№ 55
гр. ЛЕВСКИ, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20224410200083 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.А. А. от с.*** против Наказателно
постановление №22-0293-000035/15.02.2022г. на ВПД Началник РУ Левски
при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Наведени са доводи, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Иска се
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Р.Р. –
ПлАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Излага
съображения, че процесното нарушение не е доказано по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства. Навежда довод, че е налице неяснота в
текста на НП, което накърнявало правото на защита на жалбоподателя.
Твърди, че в НП било изписано, че СУМПС е отнето по административен ред,
както и, че жалбоподателят е неправоспособен водач. Вписано било, че А.
1
управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред, като никъде не било посочено с какъв акт е лишен, за
какъв срок и влязъл ли е съответният акт в сила, с оглед организиране
защитата на санкционираното лице. Доказателства за това не били
представени и към административно-наказателната преписка. Моли
наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна по жалбата – РУ Левски към ОДМВР – Плевен
изразява писмено становище, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно, издадено от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия съдържа всички
задължителни реквизити. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение. В
проведеното открито съдебно заседание не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от процесуално-легитимирано лице,
предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата
е основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 28.01.2022г., около 11,57 ч. свидетелите Г. Н. Р. и Д. ОГН. ЦВ. –
полицейски служители при ОД МВР Плевен, РУ Левски, изпълнявали
служебните си задължения, като извършвали обход в село *** общ.Левски.
На ул.“Б***“ същите забелязали движещ се лек автомобил *** с рег.№***, с
прикачено на него ремарке с два мотора и спрели същият за проверка. В хода
на извършената проверка била установена самоличността на водача –
жалбоподателят АЛ. АН. АТ.. Същият не представил свидетелство за
управление на МПС, като при извършената служебна проверка било
установено, че СУМПС е отнето по административен ред. По време на
извършваната проверка на мястото дошли и свидетелите А.И. А. – баща на
жалбоподателя, Т.Б. А.а – баба на жалбоподателя, А.А. А. – дядо на
жалбоподателя, които възразявали срещу съставянето на акт на АЛ. АН. АТ..
Свидетелят Г.Р. съставил АУАН сер. GA№579217/28.01.2022г. против
жалбоподателя, за това, че на 28.01.2022г. в 11,57ч. в с.*** ул.“Б***“ пред
дом №6 с посока на движение към ул.“***“ управлява лек автомобил *** с
2
рег.№*** без да е правоспособен водач. СУМПС отнет по административен
ред, с което виновно нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП – управлява моторно
превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред, като свидетел по акта станал св.Д. ОГН. ЦВ..
Жалбоподателят АЛ. АН. АТ. отказал да подпише акта, като свидетел на
отказа бил свидетелят Д. ЮЛ. Й.. В законоустановения срок срещу
съставения АУАН било депозирано писмено възражение от А..
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
ВПД Началник РУ Левски при ОД на МВР-Плевен издал обжалваното
Наказателно постановление №22-0293-000035/15.02.2022г., с което на
жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В наказателното постановление е възприета
фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, както следва:
гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Г. Н. Р.а, Д.
ОГН. ЦВ., Д. ЮЛ. Й., писмените доказателства – АУАН сер.GA
№579217/28.01.2022г., възражение срещу АУАН сер.GA
№579217/28.01.2022г., НП №22-0293-000035/15.02.2022г. на ВПД Началник
РУ Левски при ОД на МВР-Плевен, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0293-000007/28.01.2022г. на ВПД Началник РУ
Левски при ОД на МВР-Плевен, справка за нарушител/водач, Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. на МВР.
По делото се обособяват две групи свидетели, в показанията на които са
налице съществени противоречия по отношение на включените в предмета на
доказване факти. От една страна са показанията на свидетелите Г.Р. и Д.Ц.,
които твърдят, че при извършения обход в с.*** установили процесното
МПС, което било в движение и се управлявало от жалбоподателя А.А. А.. От
друга страна са показанията на свидетелите А.И. А., Т.Б. А.а, А.А. А., които
твърдят, че преди пристигането на полицейските служители автомобилът бил
управляван от свидетеля А. А. - дядо на жалбоподателя, който го изкарал на
улицата, взел ключа, като към момента на проверката МПС не било в
движение и жалбоподателят не го управлявал, а влязъл вътре да се стопли и
да изчака дядо си.
3
Съдът, като извърши преценка на депозираните свидетелски показания,
както и на направените очни ставки, даде вяра на показанията на свидетелите
Г.Р. и Д.Ц.. Същите са подробни, последователни, логични,
безпротиворечиви - помежду си и с писмените доказателства по делото, като
изхождат от лица, без каквато и да било заинтересованост от изхода на
делото. Няма данни свидетелите Р. и Ц. да са имали предходни отношения с
жалбоподателя, които да са причина в преднамереното му уличаване в
извършване на процесното нарушение. Същите познават А. единствено
служебно, по повод връчване на акт за временно отнемане на СУМПС, като в
настоящото производство дават показания за непосредствено възприетото от
тях по време на изпълнение на служебните им задължения.
От друга страна свидетелите А.И. А., Т.Б. А.а, А.А. А. са близки
роднини на жалбоподателя и като такива заинтересовани от изхода на делото.
Свидетелят А. А. не е присъствал по време на започване на проверката, а е
дошъл впоследствие, поради което същият няма непосредствени възприятия
относно спорния по делото факт - дали автомобилът е бил в движение и дали
е бил управляван от жалбоподателя. Показанията на свидетелите А.И. А., Т.Б.
А.а, А.А. А. са в противоречие с кредитирания от съда доказателствен
материал, поради което и като взе предвид възможната им заинтересованост
от изхода на делото, съдът не им даде вяра.
Даде се вяра на показанията на свидетеля Д.Й., като безпристрастни,
логични, безпротиворечиви в съответствие с останалия доказателствен
материал.
Кредитираха се и писмените доказателства, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Актът и обжалваното наказателно постановление са издадени от
компетентни лица, видно от представената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.
на МВР.
Основателен е наведения от жалбоподателя довод за наличието на
съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административно-
наказателното производство, накърнило правото на защита на наказаното
лице.
4
Видно от посочената в АУАН и НП материално-правна норма,
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.150а, ал.1
от ЗДвП. Съгласно същата разпоредба "За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено".
Налице е противоречие и неяснота в обстоятелствената част на АУАН,
пренесена и в НП.
При описание на нарушението е изписано едновременно, че
жалбоподателят управлява МПС без да е правоспособен водач, както и че
СУМПС е отнето по административен ред. Така изписаните факти
представляват две различни нарушения на ЗДвП - по чл.150, ал.1 от ЗДвП и
по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на които са предвидени различни
санкционни разпоредби - съответно чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Така компилираните в АУАН и НП нарушения са
взаимноизключващи се, доколкото лишаването на едно лице от право да
управлява МПС за известен период от време по административен или съдебен
ред представлява временна забрана да се упражнява придобитата
правоспособност, като в тази хипотеза лицето не губи правоспособността си.
В конкретния случай нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно
постановление са изложени факти, които да обуславят извод за
неправоспособност на жалбоподателя. От справката за нарушител водач е
видно, че същият притежава СУМПС, което е валидно и удостоверява
придобитата правоспособност.
От друга страна, посочената като нарушена норма на чл.150а, ал.1 от
ЗДвП визира няколко различни хипотези, всяка от които представлява
отделно нарушение. Установява се, че в НП е налице и смесване на две
отделни хипотези на цитираната разпоредба, като в обстоятелствената част е
изписано, че СУМПС е отнето по администраивне ред, а след това, че А.
управлява МПС след като е лишен от това право по административен ред.
Същите представляват различни хипотези, визирани в чл.150а, ал.1 от ЗДвП,
5
а именно: 1) водачът да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по административен ред; 2) свидетелството му за управление да не е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 ЗДвП.
В допълнение към изложеното следва да бъде посочено още, че
описанието на нарушението не съответства на изискванията на чл.42, ал.1, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в обжалваното НП са
изложени факти относно конкретен акт, въз основа на който СУМПС на
жалбоподателя е отнето по административен ред, респективно акт, с който
същият да е бил лишен от право да управлява МПС по админстративен ред,
влязъл ли е в сила и кога.
В приложената към административно-наказателната преписка ЗПАМ от
датата на процесното нарушение, както и в справката за нарушител/водач е
посочено, че СУМПС е отнето на 24.01.2022г. на основание НП №20-0293-
000928. Съдебната практика обаче е последователна и категорична, че
непълнотите в АУАН и НП относно описание на нарушението представлява
нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и че същото не
може да бъде санирано в съдебното производство по проверка
законосъобразността на наказателното постановление, включително чрез
тълкуване на установените от събраните доказателства факти.
Гореизложените противоречия и непълноти в обжалваното НП водят до
невъзможност да бъде установена действителната воля на наказващия орган и
накърняват правото на защита на санкционираното лице, а именно правото му
да научи за какво нарушение и въз основа на какви факти е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно въз основа на
тях да ангажира защитата си.
Нарушаването на правото на защита във всички случаи представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което води до
незаконосъобразност на обжалваното НП и е основание за отмяната му.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да
бъде уважено искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, за което следва да бъде
осъдена ОД МВР - Плевен.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0293-000035/15.02.2022г.
на ВПД Началник РУ Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на А.А. А.,
ЕГН:**********, адрес: с.*** ул.“Б***“№6, на основание чл.177, ал.1, т.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Областна дирекция на
МВР – Плевен да заплати на А.А. А., ЕГН:**********, адрес: с.***
ул.“Б***“№6, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7