Присъда по ВНОХД №413/2025 на Окръжен съд - Русе

С Присъда № 14/30.01.2025г. по HOXД № 1162/2024г. по описа на
Районен съд Русе, подс.В. А. К., от гр.Русе, с ЕГН-********** бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за това, че на
26.05.2023г., в гр.Русе, отнел чужда движима вещ - 1 бр. електрическа
тротинетка марка „Segway G30 Мах“ с фабричен номер N4GPG2228C1458, на
стойност 1557,00 лева, от владението на К. Т. Л. от гр.Русе, без неговото
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. На основание чл.54, ал.1,
от HK му било наложено наказание „Лишaвaнe oт свобода“ за срок oт 1
година, чието изпълнение, на основание чл.66 от HK било oтлoжeнo за
изпитателен срок oт 3 гoдини.
Със същата присъда, В. К. бил осъден да заплати направените в хода на
досъдебното и в съдебното производство разноски по делото.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.М. П., в
качеството му на защитник на подс.В. К., с твърдения за необоснованост на
съдебният акт, като се претендира, че събраните по делото доказателства не
сочели категорично на авторство на престъплението в лицето на подс.К..
Твърди се, че в нарушение на процесуалния закон са кредитирани свидетелски
показания на полицейски служител. Алтернативно се сочи несправедливост на
наложеното наказание „Лишаване от свобода“, като се отстоява, че ако има
престъпление то правилната правна квалификация е по чл.194, ал.3 от НК, а от
там и наказанието, което следва да се наложи е „Глоба“. С допълнение към
жалбата се излагат аргументи в подкрепа на горните твърдения, като основно
се акцентира, че приетата от първостепенния съд фактическа обстановка не
почива на обективно установени факти и доказателства за тях, че липсва
пълноценен анализ на доказателствената съвкупност и направените от съда
изводи са неправилни и необосновани. Отстоява се, че по делото изобщо не са
налични категорични доказателства, установяващи съпричастността на
подс.К. към кражбата на процесната тротинетка. Прави се оплакване за
допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, досежно това, че
съдът е кредитирал показания на свидетел – полицейски служител, вместо да
ги изключи изцяло от доказателствената съвкупност. Прави се искане за отмЯ.
на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан подсъдимия
В. К.. В условията на алтернативност – да се отмени присъдата и се върне
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Русе или да се
преквалифицира престъплението като такова по чл.194, ал.3 от НК, а като
резултат от това да се наложи на подс.К. наказание „Глоба“.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на основанията
изложени в нея, с допълнителна, подробна аргументация. Подсъдимият К. се
явява лично във въззивното производство, поддържа становището на
защитника си, а в последната си дума моли да бъде оправдан, като заявява, че
не е извършил престъплението.
Представителят на Окръжна прокуратура взема становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на атакуваната присъда, тъй
1

като счита изводите на първоинстанционния съд за осъществяване на
престъплението по чл.194, ал.1 от НК от подс.В. К. за правилни и обосновани.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди изложените от страните становища и възражения
и като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, констатира, че са налице
основания за отмЯ. на първоинстанционната присъда и постановяване на
нова.
Извършвайки собствен анализ на наличните по делото доказателствени
материали, съдът намира, че възприетата от първата инстанция фактическа
обстановка следва да бъде коригирана, като приема за установено следното от
фактическа страна:
На 25.05.2023г., около 20.30ч. свид.К. Л. се прибирал в жилището си в
гр.Русе, ул.“Плиска“, бл.“Плиска“, вх.В. Преди да се качи в дома си,
свидетелят оставил на площадката на партерния етаж собствената си
тротинетка „Segway G30 Мах“ с фабричен номер N4GPG2228C1458, без да я
заключва. Тъй като отсъствал от града няколко дни, свид.Л. потърсил
тротинетката си едва на 28.05.2023г., при което установил, че същата отсъства
от мястото, където я бил оставил. Във входа имало инсталирани камери за
видеонаблюдение и свид.Л. прегледал записите за преходните дни. Видял, че
на 26.05.2023г., около 02.23ч., пред входа пристигнали две лица от мъжки пол,
като едното останало пред входа, а другото влязло, а малко по-късно излязло
навън с тротинетката на Л.. На 29.05.2023г. свид.К. Л. подал заявление до
Второ РУ при ОДМВР-Русе, като описал обстоятелствата около отнемането
на тротинетката му. Към заявлението предал и СД със записа от
видеонаблюдението на входа. Проверката по случая била възложена на
свид.Т.Г. – **.********* във Второ РУ-Русе. След като прегледал
видеозаписа, както и други видеозаписи от камери за наблюдение на околни
обекти, свид.Г. установил, че на инкриминираната дата, около 02.30ч. две
лица се придвижили от бензиностанция „Лукойл“ на ул.“Плиска“, към вх.В на
бл.“Плиска“, от където едното от двете лица влиза във входа, малко по-късно
изнася процесната тротинетка докато другото го чака на пейка пред входа.
След това двете лица се насочват зад бл.“Воден“, пресичат ул.“Воден“ в
посока Парка на Възрожденците, където се разделят, като лицето с
тротинетката продължава движението си по ул.“Ниш“. В хода на проведените
ОИМ свид.Г. установил, че лицето, което изчаквало на пейката пред входа на
бл.“Плиска“ е свид.Д.Д.. Същият бил призован в управлението, където в хода
на проведената беседа дал устни, а след това и писмени обяснения, че лицето,
което било с него, и което отнело тротинетката е подс.В. К.. Разказал, че
вечерта на инкриминираната дата се срещнали с К. в центъра на гр.Русе, като
последният предложил на Д. да го придружи да свърши някаква работа, без да
уточнява каква. Д. се съгласил и двамата се отправили към бл.“Плиска“. Като
2

стигнали там подс.К. влязъл в един от входовете на блока, а свид.Д. останал да
го изчака на пейка пред блока. Няколко минути по-късно К. излязъл от входа с
тротинетка в ръцете си и макар, че Д. не попитал откъде е, предположил, че К.
я е откраднал, тъй като бил нервен и бързал. Малко по-късно двамата се
разделили, като подсъдимия продължил пътя си с тротитентката. Свид.Г.
направил опит да призове подс.К. за снемане на обяснения по случая, но не
сторил това, тъй като установил, че подсъдимият е извън страната.
Въз основа на събраните в хода на полицейската проверка материали
Районна прокуратура-Русе образувала досъдебното производство по
настоящото наказателно производство.
В хода на разследването била назначена техническа експертиза с обект
на изследване приобщените по делото видеозаписи от камери за
видеонаблюдение, при която вещото лице извело относимите към предмета на
делото кадри върху хартиен носител. Била назначена и икономическа
експертиза, която се произнесла за стойността на отнетата вещ, като същата
била оценена по средно-пазарни цени за Русенски регион, към датата на
деянието, на 1557.00лв. Заключенията по двете експертизи, след изслушване
на вещите лица, били приети в хода на първоинстанционното производство и
приобщени към доказателствените материали. При проведеното във
въззивното производство допълнително изслушване на вещото лице по
техническата експертиза, същото заявило категорично, че независимо от
цялостното, детайлно преглеждане на всички приобщени по делото
видеозаписи, не са налице възможности за лицева идентификация на двете
лица заснети в тях. Обосновава се с факта, че в нито един от кадрите на
видеозаписите не попада предната част на главата – лицето, на който и да било
двамата мъже, както и с ниската резолюция и контраст на записите.
Пред първоинстанционния съд свид.Д.Д. не бил разпитан, тъй като се
установило, че междувременно е починал. Поради отсъствието на законовите
предпоставки показанията му от досъдебното производство не били
приобщени по делото.
В хода на досъдебното производство и в първоинстанционното
производство подс.В. К. се възползвал от правото си да не дава обяснения,
като заявил единствено, че не се признава за виновен и не е извършил
деянието, в което е обвинен. В същата насока е и изявлението му пред
въззивния съд при даването на последна дума.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на
събраните от първоинстанционния съд доказателства, както и тези
допълнително събрани в хода на въззивното съдебно производство.
От наличната по делото доказателствена съвкупност безспорно се
установява единствено, че на 26.05.2023г., около 02.30ч. две лица от мъжки
пол пристигнали пред вх.В, на бл.“Плиска“ в гр.Русе, като едното лице влязло
във входа, взело от там оставената от свид.Л. тротинетка, негова собственост,
3

излязло от входа и заедно с другото лице се отправили в неизвестна посока.
Изяснено е по делото, че стойността на отнетата тротинетка възлиза на
1557.00лв.
По отношение на факта на установената липса на процесната
тротинетка, както и за това кога и по какъв начин е била отнета от входа на
жилищния блок, показанията на свидетелите Л. и Г., както и заключението на
техническата експертиза са еднопосочни и последователни, поради което
обосновано районният съд ги е кредитирал. Законосъобразно
първоинстанционния съд е отказал да изключи от доказателствената маса
показанията на свидетеля Т.Г., доколкото установената съдебна практика на
българските съдилища, а и тази от ЕСПЧ, правилно цитирана от Районен съд-
Русе, възприема, че разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК, налага изключването
на възможността да се допускат показания на оперативни работници, провели
извънпроцесуална беседа само по отношение на заподозряно лице, тъй като по
този начин се заобикаля правото на обвиняемия, ако бъде привлечен в хода на
разследването като такъв, да откаже да даде обяснения. Конкретният случай
обаче не такъв, доколкото свид.Т. е провел оперативна беседа с лице, което
впоследствие е встъпило в производството в качеството на свидетел, а и при
беседата не се е самоуличило.
Въпреки това, по делото не са събрани нито преки, нито система от
косвени доказателства, които да водят до единствен възможен извод за
участието на подсъдимия К. в извършването на престъплението.
Районния съд е приел, че именно подсъдимият К. е взел тротинетката,
изнесъл я е от входа и се отдалечил с нея в неизвестна посока, като е посочил,
че изгражда този извод основно върху показанията на свид.Т.Г., който
възпроизвел обясненията на свид.Д.Д., снети в хода на извънпроцесуалната
беседа.
Принципно е възприето в константната съдебна практика и правна
теория, че, както значението на производните доказателства (при положение,
че се разкриват от лично възприятие), така и на косвените може да бъде
разгледано в три насоки: като средство за разкриване на първични
доказателства, за проверка на първични доказателства и за замЯ. на първични
доказателства, ако последните се окажат недостъпни, и няма пречка при липса
на преки доказателства, установяващи авторството, косвените доказателства
да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда. За
оценка на установените чрез тях доказателствени факти обаче, всяко
доказателствено средство трябва да бъде обсъдено във връзка с всички
останали и да се прецени представляват ли те хармонично цяло, свързани ли
са с основния факт, могат ли да се направят изводи досежно този факт и какви,
като направеният извод трябва да бъде единствено възможен.
С оглед направения самостоятелен анализ на доказателствените
източници и оценка на установените чрез тях факти, в съответствие със
задължението си по чл.14 от НПК, настоящият състав на въззивния съд счита,
4

че няма нито едно пряко или косвено доказателства, подкрепящо
възпроизведените в показанията на свид.Г., извънпроцесуални изявления на
свид.Д.Д., с които уличава В. К., още по-малко система от косвени
доказателства и то в обща и непрекъсната доказателствена верига,
обосноваваща извод за осъждане на жалбоподателя. Сред доказателствата по
делото не присъстват показания на свидетел-очевидец на кражбата,
установяващи, че прекъсването на фактическата власт на пострадалия над
тротинетката е осъществено от подсъдимия, нито данни свързващи директно
или индиректно подс.К. с установяването на трайната фактическа власт над
отнетата вещ. Впрочем, по делото изобщо не установено и
местонахождението на процесната тротинетка, след кражбата. Освен това се
установява, както от заключението на техническата експертиза изследвала
приобщените по делото видеозаписи, така и от разпита на вещото лице, че
поради ниската резолюция и контраст на видеозаписите, както и поради това,
че в нито един от кадрите на същите не попада предната част на главата –
лицето, на който и да било от двамата мъже, записите не са годни за
фотосъпоставително изследване и лицева идентификация.
При така установената фактическа обстановка и направените изводи
относно доказателствата по делото, настоящият въззивен състав намери, че
подсъдимият В. А. К. не е осъществил нито от обективна, нито от субективна
страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК. Постановяването на
осъдителна присъда е допустимо само при доказване на обвинението по
несъмнен начин. Когато е налице съмнение досежно извършването на
икриминираното деяние, участието на подсъдимия в него и обективните и
субективни елементи от състава на престъплението, не може да се постанови
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е обвинен. Поради това и с оглед установената липса
на обективните и субективни елементи от състава на това престъпление
присъдата на Районен съд-Русе следва да се отмени изцяло, като вместо това,
на осн. чл.304 от НПК подс.В. К. следва да бъде признат за невинен по
повдигнатото обвинение за извършване на кражба по чл.194, ал.1 от НК и
бъде оправдан.
С оглед изхода на делото, направените разноски във
първоинстанционното и въззивното производство, съгласно чл.190, ал.1 от
НПК остават за сметка на държавата.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.336, ал.1 т.3 от
НПК въззивният съд постанови своята присъда.
5

Номер на акта:	28
Дата:	9 октомври 2025 г.
Съдия:	Явор Влахов

Дело:	20254500600413
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 май 2025 г.

Присъда по ВНОХД №413/2025 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите