№ 193
гр. Козлодуй, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20251440100493 по описа за 2025 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на Т. А. Т., ЕГН
********** с адрес в .......................... чрез пълномощник адвокат М. С., с която
е предявил против ................................. със седалище и адрес на управление в
гр.София обективно съединени установителни искове, както следва:
- за признаване за установено, че сключения между тях договор за
потребителски кредит № 4388814 от 23.05.2023 г. е нищожен, поради
противоречие със закона – ЗЗД и ЗПК и
- за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от
265.63 лева главница (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214,
ал.1 ГПК в съдебно заседание на 17.07.2025 г.), представляваща разлика
между сумите присъдени със заповед по чл.410 ГПК по ЧГД № 418/2024г. на
Районен съд Козлодуй (главница 937.50 лв. и оставаща неплатена главница от
591.74 лв.) и сумата 204.12 лв. договорна лихва, както и други разходи по
заема извън чистата стойност на кредита (главницата). Претендира разноски.
В съдебно заседание за ищеца се явява адвокат С. и поддържа исковете.
Претендира разноски и прилага списък по чл. 80 ГПК.
Препис от исковата молба и приложенията са връчени на ответника и в
срока по чл.131 от ГПК е получен писмен отговор, с който оспорват исковете
като недопустими предвид проведено заповедно производство за вземанията
по договора за кредит предмет на настоящото дело и липсата на възражение
от длъжника срещу заповедта и влизането и в сила. По същество не оспорват
факта на сключения договор за потребителски кредит № 4388814 от
1
23.05.2023 г., нито проведено заповедно производство по ЧГД № 418/2024 г.
по описа на РС Козлодуй, по което на ответника са присъдени суми по същия
договор за потребителски кредит, както и издадения изпълнителен лист и
образувано ИД при ЧСИ Иванка Цонкова. Оспорват иска за недължимост на
сумата от 265.63 лева и излагат съображения за недопустимост за
прихващане. Цитират съдебна практика.
В съдебно заседание за ответника не се явява пълномощник. Депозирана
е молба – становище, с което се поддържа писмения отговор и се иска
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Прилагат списък на
разноски по чл.80 ГПК.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за
установено следното:
На 23.05.2023 г. между „Изи Финанс“ ЕООД в качеството на кредитор и
Т. А. Т. в качеството на потребител е сключен договор за кредит № 438814, по
силата на който кредиторът се е задължил да предаде в собственост на
потребителя сумата от 1000 лв., а потребителят се е задължил да върне сумата
на кредитора в срок от 480 дни (16 вноски), при фиксиран ГЛП в размер на
40.15 % и ГПР в размер на 48.44 %. За обезпечаване на вземанията във връзка
с предоставения кредит потребителят се е задължил в срок от пет дни от
сключване на договора да предостави на кредитора едно от посочените в
договора обезпечения – банкова гаранция или две физически лица –
поръчители, отговарящи на подробно разписаните в договора условия. При
неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка в размер на
561.78 лв. Общата дължима по договора сума при изпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е 1280.40 лв., а при
неизпълнение на това задължение – 1842.18 лв.
С влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 418/2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй и издаден въз
основа на нея изпълнителен лист от 26.08.2024 г. на ответника като заявител е
присъдено ищеца длъжник по същия договор за кредит № 4388814 от
23.05.2023 г. да заплати сумите: 937.50 лв. главница, ведно със законната
лихва от 01.04.2024 г. до окончателното изплащане, 204.12 лв. договорна
лихва и разноски в заповедното производство – 25 лв. платена държавна такса
и 50 лв. юристконсулско възнаграждение. В заповедното производство съдът
не се е произнесъл за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит
сключен между страните.
Въз основа на издадения на ответника срещу ищеца изпълнителен лист
от 26.08.2024 г. ЧСИ Иванка Цонкова с район на действие ОС Враца е
образувал изпълнително дело № 694/2025 г. с длъжник Т. А. Т., по което е
постъпило плащане - на 26.03.2025г. в размер на 19.92 лв. и на 28.03.2025 г. в
размер на 322.86 лв. от запор на трудово възнаграждение на длъжника, която
сума е разпределена, като на взискателя (ответника) е преведена сума от
2
124.00 лв. и на ЧСИ е преведена сума от 198.86 лв., представляваща
незаплатени разноски по изпълнението. Това обстоятелство се установява от
писмо на ЧСИ приложено на делото на л. 55.
Ищецът твърди, че преди образуване на изпълнителното производство,
по договора за кредит е платил две вноски от по 204.13 лв., но не представя
доказателства за този изгоден за него факт, от който черпи права и съдът не
намира, че е доказано това му твърдение.
Съдът намира за доказано, че ищецът (кредитополучател по договора за
кредит) е платил по кредита преди образуване на изпълнителното
производство и преди образуване на заповедното производство (което
впрочем е част от изпълнителното производство) - на 12.07.2023 г. сумата от
размер на 204.13 лв., което обстоятелство ответника кредитор по процесния
договор признава с писмения отговор на исковата молба. Впоследствие како
съдът посочи по-горе в хода на изпълнителното производство е платил видно
от писмо на ЧСИ на 26.03.2025 г. – 19.92 лв. и на 28.03.2025 г. – 322.86 лв. чрез
запор на трудово възнаграждение, като сумите са разпределени от ЧСИ и на
ответника (кредитор по договора) е преведена сумата от 124 лв..
По тези обстоятелства страните не спорят и те се установяват от
писмените доказателства по делото.
Съдът приема от правна страна следното:
На първо място, съдът не споделя възражението на ответника за
недопустимост на установителните искове предвид проведеното заповедно
производство, по което заповедта за изпълнени по чл. 410 ГПК е влязла в сила.
Съдът е изложил мотиви в този смисъл в определението по чл.140 ГПК, които
приповтаря. Съдът се позовава и съобрази последната задължителна практика
на ВКС дадена с Определение № 1199 от 09.05.2024 г. по ч.т.д.№ 1304 по
описа за 2023 г. на ВКС съобразена и със задължителната практика на СЕС по
решение от 17 май 2022г. по дело С-600/19, решение от 17 май 2022г. по
съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18 декември 2023г. по
дело С-231/23. Според ВКС с оглед формираната практика на СЕС следва да
се приеме, че формираната с влезлите в сила заповеди за изпълнение сила на
пресъдено нещо не препятства правото на страната – потребител да поиска в
следващо производство съдът да се произнесе по действителността на
сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на
съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявените в
установителни искове. Още повече, че задължение на съда съгласно ТР №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства. В този смисъл съдът следва да извърши
самостоятелна преценка за действителността на договорното правоотношение
между страните, предмет на спора и извън наведените доводи в исковата
3
молба.
На следващо място, по същество. Договор за кредит № 438814 от
23.05.2023 г. има правната характеристика на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което валидността му следва да
се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания
за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора . Поради това
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на
договора съгласно чл. 22 ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК „общата сума,
дължима от потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
От съдържанието на договора за кредит № 438814 от 23.05.2023 г. се
установява, че е уговорен ГПР, чийто размер не отговаря на действителните
разходи, които потребителят ще направи във връзка с кредита, тъй като в него
не е включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение в
размер на 561.78 лв. Заплащането на неустойката представлява скрит косвен
разход за потребителя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя
няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от
размера на заетата сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води
до възникване на допълнителни разходи за потребителя, които са били
известни на кредитора към момента на сключване на договора за кредит и е
трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. В
случая това не е сторено, като по този начин отразената в договора стойност
на ГПР се оказва невярна и в пъти по-ниска от действителната такава. Това,
освен че заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на
кредита, заобикаля императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК за
максималния допустим размер на разходите по кредита и противоречи
4
на задължителното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
размера на ГПР в договора за потребителски кредит, което води до
недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.
Също от съдържанието на договора е видно, че той противоречи на
добрите нрави с оглед размера на уговорения лихвен процент.
Съгласно установената съдебна практика клаузата за заплащане на
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три
пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два
пъти. Към момента на сключване на договора за потребителски кредит –
23.05.2023 г., размерът на законната лихва по просрочени парични
задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г.,
е 10 %. Дори да се приеме, че кредитът не е обезпечен, тъй като не е
предоставено предвиденото в договора обезпечение, то максималният размер,
до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 30 %. Уговореният
в случая ГЛП е 40.15 % и надхвърля допустимия съгласно морала размер,
противоречи на добрите нрави, на принципа за справедливост и
добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на
насрещните престации. Възнаградителната лихва е съществен елемент от
съдържанието на договора за потребителски кредит, предоставен от кредитна
институция, предоставяща заеми по занятие, което изключва възможността да
бъде сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва.
Липсват и повелителни правила на закона, които да заместят нищожната
клауза на договора, поради което договорът за потребителски кредит е
нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Нещо повече, практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от
Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, което е по преюдициално
запитване и е задължително за съда съгласно чл. 633 ГПК е, че ако в
договора не е посочен правилен ГПР, целият договор следва да се приеме за
нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради неравноправния начин на определяне на ГПР, като кредиторът
има право да получи само главница по договора.
С оглед на изложеното сключеният между страните договор за
кредит е нищожен, не е породил правно действие и не представлява валидно
правно основание за разместване на блага. Поради това ищеца
кредитополучател по него дължи да върне на ответника кредитор само
чистата сума получена без основание, която за процесния случай е в размер на
1000 лв.
Тъй като по делото се установи, че преди образуване на изпълнителното
производство ищеца е заплатил на ответника, т.е. върнал част от сумата – на
12.07.2023г. е платил 204.13 лв., то към датата на образуване на заповедното
производство и на издаване на ЗИ по чл.410 ГПК и на ИЛ на 28.08.2024 г. той
е дължал разликата (между чистата сума по кредита от 1000 лв. и платеното от
204.13 лв.), т.е. дължал е главница от 795.87 лв. (не претендираната със
5
заявлението главница от 937.50 лв.) и не е дължал претендираната и
присъдена договорна лихва от 204.12 лв.. Освен това е дължал съобразно
уважената част от претендираните суми според правилото на чл. 78, ал.1 ГПК
разноски – при претендирани 75 лв. (25 лв. държавна такса и 50 лв.
юристконсулско възнаграждение) – 52.28 лв.
Ищецът не доказа да е извършил две плащания от по 204.13 лв., както
твърди в исковата молба и съдът приема, че е сторил само едно такова
плащане съобразно признанието на този факт от ответника.
Поради това и съдът приема, че към датата на издаване на ЗИ и на ИЗ по
ЧГД № 418/2024 г. по описа на РС Козлодуй, Т. А. Т. е дължал на
................................. по договор за потребителски кредит № 4388814 от
23.05.2023 г. (нищожен) само част от чистата сума получена по договора -
795.87 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на
01.04.2024г. до окончателното плащане и разноски съобразно уважената част -
52.28 лв.
По доводите са прихващане с платените в изпълнителното производство
суми, съдът намира, че е неоснователно.
С Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по
Тълкувателно дело № 3/2017 г., Общото събрание на Гражданската и
Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши: „
...нормата на чл. 76 от ЗЗД гласи: „Този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението
не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват
се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата“.
Така съобразно тези правила ЧСИ следва съобразявайки сумите по
изпълнителния лист установени с настоящото решение и сторените в хода на
изпълнителното производство разноски изчислени пак съобразно новите суми
по изпълнителния лист, да извърши съответните преизчисления и
разпределения, но ищецът Т. Т. погасява сумите по плавилото на 76 ЗЗД и
съобразно правилата на изпълнителното производство ръководено от ЧСИ.
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски за платена
държавна такса. Тъй като той не е внесъл такава, съгласно чл. 78, ал.6 ГПК
ответника следва да я заплати на съда в размер на по 50 лв. за всеки от двата
иска – първия иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК и
втория с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.23 от ЗПК, по които се
дължи държавна такса за всеки един от тях. Първият иск с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК за признаване за установено, че сключеният
между страните договор е недействителен като противоречащ на закона – ЗЗД
и ЗПК е неоценяем, тъй като не се претендира конкретна парична сума, а се
6
иска установяване на правен факт (недействителност на договор), за който се
дължи държавна такса от 30,00 лв. до 80,00 лв., съгласно чл.3 от Тарифата за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК. По втория иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.23 от ЗПК, с който е поискано да бъде
признато за установено, че ищецът не дължи на ответника заплащане на
сумата от 265.63 лева, както и други лихви и разходи, уговорени в сключения
договор за кредит извън чистата стойност на главницата по договора, е
оценяем иск, защото се претендира конкретна парична сума. По тези искове се
събира такса в размер на 4% от цената на иска, но не по-малко от 50,00 лв.
съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.М. С. от АК - Враца – процесуален представител на ищеца, адвокатското
възнаграждение да бъде определено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, не е
било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на
горепосоченото основание, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НВАР (Наредба за възнаграждения за адвокатска работа).
В случая определеното възнаграждение следва да се определи на
основание чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която предвижда, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес до 1000.00 лева
– възнаграждението е 400.00 лева. В случая минималното адвокатско
възнаграждение ще е в размер на 400.00 лева и се дължи едно независимо, че
са разгледани два иска, тъй като става въпрос и по двата иска за едно и също
правоотношение, по един и същи договор за кредит, т.е. налице е общност на
основанието, а размера на адвокатското възнаграждение се определя
съобразно материалния интерес по делото.
На ответника не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по
отношение на ................................. със седалище и адрес на управление в
гр.София, че сключения с Т. А. Т., ЕГН ********** с адрес в ..........................
договор за потребителски кредит № 4388814 от 23.05.2023 г. е нищожен,
поради противоречие със закона – ЗЗД и ЗПК и по него кредитополучателя
дължи връщане съгласно чл. 23 ЗПК само на само чистата сума получена без
7
основание, която е в размер на 795.87 лв. (седемстотин деветдесет и пет лева и
осемдесет и седем ст.).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по
отношение на ................................. със седалище и адрес на управление в
гр.София, че Т. А. Т., ЕГН ********** с адрес в .......................... не дължи по
изпълнителен лист от 26.08.2024 г. издаден по ЧГД № 418/2024 г. по описа на
Районен съд Козлодуй главница за разликата над 795.87 лв. до присъдената
937.50 лв.; не дължи договорна лихва от 204.12 лв. за периода от 22.06.2023 г.
до 18.03.2024 г.; не дължи разноски за разликата над 52.28 лв. до присъдените
75 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК ................................. със
седалище и адрес на управление в гр.София да заплати на Районен съд
Козлодуй държавна такса в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК ................................. със
седалище и адрес на управление в гр.София да заплати на адвокат М. С. от
Адвокатска колегия – Враца възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищеца по делото в размер на 400 лв. (четиристотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Враца в двуседмичен срок от връчване на съобщения с преписи.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
8