Решение по дело №1528/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Уведомително писмо № 02-110-2600/934#7 от 23.04.2024 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2016 г., с което е оторизирана субсидия в размер на 0 лева.

Според дружеството-жалбоподател оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно. В обжалвания административен акт не са посочени ясно и конкретно фактическите основания, налагащи намаляване на субсидията. При издаване на оспореното уведомително писмо административният орган не е изпълнил задължителните указания, дадени в решение № 5132 от 22.04.2021 г. по адм. дело № 2857/2021 г. на ВАС, V о., относно неяснотата на мотивите и неправилното приложение на Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, издадена на основание чл.16 от Наредба №11 от 06.04.2009г. и утвърдена със заповед №РД-09-243 от 17.03.2017г. на министъра на земеделието и храните. Иска се отмяна на оспореното писмо и присъждане на направените разноски по делото. Съображения по съществото на спора са изложени в представена по делото писмена защита.

Ответникът -Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител по пълномощие, счита жалбата за неоснователна и моли тя да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице с правен интерес, адресат на оспореното уведомително писмо, за което лице оспореното писмо е неблагоприятно, тъй като е отказано правото на финансово подпомагане от фондовете на ЕС за земеделските производители, следователно жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е основателна поради следните съображения:

Дружеството-жалбоподател е подало за кампания 2016 заявление за подпомагане с УИН *****, с което е кандидатствало за четвърта поредна година, като е заявило участие по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" с код АП24 с обща площ 491 ха, съгласно Приложение № 16 от Наредба №11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания", от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

По заявлението за подпомагане с УИН **** са били извършени всички административни проверки на основание чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Заявлението на кандидата е попаднало в извадката на Риск анализа за проверка на място и такава е извършена за кампания 2016. В резултат на извършени кръстосани проверки в ИСАК са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Това е дало основание администрацията да приложи разпоредбите на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Бенефициентът е уведомен за установените застъпвания с уведомително писмо № 02-110-2600/1326 от 13.09.2016 г.

От представената административна преписка се установява, че със съдебно решение № 5132 от 22.04.2021 г. по адм. дело № 2857/2021 г. на ВАС, V о., е отменено решение № 250 от 23.12.2020 г. по адм. дело № 439/2019 г. на АС [област] и вместо това е постановена отмяна на предходно издаденото уведомително писмо № 01-110-2600/934 от 06.08.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 за кампания 2016 и преписката е върната на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. След връщането на преписката от съда зам.-изпълнителния директор на ДФЗ е издал Уведомително писмо № 01-2600/5109 от 03.09.2021 г., и повторно е отказал финансово подпомагане и оторизираната субсидия е в размер на 0 лева, защото с уведомително писмо изх.№ 01-152-2600/958 от 15.11.2016 г. (л. 174) управителят на дружеството е бил уведомен за констатирани при проверката на място несъответствия в площите и му е бил даден 14-дневен срок за представяне на доказателства и за възражения, но застъпването на площите за 17 парцела не е било отстранено – основание по чл.43, ал.3, т.5 ЗПЗП и чл.17, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Това УП е било предмет на съдебна проверка по АД № 2617/2021 г. по описа на Административен съд- [област] и със съдебно решение № 336/24.02.2022 г. е било отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне – зам.-изпълнителният директор на ДФЗ. Първоинстанционният съдебен акт е бил оставен в сила с решение № 5153/16.05.2023 г. на ВАС, по АД № 5997/2022 г.

Предмет на настоящото дело е трето поред Уведомително писмо № 02-110-2600/934#7 от 23.04.2024 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

По преписката е представена Заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023 г., с която на основание чл.20, т.1, т.2 и т.3 и чл.20а ал.1, 2, 4, 5 предложение първо във вр. с ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл.10 т.1, т.2, т.7 и т.13 и чл.11 ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, Решения на Управителния съвет на ДФЗ по т. 12 от протокол № 215 от 13.07.2023 г. с оглед оптимизиране дейността на ДФЗ като Разплащателна агенция при издаването на административни актове и писма за откриване на административни производства по директните плащания, и оптимизиране на дейността на Дирекция „Директни плащания“, Изпълнителният директор на ДФ Земеделие е делегирал на П. С.– заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие правомощия, в обхвата на които : т.1 „Да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания“.

Представените в хода на съдебното производство от ответника писмени доказателства не са нови и са част от административната преписка по издаване на оспореното уведомително писмо, установяващи извършените две проверки на място за кампания 2016, съответно на 24-25.10.2016 г. (л.35-83) и на 10.11.2016 г. (л.151). Видно от докладите за проверките, управителят на дружеството е присъствал при извършване на проверките и е запознат с констатациите и резултатите от проверките, подписал е всеки един от докладите.

В хода на съдебното производство е извършена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.

Вещото лице е отговорило на въпросите: Какви култури и в какъв размер са засети върху заявените за подпомагане площи? Какъв процент от засетите площи представляват есенни зърнено- житни култури? Отговорят ли засетите култури по вид и площ на представения със Заявлението за подпомагане сеитбооборотен план?

В заключението е посочено, че в таблица № 1 са изброени използваните парцели 2016 година, заявени за подпомагане по схеми и мерки и е направена извадка на парцелите и площите (ха), които са били заявени за подпомагане по мярка АЕП (мярка 214), с код АП24, на които е била извършена проверка на място и са посочени стойностни показатели. Общата сеитбооборотна площ на площите заявени/декларирани с код АП24, кампания 2016 година са в размер на 491,07ха. В същата таблица №1 вещото лице е описало БЗС/парцелите по номер от ИСАК заявени/декларирани по схема АЕП (мярка 214) с код АП24, а в колона 7 са описани площите (ха) засети с есенно-зимни (зимни) култури, в колона 9 са описани площите (ха) засети с пролетни култури, а именно: засяти/декларирани площи с код АП24 - 491,07ха; есенно-зимни (зимни) култури с площ (ха) - 202,61 ха. Получен е процент на есенно-зимните култури към общата площ с код АП24 (т.2:т. 1)- 202,61 ха (т.2): 491,07 ха (т.1) = 41.26% -41%. Площите на есенните зърнено-житни култури представляват 41% от общо засетите площи - 491,07 ха., а на пролетни култури с площ (ха)- 288,46 ха с процент на пролетните култури към общата площ с код АП24 (т.З :т. 1)- 288,46 ха (т.З): 491,07 ха (т.1) = 58.74% -59%. Засятите/засетите през 2016 година култури по вид и площ (ха) не съответстват (не отговорят) на културите по вид и площ (ха) на представения сеитбооборотен план за периода 2012-2016 г. по Заявление за подпомагане с УРН **** и УИН **** от 08.06.2016 година на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД.

Приет по делото е сеитбооборотен план на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД по мярка 214 за периода 2012-2016 г.

В съдебно заседание на 19.03.2025 г. в качеството на свидетел беше разпитан С. С., с чиито показания се установяват факти по организацията и осъществяването на агрокултурните дейности през процесния период.

При тези факти съдът намира, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно.

При издаване на оспореното уведомително писмо административният орган не е изпълнил задължителните указания, дадени в решение № 5132 от 22.04.2021 г. по адм. дело № 2857/2021 г. на ВАС, V о. и решение № 336/24.02.2022 г. по АД № 2617/2021 г. по описа на Административен съд- [област] , оставено в сила с решение № 5153/16.05.2023 г. на ВАС, по АД № 5997/2022 г., относно неяснотата на мотивите и неправилното приложение на Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, издадена на основание чл.16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. и утвърдена със заповед № РД-09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, на която отново е придадено обратно действие и отново е приета за приложима по отношение на подаденото заявление за подпомагане за 2016 г. Административният орган не се е съобразил с тези указания, както и с решение № 4822 от 15.04.2021 г. по адм. дело № 9587/2020 г. на ВАС, VІІ о., с което е обявена нищожността на цитираната методика и което към датата на издаване на оспореното уведомително писмо е било влязло в сила. Т.е., административният орган е приложил материалноправни норми, които не съществуват и нямат никакво правно действие към 23.04.2024 г., т.е., при издаване на оспореното уведомително писмо е допуснато противоречие с материалноправни разпоредби – основание по чл.146, т.4 АПК за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо.

Оспореното уведомително писмо отново не е мотивирано. Не са посочени ясно и конкретно фактическите основания, налагащи намаляване на субсидията по мярка 214. Непосочването на фактически основания в оспорения акт не позволява да се разбере волята на административния орган относно упражненото правомощие на отказ от финансиране и да се извърши проверка за материалната законосъобразност на акта. В този смисъл цитирането на правни норми не представлява аргумент за постановения отказ, защото липсва посочване на конкретните факти, налагащи според административния орган прилагането на цитираните правни норми. Бланкетното посочване на приложимите правни норми без излагане на конкретни мотиви представлява съществено нарушение на изискването за форма, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното уведомително писмо.

Мотиви не могат да бъдат извлечени и от други съдържащи се в административната преписка документи, подготвящ издаването на оспореното уведомително писмо (тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд). Отново едва в хода на съдебното производство и със заключението на вещото лице стават ясни мотивите на административния орган, което не може да санира допуснатото нарушение на изискването за форма на административния акт и минимално необходимото съдържание по чл.59 АПК. Представените доклади за извършени проверки на място също не дават възможност да се извлекат ясни и конкретни мотиви, защото резултатите са обективирани в табличен вид, като срещу посочените изисквания се съдържат отговори да, не или неприложимо. Като единствено неизпълнено изискване за съответните парцели е посочено с „не“ неспазеното изискване за най-малко 50% от общата сеитбооборотна площ да бъде покрита със зимни култури. Тази лаконична отрицателна частица не може да послужи като мотив за постановения отказ, защото не съставлява аргументация за волеизявлението на административния орган. В този смисъл доказано се явява основанието по чл.146, т.2 АПК за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо.

Със заявлението за подпомагане дружеството-жалбоподател е кандидатствало за подпомагане не само по мярка 214, но и по други схеми. Оспореното уведомително писмо според заглавната му страница е издадено за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214, а в съдържанието му са коментирани факти и правни норми, относими към плащанията за площ, свързани с одобрения от министъра на земеделието и храните за съответната година специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, без посочване на правнорелевантните факти и без доказателства за констатациите.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – [област] намира, че процесното уведомително писмо е издадено от материално и териториално компетентен орган – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, на когото със Заповед № 03-РД/3203/24.07.2023 г. Изпълнителният директор на ДХЗ е делегирал правомощия да издава и подписва уведомителни писма от категорията на процесното такова, в предписаната от закона форма (доколкото формално са посочени фактически и правни основания), но при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните норми и целта на закона, а така също и с влязлото в сила съдебно решение.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е депозирал заявление за подпомагане с УИН ***** по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016, по което е налице трети пореден отказ от зам. изпълнителния директор на ДФЗ за оторизиране на претендираната субсидия, като основният мотив неспазване на изискванията на Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, издадена на основание чл.16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. и утвърдена със заповед № РД-09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните.

Както вече се посочи и по-горе, в цитираните съдебни решения, в т.ч. и това, в изпълнение на което се издава процесното уведомително писмо, съдът е приел, че административният орган не е спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на административния акт, в оспорената му част. Проверката на съдържанието на същия сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Касае се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на заявителя и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на оспореното уведомително писмо, като е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания.

В тази връзка и с разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание на ответника са дадени конкретни указания, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите и правни основания за постановяване на оспорения административен акт. В случая както в хода на административното, така и на съдебното производство, това задължение не е изпълнено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, който носи доказателствената тежест.

Следва да се посочи, че в конкретния случай по делото са приети заверени копия на два доклада за извършени две проверки на място за кампания 2016, съответно на 24-25.10.2016 г. и на 10.11.2016 г. и с уведомително писмо изх.№ 01-152-2600/958 от 15.11.2016 г. управителят на дружеството е бил уведомен за констатирани при проверката на място несъответствия в площите и му е бил даден 14-дневен срок за представяне на доказателства и за възражения. Тези документи са били представени и по първите две съдебни производства.

Независимо от горното, видно от самото писмо за жалбоподателя, както и за съда, не става ясно дали извършените намаления на субсидията са в резултат на установени застъпвания на площи с други кандидати, дали са спрямо данните в слоя с допустими площи, или неспазване на сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, дали в резултат на наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“). Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за намалената с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя. Няма конкретни относими констатации по отношение на заявлението на оспорващия. Нещо повече, и в приложените към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за това изчисление на размера на финансовото подпомагане.

Или, по делото се установява, че дадените от съда указания в две предходни съдебни решения, не са били спазени.

В конкретния случай в правомощията на ДФЗ - Разплащателна агенция е да намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ, но следва да бъде мотивирано на действащо правно основание и поради какви обстоятелства административният орган приема, че са налице предпоставки да се извършва отказ за оторизиране на исканата субсидия от дружеството, направен с обжалваното Уведомително писмо.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че при постановеното трето поред Уведомително писмо № 02-110-2600/934#7 от 23.04.2024 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2016 г., с което е оторизирана субсидия в размер на 0 лева, по Общо заявление за подпомагане с УИН *****, подадено от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, УРН ****, не са спазени дадените с последно влязло в сила Решение № 336/24.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2617/2021 г. по описа на Административен съд – [област], IV състав, задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния и на процесуалния закон при разглеждането на върнатата за ново (трето) произнасяне преписка. На основание чл. 177, ал. 2 от АПК оспореният административен акт следва да бъде обявен за нищожен, а преписката изпратена на компетентния орган за произнасяне по подаденото от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД Общо заявление за подпомагане.

Преди произнасянето, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 7, чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК, решаващият орган следва да изясни всички релевантни за случая факти и обстоятелства при съобразяване на дадените от съда във влезли в сила решение № 5132 от 22.04.2021 г. по адм. дело № 2857/2021 г. на ВАС, V отд. и Решение № 336/24.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2617/2021 г. по описа на Административен съд – [област], IV състав, а така също в настоящото такова, задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото и при своевременно представен списък на разноските на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за водене на делото в общ размер на 8420,00лв.- 50 лв. заплатена държавна такса, 670 лв. депозит за вещото лице по СТЕ и 7700 лв. адвокатско възнаграждение, при неоснователност на възражението на ответника за прекомореност на адвокатското възнаграждение, понеже същото съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и е пропорционален спрямо извършената правна защита.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 177, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Уведомително писмо № 02-110-2600/934#7 от 23.04.2024 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2016 г., с което е оторизирана субсидия в размер на 0 лева.

ВРЪЩА преписката на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, УРН **** заявление за подпомагане с УИН **** по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2016 г., при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за изпълнение на съдебното решение, считан от влизането му в законна сила.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, сумата от 8420,00 (осем хиляди четиристотин и двадесет) лева, представляващи съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.