Присъда по дело №4981/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4981 ПО ОПИСА ЗА 2023 ГОДИНА
НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ
СЪСТАВ.

ВРС е внесен обвинителен акт № 996 от адм. ръководител на ВРС -
Районен прокурор на РП - Варна, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу подс. П. Д. П. за извършено от него престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.205, ал.1, т.1 вр. чл. 201, ал.1 от НК за това, че
на 04.06.2023год. в гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице – крупие в
игрална зала „7777“, притежаващ съгласно длъжностната си характеристика
отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични средства,
свързана с продажбата на жетони за игрални автомати и обслужване на
плащанията, присвоил чужди пари – парична сума в размер на 5550лв.,
представляващи оборотни прали в игрална зала „7777“, връчена в това му
качество, собственост на „Торънс“ ООД – Варна с управител Д. Д. Д., като
присвоените пари са възстановени.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото на подсъдимия обвинение и изразява становище, че същото е
доказано по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде
признат за виновен като предлага на същия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване да бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия – адв. О. А., във фазата по съществото на
делото се солидаризира с представителя на държавното обвинение както
досежно безспорната доказаност на повдигнатото на подзащитния му
обвинението, така и досежно наказанието което същия следва да понесе за
извършеното престъпление. Моли за налагане на минимално наказание.
В обясненията си дадени в хода на досъдебното производство
(приобщени по реда на чл. 279 от НПК) подсъдимият се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение и изразява съжаление за извършеното.
Съдебното производство е проведено в негово отсъствие в хипотезата на чл.
269, ал.3, т.1 и т.4, б.“а“ от НПК. Същият не намерен на посочения от него
адрес, напуснал е страната и живеем чужбина на неустановен адрес.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

С ТД № ТД–101/26.03.2018год. подсъдимият П. Д. П. бил назначен на
работа в ТД „Торъс“ ООД – гр.Варна като крупие като работното му място се
1

намирало в игрална зала „7777“ находяща се на бул. „Съборни“ № 36 в
гр.Варна. Съгласно длъжностната си характеристика подсъдимият продавал
жетони и обслужвал плащанията. В задълженията му било включено също
така инкасиране на стойностите на продадените жетони, съхраняване на
касовата наличност както и изготвяне на дневен отчет.
Със заповед на управителите на фирмата № 1049/14.03.2023год. било
наредено да се поддържа касова наличност в размер на 15000лв. до която
касова наличност работниците и служителите в залата имали непрекъснат
достъп.
В нощта на 03/04.06.2023год. подс. П. П. бил на работа в игралната зала
по график заедно със св. М. П.. След полунощ (на 04.06.2023год.) на няколко
пъти подсъдимият взимал различни суми от оборотните пари и излизал от
залата после пак се връщал.
По посочения начин подсъдимият взел от оборотните пари в залата
общо 5550лв.
Сутринта около 06:00ч. св. М. П. започнал да прави отчета за смяната. В
този момент се върнал подсъдимия който му казал, че са станали големи
батаци и отново заминал. Казал му след като направи отчета и установи
липсите да му пише на Вайбър колко трябва да върне. След като направил
отчета св. М. П. установил липсата на 5550лв. от оборотните пари. Същият
веднага се обадил на св. Д. Д. – управител на залата и го информирал за
липсата, както и че сумата е била взета от подсъдимия. Междувременно
подсъдимият написал съобщение по телефона на св. Д. Д. в което го уведомил
че е взел от оборотните пари сумата от 5550лв. и ги и е изиграл в „WINBET“.
Обещал му че ще върне сумата още същия ден. Св. Др. Д. информирал за
станалото своя баща който бил съдружник в дружеството стопанисващо
игралната зала.
На 05.06.2023год. подсъдимият подписал декларация в която вписал, че
е взел от служебните пари сумата от 5550лв. и се задължава да ги върне на
12.06.2023год.
Последното обаче не се случило и на 07.07.2023год. св. Др. Д. подал
сигнал в І РУ при ОД на МВР Варна.
Образувано било настоящото наказателно производство в хода на което,
в досъдебната му фаза, с разписка подсъдимият възстановил на св. Др. Д.
присвоената от оборотните пари сума.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство в
присъствието на защитник и и прибощени към доказателствения материал по
реда на чл. 279 от НПК, показанията на свидетелите Д. Д. и М. П., ТД № ТД-
101/26.03.2018год. сключен между „Торъс“ ООД и П. Д. П., декларация от П.
П., разписка за получена сума, длъжностна характеристика за длъжността
крупие, график за работа за месец юни, дневен отчет, справка за съдимост,
както и останалите писмени доказателства като всички доказателства са не
2

противоречиви, взаимно допълващи се и водят до един единствен правен
извод.
Обясненията на подсъдимия, както и показанията на свидетелите Др. Д.
и М.П. съдът кредитира изцяло като последователни и логични. Същите
кореспондират, както по между си, така и с приобщените писмени
доказателства.

След като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност при така установената фактическа
обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Подсъдимият П. Д. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.205, ал.1, т.1 вр. чл. 201, ал.1 от НК за това, че
на 04.06.2023год. в гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице – крупие в
игрална зала „7777“, притежаващ съгласно длъжностната си характеристика
отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични средства,
свързана с продажбата на жетони за игрални автомати и обслужване на
плащанията, присвоил чужди пари – парична сума в размер на 5550лв.,
представляващи оборотни прали в игрална зала „7777“, връчена в това му
качество, собственост на „Торънс“ ООД – Варна с управител Д. Д. Д., като
присвоените пари са възстановени.
Непосредствения обект на длъжностното присвояване е комплексен и
включва два вида обществени отношения – обществените отношения
осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху
движими вещи както и тези специфични отношения по служба, в които
участва субектът на престъплението.
Субект на престъплението може да бъде само длъжностно лице.
Съгласно чл.93, т.1, б.”б” от НК това качество имат лицата, на които е
възложено да изпълняват със заплата или безплатно, временно или постоянно
работа свързана с пазене на чуждо имущество в държавно предприятие,
кооперация, обществена организация, ЮЛ или едноличен търговец.
От обективна страна длъжностното присвояване разкрива няколко
особености. Специфично е отношението на субекта към предмета на
престъплението. Чуждите пари и веща са връчени или са поверени за пазене
или управление на длъжностното лице в това му качество. Длъжностното
лице е получило фактическа власт върху предмета на посегателство.
Изпълнителното деяние се изразява в противозаконно разпореждане с
чуждите пари или вещи в интерес на дееца или на другиго.
Това престъпление е резултатно. То е довършено със засягане
възможността на собственика на предмета да се разпорежда с него.
С оглед събраните по делото доказателства, че подсъдимият П. П. има
качеството на длъжностно лице. Същият е бил назначен като крупие в
3

игрална зала от работодателя „Торъс“ ООД и тази длъжност безспорно е
свързана с управление и пазене на чуждо имущество – пари. В случая
предмета на престъпното посегателство са пари – 5550лв., които са му били
връчени именно в това му качество. Изпълнителното деяние се изразява в
извършване на присвоителни действия изразяващи се във фактическо
разпореждане с предмета на престъплението /парична сума/, които са
напуснали патримониума на „Торъс“ ООД, без съгласието на неговия
управител. Престъплението е довършено. Подсъдимият е взел парите и се е
разпоредил с тях в свой личен интерес. В тази насока са както обясненията на
подсъдимия който признава, че е взел парите от оборота на залата, така и
показанията на свидетелите Др. Д. и М. П. от които се установява, че
подсъдимият на няколко пъти докато е бил на работа е вземал суми от
оборота, а след приключване на смяната му се установила липса от 5550лв. за
която сума подсъдимият сам признал пред Д. че я е проиграл в „Winbet“. От
приобщената по делото разписка се установява, че още в хода на досъдебното
производство подсъдимият е върнал на св. Др. Д. инкриминираната сума.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия
виновно при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и ги е искал. Умисъл се извежда по безспорен и категоричен начин
от действията на подсъдимия. Взема част от дневния оборот с ясното
съзнание, че тези пари са чужди /на работодателя му/ и са му връчени точно в
това му качество.
При определяне размера на наказанието което следва да понесе
подсъдимия съобразно нормата на чл. 54 от НК съдът отчете като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, направените от него самопризнания както, проявеното критично
отношение към извършеното. Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът не констатира. И като отчете обществената опасност на
конкретното деяние и тази на подсъдимия, за които прие, че не са високи с
оглед данните за личността на подсъдимия и факта, че присвоената сума е
възстановена, и отчитайки наличието само на смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, прецени, че за постигане целите на наказанието,
на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в
размер на минималния предвиден в закона, а именно в размер на три месеца.
Съдът прецени, че така наложеното на подсъдимия наказание е съответно на
извършеното от него престъпление и ще постигне изцяло целите както на
специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл. 36
от НК.
Като съобрази размера на наказанието лишаване от свобода и данните
за личността на подсъдимия, съдът прецени, че за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не е наложително това
наказание да бъде изтърпяно от него ефективно (не се налага изолиране от
обществото), поради което и приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и
4

отложи изтърпяването на наказанието като определи на подсъдимия
изпитателен срок в размер на минималния предвиден в закона – три години.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	78
Дата:	1 април 2024 г. (в сила от 17 април 2024 г.)
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20233110204981
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 ноември 2023 г.

Присъда по дело №4981/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите