№ 4211
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110137331 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.150,
ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД по чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по 86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответника П.М.Ж. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.София,
ж.к.Люлин, бл.15, вх.В, ет.3, ап.42 през периода май 2016 - април 2019 г. и е
извършвал услугата дялово разпределение в периода декември 2016 - април
2019 г. Ответникът се е задължил да плаща цената й, не е платил, изпаднал е в
забава и дължи главниците и обезщетение за забава. Ето защо, моли за
осъждането му за плащането на следните суми: на осн. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 2368,19 лв. за периода май 2016 - април
2019 г., на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД - 33,11 лв. - възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода декември 2016 - април 2019 г. и на осн. чл.86, ал.1
ЗЗД - 310,74 лв.– обезщетение за забава за плакане на сумата по чл.150, ал.1,
вр. чл.153, ал.1 ЗЕ за периода 15.9.2017 - 17.1.2020 г. и 5,73 лв.– обезщетение
за забава за плакане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЕ за периода 31.1.2017 -
17.1.2020 г. Претендират се и разноските по дело.
Ответникът П.М.Ж. оспорва исковете по основание и размер и моли за
отхвърлянето им.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
От приетия по делото договор от 19.5.1997 г. за продажба на жилище по
реда на Закона за общинската собственост се вижда, че ответницата на тази
дата е придобила правото на собственост по отношение на процесния
топлоснабдения недвижим имот. Следователно, на осн. 153, ал.1 ЗЕ
1
ответникът и ищецът са страни по договор за продажба на топлинна енергия
по чл.150, ал.1 ЗЕ, по силата на който ищецът се задължава да доставя в
жилището на отвеника/ците топлинна енергия срещу насрещното задължение
на последните да му плащат цената й.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
техническата и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът се проверява в
лицензирана метрологична лаборатория, като показанията от него се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в
която се намира процесният обект, се извършва от третото лице помагач
съгласно договорите.
На ответника е начислявана топлинна енергия за топла вода. Уредите са
редовно отчитани, като изчисленията са съобразени с изискванията на
Наредба № 2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.
Цената на потребената топлинна енергия от ответника за периода май
2016 - април 2019 г. е в размер на 2368,19 лв., възнаграждението за услугата
дялово разпределение за периода декември 2016 - април 2019 г. - 33,11 лв.;
законната лихва върху посочените суми е 310,74 лв. за периода 15.9.2017 -
17.1.2020 г., съответно 5,73 лв. за периода 31.1.2017 – 17.1.2020 г.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.79, ал 1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно чрез топлоизмервателните уреди и
общия топломер.
2
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна
експертиза приема, че за периода май 2016 – април 2019 г. задължението на
ответника е в размер на 2368,19 лв. Тоест искът е изцало основателен.
(Ответницата в срока по чл.131 ГПК не е упражнила правто си да възрази по
реда на чл.111, б.В ЗЗД и съдът не може служебно на приложи този институт
– чл.120 ЗЗД)
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия
– чл.36, ал.1 и ал.2 Клиентът заплаща цената на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, като редът и
начинът за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците,
за което се уведомява клиенътът.
В процесния случай по делото няма спор между страните и най-вече
между ищеца и третото лцие помагач относно съгласуването им помежду им,
че именно ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се
спори между страните и се виджа от приетата експертиза и от приетите
изравнителни сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е
доказан по основание, а по размер се установява от приетата експертиза за
периодите, през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия
и съответно е извършвана услугата дялово разпределение.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло – за сумата от 33,11 лв. за
периода декември 2016 – април 2019 г.
Относно исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е
обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск,
периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника, ако ищецът докаже твърденията си - твърдените правоизключващи
факти или погасяването на главния дълг на пада или заедно с обезщетение за
забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответниците да платят задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия поканата следва да се извърши чрез ежемесечното публикуване на
сметките на ответниците в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не е доказал, че е изпълнил задължението си по чл.33 от Общите
условия на договора. Ето защо, следва да се приеме, че е доказано, че
поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите условия на договора е
извършена с подаването на исковата молба, но е недоказано това да е станало
по-рано, както твърди ищецът. Това показва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД
следва да се отхвърлят изцяло.
3
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по
делото разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и
адвокатски хонорар съразмерно на уважената част от исковете – 88,35 % от
1044,72 лв., т.е. 923,01 лв.
(Ответницата не твърди и не доказва да е направила разноски по делото
и не иска обезщетение по реда чл.78, ал.3 от ГПК.)
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника П.М.Ж. с ЕГН ********** и адрес в гр.София,
ж.к.Люлин, бл.15, вх.В, ет.3, ап.42 да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, следните
суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД –
2368,19 лв., представляваща цената по договор за продажба на топлинна
енергия за топлоснабден обект в гр.София, ж.к.Люлин, бл.15, вх.В, ет.3, ап.42
за периода май 2016 - април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от
28.6.2021г. до плащането на главницата;
- на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД - 33,11 лв. - възнаграждение за услугата дялово
разпределение във връзка с доставента топлинна енергия за топлоснабден
обект в гр.София, ж.к.Люлин, бл.15, вх.В, ет.3, ап.42 за периода декември
2016 - април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 28.6.2021г. до
плащането на главницата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 310,74 лв., представляваща обезщетение за
забава за плащане на главниците за периода 15.9.2017 - 17.1.2020 г.,
- на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК – 923,01 лв. – обезщетение за
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете
като
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД – 310,74 лв.,,
претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150,
ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за периода 15.9.2017 -
17.1.2020 г. и 5,73 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за периода 31.1.2017 - 17.1.2020 г.,
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от същото да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4