановяване на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН-касае само мол. Р.Б.Д.. Единствената определена от съда мярка за
закрила спрямо детето М. , по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. Съдът намира, че изразената
от него воля, обективинарана в диспозитива
на решението, е ясна и недвусмислена, и не е необходимо неговото тълкуване.
Следва да се отбележи, че по пътя на
тълкуването, е недопустимо подмяна на волята на съда или влагането на друг, изгоден
за страната смисъл. Ако съдът е бил преценил, с оглед на събраните по делото
доказателства, че е необходимо налагането на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, и спрямо детето, това е щяло да бъда отразено в диспозитива
на решението. В случай, че страната –мол. Р.Д., не е
била доволна от постановеното, е имала възможността да обжалва решението пред ПлОС. Въпросът за упражняване на режима на личните
отношения, определен с решение № 1151/2016г, постановено от настоящият съдия-
докладчик, по реда на чл.50 от СК, не следва да бъде обсъждан в настоящето
производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Р.Б.Д. /***/, с ЕГН**********,***, с
правно основание чл.251 от ГПК, за тълкуване на решение №877/08.06.2016г.
постановено по гр.д.№ 3324/2016г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да бъде обжалвано от страните, в 7-мо
дневен срок от съобщението, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: