№ 2723
гр. Варна, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110101902 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „АПС Б.Б.”
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Т., бул.
„Б.“ № **, чрез процесуалния му представител – юрк. Б.Т., срещу Н. Т. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.” №**, вх.**, ет.**, ап.**,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1300 лв., представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № ***** г., сключен
между „К.” ЕАД, ЕИК ****, и Н. Т. Н., който кредит е обезпечен със сключен
на ***2018 г. договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД,
ЕИК **** и Н. Т. Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 04.09.2023 г. до окончателното й
изплащане; сумата 411.68 лв., представляваща договорна /възнаградителна/
лихва по договора за кредит за периода ***2018 г. – ****2019 г.; сумата 717.69
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата по договора за
кредит за периода ***2018 г. – ****2023 г., като в периода ****2020 г. –
****2020 г. не е начислявана лихва за забава, в съответствие с чл. 6 ЗМДВИП,
които суми са заплатени на ****2021 г. от „А.Т.“ ЕООД в полза на „К.“ ЕАД и
които вземания са прехвърлени от страна на цедента „А.Т.“ ЕООД в полза на
заявителя-цесионер по силата на сключен между тях договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от ****2021 г., които суми са предмет на
заповед № ******2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр. д. № *****2023 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
В исковата си молба ищецът „АПС Б.Б.” ЕООД излага, че между „К.“
ЕАД /кредитодател/ и ответника Н. Т. Н. /кредитополучател/ е сключен
1
договор за потребителски кредит № ***** г. по електронен път по силата на
Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди, че
договорът е сключен при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, включително, че всички негови елементи са
предоставени на насрещната страна с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12. Посочва, че съгласно сключения договор,
кредитополучателят е получил сумата 1300 лв., която се е съгласил да върне
на 16 бр. вноски по 106.98 лв. в срок до ****2019 г., съгласно приложение №
1, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен
процент в размер на 41.24%, както и ГПР в размер на 50%. В раздел Х, чл. 2 от
Общите условия е предвидено, че при забавяне на плащането на погасителна
вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди, че
ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.
Поддържа, че на ****2021 г. поръчителят „А.Т.“ ЕООД, съгласно сключен
между него и ответника договор за предоставяне на поръчителство от ***2018
г., е погасило дължимите от кредитополучателя към „К.“ АД суми. С договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****2021 г. „А.Т.“ ЕООД му
е прехвърлило вземанията си към длъжника, доколкото последният се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Длъжникът е уведомен за
цесията на посочената от него в договора електронна поща. Ако се приеме, че
уведомяването на длъжника-ответник на посочения имейл адрес не е
извършено надлежно, моли да бъде прието за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба. По изложените съображения
моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Т. Н., редовно уведомен, не
е депозирал писмен отговор на исковата молба, подадена от „АПС Б.Б.“ ЕООД
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед №
******2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч. гр. д. № *****2023 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, срещу
длъжника Н. Т. Н. за заплащане на посочените в заповедта суми, предмет на
настоящото производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Настоящият иск за установяване съществуването на
претендираните вземания е предявен на 15.02.2024 г., в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК.
В проведено по делото на 10.07.2024 г. открито съдебно заседание
редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба от
27.05.2024 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му
в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание
ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от
представените писмени доказателства, в това число договор за потребителски
2
кредит от ***2018 г., договор за предоставяне на поръчителство от ***2018 г.,
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****2021 г. и
уведомление за извършена цесия, приложено към исковата молба, адресирано
до длъжника.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на
претендираните суми.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
вероятно основателни.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този
ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца. В заповедното производство направените от негова страна разноски са
в общ размер от 75.27 лв., които следва да бъдат присъдени в полза на
страната, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество представя
доказателства за извършени разноски в размер на сумата 103.43 лв. –
държавна такса. Ищецът се представлява от юрисконсулт, за което му се
дължи и съответно възнаграждение, което съдът определя на сумата 100 лв.,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, предвид характера на предявените искове, правната и
фактическа сложност на делото. Ето защо в полза на страната следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 203.43 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Т.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.” №**, вх.**, ет.**, ап.**,
дължи на „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Т., бул. „Б.“ № **, следните суми: сумата 1300 лв. /хиляда и
триста лева/, представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № ***** г., сключен между „К.” ЕАД, ЕИК ****, и Н. Т.
Н., който кредит е обезпечен със сключен на ***2018 г. договор за
предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД, ЕИК **** и Н. Т. Н.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 04.09.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата
411.68 лв. /четиристотин и единадесет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва по договора за кредит за
периода ***2018 г. – ****2019 г.; сумата 717.69 лв. /седемстотин и
седемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата по договора за кредит за периода
***2018 г. – ****2023 г., като в периода ****2020 г. – ****2020 г. не е
начислявана лихва за забава, в съответствие с чл. 6 ЗМДВИП, които суми са
заплатени на ****2021 г. от „А.Т.“ ЕООД в полза на „К.“ ЕАД и които
вземания са прехвърлени от страна на цедента „А.Т.“ ЕООД в полза на
заявителя-цесионер по силата на сключен между тях договор за продажба и
3
прехвърляне на вземания /цесия/ от ****2021 г., на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, които суми са предмет на заповед № ******2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *****2023 г. по
описа на ВРС, ХLVI състав.
ОСЪЖДА Н. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.” №**,
вх.**, ет.**, ап.**, да заплати на „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Т., бул. „Б.“ № **, сумата 75.23 лв.
/седемдесет и пет лева и двадесет и три стотинки/ , представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. № *****2023 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, както и сумата 203.43 лв.
/двеста и три лева и четиридесет и три стотинки/ , представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4