№ 10250
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110160149 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от ищеца А. А. Д. срещу ответника **** осъдителен иск за
заплащане на сумата от 9382,22 лв., представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение на ищеца за периода от 01.08.2023г. до 30.09.2023г.
Ищецът А. А. Д. твърди, че работи при ответника по силата на трудов договор от
18.03.2021г. на длъжност „Програмист софтуерни приложения“ с основно месечно
възнаграждение съгласно Допълнително споразумение към трудовия договор от
31.03.2023г., считано от 01.04.2023г., в размер на 5277,02 лв. в брутен размер или 4691,11
лв. – нетен размер. Твърди, че трудовият договор не е прекратен към настоящия момент и
ищецът продължава да изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, но считано от
м.05.2023г. ответникът спрял заплащането на трудовото му възнаграждение. Такова не било
платено и за м.08.2023г. и м.09.2023г., поради което ищецът предявява настоящия иск, с
който претендира заплащането на сумата от 9382, 22 лв. – неплатено нетно трудово
възнаграждение за посочените месеци. Претендира се и законната лихва от подаване на
исковата молба – 02.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и заплащане на
разноските по делото. Право се искане за постановяване на предварително изпълнение на
решението, в случай че искът бъде уважен.
Ответникът **** не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание не
оспорва основанието на иска, а единствено негови размер. Моли за постановяване на
1
решение съобразно събраните по делото докзателства. Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е да докаже сключване
на трудов договор с ответника с твърдяното съдържание, включително размера на
уговореното трудово възнаграждение, както и че е полагал труд през процесния период.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже, че е
заплатил претендираното вземане.
Страните не спорят относно възникването и съществуването на трудовото
правоотношение помежду им, което се установява и от представените по делото писмени
доказателства – трудов договор № 520/18.03.2021г., допълнително споразумение към
трудовия договор от 31.03.2023г. и фишове за начислено трудово възнаграждение за
м.08.2023г. и м.09.2023г., от които се установява и че трудовото правоотношение е
съществувало за периода от 01.08.2023г. до 30.09.2023г., през който ищецът е заемал
длъжността “Програмист софтуерни приложения“ при ответника с работно време – 8 часа
дневно при 5-дневна работна седмица последно уговорено основно месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 5577,02 лв.
В приложение на установената от чл. 8, ал. 2 КТ презумпция съдът приема, че за
исковия период работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения,
включително задължението си да престира работна сила, което се потвърждава и от
издадените от ответника фишове за работна заплата за съответните месеци, което следва се
тълкуват като признание за точното изпълнение на трудовите задължения на ищеца за
исковия период.
Следователно за работодателя са възникнали задълженията по чл. 128, т. 1 и 2 КТ да
начислява и заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа на уговорения в
трудовия договор падеж – ежемесечно до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнася (чл. 6, ал. 4 от договора), който е настъпил към датата на подаване на исковата молба
за всяко от месечните задължения, включени в периода.
Установява се от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице М., че размерът на дължимото на ищеца нетно
трудово възнаграждение за периода от 01.08.2023г. до 30.09.2023г., включващо основното
трудово възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, се равнява на сумата от 9382,22 лв., за която сума е предявен искът.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК,
разпределена му с доклада по делото, не е твърдял, нито е доказал да е погасил
задължението си за плащане на дължимото трудово възнаграждение за исковия период. С
оглед изложеното се установява основателността на предявения иск в пълен размер и
същият следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на
2
исковата молба – 02.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал извършване на разноски в размер на 1238,22 лв., уговорено и платено по банков път
адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата от 375,29 лв. – държавна такса и сумата от 250 лв.
– депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Макар че решението, с което е уважен предявеният иск с правна квалификация чл.
128, т. 2 КТ, не се ползва със сила на пресъдено нещо, по силата на чл. 242, ал. 1 ГПК то
притежава изпълнителна сила, поради което съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати
на А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от
9382,22 лв., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение по трудов договор от
18.03.2021г., изменен с допълнително споразумение от 31.03.2023г., за периода от
01.08.2023г. до 30.09.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 02.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1238,22 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от
375,29 лв. – държавна такса и сумата от 250 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението, с което на ищеца А. А. Д., ЕГН ********** е присъдено неплатено нетно
трудово възнаграждение по трудов договор от 18.03.2021г., изменен с допълнително
споразумение от 31.03.2023г., за периода от 01.08.2023г. до 30.09.2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2023г. до окончателното изплащане
на вземането.
Решението, в частта относно допуснатото предварително изпълнение подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
постановяване на решението – 30.05.2024г., а в останалата част – с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 30.05.2024г.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4