Определение по дело №472/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

389

Година

15.1.2016 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

11.19

Година

2015

Председател:

Секретар:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основаниечл. 124, ал. 1от ГПК и обратен осъдителен иск с правно основание чл. 100, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД.

По изложените в поправената искова молба съображения [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район С., бул. „, представлявано от управителя И. К. Б., с ЕГН [ЕГН], е предявил срещу [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „представлявано от управителя И. К. К., с ЕГН [ЕГН], отрицателен установителен иск за признаване на установено по отношение на [фирма], с ЕИК[ЕИК], че не съществува вземане на същото спрямо [фирма], с ЕИК[ЕИК] в размер на 5 000 евро, представляващо част от заявено вземане на ответното дружество спрямо ищцовото за сумата от евро, предмет на Договор за цесия от 18.11.2014 г. с нотариално заверени подписи с рег. № /18.11.2004 г. по описа на Нотариус Д. Ж., вписан в Нотариалната камара с рег. № и с район на действие Районен съд – [населено място], претендирано на основание Договор за кредитна линия – г. и Договор за кредитна линия г., сключени между [фирма] и [фирма]. Ищцовото дружество претендира и присъждане на направените в настоящото производство съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 12.02.2009 г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор за кредитна линия – г., по силата на който банката се е задължила да предостави банков кредит, под формата на кредитна линия, на ищцовото дружество в размер на 583 000 евро. Сочи се, че кредитната линия е отпусната за обезпечаване на евентуални бъдещи задължения на кредитополучателя към банката, основани на предходно сключените Договор за банкова гаранция от 23.01.2007 г., съгласно който [фирма] е издала банкова гаранция в размер на 300 000 евро, и Договор за банкова гаранция № ., с който банката е издала банкова гаранция в размер на 230 000 евро, и двете в полза на „ I.. Твърди се, че на същата дата – 12.02.2009 г. между [фирма] и [фирма] е сключен и втори договор за кредитна линия г. по силата на който банката се е задължила да предостави банков кредит, под формата на кредитна линия, на ищцовото дружество в размер на 660 000 евро за обезпечаване на евентуални възникнали бъдещи задължения на кредитополучателя към банката по Договор за банкова гаранция от 07.04.2008 г., съгласно който [фирма] е издала банкова гаранция в размер на 100 000 евро, както и за обезпечаване на г., съгласно който [фирма] е издала банкова гаранция в размер на 100 000 евро, като и двете банкови гаранции са в полза на „

В исковата молба се сочи, че в резултат на неблагоприятната пазарна и икономическа обстановка в страната постепенно ищцовото дружество е изпадало в тежко финансово състояние, поради което на г. [фирма] e депозирала молба по реда на чл. 625 и следващите от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност. Твърди се, че въз основа на депозираната от ищцовото дружество молба е образувано търговско дело № 5718 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, което е спряно към момента на депозиране на исковата молба по настоящото дело.

Сочи се, че на 15.09.2014 г. ищцовото дружество е изпратило мотивирано писмено уведомление до [фирма], с което едностранно е прекратило гореописаните четири броя договори за банкови гаранции. Твърди се, че на същата дата уведомлението е получено от банката. Сочи се, че до момента на прекратяване на процесните договори за банкови гаранции, последните не са „активирани“, т.е. сумите не са били усвоени от ползвателя „. и в този смисъл не е формирано задължение на ищцовото дружество към банката. Твърди се, че въпреки гореизложеното с нотариална покана от 19.09.2014 г. с рег.№ ом втори, акт 67, по описа на Нотариус В. Ч. с район на действие Районен съд – [населено място], [фирма] е уведомила ищецът, че със задна дата – 04.09.2014 г. е усвоила в своя полза суми по процесните договори за кредитна линия в общ размер на 738 368,03 евро на основание прекратените от [фирма] договори за банкови гаранции, по които до момента на прекратяването им не е формирано задължение за ищцовото дружество.

В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, че със същата нотариална покана банката е уведомила ищеца, че счита вземанията си за предсрочно изискуеми и че с предоставените обезпечения по договорите за кредитна линия, представляващи залог на парични средства в размер на 196 000 лева и депозитни сертификати в размер на 265 000 евро, както и начислените върху тази сума лихви, са погасени част от задълженията по процесните договори с № 0г. и с № г., като непогасените суми по тях са както следва: по договор за кредитна линия № остатъчното задължение на ищцовото дружество възлиза на общата сума в размер на 253 330,09 евро, от които 250 347,68 евро – главница и 1 248,09 евро лихва, а по договор за кредитна линия № 000СL – S – 000017/12.02.2009 г. сумата в общ размер на 110 263,54 евро, от които 109 015,45 евро – главница и 1 248,09 евро – лихва. Сочи се, че на 18.11.2014 г. между [фирма] и ответника по делото [фирма] е сключен договор за цесия с нотариално заверени подписи с рег. № 5720/18.11.2004 г. по описа на Нотариус Д. Ж., вписан в Нотариалната камара с рег. № и с район на действие Районен съд – [населено място], по силата на който банката е цедирала горепосочените вземания, представляващи остатъчни незаплатени от ищцовото дружество суми по двата броя договори за кредитна линия с № 000CL г. и с № 000СL – S –9 г., описани по –горе, ведно със следващите го обезпечения и привилегии. Твърди се, че на 20.11.2014 г. банката е уведомила [фирма] за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Сочи се, че с уведомление от 24.11.2014 г. ответното дружество е заявило претенцията си към ищцовото, въз основа на горецитирания договор за цесия, като [фирма] е поискало от [фирма] пълно погасяване на дълга в общ размер на 367 402,68 евро в срок до 5 /пет/ години, съгласно представен погасителен план, като падежът на първата погасителна вноска в размер на 5000 евро е с дата 31.12.2014 г., а падежът на всяка следваща погасителна вноска е последното число на съответния календарен месец. Твърди се, че с уведомление от 26.11.2014 г. ищцовото дружество е уведомило ответното, в качеството му на нов кредитор, че оспорва изцяло вземането им по процесните договори за кредитни линии, поради липса на валидно възникнало задължение, поради което [фирма] е отказало и плащането на заявените от ответника суми. Сочи се, че към момента на депозиране на настоящата искова молба ответното дружество е заявило, че ще иницира заповедно производство и ще предприеме изпълнителни действия спрямо ищцовото дружество, предвид което се обуславя правен интерес за последния за предявяване на настоящия отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който да бъде установено по отношение на [фирма], че не съществува претендираното от последния право на вземане за сумата от 5 000 евро, представляваща част от общо претендираната сума в размер на 367 402,68 евро, предмет на Договор за цесия от 18.11.2014 г. с нотариално заверени подписи с рег. № 5720/18.11.2004 г. по описа на Нотариус Д. Ж., вписан в Нотариалната камара с рег. № и с район на действие Районен съд – [населено място], претендирано на основание Договор за кредитна линия г. и Договор за кредитна линия 000018/12.02.2009 г., сключени между [фирма] и [фирма].

В исковата молба се излагат твърдения, че предмет на процесните четири броя договори за банкова гаранция с № 000LG – S – 000191/05.02.2010 г., договор за банкова гаранция от 23.01.2007 г., договор за банкова гаранция от 07.04.2008 г. и договор за банкова гаранция № 000LG – S – 000068/16.02.2009 г., е издаване на безусловна и неотменима банкова гаранция в полза на 17, 30174 Mestre – Venezia, I., съгласно т. 1 от процесните договори, която е с идентично съдържание за всеки един от тях. Сочи се, че безусловната банкова гаранция, макар и намерила широко приложение в практиката е непозната на българското право и като такава не намира нормативна основа в него. Твърди се, че разпоредбата на чл. 442 от действащия ТЗ дава легалната дефиниция за банкова гаранция, определяща последната като условна каузална сделка, предвид което задължението на банката по банковата гаранция е субсидиарно, подчинено на задължението на наредителя, в качеството му на главен длъжник и като такова то няма как да бъде безусловно и в същото време да кореспондира на разпоредбата на чл. 442 от ТЗ. Във връзка с гореизложеното ищцовото дружество навежда доводи, че е налице правна невъзможност да бъде издадена безусловна банкова гаранция, предвид което сочи, че процесните договори за издаване на банкови гаранции са нищожни на основание чл. 26, ал. 2 предл. първо от ЗЗД – невъзможен предмет. Алтернативно ищецът е отправил искане за прогласяване на нищожността на процесните договори на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – противоречие със закона, доколкото процесните договори имат за предмет издаване на банкови гаранции, несъобразени с изискванията на чл. 442 от ТЗ. Сочи се, че нищожността на процесните договори обуславя нищожността и на всички издадени във връзка с тях банкови гаранции от [фирма]. Твърди се, че договорите за банкови гаранции са нищожни и на самостоятелно основание, поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като са издадени като безусловни в нарушение с императивното правило на чл. 442 от ТЗ.

На следващо място в исковата молба се навеждат твърдения, че между [фирма] и ищцовото дружество са сключени договори за кредитна линия, обезпечаващи евентуални задължения по нищожни договори за банкови гаранции, като се сочи, че предвид гореизложеното договорите за кредитна линия се явяват нищожни, тъй като са сключени в обезпечение на дълг, който обективно не би могъл да възникне. Твърди се, че е налице хипотеза за нищожност на договорите за кредитна линия на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като същите са сключени без правно и фактическо основание. Във връзка с гореизложеното се сочи, че за ищцовото дружество не е възникнало валидно задължение към [фирма], доколкото претенцията на последния се основава на вземане, произтичащо от нищожен договор – договори за кредитна линия, което обстоятелство обуславя и липсата на задължение на ищецът към ответното дружество, на което банката е цедирала вземане, произтичащо от нищожен договор.

Алтернативно в исковата молба са изложени и твърдения, че предметът на сключените между ищцовото дружество и [фирма] процесни договори за банкови гаранции е извършването на едно правно действие – издаване на банкова гаранция, предвид което процесните договори представляват вид договори за поръчка, като за неуредените в чл. 442 от ТЗ въпроси субсидиарно приложение следва да намерят правилата на чл. 280 – 292 от ЗЗД. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 287 от ЗЗД договорът за поръчка се прекратява с оттегляне на поръчката от доверителя, каквото оттегляне ищцовото дружество е реализирало по смисъла на чл. 287 от ЗЗД с Уведомление с вх. № 5200 отправено до [фирма]. Твърди се, че до момента на оттегляне на поръчката и прекратяването на договорите от ищеца банката не е извършвала плащания във връзка с процесните договори. Сочи се, че действията, извършени след отправеното от ищцовото дружество Уведомление с вх. № 12 – 5200 се явяват самоволно извършени от банката и негодни да обвържат [фирма]. Твърди се, че след датата на горецитираното уведомление евентуалното активиране на банковите гаранции по процесните договори не може да има действие спрямо ищеца, тъй като същите са прекратени. Сочи се, че усвоените от банката суми по процесните договори за кредитна линия на основание прекратените от ищеца договори за банкови гаранции са получени от [фирма] без правно основание, предвид което не съществува задължение за ищцото дружество за погасяване на кредитните линии, по които банката е усвоила сумите, във връзка с което се излага становището, че не съществува и процесното вземане на ответното дружество спрямо ищеца, възникнало по силата на договор за цесия. Твърди се, че с два броя нотариалните покани от дата 19.09.2014 г. с рег. № том втори, акт 67 и с рег. № , том втори, акт 66, и двете по описа на Нотариус В. Ч. с район на действие Районен съд – [населено място], банката е уведомила ищцовото дружество за усвоените от [фирма] суми със задна дата – към 04.09.2014 г., което е в противоречие с т. 11 от процесните договори за кредитна линия, съгласно която банката е била длъжна да уведоми ищеца за усвояване на суми от кредита в деня на усвояването. Сочи се, че задължението на банката да уведоми ищеца следва да се счита за мълчаливо уговорено естествено съдържание на договора, тъй като текстът сочи, че ищцовото дружество е длъжно да погаси съответните суми в деня, следващ деня на усвояването, което не би могло да се реализира от последния, в случай, че не е надлежно уведомен за това. Твърди се, че поради гореизложеното усвояването на сумите следва да се счита за настъпило и да произведе действие срещу ищцовото дружество едва на 03.10.2014 г., на която дата нотариалната покана е връчена на ищеца. Сочи се, че дори съдът да достигне до друг извод ирелевантно би било обстоятелството дали сумите са усвоени от банката на 04.09.2014 г. или на 03.10.2014 ., доколкото сумите са усвоени във връзка с несъществуващо задължение, обуславящо се от обстоятелството, че договорите за банкови гаранции са прекратени, считано от 28.08.2014 г., както и поради обстоятелството, че гаранциите по процесните договори не са били активирани към момента на усвояването. Твърди се, че и на двете горепосочени основания банката е усвоила недължими суми, от което следва, че за ищцовото дружество не е възникнало задължение по процесните договори за кредитна линия.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че са налице валидно сключени договори за банкова гаранция и същите не са били прекратени на горепосочените основания, в исковата молба се излагат твърдения, че усвояването на суми от банката и по двата процесни договори е уредено в т. 5, т. 5.1, т. 5.2 и т. 24 от същите. Сочи се, че от цитираните разпоредби следва ясен и категоричен извод, че средства по кредити могат да бъдат усвоени служебно от банката само при наличие на неизпълнение на задължение по други сключени с нея договори за кредит, овърдрафт, акредитиви и банкови гаранции. Твърди се, че видно и от представените към исковата молба като доказателства документи – два броя нотариални покани от 19.09.2014 г., [фирма] е усвоила сумите, предмет на настоящото производство на 04.09.2014 г., на основание разпоредбата на т. 5.2 б. „а“ от процесните договори, добавена към съдържанието на процесните договори с допълнително сключени Анекси № и № от 07.01.2010 г. Не се оспорва обстоятелството, че срещу ищцовото дружество е образувано производство по несъстоятелност, но се твърди, че посоченото обстоятелство не обуславя правото на банката произволно да усвои сумите, за които са издадени процесните банкови гаранции, тъй като разпоредбата на т. 5.2 от процесните договори изисква това усвояване да бъде извършено в размер на задълженията по предоставените по т. 4 от договорите кредитни улеснения, предвид което се излага становище, че липсва каквото и да било задължение за погасяване на кредитна линия по процесните договори за ищцовото дружество на основание т. 5.2 б „а“ от същите. Сочи се, че процесните договори за кредитна линия са сключени под едно отлагателно условие – неизпълнение на задължение от страна на ищеца към [фирма] по друг договор, сключен между същите страни. Твърди се, че наличието на отлагателно условие води до извода, че сделката не може да породи желаните от страните правни последици до неговото настъпване, като се посочва, че към момента на усвояване на сумите по предоставените кредитни линии от страна на банката правото на последната служебно да усвоява средства не е съществувало в правната действителност, тъй като това право не може да бъде породено преди възникване на задължение на ищцовото дружество към [фирма] по процесните договори за банкови гаранции. От друга страна се сочи, че задължението на ищцовото дружество към [фирма] не може да възникне преди процесните договори за банкови гаранции да бъдат активирани и посочените в тях суми да бъдат заплатени. Твърди се, че банката е отпуснала, в последствие усвоила еднолично в своя полза и обявила за предсрочно изискуем на същата дата кредит по договор, който не е породил правното си действие. Във връзка с гореизложеното се посочва, че усвоявайки кредитните линии [фирма] е получила сумите без правно основание, поради което и не е възникнало задължение за ищеца за погасяване на кредитните линии, предмет на процесния договор за цесия. Твърди се, че дори и след датата на неоснователното усвояване на паричните суми по кредитните линии да е извършено плащане от страна на банката по процесните гаранции, то същото би имало действие занапред, доколкото липсва правно основание да му бъде придадено обратно действие, предвид което се посочва, че плащането не може да санира порока в обсъжданата финансова операция.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания.

Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на младши адвокат М. М. на 04.03.2015 г., с пълномощно по делото.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 24.03.2015 г. е депозиран писмен отговор по заявената искова претенция, с който ответното дружество не е изразило процесуална позиция нито в посока оспорване на заявения иск, нито в посока признанието му. В писмения отговор ответникът е заявил, че не оспорва обстоятелството, че между [фирма], в качеството на кредитор, от една страна, и ищцовото дружество, в качеството му на кредитополучател – от друга, са били сключени процесните договори за кредитна линия обезпечаващи процесните банкови гаранции, издадени в полза на „ Заявено е , че не се оспорва и твърдяното в исковата молба обстоятелство, че между ответното дружество и [фирма] на 18.11.2014 г. е сключен договор за цесия с нотариално заверени подписи с рег. № 8.11.2014 г. по описа на Нотариус Д. Ж.. Ответникът е заявил, че отговаря на обективната истина и твърдението на ищеца за проведената между [фирма] и [фирма] кореспонденция във връзка с договора за цесия. Ответникът твърди, че на 18.11.2014 г. между [фирма] и [фирма] е сключен процесния договор за цесия по силата на който банката е прехвърлила в полза на ответното дружество пълния размер на вземането си към ищцовото дружество, основано на процесните договори за кредитна линия. В отговорът на исковата молба е посочено, че ответникът с пълно основание се е доверил на легитимността на извършените от [фирма] действия, а впоследствие се оказало че [фирма] е ответник по иска, който поставя под съмнение съществуването на процесното вземане. Изразено е становище в отговора, че по изложените съображения и явявайки се трето лице в отношенията между кредитор и кредитополучател, на този етап от производството ответното дружество не може да заяви процесуална позиция нито в посока оспорване на заявения иск, нито в посока признанието му. В отговорът на исковата молба е направено особено искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК: да бъде допуснато привличане на трето лице – помагач по делото на страната на ответното дружество, а именно [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Изгрев, бул. „ представлявано от Д. К. К., В. Х. Х., С. С. Ми М. И. О На основание чл. 219, ал. 3 от ГПК едновременно с искането за привличане на трето лице – помагач е направено искане за приемане за съвместно разглеждане на обратен иск, с който [фирма] разполага спрямо третото лице – помагач, като исковата молба представя отделно от писмения отговор. Иска се същият да бъде приет за съвместно разглеждане с основния иск.

Към писмения отговор са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания.

С входящ номер 1592/24.03.2015 г. по делото е депозирана искова молба – обратен иск от [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „П, представлявано от управителя И. К. К. с ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си мл. адвокат М. М., вписан в АК – [населено място], със съдебен адрес: [населено място], ул. „Т против [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район И бул. „, представлявано от Д. К. К., В. Х. Х., С. С. М и М. И. О

В обратната искова молба е направено искане след като бъде допуснат за съвместно разглеждане предявения обратен иск да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения частичен иск и на основание чл. 100, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 82 от ЗЗД да бъде осъдена [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район , бул. „, представлявано от Д. К. К., В. Х. Х., С. С. М М. И. Ойфалош да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от управителя И. К. К. сумата от 5 000 евро, представляваща част от дължимото се обезщетение по Договор за цесия от 18.11.2014 г., чиито общ размер е 367 402,68 евро и 3 180,75 лв. Направено е и искане за присъждане и направените по делото съдебни разноски.

Към обратната искова молба са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания.

С разпореждане № 3231/27.04.2015 г. съдия докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /обратен иск/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника.

Изпратеното съобщение до ответника по обратния иск е връчено на 07.05.2015 г. на М. З., юрисконсулт.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 25.05.2015 г. е депозиран писмен отговор по заявената искова претенция /обратен иск/, с който ответникът оспорва предявения обратен иск, като посочва, че същият е неоснователен и недоказан. Ответникът е заявил, че не оспорва обстоятелството, че между [фирма], в качеството на кредитор – от една страна, и [фирма], в качеството на кредитополучател – от друга, са били сключени процесните договори за кредитна линия, обезпечаващи процесните договори за банкови гаранции, издадени в полза на „ Ответникът е посочил, че сключеният между банката и [фирма] на 12.02.2009 г. договор за кредитна линия № 000CL – S – 000017/12.02.2009 г. е изменен и допълнен с Анекс № 1/09.11.2009 г., Анекс № 2/07.01.2010 г., Анекс № 3/28.09.2011 г., Анекс № 4/25.11.2011 г., Анекс № 5/09.07.2012 г. и Анекс № 6/14.12.2013 г., като с посочения договор банката е предоставила на [фирма] кредит в размер на 583 000 евро за обезпечаване на договор за банкова гаранция от 23.01.2007 г., с който договор банката е издала банкова гаранция в размер на 300 000 евро в полза на „., и за обезпечаване на Договор за банкова гаранция от 05.02.2010 г., с който договор банката е издала банкова гаранция в размер на 230 000 евро в полза на „.. В писмения отговор ответното дружество твърди, че издадените банкови гаранции в полза на третото лице - „. са до размера на 530 000 евро или равностойността им в друга валута по фиксинга за деня на БНБ , с краен срок на усвояване на всички дължими суми до 25.01.2018 г. Сочи се, че кредитът е обезпечен със сключен между банката и Щ. Ц. и М. К. договор за поръчителство от 23.09.2009 г., по силата на който горепосочените физически лица се задължават да отговарят за задължението на кредитополучателя до окончателно погасяване на всички дължими по договора за кредит суми. Ответникът твърди, че на 04.09.2014 г. в 15:42 часа в Търговския регистър била вписана молба от [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност и било образувано търговско дело № /2014 г. Сочи, се че именно описаното по – горе обстоятелство, представлява основание [фирма] да усвои сумите по предоставения договор за кредитна линия, за погасяване на задължението по горецитираните договори за издаване на банкови гаранции до размера на 530 000 евро. Ответникът заявява, че с предоставените обезпечения по договора за кредит, представляващи депозитни сертификати в размер на 265 000 евро и начислените върху тази сума лихви е погасено задължението по договора за кредит към банката в общ размер на 279 843,55 евро, от които 279 652,31 евро – главница и 191,24 евро – лихва. Сочи се, че на основание т. 11 от процесния договор при усвояване на средства по кредита, усвоените средства са изискуеми от деня следващ усвояването. Твърди се, че на основание т. 15, б. „К“ във връзка с т. 23 от договор за кредитна линия № г. във връзка с т. “ от Анекс № /07.01.2010 г. към договор за кредитна линия № 000CL – S – 000017/12.02.2009 г. банката обявява за изискуеми всички дължими суми по предоставения кредит и в еднодневен срок от получаване на уведомлението, поканила доброволно длъжника да заплати целия дълг към банката, произтичащ от посочения по – горе договор за кредит с остатък в общ размер на евро, от които 250 347,68 евро – главница и евро – лихва. Ответникът заявява, че длъжникът - [фирма] е бил уведомен, че съгласно т. 14 от договора за кредит при забава в плащането на главницата върху посочените суми се начислява наказателна лихва за времето на забавата до окончателно погасяване на просрочените суми.

В депозирания писмен отговор по заявения обратен иск се посочва още че процесния договор за кредит е обезпечен с учредени в полза на банката договорни ипотеки върху МАГАЗИН, находящ се в [населено място], с Р. в.м., МАГАЗИН № находящ се в [населено място], ул.., със ЗП кв.м. на партерния етаж на жилищна сграда и принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и обща площ от кв.м., собственост на [фирма], МАГАЗИН № , находящ се в [населено място], ул. , със ЗП кв.м. на партерния етаж на жилищна сграда и принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и обща площ от 87,75 кв.м., собственост на [фирма], АПАРТАМЕНТ, находящ се в [населено място], ул. Г., със ЗП 75,31 кв.м. на първи жилищен етаж от жилищна сграда, собственост на [фирма], АПАРТАМЕНТ № 67, находящ се в [населено място], ж.к. Х. Д. [жилищен адрес] с площ от 65,12 кв.м., собственост на П. И. К., както и с нотариално заверен договор за поръчителство с Щ. Ц. и М. К., като физически лица и депозитен сертификат на приносител, издаден от [фирма] на стойност 265 000 евро.

Ответникът е посочил, че сключеният между банката и [фирма] на 12.02.2009 г. договор за кредитна линия № /12.02.2009 г. е изменен и допълнен с Анекс № 1/07.01.2010 г., Анекс № 2/28.09.2011 г., Анекс № 3/25.11.2011 г., Анекс № /09.07.2012 г., Анекс № /14.12.2012 г. и Анекс № 05.12.2013 г., като с посочения договор банката е предоставила на [фирма] кредит в размер на 666 000 евро за обезпечаване на отпуснат договор за банков кредит № 000LD – S – 000129/05.02.2010 г. в размер на 250 000 евро и за обезпечаване на договор за банкова гаранция от 07.04.2008 г., с който договор банката е издала банкова гаранция в размер на 100 000 евро в полза на „O и за обезпечаване на Договор за банкова гаранция от 16.02.2009 г., с който договор банката е издала банкова гаранция в размер на 100 000 евро в полза на „. В писмения отговор ответното дружество твърди, че издадените банкови гаранции в полза на третото лице - „. са до размера на 605 000 евро или равностойността им в друга валута по фиксинга за деня на БНБ , с краен срок на усвояване на всички дължими суми до 25.01.2018 г. Сочи се, че кредитът е обезпечен със сключен между банката и Щ. Ц. и М. К. договор за поръчителство от 23.12.2011 г., по силата на който горепосочените физически лица се задължават да отговарят за задължението на кредитополучателя до окончателно погасяване на всички дължими по договора за кредит суми. Ответникът твърди, че откриването на производство по несъстоятелност срещу [фирма], поради неплатежоспособност, представлява основание [фирма] да усвои сумите по предоставения договор за кредитна линия, за погасяване на задължението по гореописаните договор за кредит и издадените банкови гаранции до размера на 208 368,03 евро. Ответникът заявява, че с предоставените обезпечения по договора за кредит, представляващи залог на парични средства в размер на 196 000 евро е погасено задължението към банката след превалутиране в общ размер на 99 427,76 евро, от които 99 352,57 евро – главница и 75,19 евро – лихва. Сочи се, че на основание т. 11 от процесния договор при усвояване на средства по кредита, усвоените средства са изискуеми от деня следващ усвояването. Твърди се, че на основание т. 15, б. „К“ във връзка с т. 23 от договор за кредитна линия № . във връзка с т. 5.2, б. „А“ от Анекс 07.01.2010 г. към договор за кредитна линия № г. банката обявява за изискуеми всички дължими суми по предоставения кредит и в еднодневен срок от получаване на уведомлението, поканила доброволно длъжника да заплати целия дълг към банката, произтичащ от посочения по – горе договор за кредит с остатък в общ размер на 110 263,54 евро, от които 109 015,45 евро – главница и 1 248,09 евро – лихва. Ответникът заявява, че длъжникът - [фирма] е бил уведомен, че съгласно т. 14 от договора за кредит при забава в плащането на главницата върху посочените суми се начислява наказателна лихва за времето на забавата до окончателно погасяване на просрочените суми.

В депозирания писмен отговор по заявения обратен иск се посочва още че процесния договор за кредит е обезпечен с учредени в полза на банката договорни ипотеки върху АПАРТАМЕНТ № находящ се в [населено място], ул. „, кв. Л., с площ 85,21 кв.м., заедно с МАЗЕ №с площ от 5,72 кв.м., ведно с 6,918 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, собственост на А. Ф., РЕСТОРАНТ на две нива, с Р. кв.м., находящ се в [населено място], ул. “ № , на кота +0.00, заедно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от дворното място, собственост на П. К., както и със залог на парични средства на А. Ф. в размер на 196 000 лв. и особен залог на Д. – офис оборудване, собственост на [фирма], на стойност 391 949 лева.

Ответното дружество по обратния иск е посочило още че с уведомления банката е уведомила длъжника - [фирма], че средствата по договорите за кредитна линия са усвоени служебно от банката на 04.09.2014 г. до описаните по – горе размери за погасяване на задълженията му по предоставените договор за кредит и банкови гаранции, като на основание т. 15, б. „К“ във връзка с т. 23 от договор за кредитна линия № /12.02.2009 г. във връзка с т. 5.2, б. „А“ от Анекс №/07.01.2010 г. към договор за кредитна линия № 12.02.2009 г. и на основание т. 15, б. „К“ във връзка с т. 23 от договор за кредитна линия № 000CL – S – 000017/12.02.2009 г. във връзка с т. 5.2, б. „А“ от Анекс № /07.01.2010 г. към договор за кредитна линия № /12.02.2009 г. банката е обявила за изискуеми всички дължими суми по предоставените кредити и в еднодневен срок от получаване на уведомлението е поканила длъжника доброволно да заплати целия дълг към банката, произтичащ от посочените по – горе договори за кредит. Поканите за изпълнение са получени от [фирма], чрез техен служител на 19.09.2014 г. Ответникът заявява, че на 29.09.2014 г. [фирма] е внесла в банката уведомление, касаещо обявената от банката предсрочна изискуемост на процесните договори за кредитна линия и усвоените средства от представените обезпечения по кредитите. В писмения отговор се твърди, че в уведомлението изпратено до банката [фирма] е посочило, че реалното усвояване на кредитите би било възможно в случай, че банката е предоставила сумите по договорите на „., тъй като целта на договорите за кредит и тяхното предназначение е да обезпечават банката в случай, че банката плати в полза на бенефициента и след като банковите гаранции не са предявени, а съществува и възможност същите да не бъдат предявявани, то липсва основание за усвояване на сумите по кредитите. Ответникът заявява, че в посоченото уведомление никъде не е уточнено обстоятелството, че банката е издала процесните банкови гаранции на стойност 730 000 евро, като неотменимо и безусловно се е задължила да плати на бенефициента посочената по – горе сума при предявяване за плащане и то за съществуващи задължения към него. Твърди се още че в отправеното от [фирма] към банката уведомление никъде не е посочено, че срокът на банковите гаранции е удължен между страните до 31.01.2015 г., който срок към момента на получаване на процесното уведомление не е изтекъл, предвид което все още е било възможно бенефициента да поиска плащане от банката на задълженията към него. Ответникът посочва, че депозираната молба от [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност е ясна индикация, че банката не може да очаква плащане от дружеството, в случай, че банковите гаранции бъдат предявени.

В писмения отговор се заявява, че с уведомлението от 15.09.2014 г. едностранно и самоволно, без да е налице каквато и да е предпоставка за неизпълнение на задълженията от страна на банката по сключените договори за банкови гаранции и договори за кредитна линия, е отправена престация до банката за прекратяването им, без да е посочено правно основание за това. Ответникът посочва, че проследявайки хронологията на извършените от [фирма] действия, изразяващи се в учредяване на особен залог на вземанията на [фирма] по депозитните сертификати на 21.08.2014 г. в полза на [фирма], внасяне на молба за образуване на производство по несъстоятелност на 28.08.2014 г. и пристъпването им към изпълнение по ЗОЗ на [фирма] на 08.09.2014 г., за които обстоятелства банката е уведомена на 15.09.2014 г., сочат недвусмислено за добре обмислен и подготвен план от страна на [фирма], осъществен чрез организирано симулирано производство по ЗОЗ и използвайки момента, че банковите гаранции не са предявени и образувайки производство по несъстоятелност, с които цели да увреди [фирма]. Ответникът заявява, че безспорно е налице облигационна връзка между банката и [фирма], като не се оспорва и обстоятелството, че банката е поела задължението да плати банковите гаранции на бенефициента. В писмения отговор се посочва, че макар към онзи момент банката да не е платила по банковите гаранции, то това е могло да стане във всеки един момент до 31.01.2015 г., ако бъдат предявени. Твърди се, че в конкретния случай и с оглед на молбата на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност, тези действия биха провокирали предявяване на банковите гаранции.

Ответникът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 442 от ТЗ с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията предвидени в нея. В писмения отговор по предявения обратен иск се посочва още че банковата гаранция е формална правна сделка, тъй като за нейната действителност законодателят изрично е предвидил писмена форма, а по своята същност банковата гаранция е вид едностранна правна сделка, по която задължението на банката е неотменимо и с подписването й банката се задължава да заплати на кредитора определена сума, ако длъжникът не изпълни задължението си по друг договор с кредитора, като в този случай банката не отговаря за изпълнението на едно чуждо задължение и не замества длъжника. Твърди се, че гореизложеното определя банковата гаранция и като акцесорна сделка, тъй като е обусловена от наличието на първично задължение на наредителя по банковата гаранция към третото лице – бенефициер. Сочи се, че източник на това задължение може да бъде всеки възмезден договор, по силата на който в тежест на наредителя е възникнало някакво облигационно отношение и което и в теорията и в практиката е определено като валутно отношение по подобие на отношенията, които се пораждат при сходни търговско – правни институти, например документарния акредитив и т.н. Излагат се твърдения, че поемането на задължение на банката да издаде банкова гаранция произтича от сключването на договор за поръчка между нея и наредителя и по силата на така породеното мандатно отношение банката се задължава да издаде банкова гаранция. Сочи, се че именно този мандатен договор определя и условията при които ще възникне гаранционното задължение и дали то ще бъде определено като условно или безусловно, като тези условия могат да засягат валидността на поетото задължение, както и неговото изпълнение, доколкото то е обусловено от валутното отношение между наредителя и бенефициера. Ответникът заявява, че в случай, че в мандатния договор е поставено предварително такова условие, то и самата банкова гаранция ще бъде условна и следователно ще е налице каузална правна сделка, тъй като това означава, че валидното й възникване е обусловено от задължението по валутното отношение, затова гарантът, респ. наредителят могат да се позоват на възражения по повод на това отношение, като формулировката на чл. 442 от ТЗ дава основание да се мисли, че законодателят е имал в предвид именно условните гаранции при определянето на правната им регламентация. В писмения отговор се посочва, че в случай, че съдът приеме твърденията на [фирма], че към момента банката не е платила на лицето, в чиято полза е издадена гаранцията, от което обстоятелство не би следвало да се формира дълг на [фирма] и предоставените обезпечения по кредитите бъдат освободени, а в последствие се предяви претенция за плащане от банката по издадените банкови гаранции, как банката ще възстанови претърпените загуби при липса на предоставени обезпечения на кредитите.

Ответникът заявява, че в настоящия случай [фирма] има задължения към третото лице в полза, на което банката е издала четири броя банкови гаранции за 730 000 евро. Посочва се още че за да издаде гаранциите длъжника е предложил, а банката е приела обезпечения, които обезпечават вземанията на сключените между страните условни договори за кредитни линии, като банката към онзи момент не е платила сумите по издадените банкови гаранции, тъй като същите не са били предявени. Ответникът твърди, че по силата на договорите за банковите гаранции, същите са удължени до 31.01.2015 г., т.е. падежът им към онзи момент все още не е настъпил и за банката съществува задължение да плати по тях, ако бъдат предявени в този срок.

В писмения отговор се излагат твърдения, че съгласно чл. 25 от ЗЗД действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, като се смята, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му недобросъвестно е попречила да настъпи то. Ответникът посочва, че в настоящия случай страните се намират именно в тази хипотеза, а именно, че плащането на длъжника към кредитора е отложено във времето въз основа на издадените банкови гаранции, като е несигурно събитието дали длъжникът ще плати във времето на своя кредитор на падежните дати на банковите гаранции. Твърди се, че е налице и втората хипотеза, че с действията си и депозиране на молбата за откриване на производство по несъстоятелност длъжникът има интерес от несбъдване на плащането си към „. и е недобросъвестен, като се мъчи да попречи на това плащане. Ответникът заявява, че с оглед на тази регламентация банката е счела, че условието се е сбъднало и е активирала банковите гаранции и с условните кредити е погасила задълженията на длъжника и с това е формирала дълга му към банката, който е обявила за предсрочно изискуем с приложените писма до длъжника, получени лично.

В депозирания писмен отговор е посочено, че по повод образуваното търговско дело № 2014 г. по описа на Софийски градски съд по молба на длъжника - [фирма], банката е упражнила правата си по чл. 629, ал. 3 от ТЗ да спре производството по горепосоченото дело и да се даде ход на делото на кредитора с цел същият да упражни надлежно правата си в това производство, като въз основа на подадената молба от банката е образувано търговско дело № 2014 г. по описа на Софийски градски съд. Твърди се, че с подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност от [фирма] се цели да се увредят кредиторите на последния.

Ответникът посочва още че не на последно място следва да се вземе предвид обстоятелството, че двете дружества, страни по настоящото дело - [фирма] и [фирма] са свързани юридически лица, тъй като съдружници и в двете дружества са Щ. Ц. и И. К., макар че и двамата са продали дружествените си дялове от [фирма] на трето лице, предвид откритото производство по несъстоятелност. Твърди се, че видно от приложените към исковата молба доказателства И. К. действа в качеството на управител на [фирма], а Щ. Ц. – в качеството на управител на [фирма], предвид което се заявява, че настоящия процес е симулиран и с него се цели настъпване на обстоятелства, от които да се почерпят права.

В писмения отговор ответникът твърди, че и двете дружества - [фирма] и [фирма] целят да почерпят права от собствената си недобросъвестност в противоречие с разпоредбата на чл. 3 от ГПК, съгласно която участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, като са длъжни да изнасят пред съда само истината. Посочва се още че основен принцип в правото гласи, че никой не бива да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Ответникът заявява, че на 12.11.2014 . чрез С. съобщение в банката е получен иск за плащане по банкови гаранции, а на 20.11.2014 г. е предявен иск за плащане, като банката е извършила плащане на сумата в размер на 730 000 евро на бенефициента „Oviesse Franchising“ S. I.. В писмения отговор ответното дружество уточнява, че договорът за цесия между [фирма] и [фирма] е сключен на 18.11.2014 г., а иска за плащане по банковите гаранции е получен на 12.11.2014 г. Посочва се, че плащането от страна на банката е извършено на 20.11.2014г . с вальор 24.11.2014 г., т.е. към датата на сключване на цесията е получен иск за плащане, но самото плащане е извършено на 20.11.2014 г. /след сключването на цесията/, предвид технологичното време, което е нужно за осъществяване на банковата гаранция. Ответникът твърди, че възбужда интерес и обстоятелството, че ищеца, след сключване на договора за цесия е сменил седалище и адреса на управление на дружеството, както и цената на предявената от [фирма] искова претенция с оглед на избора на местна и родова подсъдност на производството, като ответното дружество твърди, че не става ясно каква е целта на тези предприети действия. Сочи се, че хронологията на действията, извършени от [фирма] и [фирма] чрез законните им представители и преследваните цели вещаят недобросъвестност от тяхна страна, която е недопустима в гражданския процес. С отговора на исковата молба /обратния иск/ е отправено искане за присъждане на направените съдебни разноски.

Към писмения отговор по депозираната обратна искова молба са приложени писмени доказателства.

С определение № /05.08.2015 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като са приети писмените доказателства, приложени към исковата молба, писмения отговор и обратната искова молба, като на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК съдът е приел за съвместно разглеждане при условията на евентуалност и в случай на уважаване на първоначалния иск, предявения от [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от управителя И. К. К. с ЕГН [ЕГН] против третото лице – помагач по делото [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Изгрев, бул. „, представлявано от Д. К. К., В. Х. Х., С. С. Ми М. И. О, на основание чл. 100, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД иск за осъждане на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район И бул. „, представлявано от Д. К. К., В. Х. Х., С. С. М и М. И. О да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „....представлявано от управителя И. К. К. сумата от 5 000 евро, представляваща част от дължимото се обезщетение по Договор за цесия от 18.11.2014 г., чиито общ размер е 367 402,68 евро и 3 180,75 лв.

След насрочване на делото на 20.08.2015 г. е постъпила молба от [фирма] с правно основание чл. 299, ал.1, т. 4 от ГПК, с която е направено искане за спиране на настоящото производство, поради обстоятелството, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация. Препис от молбата е връчена на ищеца и на ответника по делото, като на 08.10.2015 г. е постъпило становище от ищеца - [фирма], с което е заявено искане да бъде оставено без уважение искането с правно основание чл. 299, ал.1, т. 4 от ГПК на [фирма] за спиране на делото, тъй като не са налице изискуемите от Закона предпоставки.

В състоялото се на 13.10.2015 г. първо по делото открито съдебно заседание съдът е констатирал, че липсват доказателства дали постановеното от Софийски градски съд решение от 01.06.2015 г. е влязло в сила и ако е влязло в сила от коя дата, предвид което служебно е изискал заверен препис от Решение № /01.06.2015 г., постановено по т.д. № от 2014 г. по описа на Софийски градски съд с отбелязване на датата на влизането му в сила, след представянето на което съдът е указал на страните, че ще се произнесе по заявеното искане за спиране на производството. Във връзка с гореизложеното съдът е отложил делото и го е насрочил за друга дата.

На 10.11.2015 г. по делото е постъпило писмо от Софийски градски съд, Търговско отделение VI – 13 състав, т.д. № от 2014 г., с което е представен заверен препис на Решение № /01.06.2015 г. по т.д. № от 2014 г. по описа на СГС, ТО VI – 13 състав, влязло в сила на 12.06.2015 г.

В проведеното на 19.11.2015 г. второ по делото открито съдебно заседание съдът е констатирал, че не са налице основания за спиране на настоящото производство поради липса на представителна власт на управителите на ищцовото дружество [фирма] към датата на подаване на исковата молба, доколкото към този момент не е било налице открито производство по несъстоятелност. Същото е постановено в хода на настоящия спор, поради което съдът е оставил без уважение направеното искане за спиране на производството по делото до приключване на производството по несъстоятелност.

В проведените съдебни заседания, ищцовото дружество [фирма], не се явява и не се представлява.

В проведените съдебни заседания процесуалният представител на ответника - [фирма], поддържа писмения отговор и предявения обратен иск, по съображенията изложени в тях. Процесуалният представител на ответника оттегля искането за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.

В проведените съдебни заседания процесуалният представител на ответника по обратния иск – [фирма] поддържа депозирания писмен отговор.

По делото са събрани писмените доказателства, представени от ищцовата страна и от ответника, както и приложените към писмения отговор по обратния иск документи.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори за наличието на облигационно правоотношение, произтичащо от сключен на 12.02.2009 г. договор за кредитна линия № между [фирма], в качеството на кредитор – от една страна, и [фирма], в качеството на кредитополучател – от друга, по силата на който банката е предоставила на [фирма] кредит в размер на 583 000 евро за обезпечаване на изпълнението на задълженията на кредитополучателя по други предоставени му от банката кредити, овърдрафти, банкови гаранции и акредитиви общо в размер до 530 000 евро или равностойността им в друга валута по фиксинга на БНБ за деня /раздел III Предмет на договора, т. 4 от същия/. Съгласно раздел IV „Условия за ползване на кредита“ т. 5 от горецитирания договор разрешения кредит може да се ползва само при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по сключените договори за предоставяне на банкови кредити, овърдрафтии банкови гаранции, след предоставяне на договорените обезпечения и застрахователни полици в полза на банката, съгласно условията на раздел X от процесния договор, като усвояването на суми от разрешения кредит се извършва служебно от банката. В раздел IV „У...“ т. 6 от същия е уговорено, че срокът за усвояване на кредита е до 25.01.2018 г., като след изтичането на срока задължението на банката за предоставяне на неусвоените суми от кредита се погасява. Страните по договора са уговорили в раздел V „Лихви и комисионни“ т. 10, че за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 5 /пет/ пункта, като е уточнено, че лихви се начисляват само за дните на фактическо ползване на кредита. Към датата на сключване на процесния договор базовия лихвен процент на банката за евро е в размер на 6,54 % годишно. В следващата точка 10.1 от процесния договор страните са договорили , че по свое усмотрение банката може да капитализира начислените, но не просрочени лихви чрез прибавянето им към главницата по кредита по реда и условията на Наредба № 9 на БНБ, за което кредитополучателя е дал своето изрично съгласие с подписването на договора за кредитна линия. В раздел VI „Погасяване на кредита“ т. 11 от договора страните са договорили, че при усвояване на суми от кредита кредитополучателят се задължава да погаси съответната сума в деня, следващ деня на усвояването, което обстоятелство не е оспорено от страните по делото.

Процесния договор за кредит е обезпечен с учредени в полза на банката договорни ипотеки върху следните недвижими имоти, собственост на [фирма] с ЕИК[ЕИК], находящи се в жилищна сграда с подземни гаражи, ресторант, спортен център, магазини за промишлени стоки и офиси, построена в УПИ I – по плана на [населено място], въведена в експлоатация с Удостоверение № /14.12.2007 г., необременени с тежести и ограничени вещни права в полза на трети лица, а именно: МАГАЗИН № /получен след преустройство на офис /, с обща застроена площ от кв.м., находящ се на партерния етаж в гореописаната жилищна сграда; МАГАЗИН № 2, с обща застроена площ от кв.м., находящ се на партерния етаж в гореописаната жилищна сграда; АПАРТАМЕНТ , с обща застроена площ от кв.м., находящ се на първи жилищен етаж от гореописаната жилищна сграда, както и с учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на Щ. Д. Ц., Б. Ц. и М. Д., необременен с тежести и ограничени вещни права в полза на трети лица, представляващ МАГАЗИН, находящ се в [населено място], ул. „Райчо Даскалов“ № с разгърната застроена площ кв.м., находящ се на партерен етаж на жилищна сграда, състоящ се от търговска зала с площ 82,30 кв.м., складово помещение с площ 14,15 кв.м., стълбищна клетка с площ кв.м. и сутерен с площ кв.м., ведно със съответните идеални части от сградата и правото на строеж върху мястото и върху недвижим имот, собственост на П. И. К., необременен с тежести и ограничени вещни права в полза на трети лица, представляващ АПАРТАМЕНТ № находящ се в [населено място] [жилищен адрес] в жилищна сграда, построена върху държавна земя в[жк]с площ на жилището 65,12 кв.м., заедно с избено помещение № 14 с площ от 3,39 кв.м., ведно с 1,247 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя и нотариално заверено поръчителство от Щ. Д. Ц. с ЕГН [ЕГН] и М. К. К. с ЕГН [ЕГН] – дееспособни местни физически лица. В раздел X. „Служебно събиране“ т. 24 от процесния договор страните са договорили че при неизпълнение на което и да е задължение за плащане по договора за кредитна линия от кредитополучателя банката има право да събере служебно без съдебна намеса дължимите й суми от всички сметки на кредитополучателя в банката, като в т. 24.1 от същия е посочено, че в случай, че банката пристъпи към събиране на дължимите й суми по реда на предходната алинея от банковите сметки на кредитополучателя, които са в друга валута се прилага обменния курс на банката за съответната валута за деня на извършване на операцията. /л. 124 от делото/

По делото не се спори и за обстоятелството, че договора за кредитна линия № 0 г. е изменен и допълнен с Анекс № /09.11.2009 г. и последващо сключени Анекс № /07.01.2010 г., Анекс № 3/28.09.2011 г., Анекс №25.11.2011 г., Анекс № 5/09.07.2012 г. и Анекс № 6/14.12.2013 г. Съгласно сключения първи анекс от 09.11.2009 г. страните са се договорили да бъде заличена договорната ипотека, учредена в полза на банката, като обезпечение по договора на кредитна линия, върху АПАРТАМЕНТ , с обща застроена площ от 75,31 кв.м., находящ се на първи жилищен етаж от жилищна сграда, с подземни гаражи, ресторант, спортен център, магазини за промишлени стоки и офиси, построена в УПИ I – 1305, 2917, 2918 в кв. 256 А по плана на [населено място], въведена в експлоатация с Удостоверение № /14.12.2007 г., като се добавя т. 18 б. „д“ от раздел X в договора за кредитна линия, съгласно който се учредява в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на [фирма] с ЕИК[ЕИК], необременен с тежести и ограничени вещни права в полза на трети лица, представляващ АПАРТАМЕНТ № с площ от 63,02 кв.м., находящ се на втори етаж и ГАРАЖ № с площ от 36,33 кв.м. в сутерен, находящи се в жилищна сграда с подземни гаражи, ресторант, спортен център, магазини за промишлени стоки и офиси, построена в УПИ I – 1305, 2917, 2918 в кв. 256 А по плана на [населено място], въведена в експлоатация с Удостоверение № 14.12.2007 г. /л. 128 от делото/ Съгласно подписаният втори анекс от 07.01.2009 г. към договора на кредитна линия страните са променили съдържанието на уредените в раздел IV т. 5 договорености, като са добавили т. 5.1, т. 5.2, т. 5.3 и т. 5.4, съгласно които усвояването на суми от разрешения кредит се извършва служебно от банката, в това число и за задължения с ненастъпил падеж при настъпване на редица условия, сред които образуване на производство по несъстоятелност срещу кредитора, като изрично е посочено, че средствата по предоставения кредит се усвояват служебно от банката при неизпълнение на което и да било задължение на кредитополучателя по отделно сключен договор за кредит, овърдрафт, акредитиви и банкови гаранции, като средствата се усвояват за погасяване на задължението по този договор. /л. 129 от делото/ Съгласно подписаният трети анекс от 28.09.2011 г. към договора за кредитна линия страните са добавили нова буква „е“ към т. 18 от раздел X от процесния договор, като са въвели и друго обезпечение, а именно: депозитни сертификати с общ размер към м. септември 2011 г. – 25 000 евро, м. октомври 2011 г. – 55 000 евро, м. ноември 2011 г. – 90 000 евро, м. декември 2011 г. – 140 000 евро, м. януари 2012 г. – 165 000 евро, м. февруари 2012 г. – 190 000 евро, м. март 2012 г. – 215 000 евро, м. април 2012 г. – 240 000 евро, м. май 2012 г. – 265 000 евро, м. юни 2012 г. – 290 000 евро, м. юли 2012 г. – 315 000 евро, м. август 2012 г. – 340 000 евро, м. септември 2012 г. – 365 000 евро, м. октомври 2012 г. – 390 000 евро, м. ноември 2012 г. – 415 000 евро, м. декември 2012 г. – 440 000 евро. /л. 130 от делото/ Съгласно подписаният четвърти анекс от 25.11.2011 г. към договора за кредитна линия страните са променили т. 18 б. „е“ от раздел X от процесния договор, като обезпечението, въведено с предходно сключения анекс, е депозитен сертификат на приносител, издаден от [фирма] за сумата в размер, както следва: към 30.11.2011 г. – 25 000 евро, към 30.12.2011 г. – 50 000 евро, към 31.01.2012 г. – 15 000 евро, към 29.02.2012 г. – 15 000 евро, към 30.03.2012 г. – 15 000 евро, към 30.04.2012 г. – 15 000 евро, към 31.05.2012 г. – 15 000 евро, към 29.06.2012 г. – 15 000 евро, към 31.07.2012 г. – 15 000 евро, към 31.08.2012 г. – 15 000 евро, към 28.09.2012 г. – 15 000 евро, към 31.10.2012 г. – 15 000 евро, към 30.11.2012 г. – 15 000 евро и към 28.12.2012 г. – 15 000 евро. /л. 131 от делото/ Съгласно подписаният пети анекс от 09.07.2012 г. към договора на кредитна линия страните отново изменят т. 18 б. „е“ от раздел X от процесния договор, като обезпечението, въведено с предходно сключения анекс, е с променено съдържание, както следва: депозитен сертификат на приносител, издаден от [фирма] за сумата в размер към 28.09.2012 г. – 10 000 евро, към 31.10.2012 г. – 10 000 евро, към 30.11.2012 г. – 10 000 евро и към 28.12.2012 г. – 10 000 евро. /л. 132 от делото/ Съгласно подписаният шести анекс от 14.12.2012 г. към договора на кредитна линия страните изменят окончателно т. 18 б. „е“ от раздел X от процесния договор, като обезпечението, въведено с предходно сключения анекс, е с променено съдържание, както следва: депозитен сертификат на приносител, издаден от [фирма] за сумата в размер към 30.11.2011 г. – 25 000 евро, към 30.12.2011 г. – 50 000 евро, към 31.01.2012 г. – 15 000 евро, към 29.02.2012 г. – 15 000 евро, към 28.09.2012 г. – 10 000 евро, към 31.10.2012 г. – 10 000 евро, към 30.11.2012 г. – 10 000 евро, към 28.12.2012 г. – 10 000 евро, към 30.01.2013 г. – 10 000 евро, към 28.02.2013 г. – 10 000 евро, към 30.03.2013 г. – 10 000 евро, към 30.04.2013 г. – 10 000 евро, към 30.05.2013 г. – 10 000 евро, към 30.06.2013 г. – 10 000 евро, към 30.07.2013 г. – 10 000 евро, към 30.08.2013 г. – 10 000 евро, към 30.09.2013 г. – 10 000 евро, към 30.10.2013 г. – 10 000 евро, към 30.11.2013 г. – 10 000 евро и към 30.12.2013 г. – 10 000 евро. /л. 133 от делото/

По делото не се спори за наличието на облигационно правоотношение, произтичащо от сключен на 12.02.2009 г. договор за кредитна линия № между [фирма], в качеството на кредитор – от една страна, и [фирма], в качеството на кредитополучател – от друга, по силата на който банката е предоставила на [фирма] кредит в размер на 666 000 евро за обезпечаване на изпълнението на задълженията на кредитополучателя по други предоставени му от банката кредити, овърдрафти, банкови гаранции и акредитиви общо в размер до 605 000 евро или равностойността им в друга валута по фиксинга на БНБ за деня /раздел III Предмет на договора, т. 4 от същия/. Съгласно раздел IV „Условия за ползване на кредита“ т. 5 от горецитирания договор разрешения кредит може да се ползва само при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по сключените договори за предоставяне на банкови кредити, овърдрафти и банкови гаранции, след предоставяне на договорените обезпечения и застрахователни полици в полза на банката, съгласно условията на раздел X от процесния договор, като усвояването на суми от разрешения кредит се извършва служебно от банката. В раздел IV „Условия за ползване на кредита“ т. 6 от същия е уговорено, че срокът за усвояване на кредита е до 25.01.2018 г., като след изтичането на срока задължението на банката за предоставяне на неусвоените суми от кредита се погасява. Страните по договора са уговорили в раздел V „Лихви и комисионни“ т. 10, че за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 5 /пет/ пункта, като е уточнено, че лихви се начисляват само за дните на фактическо ползване на кредита. Към датата на сключване на процесния договор базовия лихвен процент на банката за евро е в размер на 6,54 % годишно. В следващата точка 10.1 от процесния договор страните са договорили , че по свое усмотрение банката може да капитализира начислените, но не просрочени лихви чрез прибавянето им към главницата по кредита по реда и условията на Наредба № 9 на БНБ, за което кредитополучателя е дал своето изрично съгласие с подписването на договора за кредитна линия. В раздел VI „Погасяване на кредита“ т. 11 от договора страните са договорили, че при усвояване на суми от кредита кредитополучателят се задължава да погаси съответната сума в деня, следващ деня на усвояването, което обстоятелство не е оспорено от страните по делото.

Процесния договор за кредит е обезпечен с учредени в полза на банката договорни ипотеки върху следните недвижими имоти, собственост на А. И. Ф., необременени с тежести и ограничени вещни права в полза на трети лица, а именно: находящ се на първи жилищен етаж в жилищна сграда в [населено място], ул. „М, със застроена площ от 85,21 кв.м., състоящ се от две спални, дневна – столова, кухненски бокс, баня – тоалетна, тоалетна, коридор и две тераси, при съседи: ул. „“, стълбищна площадка и от две страни – двор, заедно с МАЗЕ с площ от 5,72 кв.м., ведно с 6,918 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото от 477 кв.м., съставляващо парцел II – 851 от кв. 115 по плана на [населено място], местността „.“, при съседи: ул. „ находящ се на партера на гореописаната сграда с площ от 20,17 кв.м. при съседи: коридор, гараж №, двор и гараж №, заедно с 1,81 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, описано по – горе, както и с учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на С. Б. Д., необременен с тежести и ограничени вещни права в полза на трети лица, представляващ АПАРТАМЕНТ № находящ се в [населено място], комплекс Изток, ул. „Капитан Райчо“ № 46, [жилищен адрес] с площ 94,09 кв.м., с прилежащите таванско помещение № 13 със застроена площ от 5,69 кв.м., избено помещение № със застроена площ от 5,69, идеални части от общите части на сградата и 2,06 идеални части от правото на строеж върху мястото; и върху недвижим имот, собственост на наследниците на А. И. Д., а именно: С. К. К., А. И. Ш., П. И. К. и А. П. Й., необременен с тежести и ограничени вещни права в полза на трети лица, а именно: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ РЕСТОРАНТ НА ДВЕ НИВА, представляващ част от сграда, построена в УПИ V – кв. 427 по плана на [населено място], местността „Зона – при съседи по акт за собственост: Т. Б., К. Н., безименна улица и улиците И. и Б., а по скица УVII – 1, У VIII – общ., УX – 3, УПИ VI – Ев ул. „“ и ул. „И“, с административен адрес: [населено място], ул. „И, със застроена площ на обекта съгласно одобрени архитектурни проекти – кв.м. и Р. – 149,28 кв.м., заедно със съответните идеални части от гореописания УПИ V – и учреден особен залог върху стоки в оборот, собственост на [фирма].

В раздел X. „С“ т. 24 от процесния договор страните са договорили че при неизпълнение на което и да е задължение за плащане по договора за кредитна линия от кредитополучателя банката има право да събере служебно без съдебна намеса дължимите й суми от всички сметки на кредитополучателя в банката, като в т. 24.1 от същия е посочено, че в случай, че банката пристъпи към събиране на дължимите й суми по реда на предходната алинея от банковите сметки на кредитополучателя, които са в друга валута се прилага обменния курс на банката за съответната валута за деня на извършване на операцията. /л. 134 – л. 137 от делото/

По делото не се спори и за обстоятелството, че договора за кредитна линия № 000CL – S – 000018/12.02.2009 г. е изменен и допълнен с Анекс № /07.01.2010 г. и последващо сключени Анекс № /28.09.2011 г., Анекс № /25.11.2011 г., Анекс № /09.07.2012 г., Анекс № 14.12.2012 г. и Анекс № /05.12.2013 г. Съгласно сключения първи анекс от 07.01.2010 г. страните са изменили съдържанието на уредените в раздел IV т. 5 договорености, като са добавили т. 5.1, т. 5.2, т. 5.3 и т. 5.4, съгласно които усвояването на суми от разрешения кредит се извършва служебно от банката, в това число и за задължения с ненастъпил падеж при настъпване на редица условия, сред които образуване на производство по несъстоятелност срещу кредитора, като изрично е посочено, че средствата по предоставения кредит се усвояват служебно от банката при неизпълнение на което и да било задължение на кредитополучателя по отделно сключен договор за кредит, овърдрафт, акредитиви и банкови гаранции, като средствата се усвояват за погасяване на задължението по този договор. /л. 138 от делото/ Съгласно подписаният втори анекс от 28.09.2011 г. към договора на кредитна линия страните са добавили нова буква „ж“ към т. 18 от раздел X от процесния договор, като са въвели и друго обезпечение, а именно: депозитни сертификати с общ размер към м. септември 2011 г. – 25 000 евро, м. октомври 2011 г. – 55 000 евро, м. ноември 2011 г. – 90 000 евро, м. декември 2011 г. – 140 000 евро, м. януари 2012 г. – 165 000 евро, м. февруари 2012 г. – 190 000 евро, м. март 2012 г. – 215 000 евро, м. април 2012 г. – 240 000 евро, м. май 2012 г. – 265 000 евро, м. юни 2012 г. – 290 000 евро, м. юли 2012 г. – 315 000 евро, м. август 2012 г. – 340 000 евро, м. септември 2012 г. – 365 000 евро, м. октомври 2012 г. – 390 000 евро, м. ноември 2012 г. – 415 000 евро, м. декември 2012 г. – 440 000 евро. /л. 139 от делото/ Съгласно подписаният трети анекс от 25.11.2011 г. към договора за кредитна линия страните са изменили буква „е“ и буква „ж“ към т. от раздел X от процесния договор като обезпечението, въведено с предходно сключения анекс, е с променено съдържание, както следва: депозитен сертификат на приносител, издаден от [фирма] за сумата в размер към 30.11.2011 г. – 25 000 евро, към 30.12.2011 г. – 50 000 евро, към 31.01.2012 г. – 15 000 евро, към 29.02.2012 г. – 15 000 евро, към 30.03.2012 г. – 15 000 евро, към 30.04.2012 г. – 15 000 евро, към 31.05.2012 г. – 15 000 евро, към 29.06.2012 г. – 15 000 евро, към 31.07.2012 г. – 15 000 евро, към 31.08.2012 г. – 15 000 евро, към 28.09.2012 г. – 15 000 евро, към 31.10.2012 г. – 15 000 евро, към 30.11.2012 г. – 15 000 евро и към 28.12.2012 г. – 15 000 евро. /л. 140 от делото/ Съгласно подписаният четвърти анекс от 09.07.2012 г. към договора на кредитна линия страните са изменили т. 18 б. „ж“ от раздел X от процесния договор, като обезпечението, въведено с предходно сключения анекс, е с променено съдържание, както следва: депозитен сертификат на приносител, издаден от [фирма] за сумата в размер към г. – 10 000 евро, към г. – 10 000 евро, към г. – 10 000 евро и към 2 г. – 10 000 евро. /л. 141 от делото/ С подписването на петия анекс от г. към договора за кредитна линия страните са изменили буква „е“ и буква „ж“ към т. 18 от раздел X от процесния договор като обезпечението, въведено с предходно сключените анекси, е с променено съдържание, както следва: депозитен сертификат на приносител, издаден от [фирма] за сумата в размер към 30.11.2011 г. – 25 000 евро, към 30.12.2011 г. – 50 000 евро, към 31.01.2012 г. – 15 000 евро, към 29.02.2012 г. – 15 000 евро, към 28.09.2012 г. – 10 000 евро, към 31.10.2012 г. – 10 000 евро, към 30.11.2012 г. – 10 000 евро, към 28.12.2012 г. – 10 000 евро, към 30.01.2013 г. – 10 000 евро, към 28.02.2013 г. – 10 000 евро, към 30.03.2013 г. – 10 000 евро, към 30.04.2013 г. – 10 000 евро, към 30.05.2013 г. – 10 000 евро, към 30.06.2013 г. – 10 000 евро, към 30.07.2013 г. – 10 000 евро, към 30.08.2013 г. – 10 000 евро, към 30.09.2013 г. – 10 000 евро, към 30.10.2013 г. – 10 000 евро, към 30.11.2013 г. – 10 000 евро и към 30.12.2013 г. – 10 000 евро. /л. 142 от делото/ Съгласно подписаният шести анекс от 05.12.2013 г. към договора на кредитна линия страните са се договорили да отпаднат следните обезпечения по кредита, а именно: договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на С. Б. Д., необременен с тежести и ограничени вещни права в полза на трети лица, представляващ АПАРТАМЕНТ № 33, находящ се в [населено място], комплекс Изток, ул. „Капитан Райчо“ № 46, [жилищен адрес] с площ 94,09 кв.м., с прилежащите таванско помещение № 13 със застроена площ от 5,69 кв.м., избено помещение № 17 със застроена площ от 5,69, идеални части от общите части на сградата и 2,06 идеални части от правото на строеж върху мястото и учредения особен залог върху стоки в оборот, собственост на [фирма]. Гореизложените обезпечения са заменени със залог върху парични средства в размер на 196 000 лева по разплащателна сметка, открита при банката с титуляр А. И. Ф. с ЕГН [ЕГН], съгласно договор за залог върху парични средства, неразделна част от договора за кредитна линия. /л. 143 – л. 144 от делото/

По делото не се спори и за наличието на облигационно правоотношение, произтичащо от сключен на 05.02.2010 г. договор за издаване на банкова гаранция № 000LG – S – 000191 между [фирма], и [фирма], по силата на който банката приема да издаде по искане на клиента неотменяема и безусловна банкова гаранция, съгласно Приложение № 1, неразделна част от процесния договор, в полза на „ размер на 230 000 евро. В раздел IV Обезпечения точка 5 от същия страните са договорили обезпечение средствата по предоставената от банката на [фирма] кредитна линия, съгласно Договор № 000CL – S – 000017/12.02.2009 г. и сключените към него Анекс № 1/09.11.2009 г. и Анекс № 2/07.01.2010 г., със срок на усвояване на кредита 25.01.2018 г. Съгласно раздел VII Неизпълнение т. 10, т. 10.1 и т. 10.2 от процесния договор за банкова гаранция страните са договорили, че в случай, че по искане на бенефициента банката заплати част или цялата сума по издадената банкова гаранция и [фирма] не погаси дълга си незабавно след формирането му банката служебно усвоява сума до размера на извършените плащания по предявената банкова гаранция от средствата по Договор за кредитна линия № 0 г. и сключените към него Анекс № 1/09.11.2009 г. и Анекс № 2/07.01.2010 г., като банката се е задължила да уведоми клиента за извършеното плащане по банковата гаранция и за усвояването, частично или в пълен размер, на предоставените като обезпечение средства по горецитирания договор за кредитна линия и сключените анекси към него. В горепосочените разпоредби от процесния договор за банкова гаранция страните са договорили, че при извършено плащане по банковата гаранция банката по свое усмотрение има право да събере служебно без съдебна намеса дължимите й суми от всички сметки на клиента в банката, като в този случай ако парични средства, налични по сметките на [фирма] са в друга валута се прилага обменния курс на банката за съответната валута за деня на извършване на операцията. /л. 145 – л. 146 от делото/

От представените и приети като доказателства по делото документи се установява, че договора за издаване на банкова гаранция № 000LG – S – 000191 сключен между [фирма], и [фирма] е изменен и допълнен с Анекс № 1/18.10.2010 г. и последващо сключени Анекс № 2/27.09.2011 г., Анекс № 3/14.12.2012 г. и Анекс № 4/05.12.2012 г. Съгласно сключения първи анекс от 18.10.2010 г. страните са променили клаузите на раздел първи т. 1 от процесния договор за банкова гаранция, като е посочено друго лице в полза, на което банката следва да издаде банковата гаранция, а именно: на „Oviesse Franchising“ , банкова гаранция, предмет на настоящия анекс и анекс № 2/27.09.2011 г. не са неотносими към предмета на спора, предвид което съдът не следва да ги анализира. /л. 147 от делото/ В последващо сключения анекс № 3 от 14.12.2012 г. страните са се договорили банката да издаде банкова гаранция в полза на друго чуждестранно юридическо лице, правоприемник на „а именно: GRUPPO COIN S.p.A. with registered office in V. - V. Terraglio 17 /Mestre/, registered with the Official B. R. of V., Tax Identification C. and V. no. [ЕГН]. /л. 149 от делото/ Със сключването на анекс № 4/05.12.2012 г. страните удължили срока на валидност на банковата гаранция до 31.01.2015 г. /л. 150 от делото/

По делото не се спори и за наличието на облигационно правоотношение, произтичащо от сключен на 23.01.2007 г. договор за издаване на банкова гаранция между [фирма], и [фирма], по силата на който банката приема да издаде по искане на клиента контра гаранция, съгласно Приложение № 1, неразделна част от процесния договор, в размер на 300 000 евро. В раздел IV Обезпечения точка 5 от същия страните са договорили обезпечение средствата по предоставената от банката на [фирма] кредитна линия, съгласно Договор № 000КР – АА – 2849/21.12.2006 г. в размер на 583 000 евро със срок на усвояване на кредита 19.12.2016 г. Съгласно раздел VII Неизпълнение т. 10 и т. 10.1 от процесния договор за банкова гаранция страните са договорили, че при извършено плащане по банковата гаранция банката по свое усмотрение има право да събере служебно без съдебна намеса дължимите й суми от всички сметки на клиента в банката или следва да се удовлетвори от предоставеното й обезпечение чрез принудително изпълнение по определения за това ред, като в този случай ако парични средства, налични по сметките на [фирма] са в друга валута се прилага обменния курс на банката за съответната валута за деня на извършване на операцията. /л. 151 – л. 152 от делото/

От представените и приети като доказателства по делото документи се установява, че договора за издаване на банкова гаранция от 23.01.2007 г., сключен между [фирма], и [фирма] е изменен и допълнен с Анекс № 2/31.10.2008 г. и последващо сключени Анекс № 3/07.04.2009 г., Анекс № 4/11.09.2009 г., Анекс № 5/12.10.2010 г., Анекс № 6/27.09.2011 г., Анекс № 7/14.12.2012 г. и Анекс № 8/05.12.2012 г. Съгласно сключения втори анекс от 31.10.2008 г. страните са променили клаузите на раздел първи т. 1 от процесния договор за банкова гаранция, като е че банката по искане на клиента приема да издаде неотменяема и безусловна банкова гаранция съгласно Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3, неразделна част от процесния договор за банкова гаранция в полза на „в размер на 300 000 евро. /л. 153 от делото/ В последващо сключения анекс № 3 от 07.04.2009 г. страните са променили обезпечението на процесния договор за банкова гаранция, като е изменена точка 5 от раздел IV Обезпечения от същия, както следва: изпълнението на задълженията на клиента се обезпечават със средствата по предоставената от банката на [фирма] кредитна линия, съгласно Договор № 000CL – S – 000017/12.02.2009 г. в размер на 583 000 евро и със срок на усвояване на кредита 25.01.2018 г. /л. 154 от делото/ С Анекс № /11.09.2009 г. страните изменят съдържанието на т. 10 от раздел VII от договора за банкова гаранция, като се споразумяват, че в случай, че по искане на бенефициента банката заплати част или цялата сума по издадената банкова гаранция и [фирма] не погаси дълга си незабавно след формирането му банката служебно усвоява сума до размера на извършените плащания по предявената банкова гаранция от средствата по Договор за кредитна линия № В горепосочения анекс от процесния договор за банкова гаранция страните са договорили, че при извършено плащане по банковата гаранция банката по свое усмотрение има право да събере служебно без съдебна намеса дължимите й суми от всички сметки на клиента в банката, като в този случай ако парични средства, налични по сметките на [фирма] са в друга валута се прилага обменния курс на банката за съответната валута за деня на извършване на операцията. /л. 155 от делото/ С сключения между страните Анекс №/14.12.2012 г. към договора за банкова гаранция е договорено банката да издаде банкова гаранция в полза на друго чуждестранно юридическо лице, правоприемник на „., а именно: GRUPPO COIN S.p.A. with registered office in V. - V. Terraglio 17 / като е удължен и срокът на валидност на банковата гаранция до 31.01.2015 г. с анекс № 8 от 05.12.2012г. /л. 159 от делото/

По делото не се спори и за наличието на облигационно правоотношение, произтичащо от сключен на 07.04.2008 г. договор за издаване на банкова гаранция между [фирма], и [фирма], по силата на който банката приема да издаде по искане на клиента контра гаранция, съгласно Приложение № 1, неразделна част от процесния договор, в размер на 100 000 евро. В раздел IV Обезпечения точка 5 от същия страните са договорили обезпечение – средствата по предоставената от банката на [фирма] кредитна линия, съгласно Договор № . в размер на 666 000 евро със срок на усвояване на кредита 09.11.2017 г. Съгласно раздел VII Неизпълнение т. 10 и т. 10.1 от процесния договор за банкова гаранция страните са договорили, че при извършено плащане по банковата гаранция банката по свое усмотрение има право да събере служебно без съдебна намеса дължимите й суми от всички сметки на клиента в банката или следва да се удовлетвори от предоставеното й обезпечение чрез принудително изпълнение по определения за това ред, като в този случай ако парични средства, налични по сметките на [фирма] са в друга валута се прилага обменния курс на банката за съответната валута за деня на извършване на операцията. /л. 160 – л. 161 от делото/

От представените и приети като доказателства по делото документи се установява, че договора за издаване на банкова гаранция от 07.04.2008 г., сключен между [фирма], и [фирма] е изменен и допълнен с Анекс № 1/07.04.2009 г. и последващо сключени Анекс № 2/05.02.2010 г., Анекс № 3/16.12.2010 г., Анекс № 4/27.09.2011 г., Анекс № 5/14.12.2012 г. и Анекс № 6/05.12.2013 г. Съгласно сключения първи анекс от 07.04.2009 г. страните са променили клаузите на раздел първи т. 1 от процесния договор за банкова гаранция, като банката по искане на клиента приема да издаде неотменяема и безусловна банкова гаранция съгласно Приложение Приложение № 2, неразделна част от процесния договор за банкова гаранция в полза на „O., в размер на 100 000 евро. С посочения анекс е изменена точка 5 от раздел IV Обезпечения от процесния договор за банкова гаранция, като страните са се споразумели изпълнението на задълженията на клиента да се обезпечават със средствата по предоставената от банката на [фирма] кредитна линия, съгласно Договор № на усвояване на кредита 25.01.2018 г. /л. 162 от делото/ С последно сключения между страните Анекс № 6/05.12.2013 г. към договора за банкова гаранция е договорено банката да издаде банкова гаранция в полза на друго чуждестранно юридическо лице, правоприемник на „Oviesse Franchising“ S., V. Terraglio 17, 30174, Mestre – Venezia, I., а именно: Н], като е удължен и срокът на валидност на банковата гаранция до 31.01.2015 г. Със същият анекс страните изменят съдържанието на т. 10 от раздел VII от договора за банкова гаранция, като се споразумяват, че в случай, че по искане на бенефициента банката заплати част или цялата сума по издадената банкова гаранция и [фирма] не погаси дълга си незабавно след формирането му банката служебно усвоява сума до размера на извършените плащания по предявената банкова гаранция от средствата по Договор за кредитна линия № 000CL – S – 000018/12.02.2009 г. и сключените към него анекси. С анекс № 8 банката се е задължила да уведоми клиента за извършеното плащане по банковата гаранция и за усвояването, частично или в пълен размер, на предоставените като обезпечение средства по горецитирания договор за кредитна линия и сключените анекси към него. /л. 167 от делото/

По делото не се спори и за наличието на облигационно правоотношение, произтичащо от сключен на 16.02.2009 г. договор за издаване на банкова гаранция № 0, по силата на който банката приема да издаде по искане на клиента неотменяема и безусловна банкова гаранция, съгласно Приложение № 1, неразделна част от процесния договор, в полза на Oviesse в размер на 120 000 евро. В раздел IV Обезпечения точка 5 от същия страните са договорили обезпечение – средствата по предоставената от банката на [фирма] кредитна линия, съгласно Договор № 000КР – АА – 3099/09.11.2007 г. в размер на 666 000 евро със срок на усвояване на кредита 09.11.2017 г. Съгласно раздел VII Неизпълнение т. 10 и т. 10.1 от процесния договор за банкова гаранция страните са договорили, че при извършено частично или цялостно плащане по банковата гаранция и в случай, че клиентът не погаси незабавно формирания си дълг банката по свое усмотрение има право да събере служебно без съдебна намеса дължимите й суми от всички сметки на клиента в банката или следва да се удовлетвори от предоставеното й обезпечение чрез принудително изпълнение по определения за това ред, като в този случай ако парични средства, налични по сметките на [фирма] са в друга валута се прилага обменния курс на банката за съответната валута за деня на извършване на операцията. /л. 168 – л. 169 от делото/

От представените и приети като доказателства по делото документи се установява, че договора за издаване на банкова гаранция № 000LG – S – 000068 от 16.02.2009 г., сключен между [фирма], и [фирма] е изменен и допълнен с Анекс № 1/07.04.2009 г. и последващо сключени Анекс № 2/29.01.2010 г., Анекс № 3/16.12.2010 г., Анекс № 4/27.09.2011 г., Анекс № 5/14.12.2012 г. и Анекс № 6/05.12.2013 г. Със сключения първи анекс от 07.04.2009 г. страните изменят съдържанието на точка 5 от раздел IV Обезпечения от процесния договор за банкова гаранция, като страните са се споразумели изпълнението на задълженията на клиента да се обезпечават със средствата по предоставената от банката на [фирма] кредитна линия, съгласно Договор № 000CL – S – 000018/12.02.2009 г. в размер на 666 000 евро и със срок на усвояване на кредита 25.01.2018 г. /л. 170 от делото/ Съгласно подписаният втори анекс от 29.01.2010 г. страните са променили клаузите на раздел първи т. 1 от процесния договор за банкова гаранция, съгласно новата клауза банката по искане на клиента приема да издаде неотменяема и безусловна банкова гаранция съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2, неразделна част от процесния договор за банкова гаранция в полза на „ в размер на 100 000 евро. /л. 171 от делото/ С последно сключения между страните Анекс № 6/05.12.2013 г. към договора за банкова гаранция е договорено банката да издаде банкова гаранция в полза на друго чуждестранно юридическо лице, правоприемник на „Oviesse Franchising“ S., V. Terraglio 17, 30174, Mestre – Venezia, I., а именно: [ЕГН], като е удължен и срокът на валидност на банковата гаранция до 31.01.2015 г. Със същият анекс страните изменят съдържанието на т. 10 от раздел VII от договора за банкова гаранция, като се споразумяват, че в случай, че по искане на бенефициента банката заплати част или цялата сума по издадената банкова гаранция и [фирма] не погаси дълга си незабавно след формирането му банката служебно усвоява сума до размера на извършените плащания по предявената банкова гаранция от средствата по Договор за кредитна линия № г. и сключените към него анекси. С горепосочения анекс банката се е задължила да уведоми клиента за извършеното плащане по банковата гаранция и за усвояването, частично или в пълен размер, на предоставените като обезпечение средства по горецитирания договор за кредитна линия и сключените анекси към него. /л. 176 от делото/

По делото не се спори и за обстоятелството, че с Уведомление с вх. № 12 – 5200/15.09.2015 г. [фирма] е уведомило [фирма] за иницираното по молба на ищцовото дружество производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на последното, като [фирма] едностранно е прекратило сключените и описани по – горе договори за банкова гаранция и договори за кредитна линия. От горепосоченото уведомление се установява, че ищцовото дружество е уведомило банката, че на основание чл. 17, ал. 1 от ЗОС върху паричните суми под формата на залог в размер на 265 000 евро, предоставени като обезпечение по договорите за кредитна линия, е учреден залог в полза на [фирма], последното вписано в ЦРОС под рег. № 20140821101833./л. 177 от делото/

По делото не се спори и за обстоятелството, че с два броя нотариални покани с рег. № 4443, том втори, акт 66 и с рег. № 4444, том втори, акт 67, и двете от 19.09.2014 г. и по описа на К. И., помощник нотариус при Нотариус В. Ч., вписана с рег. № 210 в Нотариалната камара и с район на действие РС – [населено място], [фирма] е уведомила [фирма], че откриването на производство по несъстоятелност срещу последното представлява основание банката да усвои сумите по предоставените и описани по – горе договори за кредитна линия, за погасяване на задълженията на ищеца по процесните договори за банкова гаранция до посочените в договорите размери, а именно: по Договор за кредитна линия № 000CL – S – 000017/12.02.2009 г. до размер на 530 000 евро и по Договор за кредитна линия № 00 до размер на 208 368,03 евро. С нотариалните покани банката е уведомила [фирма], че средства по двата процесни договори за кредитна линия са служебно усвоени от [фирма] на 04.09.2014 г. до горепосочените размери, като банката е указала на ищцовото дружество, че съгласно т. 11 от договорите за кредитна линия при усвояване на средства по кредитите кредитополучателя и поръчителите се задължават да погасят съответната сума в деня, следващ усвояването. С двата броя нотариални покани банката е поканила ищцовото дружество в еднодневен срок от получаването им да погаси задълженията си доброволно. И двете нотариални покани са връчени на ищцовото дружество чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК на 29.09.2014 г. видно от разписка за връчване на 03.10.2014г. поканата е получена от Щ. Д. като управител на Ф О. /л. 178 – л. 181 от делото/

По делото не се спори и за наличието на облигационно отношение между [фирма] и [фирма], възникнало въз основа на сключен на 18.11.2014 г. възмезден договор за цесия с нотариално заверени подписи с рег. № 5720/18.11.2014 г. по описа на Нотариус Д. Ж., вписан под рег. № в Нотариалната камара, с район на действие РС – [населено място], съгласно който банката е цедирала вземанията си по процесните два броя договори за кредитна линия от [фирма] на ответното дружество, заедно с всички привилегии и обезпечения, като цесионерът заплаща на банката обща цена на вземанията 367 402,68 евро за главници и лихви по договорите за кредитна линия, като цената ще бъде изплатена на 18.11.2014г. по банков път. Съгласно чл. 17 раздел IV Отговорност от договора за цесия банката отговаря за съществуването на процесното вземане, предмет на договора, към момента на прехвърлянето му./л. 182 – 187 от делото/.

По делото е прието като доказателство и потвърждение от Първа инвестиционна банка АД до С. кидс О., с което банката потвърждава, че на 18.11.2014г. цената на вземанията в размера уговорен в Договора за цесия от 18.11.2014г. е изплатена от цесионера, като превърлителното действие на договора на договора за цесия се счит за настъпило на 18.11.2014г.

С уведомление Първа инвестиционна банка АД е уводомила ищеца в настоящото производство че в изпълнение на договор за цесия от 18.11.2014г. е прехвърлила на С. К. О. вземанията си към Футуроаора О. по договорите за кредитни линии в общ размер към 18.11.2014г. на 367 402,68 лв. евро и вруги разходи, като прехвърлителното дейтвие на цесията е настъпило на 18.11.2014г.

С уведомление покана от С. К. О. до Ф О. новия кредитор е предложил пълния размер на паричното задължение на ищеца да бъде изплатено съобразно погасителната схема описана в писмото, като при неплащане на паричните задължения ще ъдат предприети действия по принудителното събиране на дължимите суми, вкл. чрез образуване на изпълнително дело.

Видно от становище на ищцовото дружество, адресирано до С. К. О. е посочено, че претендираното вземане не съществува, поради което липсва основание ищеца да заплати на ответника посочените в писмото суми.

От представеното преводно нареждане за кредитен превод от 18.11.2014г. се установява, че в полза на П. АД е внесена сумата от 367 402,68 лв. от С. К. О. с основание за плащане договор за цеия от 18.11.2014г. Видно от платежно нареждане от 19.11.2014г. в полза на П. АД е по същия договор за цесия е заплатена от С. К. О. и сумата от 3180,75 лв.

С уведомление № 51-664/28.11.2014г. С. К. О. е уведомил П. АД, за това, че длъжникът Футуроаора е оспорил изцяло прехвърленото вземане и договора за цесия. Като с оглед подробно изложените обстоятелства, в три дневен срок е поканена П. АД да заплати в полза на С. К. О. сумата от 367 402,68 евро както и сумата от 3180, 75 лв. представляваща дължимо обезщетение по сключения договор за цесия от 18.11.14г. на основание чл.100, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.79, ал.1 предл. и чл.82 от ЗЗД.

Видно от решение № 884/01.06.2015г. на СГС т.о, VI състав постановено по т.д. № 6199/2014г. по описа на СГС.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими - налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на исковете.

По своята същност банковата гаранция е едностранна формална сделка, включена в обхвата на абсолютните търговски сделки по чл.1, ал.1, т.7 ТЗ. Легална дефиниция на тази банкова сделка се съдържа в чл.442 ТЗ, според която „с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея”. Сключването на гаранционни сделки е предвидено като възможна дейност на банките и в чл.2, ал.2, т.7 от Закона за кредитните институции. Банковата гаранция се издава в изпълнение на сключен, по инициатива на наредителя, договор с гаранта, съдържащ съществените елементи на договора за поръчка. Целта на банковата гаранция е да обезпечи вземането на съконтрагента на наредителя при неизпълнение на задължения на последния, произтичащи от сключен между тях възмезден договор /валутно отношение/. Банковата гаранция попада в категорията лични обезпечения, с оглед задължението, което поема гарантът спрямо наредителя, а именно да престира на бенефициера съответен паричен еквивалент при неизпълнение на обезпеченото договорно задължение на длъжника - наредител. При изпълнение на задълженията си по мандатното правоотношение, банката обективира своето волеизявление за вземането на бенефициера в гаранционен документ, за издаването на който, бенефициерът следва да бъде уведомен от гаранта, съответно да му бъде изпратен самия документ. Въз основа на тази нормативна уредба и отчитайки общия принцип в облигационното право относно действието на сделките, следва да се приеме, че банковата гаранция поражда действие от момента на издаването й и уведомяване на бенефициера. Липсва законово правило, въз основа на което би могъл да се направи извод, че за възникване на вземането по гаранцията е необходима и допълнителна предпоставка – предявяването на гаранцията за плащане. В този смисъл следва да се има предвид и разпоредбата на чл.6, вр. с чл.4 от Еднообразните правила за гаранциите на поискване/ЕПГП/ на Международната търговска камара, които са приложими с оглед препращащата норма на чл.288 ТЗ. Макар и в чл.4, ал.1 ЕПГП правото на бенефициера да претендира гаранцията да е изрично и самостоятелно предвидено, то не рефлектира върху самото вземане по гаранцията, а има значение единствено на покана към гаранта за изпълнение. Значението на представеното /изпратеното/ от бенефициера на банката - гарант писмено искане за плащане, придружено със самия гаранционен документ и други, посочени в гаранцията документи/ в случай, че са предвидени такива допълнителни изисквания/, следва да се отчита само с оглед поставянето на гаранта в забава - чл.69, ал.1 ЗЗД. Неизпълнението на обезпеченото договорно задължение, като условие за плащането на гаранционната сума, следва да е настъпило към момента на депозиране на искането от бенефициера. Дори обаче отправеното към банката искане да е реализирано преждевременно, това не рефлектира върху самото вземане на бенефициера, нито би могло да доведе до освобождаване на банката от поетото гаранционно задължение. След като искането за плащане е валидно и е в рамките на действие на гаранцията, то не би следвало бенефициерът да дължи отправянето на нова покана до банката-гарант за плащане на гаранционната сума. В правомощията на гаранта е да прецени доколко при предявяване на гаранцията са спазени или настъпили предвидените в нея условия, включително и да провери с дължимата грижа изисквани от гаранцията и представени по нея документи. При възникнал спор относно обстоятелствата, съставляващи и основания за ангажиране отговорността на банката-гарант, бенефициерът разполага с правото да предяви вземането си по гаранцията по исков ред, чрез предявяване на осъдителен иск.

В настоящия случай съгласно клаузите на подписаните между [фирма] и [фирма] четири броя договори за банкова гаранция, са налице издадени четири броя неотменяеми и безусловни банкови гаранции по своята същност. Под „безусловна и неотменяема банкова гаранция” следва да се има в предвид т.н. в банковото право „гаранция с безусловен ангажимент”, т.е. гаранция, която не съдържа условия за възникване отговорността на издадетеля й, а е платима при поискване. По дефиниция този вид банкови гаранции са неотменяеми и платими безусловно и незабавно при представяне на писмено искане. Видно от представените и приети по делото като доказателства четири броя договори за банкова гаранция съдът намира, че са налице именно гаранции с безусловен ангажимент. Обстоятелството, че в гаранциите е посочен срок, съдът намира за релевантно единствено относно срока на допускане на обезпечението, но не и по отношение характера на процесните банкови гаранции. Срокът е основен реквизит за всички банкови гаранции, които задължително се лимитират не само по размер, но и по време (Еднообразни правила на гаранциите платими при поискване – №458/1992г. на Ме – П., Книжка №263 на Българска търговска промишлена палата). Това е така, тъй като съгласно §1, т.5 от ДР на Наредба №22/16.07.1998г. на БНБ за централния кредитен регистър на банките, банковата гаранция се третира като предоставяне на кредит, който всякога се обвързва със срок. Следва да се има предвид, че уговарянето на срок на действие на банковата гаранция по никакъв начин не променя характера на ангажимента поет с нея. Ангажиментът по гаранцията (безусловно ли е задължението или не), се квалифицира според изявлението на гаранта, а не според съпътстващите реквизити на гаранцията, какъвто се явява срокът за плащане на дължимата сума. В този смисъл наведените от ищцовото дружество в исковата молба възражения за нищожност на процесните договори за банкови гаранции,поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като са издадени като безусловни в нарушение с императивното правило на чл. 442 от ТЗ, на основание чл. 26, ал. 2 предл. първо от ЗЗД – невъзможен предмет, както и алтернативно наведеното искане от ищеца за прогласяване на нищожността на процесните договори на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – противоречие със закона, доколкото процесните договори имат за предмет издаване на банкови гаранции, несъобразени с изискванията на чл. 442 от ТЗ, са неоснователни и не намират опора в закона. С оглед гореизложеното неоснователни се явяват и наведените доводи за нищожност на сключените като обезпечение на договорите за банкова гаранция – два броя договори за кредитна линия.

Сключените между [фирма] и [фирма] два броя кредити за банкова линия, и двата с дата 12.02.2009 г. служат за обезпечаване изпълнението на задължения на последния по други предоставени му от банката кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции. С оглед гореизложеното се налага изводът, че в настоящия случай отпуснатите кредитни линии в полза на ищцовото дружество следва да се активизират при наличието на две кумулативни предпоставки – когато бъдат изплатени сумите, посочени в четирите броя банкови гаранции в полза на третото лице, и когато [фирма] не изпълни задълженията си, съгласно същите – за възстановяване в полза на банката на платените суми по процесните банкови гаранции. Съгласно постигнатите изменения на процесните договори за кредитни линии, реализирани с последващо сключени анекси, банката усвоява служебно средствата от предоставените на ищеца кредити и за задължения с ненастъпил падеж в случай, че срещу кредитополучателя бъде образувано производство по несъстоятелност, каквото наличие на производство по несъстоятелност безспорно се установи, че е иницирано от ищцовото дружество. Гореизложените договорки могат да имат отношение – единствено към задължения, формирани от отпуснати други кредити, овърдрафти и т.н., но същите не могат да се отнесат и за сключените между страните четири броя договори за банкова гаранция, тъй като съгласно чл. 14 от З. в момента на издаване на банковата гаранция между банката и наредителя се сключва договор за поръчка, тъй като нареждането на издаване на банкова гаранция има за предмет извършване на правно действие – гарантиране на определено задължение. Моментът на изпълнение на задължението на довереника съвпада с момента на сключване на сделката. Издаването на банковата гаранция има освен качеството на изпълнение на договор за поръчка или на изпълнителна сделка и качеството на конклудентно приемане на предложението, направено от доверителя /наредител/ с нареждането.Но в случая следва да се има в предвид, че банковата гаранция е ограничена със срок на действие, което е императивно изискване и основание за действителност на същата. С изтичането на предвидения в нея срок отпада поетото от банката задължение да плати банковите гаранции на бенефициента, както и изрично е предвидено в разпоредбите на четирите процесни договори на банкова гаранция и сключените към тях анекси, т.е. налице е хипотетично задължение за банката да плати задължение на наредителя, обосновано от наличието на заявено от бенефициента искане за плащане в уговорения срок.До момента на плащане по банковата гаранция от банката в полза на уговореното трето лице – липсва формирано задължение за наредителя по банковата гаранция. Във връзка с гореизложеното се налага изводът, че няма как да бъде уговорена предсрочна изискуемост на неформирано задължение, което не съществува в правния мир и не е ясно дали ще възникне. Договорките между страните следва да се тълкуват логически и във връзка със закона, предвид което съдът приема, че в настоящия случай не са били налице предпоставките за предсрочна изискуемост на основание откритото производство по несъстоятелност срещу ищцовото дружество за извършеното от банката служебно активизиране на двата процесни договори за кредитна линия.

Банката неправомерно е усвоила сумите по процесните два броя договори за кредитни линии, последните са служели като обезпечение на процесните договори за банкова гаранция. Към момента на служебно усвояване на процесните суми банката не е изпълнила своето задължение да заплати уговорените в банковите гаранции суми на бенефициента, предвид което за ищцовото дружество не се е формирало задължение за плащане по тях. Дори и след датата на неоснователното усвояване на паричните суми по кредитните линии да е извършено плащане от страна на банката по процесните гаранции, то същото би имало действие занапред, доколкото липсва правно основание да му бъде придадено обратно действие, предвид което плащането не може да санира порока в обсъжданата финансова операция.

В писмения отговор, депозиран във връзка с предявения обратен иск [фирма] е посочила, че е извършила плащане по процесните четири броя договори за банкова гаранция в полза на уговореното в тях трето лице на 20.11.2014 г. Гореизложеното обстоятелство не е оспорено от нито една страна по делото. Именно от тази дата се формира и задължение за плащане по процесните договори за ищцовото дружество.

Гореизложеното обстоятелство налага изводът, че по процесния договор за цесия, сключен на 18.11.2014 г., преди датата на извършено от банката плащане по процесните четири броя договори за банкова гаранция в полза на уговореното в тях трето лице, цедентът е прехвърлил материално право, на което не е титуляр. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но с оглед на настоящия правен спор от значение за изясняването му се явява предметът на прехвърлителния договор. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД. От правилото, установено в ал. 2 на посочената норма, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Предмет на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност - решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. В настоящия спор въпреки гореизложеното следва да се има в предвид, че съществуването на прехвърленото право и неговата принадлежност в патримониума на цедента не обуславят действителността на договора за цесия. Договорът за цесия има невъзможен предмет единствено ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения. Горният извод следва и от изричната разпоредба на чл. 100, ал.1 ЗЗД. С посочената разпоредба е установено изключение от общото за облигационните договори правило на чл. 26, ал.2 ЗЗД. При прехвърляне на несъществуващо вземане цесионният договор не е недействителен, нещо повече, цедентът отговаря за изпълнението му по реда на чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД /определение № 524/19.07.2011 год. на ВКС по т.д.№ 186/2010 год., IIт.о./. Въпросът за това обуславя ли съществуването на вземането действителността на договора за цесия е сходен с въпроса за действителността на транслативните разпоредителни сделки, когато прехвърлителят не е собственик на прехвърленото право. Трайна е съдебната практика, че принадлежността на правата и тяхното действително възникване не обуславят валидността на сделките. Евентуалните пороци са пречки за настъпване на предвиденото транслативно действие, но не обуславят абсолютната нищожост на правния акт. С оглед на гореизложеното съдът намира, че вземането – предмет на цесионния договор между страните не е съществувало към момента на сключването му и със сключването на договора не е настъпило транслативното му действие. С оглед на това предявения иск като основателен следва да бъде уважен, което предполага разглеждане на предявения обратен иск от ответника спрямо третоо лице П. АД. Правна последица от възмездния характер на цесията е задължението на цедента по чл. 100, ал. 1 ЗЗД. Така според съдебната практика на ВКС, съгласно чл. 100, ал. 1 ЗЗД при възмездна цесия, цедентът отговаря за съществуването на вземането по време на цесията. Само когато прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Отговорността му произтича от основното му задължение по договора за цесия – да прехвърли материално право, на което самият той е титуляр. В случай, че вземането не съществува, което обстоятелство безспорно се установи в настоящия случай, той не може да изпълни това свое задължение. Решаващото за отговорността на цедента за вреди, причинени на цесионера при възмездната цесия, е дали неизпълнението (несъществуването на вземането) е виновно, или е невиновно. Ако неизпълнението се дължи на причини, за които цедентът отговаря, освен връщането на полученото срещу несъществуващото вземане, цедентът дължи и обезщетение на претърпените от цесионера вреди. В настоящия случай на основание чл. 100, ал. 1 ЗЗД следва да бъде ангажирана отговорността на цедентът [фирма], поради виновното поведение на банката, прехвърлила материално право, на което не е титуляр – вземане по процесните два броя договори за кредитна линия. На горепосочените основания, предявения обратен иск се явява основателен и доказан в пълен размер, с оглед уважаването на главния иск.

С оглед изхода от главния иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед направеното от ищеца искане ответника следва да бъде осъден да му заплати сумата от 391,17 лв. за направените съдебно-деловодни разноски по настоящето исково производство, внесена държавна такса.

Предвид основателността на обратния иск, ответника по същия следва да бъде осъден да заплати на ищеца по иска сумата от 1532 лв. направени разноски за внесена държавна такса в размер на 392 лв. и заплатено адвокатско възнагражение в размер на 1140 лв.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „представлявано от управителя И. К. К., с ЕГН [ЕГН], че не съществува вземане на същото спрямо ищецът [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район С., бул. „Е представлявано от управителя И. К. Б. с ЕГН [ЕГН], в размер на 5 000 евро, представляващо част от заявено вземане на ответното дружество спрямо ищцовото за сумата в общ размер на 367 402,68 евро, предмет на Договор за цесия от 18.11.2014 г. с нотариално заверени подписи с рег. № 5720/18.11.2004 г. по описа на Нотариус Д. Ж., вписан в Нотариалната камара с рег. № и с район на действие Районен съд – [населено място], претендирано на основание Договор за кредитна линия 0 и Договор за кредитна линия г., сключени между [фирма] и [фирма].

ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „ представлявано от управителя И. К. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район С., бул. представлявано от управителя И. К. Б. с ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 391,17 лв. за направените съдебно-деловодни разноски по настоящето исково производство, внесена държавна такса.

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район представлявано от Д. К. К., В. Х. Х., С. С. ММ. И. да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „ представлявано от управителя И. К. К. с ЕГН [ЕГН], сумата от 5 000 евро, представляваща част от дължимото се обезщетение по Договор за цесия от 18.11.2014 г., чиито общ размер е 367 402,68 евро и 3 180,75 лв.

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] бул. „, представлявано от Д. К. К., В. Х. Х., С. С. М и М. И. О да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „ представлявано от управителя И. К. К. с ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 1532 лв. за направените разноски по настоящото исково производство.

Решението подлежи на обжалване пред Благоевградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: