Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.05.2017
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното
заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
При секретаря Десислава Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.д. № 15 268 по описа за 2013 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е след постановено решение на ВКС по реда на чл. 303 ал.1 от ГПК и е
по реда на ГПК – 1952 г. /отм/.
Предявен иск с
правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД от З. „А.Б.” АД
срещу И.К.Ш. за сумата от 34 673 лв.
В исковата
молба се твърди, че след изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Автокаско” на основание чл. 402 ТЗ/отм./ ищецът е встъпил в
правата на застрахования. Ответникът бил причинителят на вредата, претърпяна от
ПТП. З. „А.Б.” АД претендира от И.К.Ш. сумата, изплатена като застрахователно
обезщетение на увредения в размер на 34 673 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.11.2005 год. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът
И.К.Ш., оспорва предявения иск чрез процесуалния си представител – адв. П..
Съдът,
след преценка на доводите на страните и след обсъждане на събраните по делото
доказателства съобразно приетият доклад по делото намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От застрахователен сертификат към застрахователна полица
04-0300/302/5001511 е видно, че З. „А.Б.”, от една страна, и „М.-П.” ЕООД, от
друга страна, са сключили договор за застраховка, покриващ риска „автокаско”, с
клауза „пълно каско – валутно покритие” за л.а. „Волво S40” с рег. № *******за периода 23.05.2004 г. – 22.05.2005 г.
От
констативен протокол № К 750 на СДВР, съставен на 15.06.2004 г. се установява, че
на 13.06.2004 год., около 12.30 ч., в гр. София се е осъществило пътно
транспортно произшествие с участници – 1. лек автомобил „Мерцедес 190” с рег. №
*******, управляван от И.К.Ш., 2. лек автомобил „Ауди 80” с рег. № *******,
управляван от Г.А.С., 3. лек автомобил „Мерцедес 220Е” с рег. № *******,
управляван от Ж. С. Г., 4. лек автомобил „Волво S80”
с рег. № ******, управляван от Д.Г.Д. и 5. лек автомобил „Опел Кадет” с рег. № ******,
управляван от Д.Л.С.. Като причини и обстоятелства за ПТП са посочени – лек автомобил
„Мерцедес 190” се движи по ул. „Гурко” и от ул. „Раковска” в посока „ляв завой”
към СУ навлиза на червен сигнал на светофарната уредба и става причина за ПТП с
л.а. „Ауди”, лек автомобил „Мерцедес 220 Е”, който катастрофира в предната част
на намиращия се в насрещната лента л.а. „Волво” като вследствие на удара л.а.
„Волво” блъска със задната си част предната част на намиращия се зад него л.а.
„Опел”.
На 15.06.2004
год. собственикът на л.а. “Волво” е уведомил ищцовото дружество за
реализираното ПТП като е образувана щета. Изготвен е опис на щетите от експерт
при застрахователя - ищец.
Изготвени са
сравнителна експертиза и доклад по щета от ищцовото дружество като е определено
застрахователно обезщетение в размер на 34673, 59 лв.
Видно от
представеното по делото авизо по платежно нареждане от 06.01.2005 г. определеното
застрахователно обезщетение е изплатено на собственика на лекия автомобил.
По делото е
представена и регресна покана до И.К.Ш. от 10.01.2006 г., ведно с обратна разписка,
на която е отбелязано „непознат на адреса”.
По делото е
представено постановление за прекратяване на наказателно производство от
02.03.2012 г. на СРП по пр.пр. 29236/04 г. От съдържанието на същото се
установява, че досъдебното производство е водено срещу И.К.Ш. като в хода на
разследването същият не е привлечен в качеството на обвиняем и делото е
изпратено с мнение за прекратяване на образуваното срещу него производство на
основание чл. 24 ал.1 от НПК. Установява се, че като обвиняеми са привлечени Г.А.С.,
като водач на лек автомобил „Ауди 80” и Ж. С. Г., като водач на лек автомобил
„Мерцедес СДИ 220” за ПТП на 13.06.2004 г. около 12.30 часа в гр. София, на
бул. „В.Л.” в района на кръстовището с ул. „Гурко” като по отношение на същите
наказателното производство е прекратено поради влизане в сила на Закона за
амнистията от 07.04.2009 г.
По делото е
допусната и изслушана САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Доц. д-р А.П.А.. В
заключението си вещото лице е обосновало извод, че скоростта на л.а. „Ауди 80”
към момента на удара е била 47 км/ч, при която скорост опасната зона за спиране
е 31 метра, а скоростта на лек автомобил „Мерцедес 190” при удара е била около
нулата, което означава, че водачът му е видял идващите отляво автомобили, които
не спират и е предприел спиране, за да предотврати удара с тях. Скоростта на
л.а. „Мерцедес 220Е” при удара му с л.а. „Волво” е била около 41 км/ч като явно
водачът му преди удара е успял да задейства спирачките като опасната зона за
спиране при тази скорост е 26 м. Вещото лице е обосновало извод, че реалната
опасна зона, с която водачът на л.а. „Мерцедес 190” е спрял , след като е видял
идващите отляво автомобили „Ауди” и „Мерцедес 220Е” като опасност е 7,1 м. Като
вещото лице е посочило, че това са изчисления в случай, че л.а. „Мерцедес 190”
е бил спрял пред стоп-линията си на червен светофар като не е възможно да се
скоростта му и опасната зона в случай, че е навлязъл в кръстовището. Вещото
лице е посочило в заключението си, че проблемът в процесното ПТП е в
циклограмата, която разрешава едновременно на двата конфликтни автомобила „Ауди
80” и „Мерцедес 190” да навлязат в кръстовището в едно и също време в 36-тата
секунда на цикъла. Обоснован е извод, че не е възможно по технически път да се
установи кой водач на какъв сигнал е навлязъл в кръстовището. Вещото лице е
обосновало извод, че причина за ПТП наред с неправилно проектираната циклограма
на светофарната уредба е в грешната преценка на един от двамата водачи на лек
автомобил „Ауди 80” или „Мерцедес 190” като при наличните данни вещото лице е
посочило, че не може да се определи кой от двамата е.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Между ищеца и собственикът
на л.а. „Волво S40” с рег. № *******към датата на застрахователното събитие
съществува валидно сключен договор за застраховка „Автокаско” за посочения
автомобил. След претърпени вреди от описаното във фактическото изложение ПТП,
за поправянето им е изплатено застрахователно обезщетение в размер 34 673,
65 лв. За да са налице предпоставките на чл. 402 от ТЗ /отм./ и да възникне за ищеца
правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата след
изплащане на застрахователното обезщетение следва да бъдат установени при
негова доказателствена тежест елементите на фактическия състав на чл. 45 ал.1
от ЗЗД. В тежест на ответника е да разруши доказателствената сила на оборимата
презумпция за вина, визираната в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД респ. да
установи възраженията си срещу ищцовата претенция.
Страните не
спорят по делото, че на 13.06.2004 г. в гр. София се е осъществило ПТП с
участието на пет автомобила, част, които са автомобилът, управляван от
ответника респ. автомобилът, по отношение, на който е налице договор за
застраховка по риска „Автокаско”, сключен при ответника. При ангажираните по
делото доказателства /гласни и писмени/, преценени в тяхната съвкупност
настоящият съдебен състав намира, че не се установява по безспорен начин
противоправно виновно поведение от страна на ответника по делото, което да е в
причинно-следствена връзка с реализираните вредни последици – имуществената
увреда на лек автомобил „Волво S40”. За да
обоснове основателността на претенцията си ищецът се е позовал на констатациите
в протокола за ПТП, съгласно който ответникът е преминал през кръстовището при
подаден червен сигнал на светофарната уредба, с което е причинил същото.
Съгласно константната съдебна практика, задължителна за настоящия съдебен
състав /решение 15/25.07.2014 г. по търг. Дело 1506/2012 г. на Първо ТО на ВКС,
решение 98/25.06.2012 г. по търг.дело 750/2011 г. на Второ ТО на ВКС/, когато
удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично
от съставителя, протоколът за ПТП съставлява доказателство единствено за
авторството на направените пред длъжностното лице изявления. Няма данни по
делото длъжностното лице да е пряк очевидец на ПТП-то и лично да е възприело
обстоятелството, че ответникът е преминал на забранителен червен сигнал на
светофара. Дори да се приеме, че тези констатации имат обвързваща
доказателствена сила, то това не освобождава съдът от задължението да изследва
механизма на ПТП, тъй като същите са непълни / решение 128/13.06.2014 г. по
гр.д. 6451/13 г. на Трето ГО на ВКС/. Настоящият съдебен състав намира, че от
изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, която съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена, постановлението за прекратяване на
наказателното производство респ. ангажираните по делото свидетелски показания,
констатациите в протокола за ПТП се опровергават. На първо място вещото лице по
САТЕ е категорично, че по технически път не може да се установи, че ответникът
е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара. Самият водач на лек
автомобил „Волво” – Д.Д., разпитан като свидетел в съдебно заседание на
15.02.2016 г. е заявил, че ответникът е навлязъл в кръстовището на зелен
светофар. Аргумент за липсата на противоправно поведение от страна на ответника
са и изводите на постановлението за прекратяване на наказателното производство
на СРП, което се е водило срещу други двама участници в ПТП, не и срещу
ответника. Показанията на свидетеля Г.С., водач на лекия автомобил „Ауди 80”,
разпитан в съдебно заседание на 06.02.2017 г. настоящият съдебен състав не
кредитира с оглед на обстоятелството, че същият е бил привлечен като обвиняем в
наказателното производство и в този смисъл настоящият съдебен състав ги
възприема като защитна теза. За да достигне до този извод, съдът взема предвид
и изявлението на вещото лице по САТЕ в същото съдебно заседание, че не е
възможно този свидетел да е видял видът светлина на светофара, касаещ ответника
доколкото свидетелят се е намирал в отсрещната посока, което още повече
разколебава тяхната достоверност.
При тези
ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че по
делото не е установено при условията на пълно и главно доказване виновно
противоправно поведение на ответника, което да е в причинно следствена връзка с
вредоносния резултат. Предвид което поради липсата на предпоставки от
фактическия състав на нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД настоящият съдебен състав
намира, че искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
При този изход
на спора на ответника се следват разноски в размер на 993, 50 лв. – сторени
пред ВКС в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение с оглед
задължителните указания, дадени в т.4 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и
представляващи внесена ДТ по молбата за отмяна и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Поради което,
СГС, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. „А.Б.”, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** иск
с правно основание чл.402 от ТЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД срещу И.К.Ш., ЕГН
**********, със съдебен адрес:***, Търговски дом, ет.2, стая 255 – адв. Р.П. за
заплащане на сумата от 34 673 лв. -представляваща регресно вземане по обезщетение
за имуществени вреди причинени на лек автомобил л.а. „Волво S40” с рег. № *******от
ПТП, реализирано на 13.06.2004 год. в гр. София като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. „А.Б.”, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати
на И.К.Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, Търговски дом, ет.2, стая 255
– адв. Р.П. сумата от 993, 50 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС, в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
СЪДИЯ: