№ 21729
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110102451 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, ал.
1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „******“ твърди, че на 11.01.2019 г. в срока на
застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“,
клауза „П – Пълно Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди застрахования при него лек автомобил „Аксура
MDX“ с рег. № *******. Поддържа, че вредите са на стойност 16 019, 60
(шестнайсет хиляди и деветнайсет лева и шейсет стотинки) лева, в който
размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени
допълнителни разходи, а именно ликвидационни разноски в размер на 15, 00
(петнайсет) лева, пътна помощ в размер на 101,40 (сто и един лева и
четиридесет стотинки) лева с ДДС и сервизна работа, възложена от
застрахователя ищец по разглобяване на автомобила и описване на всички
увредени детайли и подготовка на проект на офертна стойност за евентуален
ремонт на стойност 403,20 (четиристотин и три лева и двайсет стотинки) лева.
Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на делинквента, поради което в полза на ищеца
възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските
по определянето му. Твърди, че след покана ответникът е прихванал част от
1
претендираната сума с насрещни вземания, а именно в размер на 14 542, 11
(четиринадесет хиляди петстотин четиридесет и два лева и единайсет
стотинки) лева, с което като дължима сума остава разликата в размер на
1 477,49 (хиляда четиристотин седемдесет и седем лева и четиридесет и девет
стотинки) лева, поради което претендира същата, заедно със законна лихва от
12.01.2024 до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от
485,64 (четиристотин осемдесет и пет лева и шейсет и четири стотинки) лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху
главницата за периода от 11.01.2021 до 11.01.2024 г. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „***********“ АД оспорва исковете по основание и
размер, като поддържа, че са неоснователни, необосновани и са прекомерно
завишени по размер, както и вземането за ликвидационните и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е заплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С протоколно определение от 19.07.2024 г. за безспорни са обявени
следните обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място,
между МПС „Аксура MDX“ с рег. № *******, застраховано при ищеца по
2
имуществена застраховка „Каско“, клауза „П – Пълно Каско“, и МПС
„Ситроен Ц4“ с рег. № *********, застраховано при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, което представлява покрит
риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 16 019, 60 (шестнайсет хиляди и
деветнайсет лева и шейсет стотинки) лева с включени ликвидационни
разноски. Ето защо на основание чл. 153 от ГПК съдът намира
осъществяването им за доказано.
В отношенията между страните безспорни и ненуждаещи се от доказване
в процеса са обстоятелствата на предявяване на покана до ответното
застрахователно дружество за заплащане на 19 бр. ликвидационни преписки
по регресни щети на ЗАД „******“ съгласно договорености между двете
дружества. Безспорно между страните е също, че съгласно Уведомление за
прихващане на насрещно изискуеми, ликвидни и дължими вземания (
приложено като доказателство по делото) предявено до ищцовата страна на
03.09.2019 г. , и съобразно твърденията в исковата молба и отговора на
исковата молба, е извършено погасяване на изискуемото вземане на ищцовото
дружество в размер на 14 542, 11 (четиринадесет хиляди петстотин
четиридесет и два лева и единайсет стотинки) лева.
От представения двустранен констативен протокол („ДКП“) за ПТП се
установява, че на 11.01.2019 г. от гр. ******** към с. **********, в района на
квартал „Пастуша“, се е движел лек автомобил „Аксура MDX“ с рег. №
******* по двулентов, двупосочен и заледен път. В същото време водачът на
лек автомобил с марка „Ситроен Ц4“ с рег. № ********* се е движел в
противоположна посока, като при направата на десен за него завой, се е
поднесъл и е навлязъл в лентата за насрещно движение, по която се е движел
процесният лек автомобил „Аксура MDX“ и е реализирал ПТП с него. Съдът
намира, че събитието е настъпило поради виновното (доколкото не се твърди
и установява обратното) поведение на водача на лек автомобил „Ситроен Ц4“
с рег. № *********, който не е изпълнил задълженията си, произтичащи от
разпоредбите на чл. 37, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Горният
механизъм съдът възприема като установен освен от писмените и гласни
доказателства, така също и от заключението на съдебнотехническата
експертиза, неоспорено от страните . Според заключението на вещото лице
щетите по процесния автомобил, обезщетени от ищеца, са в причинна връзка
3
с така описания в протокола за ПТП механизъм на произшествието.
Предвид изложеното и при съвкупна преценка на писмените
доказателства, гласните доказателствени средства и САТЕ съдът приема, че
ПТП е настъпило поради виновното поведение единствено на водача на
застрахованото при ответника МПС, от което са причинени описаните в
исковата молба вреди на застрахования при ищеца лек автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За
отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната
практика, постановена по реда на касационния контрол – ТР № 52 от
08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, I-во ТО, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без
овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига
то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно
стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при
съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтна
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лица да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части (в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част). Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
деликвентът/застрахователят на „Гражданската му отговорност“ понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б“ от Постановление № 7/1978 г.
на Пленума на ВС, съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на
щетите без овехтяване възлиза на 15 500 (петнайсет хиляди и петстотин) лева.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая – в размера на
плащането. Предвид заключението на САТЕ съдът приема, че сумата от 403,
20 (четиристотин и три лева и двайсет стотинки) лева, претендирана като
4
разноски за сервизна работа относно частично разглобяване на процесния
автомобил и описване на всички увредени детайли и подготовка на проект на
офертна стойност за евентуален ремонт, съставлява необходим разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 от КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума. Общият размер на дълга възлиза на 1361, 09 (хиляда триста шейсет и
един лева и девет стотинки) лева, от които 957, 89 (деветстотин петдесет и
седем лева и осемдесет и девет стотинки) лева – остатъчна главница /
след приспадане на извършеното от ответника заплащане/ и 403, 20
(четиристотин и три лева и двайсет стотинки) лева – сервизни разноски.
Ответникът не доказва погасяване на незаплатения остатък , поради което
искът се уважава частично до остатъка от размера, определен от вещото лице,
като върху вземането следва да се присъди и законна лихва от подаване на
исковата молба до погасяването.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за
наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента/на застрахователя на неговата „Гражданска
отговорност“/ към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед на регресния характер
на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава
(в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на
поставяне в забава не съвпадат). Ето защо, за поставяне на длъжника в забава
е необходимо предявяването на покана. От представената обратна разписка се
установява, че две покани са отправени и получени от ответника на 27.06.2019
г. (дата, твърдяна от ищеца по делото). Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност (арг. 412, ал. 2 КЗ). В
5
случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички
необходими документи. Според чл. 72, ал. 1 и 2 от ЗЗД срокът, който се брои
на дни, започва да се брои от деня, следващ събитието, а когато последният
ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен
ден. Съответно, ответникът е извършил прихващане и частично плащане в
срок до 29.08.2019 г. След тази дата изпада в забава.
За периода 11.01.2021-11.01.2024 г. размерът на мораторната лихва,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК върху дължимия и незаплатен
остатък от 1361,09лева , възлиза на 447.38 лева, до която сума следва да се
уважи акцесорната претенция .
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, съразмерно на
уважената част от исковете 561,94лева за заплатени държавна такса и депозит
за вещо лице , както и за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Съразмерно на отхвърлените искове, на ответника се следват
разноски в размер на 19,69лева за заплатен депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждени ев минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***********“ АД, ЕИК ******** да заплати на ЗАД
„******“, ЕИК ******** на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ сумата от 1361, 09
лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, клауза „П
– Пълно Каско“ за вреди на лек автомобил „Аксура MDX“ с рег. № ******* ,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.01.2019 г. ,
във връзка с което е образувана щета № *********, заедно със законната
лихва от 12.01.2024 г. до окончателното погасяване на задължението , както и
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД - сумата от 447,38лева , представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода 11.01.21г.- 11.01.24г. , КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на регресно вземане за платено застрахователнож
6
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и образувана щета №
********* за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от
1477,49лева , както и искът за мораторната лихва за забава за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер от 485,64лева .
ОСЪЖДА ЗАД „***********“ АД, ЕИК ******** да заплати на ЗАД
„******“, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски по делото в
размер на 561,94лева, съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА ЗАД „******“, ЕИК ******** да заплати на ЗАД
„***********“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски
по делото в размер на 19,69лева, съразмерно на отхвърлените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7