О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1755
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на деветнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря
и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1044 по описа
за 2019 година.
С Решение № 646
от 21.03.2019г., постановено по гр. дело № 8886/2017г. по описа на Районен съд
– Бургас е отхвърлен иска на А.П.П. от гр. Бургас против Д.И.Д. *** и Д.Д.П. ***
за допускане на основание чл. 341 и сл. от ГПК във връзка с чл. 34 от ЗС и чл.
79 от ЗС във връзка с чл. 69 от ЗН на делба между страните на следния недвижим
имот, а именно: апартамент, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.610.111.1.6, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Хрсто Ботев“ № 1, ет. 3, ап. 6, брой нива 1, предназначение – жилище,
апартамент с площ от 83, 34 кв.м., прилежащи части – складово помещение с площ
от 5, 5 кв.м., избено помещение с площ 7 кв.м. и съответния процент идеални части
от общите части на сградата, представляващ двустаен апартамент на III етаж от
четириетажна сграда с адрес гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 1, с
изток-запад изложение, построен в парцел VIII, квартал 248, по плана на гр.
Бургас, със застроена площ от 83,34 кв.м., ведно с прилежащи 334 куб. м. от
общите части на сградата, състоящ се от две стаи, кухня, хол, антре, WC и
коридор, ведно с прилежащото таванско помещение от 14 куб.м., както и
правото на строеж върху ¼ % идеални части от дворното място и ¼ %
идеални части от общите части на сградата, като неоснователен и недоказан.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.П.П. ***, с посочен
съдебен адрес *** – адвокат М.Х., с която се претендира да бъде отменено изцяло
постановеното решение и вместо него да бъде постановено решение, с което да
бъде уважена изцяло предявената претенция. В жалбата се посочва, че решението е
неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Посочва се,
че не е изпълнено основното задължение на съда за разпределение на
доказателствената тежест в доклада по делото с посочване чия е доказателствената
тежест при оспорване на нотариален акт по обстоятелствена проверка и за
допускане на свидетели за доказване оспорването на нотариалния акт по давност,
както и на лицата, чиято е доказателствената тежест при това оспорване, така и
на насрещната страна. Изрично в жалбата се посочва, че ищцата удостоверява
придобиването на правото на собственост на своя наследодател с договор за
покупко-продажба на недвижимия имот и удостоверение за наследници, докато
ответната страна легитимира правото си с констативен нотариален акт. Посочва
се, че при това положение разпределението на доказателствената тежест следва да
се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна следва
да докаже своето право, тоест – фактическият състав на съответното удостоверено
в легитимиращия документ придобивно основание.
В жалбата се
сочи, че с оглед допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила,
отнасящи се до доказателствената дейност на съда, съдът е формирал неправилния
извод, че събраните по делото доказателства не са годни да опровергаят
доказателствената стойност на нотариалния акт за собственост, представен от
ответника. Посочва се, че съдът не е направил правилна преценка на събраните по
делото доказателства и в противоречие със съдопроизводствените правила не е
допуснал гласни доказателства за установяване на основанията за извършените
плащания по представените документи за извършвани парични преводи от Петър П. в
полза на Албена П..
Отправя се
искане с оглед разпределението на доказателствената тежест и непълнотите на
доклада (което по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК е извинителна причина за
допускане на доказателства за първи път във въззивното производство) да бъдат
допуснати до разпит двама свидетели, които да установят основанието за
извършени плащания от страна на Петър П. в полза на Албена П., както и
обстоятелства, от които може да бъде изведен извод за ползването, респективно –
за владеенето на имота.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и е подадена от
лице, което има правен интерес да го атакува. Дължимата държавна такса е
заплатена и жалбата е депозирана в преклузивния срок за атакуване на решението.
Настоящата инстанция констатира, че по делото не са представени доказателства
относно валидната представителна власт на адвокат М.Х. да депозира въззивна
жалба от името на А.П., като за процесуална икономия следва да бъде указано да
страната до деня на насроченото съдебно заседание да представи по делото пълномощно,
което да овластява адвокат Х. да депозира въззивна жалба против
първоинстанционното решение.
Ответната
страна – Д.И.Д. чрез своя процесуален представител депозира по делото писмен
отговор на въззивната жалба, в който посочва, че въззивната жалба е
неоснователна, а атакувания първоинстанционен акт е правилен. Посочва се, че
Районен съд – Бургас правилно е разпределил доказателствената тежест и
твърдяното от въззивника процесуално нарушение не е допуснато. В отговора се
посочва, че всички събрани по делото доказателства сочат, че останалите
наследници са дали своето съгласие един от тях да завладее за себе си и да
придобие процесния имот. Претендира се да бъде потвърдено атакуваното
първоинстанционно решение.
Не се отправят искания
за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната
страна по възззивната жалба – Д.Д.П. – участващ в производството чрез
назначения му особен представител адвокат С.С. не депозира писмен отговор на
жалбата и не изразява конкретно становище по основателността й.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявен е иск
от А. Петровя П. против Д.И.Д. и против Д.Д.П., с който се претендира да бъде
допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот – самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.610.111.1.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, представляващ апартамент, находящ се в
гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 1, ет. 3, ап 4. В исковата мба се посочва че
собствеността по отношение на недвижимия имот е възникнала по силата на
наследяването на общия между ищцата и ответницата наследодател – Драга
Димитрова Цветкова, починала на 28.11.1984г. В тази връзка е представено копие
от Договор за продажба от 24.08.1972г., сключен между Драга Димитрова Цветкова
и Градски народен съвет – Бургас.
По делото е
депозиран отговор на исковата молба от страна на Д.И.Д., в който се посочва, че
оспорва претенцията и твърди, че процесният недвижим имот не е съсобствен между
страните по делото, а е нейна изключителна собственост, тъй като тя го е
придобила по правилата на наследственото правоприемство и въз основа на изтекло
в полза на нейната майка – Албена Дончева П. непрекъснато давностно владение. В
депозирания отговор се посочва, че непосредствено след смъртта на своята майка
– Драга Димитрова Цветкова – нейната дъщеря – Албена Дончева П. (майка на ответницата
– Д.И.Д.) е започнала да погасява самостоятелно кредит към банка, който е
послужил за закупуване на процесния имот, а останалите наследници не са
пожелали да изплащат жилището, те не са се противопоставяли на установената от
Албена Дончева П. фактическа власт по отношение на имота за себе си и са били
съгласни с това и до момента на смъртта на Албена П. – 03.12.2015г. именно тя е
упражнявала непрекъснато владение по отношение на имота. Ответната страна
твърди, че нейната майка – Албена Дончева П. приживе се е снабдила с
констативен Нотариален акт № 166, нот. дело № 326/2007г. по описа на Нотариус с
Район на действие – Районен съд – Бургас, по силата на който е удостоверено
твърдяното изтекло в нейна ползва давностно владение.
По делото е
депозиран и писмен отговор от Д.Д.П. – ответник в производството, който чрез
назначения му особен представител изразява становище, че процесният недвижим
имот е съсобствен между страните и следва да се допусне до делба между тримата
при равни квоти, тоест – от по 1/3 ид.ч. за всеки един от тях.
В съдебно
заседание чрез своя процесуален представител ищцата по делото оспорва изцяло
фактите, изложени от страна на ответната страна – Д.И.Д., като сочи, че нейният
наследодател – майка й – Албена Дончева П. не е била в непрекъснато владение на
недвижимия имот, предмет на съдебната делба, тъй като е отсъствала от страната
за дълги периоди от време. Твърди, че нейният наследодател е предоставял
средства на своята сестра и на своята племенница за покриване на разноски по
този апартамент. Оспорва и представения с отговора на исковата молба
констативен Нотариален акт № 166, нот. дело № 326/2007г. по описа на Нотариус с
Район на действие – Районен съд – Бурга, като твърди, че този документ не се
ползва с формална доказателствена сила и констатираните обстоятелства следва да
бъдат установени от ответната страна.
По делото е
изготвен доклад от страна на първоинстанционния съд с Определение № 7980 от
01.11.2018г., постановено по гр. дело № 8886/2017г. по описа на Районен съд –
Бургас, с който е разпределена доказателствената тежест и е указано на
страните, че всяка от тях следва да установи при условията на пълно и главно
доказване факта на възникване и съществуването на съсобственост, породена на
посоченото основание, както и размера на квотите в съсобствеността и начина на
формирането им. С цитираното определение е указано и на ответната страна – Д.И.Д.,
че в нейна тежест е да установи факта на съществуващото за нея изключително
право на собственост по отношение на процесния имот на твърдените придобивни
основания. С цитираното определение е указано на страните, че всяка страна е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
По отношение на
направеното искане от страна на въззивницата да бъдат допуснати гласни
доказателства, съдът намира следното:
Както бе
посочено по-горе, първоинстанционният съд е разпределил доказателствената
тежест между страните по делото, като се е съобразил с обстоятелството, че
всяка една от страните представя доказателство за твърдяното от всяка една от
тях придобивно основание на недвижимия имот и не е налице соченото нарушение на
съдопроизводствените правила. В тази връзка – и само на това основание е
неоснователно искането да бъдат допуснати гласни доказателства пред въззивната
инстанция. От друга страна ищцата чрез своя процесуален представител е
отправила искане за събиране на гласни доказателства още в първоинстанционното
производство и съдът е уважил това искане, допуснал е до разпит двама свидетели
при условията на довеждане именно за обстоятелствата относно ползването на
имота, от които свидетели страната е довела за разпит само един и е оттеглила
искането си за разпит и на другия свидетел. При това положение, настоящата
инстанция намира, че страната е упражнила своето право да ангажира гласни
доказателства и повторно искане в този смисъл вече е преклудирано.
Мотивиран от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 18764/02.05.2019г. по описа на Районен съд –
Бургас от А.П.П. против Решение № 646 от 21.03.2019г., постановено по гр. дело
№ 8886/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.
УКАЗВА на въззивната страна – А.П.П. до
деня на насроченото съдебно заседание да представи по делото доказателство за
представителната власт на адвокат М.Х. да депозира въззивна жалба, като в
противен случай жалбата ще бъде оставена без движение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззивната страна А.П.П. да бъдат допуснати гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели относно основанието за извършените плащания от страна на Петър П.
в полза на Албена П., както и относно обстоятелства, от които може да бъде
изведен извод за ползването, респективно за владеенето на имота.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от
определението да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.