№ 219
гр. гр. Добрич, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20253200500503 по описа за 2025 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Т. Г. Г. с ЕГН **********, чрез упълномощения адвокат, срещу
решение №276/07.04.2025г. по гр.д.№1110/2023г. на Добричкия районен съд в
частите, в които е признато за установено, че въззивникът дължи на
„Тузлушка гора“ЕООД /в несъстоятелност/ - гр.Антоново, парични суми, за
които е издадена заповед за изпълнение №1535/05.12.2022г. по ч.гр.д.
№3127/2022г. на ДРС, а именно: сумата 346 921.40 лева - парично задължение
по акт за начет №11-04-22/23.11.2018г., заедно със законната лихва от датата на
заявлението 28.10.2022г. до окончателното плащане и сумата 137 997.62 лева
– законна лихва върху главницата от 346 921,40 лева за периода 24.11.2018г. –
25.10.2022г., както и въззивникът е осъден да заплати на другата страна
разноски за делото в размер на 300 лева за вещо лице и държавна такса по
сметка на съда.
Решението се обжалва като неправилно, постановено при допуснати
нарушения на процесуалния и в противоречие с материалния закон. Възразява
се срещу приетото от първоинстанционния съд, че материалната
доказателствена сила на акта за начет не е оборена. Първоинстанционният съд
не отдал значение, че възложената от „Тузлушка гора“ЕООД с процесните
договори работа е била насочена към постигане на резултат, включен в
предмета на дейност на въззиваемото общинско търговско дружество, била
1
извършена от изпълнителя и изпълнението й е било качествено. Това следвало
от гласните доказателства по делото, а и в самия акт за начет нямало
заключение в противен смисъл. Щетата за предприятието била изведена в акта
за начет от констатация за възлагане и извършване на работата при липса на
строителни книжа, но, с оглед естеството на възложените дейности, за
извършването им строителни книжа не се изисквали. Освен това
извършването на съответните дейности нямало как да причинят икономическа
вреда на дружеството в смисъла на липса, загуба или друга форма на
неблагоприятни икономически последици за същото. От акта за начет изобщо
не ставало ясно в какво в случая се състои вредата, което възражение на
въззивника първоинстанционният съд не обсъдил. Не било обсъдено и
възраженията му, че той не е подписал нито фактурите, нито протоколите за
прихващане, съставени във връзка със задълженията за договорните
възнаграждения за изпълнителя и съставянето на тези документи след
освобождаването на въззивника като управител на въззиваемото дружество.
На последно място, неправилно било прието в обжалваното решение, че
позоваването от въззивника на изтекла давност по чл.27 ал.3 от ЗДФИ е
преклудирано, поради извършването му след срока по чл.131 от ГПК и
неоснователно, поради прекъсване на давността с подаване на заявлението за
заповед за изпълнение. Съществувала съдебна практика, включително
задължителна такава, с която първоинстанционният съд не се съобразил и
според която абсолютната погасителна давност по горепосочената разпоредба
се прилага, когато вземането за имуществена отговорност по финансов начет
не е реализирано повече от десет години, като спиранията и прекъсванията на
давността не се зачитат. По тези съображения с жалбата се настоява за отмяна
на първоинстанционното решение в атакуваната част и за отхвърляне на
предявените срещу въззивника искове.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият „Тузлушка гора“ЕООД /в
несъстоятелност/, чрез назначения синдик, оспорва жалбата и иска решението
на районния съд да бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и прецени събраните по
делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени с искова
молба вх. №7959/04.05.2023г. от „Тузлушка гора“ ЕООД /в несъстоятелност/ с
ЕИК ********* със седалище в гр.Антоново срещу Т. Г. Г. с ЕГН **********
искове по чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.21 ал.1 т.1 от ЗДФИ и чл.26 от ЗДФИ
за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника, за
които по ч.гр.д. №3127/2022 г. на ДРС е издадена заповед №1535/05.12.2022 г.
за незабавно изпълнение на парични задължения по акт за начет №11-04-
2
22/23.11.2018 г., както следва - главно парично задължение за имуществена
вреда в размер на 346 921 лева, законна лихва върху главното парично
задължение за периода от датата на причиняване на вредата 31.08.2014 г. до
23.11.2018г. в размер на 148 921.69 лева и законна лихва върху главното
парично задължение за периода от 24.11.2018 г. до 25.10.2022 г. в размер на
137 997.62 лева.
Претенцията е обоснована с твърдения за инициирано заповедно
производство по ч.гр.д. №3127/2022г. на ДРС и издадена в полза на заявителя
- ищец на заповед по чл.417 ал.1 т.9 от ГПК за незабавно изпълнение на
парични задължения на ответника, за които е съставен акт за начет №11-04-
22/23.11.2018г. Ищецът „Тузлушка гора“ЕООД е търговско дружество, чийто
едноличен собственик на капитала е Община – Антоново. В периода от
27.07.2012 г. до 01.09.2014 г. управител на дружеството бил ответникът Т. Г. Г..
Като негов управител ответникът причинил на дружеството имуществена
вреда в размер на 346 921 лева.
С договор от 02.01.2014 г. „Тузлушка гора“ЕООД, чрез ответника,
възложил на едно физическо лице изработването на количествени сметки за
изпълнението на обществена поръчка за строителство на пет броя горски
пътища, за което на изпълнителя по договора на 28.08.2014 г. било платено
възнаграждение в размер на 1 500 лева. За изготвянето на пет броя проекти за
договори на адвокатско дружество било платено възнаграждение в размер на 2
000 лева, съгласно фактура №42/28.08.2014 г. В качеството си на управител
ответникът сключил на 24.01.2014 г. три договора и на 02.06.2014 г. два
договора, с които „Тузлушка гора“ЕООД възложил на „Леско“ЕООД
строителство и рехабилитация на пет броя горски пътища в горска територия,
собственост на Община – Антоново, за което възложителят трябвало да плати
на изпълнителя стойността на извършеното. С протоколи от 30.04.2014 г. и от
20.08.2014 г. извършената по всеки един от договорите работа била приета,
като в протоколите била приета окончателната стойност на извършеното,
възлизащо общо за всички договори в размер на 343 421.40 лева с ДДС.
Задълженията били погасени със споразумения за прихващане от 31.08.2014 г.
и от 02.09.2014 г. между „Тузлушка гора“ЕООД и „Леско“ЕООД.
Така, за ищеца „Тузлушка гора“ЕООД били отчетени и платени общо
346 921.40 лева за строителство и рехабилитация на пет броя горски пътища в
общинския горски фонд на Община – Антоново, което било
незаконосъобразно и без правно основание – строителството било извършено
без съгласието и без осигурено финансиране от собственика на горите, както и
без изискуемите по чл.5 ал.1 и ал.3 от Наредба №39/10.04.2006 г. виза от
главния архитект на общината, ситуационна скица-копие от кадастралната
карта с обозначено местонахождение или трасе на обектите. Причинената
3
вреда била пряка и непосредствена последица на действията на ответника,
който сключил, разпоредил и лично извършил плащанията по първичните
счетоводни и технически документи – договори, приемо-предавателни
протоколи, фактури, споразумения за прихващане, разходни касови ордери.
Като негов управител, ответникът носел пълна имуществена отговорност, за
вредите, които е причинил на ищеца. Ответникът отговарял и за законната
лихва върху вредите от датата на тяхното причиняване. За периода от датата
на причиняване на вредата 31.08.2014 г. до 23.11.2018г. законната лихва върху
главното парично задължение възлизала на 148 921.69 лева, а за периода от
24.11.2018 г. до 25.10.2022 г. същата възлизала на 137 997.62 лева.
Ответникът Т. Г. Г. оспорил предявените срещу него искове като
неоснователни.
В подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът е възразил, че на общинското търговско дружество
„Тузлушка гора“ЕООД било възложено извършването на сеч, както и всички
дейности за поддържане, почистване, залесяване на общинския горски фонд,
включително и дейностите за поддържане на съществуващите пътища.
Конкретно процесните договори били сключени, защото рехабилитацията и
ремонтът на съответните пет броя горски пътища били необходими за
извършването на предстоящата сеч в стопанисваните от дружеството
територии и за изнасянето на дървесината. Възложената по договорите работа
била изпълнена и платеното за реално извършената работа не съставлявало
вреда за дружеството. Евентуално допуснатите при възлагането на работата
административни нарушения можели да бъдат основание за ангажиране на
административно-наказателна отговорност, но не и на имуществена
отговорност за вреди, каквито не могат да произтекат от евентуалните
административни нарушения при възлагането и при положение, че работата е
реално изпълнена. Вреди не могат да са произтекли от действията на
ответника, който не е подписвал фактурите и протоколите за прихващане по
договорите за възлагане на строителство и рехабилитация за петте броя
горски пътища.
С допълнителна молба вх.№20084/21.10.2024 г. ответникът се е позовал,
че от причиняването на вредите, според приетото за установено в акта, са
изминали десет години, което съставлява самостоятелно основание по чл.27
ал.3 от ЗДФИ да не се търси имуществена отговорност и за отхвърляне на
иска.
Установено е по делото, че въз основа на заявление с вх.
№18723/28.10.2022г. в полза на ищеца „Тузлушка гора“ЕООД /в
несъстоятелност/ срещу ответника Т. Г. Г. по ч.гр.д.№3127/2022 г. на ДРС е
издадена заповед №1535/05.12.2022 г. за незабавно изпълнение на парични
4
задължения, въз основа на акт за начет №11-04-22/23.11.2018 г., документ по
чл.417 ал.1 т.9 от ГПК.
Акт за начет №11-04-22/23.11.2018 г. е съставен след финансова
инспекция на „Тузлушка гора“ЕООД, проведена въз основа на заповед №ФК-
10-167/19.02.2018 г., допълнена със заповед №ФК-10-459/14.05.2018 г. на
Директора на АДФИ. Актът за начет е съставен за 346 921.40 лева,
съставляващи сторени от „Тузлушка гора“ЕООД разходи с ДДС за
строителство и рехабилитация на пет броя общински горски пътища. Същите
разходи са квалифицирани като вреда за дружеството, тъй като са за
строителство и ремонт на общински горски пътища, извършени без
съгласието и без осигурено финансиране от собственика Община – Антоново,
без изискуемите по чл.5 ал.1 и ал.3 от Наредба №39/10.04.2006 г. разрешения
и книжа, извън утвърдените годишни планове за ползване на дървесина от
общинските горски територии на Община – Антоново. Прието е в акта за
начет, че вредите са причинени от действията на ответника Т. Г. Г., който, като
управител на дружеството, сключил, разпоредил и лично извършил плащания
по първичните счетоводни и технически документи – договори, приемо-
предавателни протоколи, фактури, споразумения за прихващане, разходни
касови ордери.
В съответствие с чл.22 ал.5 от ЗДФИ актът за начет разполага с
материална доказателствена сила, освен ако нещо друго не бъде доказано. В
настоящия случай съдържащите се в акт за начет №11-04-22/23.11.2018 г.
фактически констатации преимуществено не са оспорвани от ответника и се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Изключение от това са
направените в акта за начет констатации за подписване от ответника на
няколко конкретно посочени документа /фактури и споразумения/, които
констатации с основание са оспорени от ответника, както ще се изложи по-
долу.
Установено е по делото, че „Тузлушка гора“ЕООД е търговско дружество
с едноличен собственик на капитала Община – Антоново. В релевантния за
настоящия спор период дружеството е имало за предмет дърводобивна,
дървопреработваща дейност, охрана на горския фонд /справка ТРРЮЛНЦ/. С
чл.15 от Наредбата за управление на горските територии на Община –
Антоново на „Тузлушка гора“ЕООД са възложени всички дейности по
стопанисването на горските територии на общината. Ответникът Т. Г. Г. бил
избран за управител на дружеството с решение №95.2. по протокол
№11/26.07.2012г. на Общинския съвет и е освободен като управител, считано
от 01.09.2014 г. С договор за възлагане на управление, сключен на 26.07.2012
г., на ответника е възложено да управлява предприятието на дружеството, като
същият имал право от името и за сметка на дружеството да сключва сделки,
5
свързани с упражняването на търговското занятие, за извършва действия по
стопанисване и опазване на имуществото на дружеството, да се разпорежда с
него, да извършва всякакви правомерни действия, осигуряващи нормалното
функциониране на предприятието – чл.5 т.1 и т.6 от договора. В чл.6 т.2 от
договора е въведено задължение за ответника да осъществява управлението на
стопанската дейност на дружеството в интерес на последното, като
организира изпълнението на поставените бизнес задачи; допусната е
възможност за отклонение от целите, начина и насоките на управление, ако
това е необходимо за запазване на стопанските интереси на дружеството и не е
било възможно да се вземе неговото съгласие.
С договор, сключен на 02.01.2014 г., „Тузлушка гора“ЕООД,
представляван от управителя Т. Г. Г., възложил на лицето Г. К. Г. да изработи
количествени сметки за възлагането на обществена поръчка „строителство по
смисъла на по смисъла на чл.3 ал.1 т.2 б.“б“ и раздел 45 група 45.2, клас 45.23
от приложение №1 от ЗОП“ за рехабилитация на пет броя горски пътища
/конкретизирани в договора/. Срещу това възложителят се задължил да
заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 1 500 лева.
Възнаграждението е платено на изпълнителя в брой, за което е съставен
разходен касов ордер №135/28.08.2014г., подписан от ответника като
„ръководител“ на платеца „Тузлушка гора“ЕООД.
Съгласно фактура №42/18.08.2014 г., издадена от адвокатско дружество,
на „Тузлушка гора“ЕООД била предоставена адвокатска услуга – консултация
и изготвяне на проекти на пет броя договори по ЗОП, за цена от 2 000 лева. За
„Тузлушка гора“ЕООД фактурата е подписана от ответника, като управител на
дружеството. Задължението по фактурата е платено в брой, с разходен касов
ордер №120/06.04.2015г.
На 24.01.2014 г. са сключени три договора и на 02.06.2014 г. са сключени
два договора за възлагане на обществена поръчка „строителство по смисъла на
чл.3 ал.1 т.2 б.“б“ и раздел 45 група 45.2, клас 45.23 от приложение №1 от
ЗОП“. С всеки отделен договор „Тузлушка гора“ЕООД, представляван от
управителя Т. Г. Г., възложил на „Леско“ЕООД да извърши рехабилитация на
горски път в общинска горска територия, собственост на Община –
Антоново, както следва:
1. горски път „Разделци – големия завой“ с обща дължина 1.450
километра,
2. горски път „Стара речка“ с дължина 1.860 километра,
3. горски път „Вельово“ с дължина 1.700 километра,
4. горски път „Разделци – Стамболка“ с дължина 1.800 километра,
5. горски път „Поройно“ с дължина 1.000 километра.
6
Точното количество и обем на възложената работа, както и цената за
извършването й са въведени в съставляващи неразделна част от съответния
договор количествено-стойностна сметка към одобрен инвестиционен проект
и ценова оферта на изпълнителя. Допуснато е в чл.1.4. от всеки договор
визираните в ценовата оферта количества, обеми и видове дейности да са
прогнозни и при разлика с действително изработеното на терена е въведено
задължение на възложителя да заплати действително извършената работа по
посочените в офертата единични цени за съответния вид дейност. Към всеки
договор са приложени количествена сметка и приложение №1, в които са
конкретизирани видовете дейности, които изпълнителят трябва да извърши,
тяхното прогнозно количество и цената им.
Съставени са на 30.04.2014 г. три броя и на 20.08.2014 г. два броя
протоколи за предаване от изпълнителя и приемане от възложителя на
извършената по договорите работа. Във всеки протокол са посочени
отделните дейности по вид и количество, както са договорени и както е
прието реално да са извършени на място. Съответно във всеки протокол са
посочени и цените за отделните работи и общо, както са били прогнозирани
при сключване на съответния договор и както се следват, с оглед приетото за
реално изпълнено на място.
Договорите за възлагане на строителството – рехабилитацията на петте
горски пътища, количествените сметки и приложенията №1 към тях, както и
приемо-предавателните протоколи за възложителя „Тузлушка гора“ЕООД са
подписани от управителя на дружеството, ответника Т. Г. Г..
На 29.08.2014 г. изпълнителят „Леско“ЕООД издал фактура №192 за цена
по договора по т.1 в размер на 64 173.72 лева с ДДС, фактура №193 за цена по
договора по т.2 в размер на 70 424.64 лева с ДДС и фактура №191 за цена по
договора по т.3 в размер на 70 135.80 лева с ДДС. На 01.09.2014 г.
„Леско“ЕООД издал фактура №194 за цена по договора по т.4 в размер на
71 302.80 лева и фактура №195 за цена по договора по т.5 в размер на 67 384
лева с ДДС.
Съставени са били два броя „споразумение за прихващане“ с дата
31.08.2014 г., в които е посочено, че „Тузлушка гора“ЕООД има задълженията
към „Леско“ЕООД, за които са издадени фактурите №191, 192 и
193/29.08.2014 г. и, че „Леско“ЕООД има задължения към „Тузлушка
гора“ЕООД, конкретизирани по фактури и размери. Съставени са били и два
броя „споразумение за прихващане“ с дата 02.09.2014 г., в които е посочено, че
„Тузлушка гора“ЕООД има задълженията към „Леско“ЕООД, за които са
издадени фактурите №194 и 195/01.09.2014 г. и, че „Леско“ЕООД има
задължения към „Тузлушка гора“ЕООД, конкретизирани по размери и
фактури.
7
Според посоченото в документите, споразуменията са постигнати между
„Тузлушка гора“ЕООД и „Леско“ЕООД, всеки от тях представляван от
управителя си и е постигнато съгласие за погасяване чрез прихващане
визираните в споразуменията насрещните задължения на двете дружества.
Видно е, че споразуменията са подписани само от управителя на
„Леско“ЕООД. За „Тузлушка гора“ЕООД, както споразуменията, така и петте
фактури, не са подписани от никой /противно на приетото в акта за начет, че са
подписани от ответника/.
Към акта за начет са приложени заверени, възпроизведени на хартиен
носител, счетоводните записвания за 2014 г. при ищеца в счетоводна сметка
602 „разходи за външни услуги“ и в счетоводна сметка 401 „доставчици“
/л.145 – л.151/. От акта за начет и от посочените приложени към него
документи се установява, че задълженията на „Тузлушка гора“ЕООД към
„Леско“ЕООД по фактурите №191, 192, 193 и фактурите №194, 195 са
осчетоводени от ищеца съответно на 29.08.2014 г. и на 01.09.2014 г., частично
по сметка 602 „разходи за външни услуги“ и частично по сметка 651
„нефинансови разходи за бъдещи периоди“. Същевременно в сметка 401
„доставчици“ са осчетоводени задължения на „Леско“ЕООД към „Тузлушка
гора“ЕООД по фактурите, визирани в „споразуменията за прихващане“. Тези
задължения са осчетоводени като погасени към 31.08.2014 г. и към 02.09.2014
г. на основание „прихващане съгласно протокол“.
В акта за начет няма констатация възложените с договорите работи за
строителството и рехабилитацията на петте горски пътища да не са изпълнени
и вредата в акта за начет е изведена не от извършването на разходи за работи,
които не са изпълнени, а от извършването на разходи за работи, които не е
трябвало да се възлагат от името и за сметка на ищцовото дружество и, които
са възложени, без изискуемите за извършването им книжа и разрешения.
Следователно въпросът за действителното изпълнение на възложените с
договорите работи е извън предмета на спора и не подлежи на обсъждане.
От заключението на извършената по делото техническа експертиза се
установява, че преди сключването на договора по т.2 възложеният с него път
не е съществувал като трасе /с изключение на участък от 400 м./. Трасетата на
възложените с останалите договори пътища преимуществено са
съществували, но при два от тях са налице участъци, предвидени по нови
трасета. В някои участъци трасетата на възложените пътища са извън горския
фонд. За нито един от подотделите на горския фонд, обслужвани от пътищата,
възложени с процесните пет договора, не са били издавани позволителни за
сеч за 2014 г.
От писмо изх.№15-00-56/1/04.04.2018 г. на Община – Антоново и
приложенията към него се установява, че възложените с процесните пет
8
договора пътища, не са били включени в инвестиционната програма на
общината за строителство и ремонт за 2014 г., в бюджета на общината не са
били предвидени разходи за тяхното строителство/рехабилитация, не са
постъпвали искания и общината не е одобрявала извършването на
строителство/рехабилитация на горски пътища, не са издавани визи и
разрешения на строителство и рехабилитация на горски пътища.
Така установената фактическа обстановка налага от правна страна
следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
въпросите за правилността той е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая решението на районния съд е изцяло валидно. То не е обжалвано
и не е предмет на въззивен контрол в частта, в която е отхвърлен искът за
установяване, че ищецът има вземане от ответника за законна лихва върху
главното парично задължение за периода от датата на причиняване на вредата
31.08.2014 г. до 23.11.2018г. в размер на 148 921.69 лева. В останалата
обжалвана част решението е допустимо, но неправилно по същество.
Ищецът „Тузлушка гора“ЕООД е извършил разходи общо в размер на
346 921.40 лева, свързани със строителство и рехабилитация на общински
горски пътища по посочените по-горе пет договора от 2014 г. Строителство,
рехабилитация, ремонт на горски пътища не е включено в предмета на
дейност на дружеството, нито му е възложено с Наредбата за управление на
горските територии на Община – Антоново. „Тузлушка гора“ЕООД е
търговско дружество по чл.181 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗГ, чрез което общината
управлява своите горски територии по определения от общинския съвет ред в
наредба по чл.181 ал.6 от ЗГ. В конкретния случай на „Тузлушка гора“ЕООД е
възложено стопанисването на общинските горски територии, което означава
дейностите по зелесяване, защита срещу ерозия и порои и провеждане на
сечи. Това следва от разпоредбата на чл.87 от ЗГ, посочено е и в чл.15 от
Наредбата, издадена от общинския съвет при Община – Антоново.
Строителството, рехабилитацията, ремонтът на горските пътища не е дейност
по стопанисване на общинските горски територии. Резонно е посоченото от
ответника, че за провеждането на сеч и изнасянето на дървесина, трябва да
има изградени и поддържани горски пътища. Но от това не следва, че, като
натоварен и отговорен за провеждането на сеч в общинските горски
територии, „Тузлушка гора“ЕООД е била натоварена и отговорна и за
осигуряването на годни горски пътища до съответните територии. Такова
задължение за дружеството не е въведено нито в закона, нито в наредбата на
общинския съвет. Всички дейности в общинските горски територии, извън
възложените на лицето по чл.181 ал.1 т.1 от ЗГ, могат да бъдат извършвани по
9
решение и с финансирането от страна на общината, като собственик. Наред с
това, в случая конкретните горски пътища, по повод които е спорът, очевидно
не са били свързани с провеждането на сеч в стопанисваните от ищцовото
дружество територии. Изводът следва от факта, че през 2014 г. в свързваните
от тези пътища горски територии не е била разрешавана сеч, както и факта, че
в някои участъци тези пътища излизат извън горските територии.
Следователно разходите на ищеца за строителството и рехабилитацията на
пътищата по петте договора не са свързани с дейността му и не би следвало да
бъдат сторени. Тук се имат предвид освен разходите, пряко сторени за
възнаграждения /цена/ по договорите за строителство, още и разходите,
сторени за подготвителните работи – изработване на количествени сметки за
извършване на процедурата по ЗОП и за адвокатски услуги.
Тези разходи са пряк резултат на действията на ответника, който е лице от
категорията по чл.23 т.4 от ЗДФИ. Като управител на дружеството, от негово
име и за негова сметка, ответникът е сключил договорите с всички
прилежащите към тях документи, после е приел извършената работа по
количество и стойност, следствие което в тежест на ищцовото дружеството са
възникнали парични задължения, неоправдани и несвързани с дейността му.
Не следва друго от факта, че ответникът не е подписал фактурите за
задълженията към изпълнителя „Леско“ЕООД по петте договора за
строителство, както и споразуменията за прихващане. Задълженията на
„Тузлушка гора“ЕООД за цената на извършеното по договорите за
строителство произтичат от самите договори за възлагане на това
строителство и от приемането му със съответните протоколи за изпълнено, а
тези действия са осъществени от ответника, като управител на „Тузлушка
гора“; за възникването на задълженията липсата на подпис на представител на
„Тузлушка гора“ЕООД върху фактурите е без значение. Също без значение е и
липсата на подпис на представител на „Тузлушка гора“ЕООД върху
споразуменията за прихващане. В съответствие с чл.104 от ЗЗД за
прихващането не е необходимо съгласие на двете страни по
правоотношенията. Достатъчно е едната да извърши волеизявление за
прихващане, за да се погасят насрещните вземания, като ефектът настъпва от
деня, в който прихващането е можело да бъде извършено. В настоящия случай
„споразуменията“ обективират волеизявлението на „Леско“ЕООД за
прихващане на негови задължения /конкретизирани/ към „Тузлушка
гора“ЕООД, със задълженията на „Тузлушка гора“ЕООД към него по
фактурите №191, 192, 193/29.08.2014 г. и фактурите №194, 195/01.09.2014 г.
Задълженията по фактурите са били осчетоводени от „Тузлушка гора“ЕООД
на 29.08.2014 г. и на 01.09.2019 г., били са безспорни и изискуеми.
Изявлението на другата страна е достигнало до „Тузлушка гора“ЕООД и
същият осчетоводил вземанията си от другото дружество и задълженията си
10
към него по петте фактури като погасени към 31.08.2014 г. и към 02.09.2014 г.
Следователно, паричните задължения, възникнали в тежест на ищеца в
резултат на горните действия на ответника, са погасени чрез прихващане,
заявено от другата страна по правоотношенията и ефектът на погасяване е
настъпил най-късно на 31.08.2014 г. и на 02.09.2014 г. /за съответните две
групи договори и фактури/. С погасяването на тези неоправдани и несвързани
с дейността му задължения за ищеца са настъпили вреди общо в размер на
343 421.40 лева с ДДС. Плащането на 06.04.2015 г. на 2 000 лева за адвокатска
услуга е извършено не от ответника и след освобождаването му като
управител. Но то също е резултат на действията на ответника, възложил
извършването на адвокатската услуга и подписал фактура №42/18.08.2014 г. за
нейното предоставяне. Разходът за адвокатската услуга, както и този от
28.08.2014 г. в размер на 1 500 лева за изготвяне на количествени сметки за
процедура по ЗОП, са за услуги, свързани с възлагането на строителството на
петте горски пътища, следователно тези разходи също не са свързани с
дейността на дружеството и с извършването им за него настъпва вреда.
От изложеното следва, че е било налице основание по чл.21 ал.1 т.1 от
ЗДФИ и чл.23 т.4 от ЗДФИ за ангажиране на имуществената отговорност на
ответника за вредите на „Тузлушка гора“ЕООД общо в размер на 346 921.40
лева. В съответствие с чл.26 от ЗДФИ налице е задължение и законна лихва.
Съгласно чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗДФИ имуществената отговорност,
включително лихвите, се погасяват с изтичане на пет годишна давност от
причиняването на вредата, като давността прекъсва при условията на ЗЗД, а
също и със съставянето на акт за начет. Съгласно ал.3 независимо от
спирането и прекъсването на давността, ако са изтекли десет години от
причиняването на вредата, имуществена отговорност по този закон не се
търси.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл.27 ал.3 от ЗДФИ. С оглед
изложеното по-горе, вредите за ищеца са причинени на 28.08.2014 г.,
31.08.2014 г., 02.09.2014 г., 06.04.2015 г., от всяка от които дати са изминали
повече от десет години. Предвиденото в разпоредбата, че въведеният в нея
срок тече независимо от спирането и прекъсването на давността, означава, че
позоваването в тази насока от страна на ответника не е ограничено до срока за
отговор на исковата молба. На следващо място, давността по ал.1 е
прекъснала със съставянето на акт за начет и е спряла с предявяването на
исковата молба /считано на датата на подаване на заявлението за заповед за
изпълнение/, но независимо от прекъсването и спирането на давността срокът
по ал.3 е продължил да тече и е изтекъл преди приключване на настоящия
спор с влязъл в сила съдебен акт. Изтичането на десет години от
причиняването на вредата възпрепятства търсенето на имуществена
11
отговорност по ЗДФИ и обосновава отхвърляне на исковете, с които се търси
такава.
От изложеното следва, че решението на районния съд следва да се отмени
в обжалваните части, в които исковете за главница и за законна лихва са
уважени, както и в частите, в които ответникът е осъден да заплати държавна
такса по сметка на съда и разноски по делото в полза на ищеца. Следва да се
постанови решение, с което посочените искове да се отхвърлят.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата 7 000 лева – платено за първата инстанция адвокатско
възнаграждение, сумата 735 лева – разноски за вещо лице и сумата 9 698.38
лева – държавна такса за въззивната жалба.
В съответствие с чл.420 ал.5 от ТЗ ищецът – в несъстоятелност не е
внесъл държавна такса за заявлението за заповед за изпълнение и за исковата
молба. Същият следва да бъде осъден да заплати държавна такса в пълния
размер от 4% върху цената на отхвърлените искове, а именно 19 396.76 лева,
за сметка на масата по несъстоятелността – чл.620 ал.7 от ТЗ.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №276/07.04.2025г. по гр.д.№1110/2023г. на Добричкия
районен съд в обжалваните части, в които е признато за установено, че Т. Г.
Г. с ЕГН********** дължи на „Тузлушка гора“ЕООД /в несъстоятелност/ -
гр.Антоново, парични суми, за които е издадена заповед за изпълнение
№1535/05.12.2022г. по ч.гр.д. №3127/2022г. на ДРС, а именно: сумата
346 921.40 лева - парично задължение по акт за начет №11-04-22/23.11.2018г.,
заедно със законната лихва от датата на заявлението 28.10.2022г. до
окончателното плащане и сумата 137 997.62 лева – законна лихва върху
главницата от 346 921,40 лева за периода 24.11.2018г. – 25.10.2022г., както и в
частите, в които Т. Г. Г. е осъден да заплати на „Тузлушка гора“ЕООД
разноски за делото в размер на 300 лева и държавна такса по сметка на съда в
размер на 19 396.76 лева, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Тузлушка гора“ЕООД /в несъстоятелност/ с
ЕИК ********* срещу Т. Г. Г. с ЕГН********** искове за установяване
съществуването на вземанията на ищеца от ответника, за които издадена
заповед за незабавно изпълнение на парични задължения №1535/05.12.2022г.
по ч.гр.д. №3127/2022г. на ДРС, а именно: сумата 346 921.40 лева - парично
задължение по акт за начет №11-04-22/23.11.2018г. и сумата 137 997.62 лева –
законна лихва върху главницата от 346 921,40 лева за периода 24.11.2018г. –
25.10.2022г.
12
ОСЪЖДА „Тузлушка гора“ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК *********
да заплати на Т. Г. Г. с ЕГН********** сумата 7 000 лева – платено за първата
инстанция адвокатско възнаграждение, сумата 735 лева – разноски за вещо
лице и сумата 9 698.38 лева – платена държавна такса за въззивната жалба.
ОСЪЖДА „Тузлушка гора“ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК *********
да заплати по сметка на Районен съд – Добрич държавна такса за заявлението
за заповед за изпълнение и за исковата молба общо в размер на 19 396.76 лева
за сметка на масата на несъстоятелността – чл.620 ал.7 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13