№ 1514
гр. София, 30.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604721 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на представител на СРП срещу
определение от 28.01.2021 г. на СРС, НО, 101 състав, постановено по НОХД
№2551 по описа на съда за 2020г., с което съдебното производство е
прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати в хода на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на
подс.А.А..
Представителят на СРП в частния протест излага твърдения, че в хода
на досъдебното производство не са били допуснати нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на
подсъдимия. Твърди се, че обвинението е ясно и точно формулирано в
обвинителния акт. Посочва се, че подсъдимият е предаден на съд за
престъпление по чл.325,ал.2 от НК, като в обвинителния акт са посочени
фактически твърдения относно квалифициращият признак- деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, като се твърди, че подс.
А., при задържането му, блъскал и удрял полицейските служители В. и А..
Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде
върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и
провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира,
че същото трябва да бъде отменено по следните съображения:
Определителната норма на чл.249,ал.4 от НПК дефинира понятието
„допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до нарушение на правата на
обвиняемия“.
1
Нарушенията на процесуалните правила, които могат да обосноват
засягане на процесуалните права и правни институти, предоставящи
пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемия,
са свързани с възможността да научи за какво престъпление е привлечен в
това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да
участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен
превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее
български език.
Първостепенният съд е прекратил съдебното производство по делото и
го е върнал на СРС, като е приел, че в хода на досъдебното производство е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
което е довело да нарушаване на правото на защита на подсъдимия, тъй като
деянието, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, не е
било индивидуализирано в обвинителния акт от гледна точка на всички
признаци от обективна страна, предвидени в неговия състав.
Въззивният съд, след като направи собствена проверка на приложените
по досъдебното производство документи, както и на обвинителния акт, прие,
че в хода на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение
на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните
права на подс. А.А..
Подс. А.А. е привлечен като обвиняем с постановление, което
въззивният съдебен състав констатира, че съдържа всички изискуеми от
чл.219, ал.3 НПК реквизити. Това постановление е предявено на А.А. за
запознаване в присъствието на защитник. Предоставен е и препис от същото
на А.А., като това изрично е отбелязано в постановлението за привличане на
обвиняем.
На А.А. и на неговият защитник е предявено разследването, с което им е
дадена възможност да се запознаят с всички материали по досъдебното
производство.
Според т.4.2 от ТР 2/2002г. на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част
на обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти,
които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и
участието на обвиняемия в него. Това тълкувателно решение не е загубило
своята актуалност и към настоящият момент /виж ТР № 6 /2018 г. на ОСНК
НА ВКС/.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна със съдържанието на
обвинителния акт, приема, че в обстоятелствената част на същия, с оглед
престъплението за което подс. А.А. е предаден на съд, са отразени всички
факти, които обуславят обективните и субективните признаци на същото и
участието на последният в него.
В обвинителния акт ясно и конкретно са изложени фактически
твърдения за поведение на подсъдимия подс.А.А., което според държавното
обвинение представлява хулигански действия, изразяващи се в това, че е
крещял по полицейските служители от 02 РУ -СДВР - А. Д. А. и М.Г. В.,
изпратени от дежурната част на управлението на адреса по сигнал за
2
натровено момиче, като им казвал да се махат, наричал ги „боклуци, ще ви
избия“, нанесъл удар с юмрук в областта на корема на М.Г. В. и чрез нанасяне
на удари с крак изкривил преден ляв калник на служебен автомобил „Опел
Астра“ с рег.№ ****. Изложени са в обстоятелствената част на обвинителния
акт и фактически обстоятелства, описващи според държавното обвинение и
квалифициращия признак по чл.325,ал.2 от НК-при задържането си подс. А.
блъскал и удрял полицейските служители, като с това поведение прокурор
при СРП приема, че деянието на подсъдимия е съпроводено със съпротива
срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения
ред.
Така изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактически твърдения, според въззивният съд са напълно достатъчни да
очертаят предмета на доказване по делото относно съставомерните признаци
на престъплението по чл.325,ал.2 от НК и участието на подсъдимия в
извършването му.
Въпросът, касаещ квалифициращия признак по чл.325,ал.2 от НК,
следва да намери отговор от съда при произнасяне по същество на делото,
като относно преценката му е налице и тълкувателна практика, която
коректно е цитирана от първата инстанция.
Както въззивният съд посочи, необходимо е в обстоятлствената част да
се съдържат факти описващи обективните и субективни признаци на
престъплението, което в конкретния случай е изпълнено.
С оглед на всичко изложено и поради това че въззивният съд не
констатира допуснато нарушение на правото на защита на А.А. от
категорията на тези, визирани в чл.249, ал.4 от НПК, то определението на
първостепенния съд следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.
Водим от всичко изложено, на основание чл.345,ал.1 вр. с чл.249, ал.3
от НПК‚ Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 28.01.2021 г. на СРС, НО, 101 състав,
постановено по НОХД №2551 по описа на съда за 2020г., с което е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на СРП.
Връща делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4