Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр. Русе, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА като разгледа докладваното
от съдията ТАРАЛАНСКА търг. дело № 267 по описа за 2017 год. за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила
е искова молба от „Райфайзенбанк България” ЕАД ЕИК ********* гр.София,
представлявано от А.В.А. - изпълнителен директор и М.Т.П – прокурист и началник
отдел „Правен“, действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт А.С.Ц. против „Веси 1“ ЕООД, ЕИК ********* гр. Русе, „Веси
2“ ЕООД, ЕИК ********* гр. Русе, В.Ц.М., ЕГН: ********** ***, лично и като
наследник на Б.И.М., ЕГН: **********,б.ж. на гр. Русе, с която са
предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК –
за съществуване на вземане, оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК. Вземането е основано на извлечение от
счетоводните книги на банката по отпуснат Договор за банков кредит от
20.10.2008 г., изменен и допълнен с шест
броя анекси към него, кредитополучател по който е първият ответник „Веси 1“
ЕООД гр. Русе, а солидарни длъжници, или „съдлъжници“
останалите ответници – „Веси 2“ ЕООД, ЕИК *********
гр. Русе, В.Ц.М., ЕГН: ********** и Б.И.М., ЕГН: ********** и двамата от гр. Русе.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването
на вземането му по отношение на четиримата ответници,
произтичащо от процесния договор за кредит и анекси към него, както следва: -
вземане за главница по кредита в общ размер 15 166 евро, от които просрочени редовни главници в размер на
3 626,00 евро за периода от
05.02.2016 г. до 05.06.2017 г. вкл. и предсрочно изискуема главница на
30.06.2017 г. в размер на 11 540,00 евро; вземане за редовна /възнаградителна/ лихва върху главницата общо в размер на 1 347,33 евро, от която 1295,24 евро просрочени редовни лихви за
периода от 05.02.2016 г. до 05.06.2017 г. вкл. и 52,09 евро начислена
редовна лихва върху предсрочно изискуема главница за пеирода
от 06.06.2017 г. до 29.06.2017 г.; наказателна лихва
в общ размер на 645,03 евро, от
която 503,99 евро начислена наказателна
лихва върху вноски с настъпил падеж за периода от 05.02.2016 г. до 05.06.2017
г. вкл. и 141,04 евро – начислена наказателна лихва върху предсрочно изискуема
главница за периода от 30.06.2017 г. до 19.07.2017 г.; изискуемата лихва,
дължима съгласно чл.1.2 във вр. с чл. 1, б. „б“ от
Анекс № 6/12.06.2015 г. към договора за кредит в размер на 183,64 евро, начислена за периода от 05.01.2015 г. до 11.06.2015
г.; изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл. 1.3. от Анекс №
6/12.06.2015 г. в размер на 68,33 евро,
начислена за периода от 05.11.2005 г. до
04.11.2016 г. вкл., както и заплатените такси за нотариални покани в размер на
192,00 лв. В условията на евентуалност в случай, че главните установителни искове по чл. 422, във вр.
с чл. 415 ГПК бъдат отхвърлени частично като неоснователни досежно
предсрочно изискуемите по договора за кредит и анекси към него суми, във връзка
с т. 11б на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС,
моли ответниците да бъдат осъдени
солидарно да заплатят на „Райфайзенбанк България” ЕАД ЕИК ********* гр.София претендираните
суми.
Постановено е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства на двамата ответници, с указание да подадат писмен отговор в
двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил общ отговор от първите трима ответници – В.Ц. М.,
лично за себе си и в качеството на управител
на „Веси 1“ ЕООД гр. Русе и „Веси 2“ ЕООД гр. Русе, в който са развити
доводи за неоснователност на ищцовата претенция.
Счита, че включването на СБР като съществен компонент в цената на кредита е
нарушение на чл. 58, ал.1 ЗКИ и неравноправна клауза, нищожна на основание чл.
26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Прави доказателствени искания.
Депозирана е допълнителна искова молба, в която са развити подробни доводи за неоснователност
и неприложимост към настоящия случай на възраженията на ответниците за наличие
на неравноправни клаузи в договора. В срока по чл. 372 ГПК и съгласно чл. 214 ГПК прави искане за изменение на иска от установителен в осъдителен с правна
квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК и материалноправна квалификация – чл. 430 ТЗ, във вр. с чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл.
86 ЗЗД във вр. с чл. 92, ал.1 ЗЗД. Прави
доказателствени искания.
Депозиран е допълнителен отговор на допълнителната искова молба. Основно
са развити подробни съображения за недопустимост на исканото изменение на заявената претенция с оглед приложението
на задължителните за съдилищата разяснения в т.11б на ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и формираната от ВКС съдебна практика по чл. 290 ГПК. Ответниците считат, че правният
интерес от предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск би отпаднал само
ако заповедта за изпълнение е обезсилена в хипотезите на чл. 411, ал.2, т.3 и
т.4 ГПК, по чл. 415, ал.2 ГПК с актове на съда в заповедното производство,
респ. на въззивния съд в съответствие с разясненията
в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След обезсилване на издадената
заповед за изпълнение, производството по установителния
иск е прекратено и настоящото производство продължава само по предявения
осъдителен иск, който с молба вх. №
6467/06.06.2018 г. е уточнен като предявен за
следните суми: вземане за главница по кредита в общ размер 15 166 евро, от които просрочени редовни главници в размер на
4 589,00 евро за периода от 05.02.2016
г. до 05.09.2017 г. вкл. и предсрочно изискуема главница към 20.09.2017 г. в размер на 10 577,00 евро;
вземане за редовна /възнаградителна/ лихва върху
главницата общо в размер на 1 500,22
евро, от която 1 471,66 евро
просрочени редовни лихви за периода от
05.02.2016 г. до 05.09.2017 г. вкл. и
28,65 евро начислена редовна лихва върху предсрочно изискуема главница за
периода от 06.09.2017 г. до 19.09.2017 г.; наказателна лихва в общ размер на 668,34 евро върху просрочени главници,
начислена за периода от 05.02.2016 г. до 05.09.2017 г.; изискуемата лихва,
дължима съгласно чл.1.2 във вр. с чл. 1, б. „б“ от
Анекс № 6/12.06.2015 г. към договора за кредит в размер на 183,64 евро, начислена за периода от 05.01.2015 г. до 11.06.2015
г.; изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл. 1.3. от Анекс №
6/12.06.2015 г. в размер на 68,33 евро,
начислена за периода от 05.11.2005 г. до
04.11.2016 г. вкл., както и заплатените такси за нотариални покани в размер на
192,00 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното му изплащане.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и
доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите,
визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
След преценка
на събраните
по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна.
Съдът
определя правната квалификация
на предявените искове като такива – чл. 430 ТЗ.
Вземането
е основано на Договор за банков
кредит, който е абсолютна търговска
сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената на
иска е над 25 000 лв. Искът е подсъден на окръжен съд и редът за разглеждане е
особеното производство по търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.
Видно от представения по Договор за банков кредит от 20.10.2008 г., изменен и
допълнен с шест броя анекси към него, кредитополучател по който е първият ответник
„Веси 1“ ЕООД, ЕИК ********* гр. Русе, а солидарен длъжник или „съдлъжник“
всеки от останалите ответници – Веси 2“ ЕООД, ЕИК
********* гр. Русе, В.Ц.М., ЕГН: ********** ***, лично и като наследник на Б.И.М., ЕГН: **********,б.ж. на гр. Русе, банката е
предоставила на дружеството кредит в размер на 30 000 евро, който следва
да бъде издължен на 60 равни последователни месечни вноски в размер на 500,00
евро всяка, считано от 15.11.2008 г. до 15.10.2013 г. включително, като всяка
вноска е дължима на 15-то число от съответния месец. В чл. 3 страните са договорили главницата по
кредита да се олихвява с годишна лихва в размер на Стойност на банковия ресурс
за EUR увеличена с 4,00 пункта надбавка. В договора е уточнено, че Стойност на
банковия ресурс за EUR това е лихвеният процент по
междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“
плюс законоустановените разходи на банката, в т.ч. за
поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван
текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при банката. Лихвата и наказателната
лихва се начисляват от датата на усвояване на кредита на база 360 дни годишно,
за реалния брой дни на ползване на суми по кредита /вкл. първия и без последния
ден от този период/. Лихвата и наказателната лихва в частта Стойност на
банковия ресурс се преизчислява и променя от банката на 15-то число от всеки
месец. Актуалният размер на Стойността на банковия ресурс за EUR се оповестява на официалната електронна страница
и/или в офисите на банката. Предоставя се при поискване писмено на
кредитополучателя. При забава на
плащането на дължими по договора суми, кредитополучателят дължи на банката
неустойка – наказателна лихва за забава в размер на Стойността на банковия
ресурс за EUR плюс 18 пункта надбавка
годишно върху усвоената и непогасена главница по кредита за времето на забавата
до окончателното погасяване на забавените вноски.
При настъпване на случай на неизпълнение на основание
чл.10.3 от договора банката има право и
да обяви всички усвоени по договора суми, начислената лихва /евентуална
наказателна лихва/ и комисионните, за незабавно изискуеми. Договорът е изменен с
шест броя анекси. При подписването на
Анекс № 6 на 12.06.2015 г., страните се споразумяват, че вземанията на банката
към кредитополучателя за главница са в общ размер на 16 329,64 евро, от
които 15 866 евро, включващи 14 176 евро редовна главница и 1690 евро
просрочена главница; вземания за лихва –
463,64 евро, включващи 392,14 евро просрочена лихва, начислена за периода от
05.01.2015 г. до 04.06.2015 г. вкл.; 16,81 евро – текуща редовна лихва,
начислена за периода 05.06.2015 г. до 11.06.2015 г. вкл. и 54,69 евро
наказателна лихва върху просрочената главница, начислена за периода от
05.02.2015 г. до 11.06.2015 г. вкл. Считано от датата на подписване на Анекс №
6 на 12.06.2015 г., кредитополучателят заплащана на банката годишна лихва в
размер на едномесечния EUROBOR за евро
+ 6,50 пункта надбавка годишно, но не по-малко от 6,50 съвкупна годишна лихва.
С подписването на анекс № 6, страните се съгласяват вземанията на банката да
бъдат погасени в срок до 05.06.2020 г.
Поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, който не е заплатил
вноски с падежни дати от 05.02.2016 г.
до 05.06.2017 г., с оглед на което и на основание чл. 10.3 от договора във
връзка с чл. 432 ТЗ, банката е упражнила
правото си да направи целия кредит предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост на всички вземания на банката по процесния договор за кредит е
осчетоводена на 30.06.2017 г.
В изпълнение на изискването на чл. 60, ал.2 ЗКИ до кредитополучателя,
както и до всички съдлъжници са изпратени уведомления
за предсрочна изискуемост чрез нотариално връчване , а именно: с Нотариална
покана рег. № 2294/08.06.2017 г. и разписка от 23.05.2017 г. към нея, изпратена
до кредитополучателя; нотариални покани рег. № 2295, 2296 и 2627 и разписки за
нотариално връчване към тях и писмо изх. № ИЗХ-001-1645514, като видно от
приложените разписки и известие за доставяне, уведомленията за предсрочна
изискуемост са достигнали до адресите им.
За
изясняване на спорните въпроси по делото е назначена съдебно – икономическа
експертиза, по която в срок е депозирано заключение.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Доколкото страните не спорят относно
неплащането на падежиралите вноски за периода от 05.02.2016
г. до 05.06.2017 г., довели до
настъпването на предсрочна изискуемост на цялото вземане, същественият
материално правен въпрос, от отговора на който зависи правилното решение на
делото, се свежда до това редовно ли е съобщена на ответната страна тази предсрочна изискуемост на претендираното
вземане към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
По делото са представени цитираните по-горе Нотариална покана рег. № 2294/08.06.2017 г. и разписка
от 23.05.2017 г. към нея, изпратена до кредитополучателя, както и нотариални
покани рег. № 2295, 2296 и 2627 и разписки към тях за нотариално връчване на
всеки от солидарните длъжници. Видно от приложените разписки и известие за
доставяне, уведомленията за предсрочна изискуемост са достигнали до адресите
им, но адресатите не са били намерени на посочения адрес и не се е намерило
лице, съгласно да получи поканата. По данни от съседите адресатите не живеят в
апартамента от години. По тази
причина са залепени уведомления на
входната врата на апартамента и блока, като е пуснат екземпляр от него и в
пощенската кутия, с което са изпълнени разпоредбите на ГПк
за редовно връчване на съобщенията. Освен това чрез известие за доставяне на
Български пощи /л.61/, писмото на банката
изх. № ИЗХ-001-1645514 за настъпилата предсрочна изискуемост на договора за
банков кредит и шестте анекса към него е връчено и лично на В.М. на 16.01.2017
г.
Видно от заключението на вещото лице,
което съдът кредитира изцяло, общият размер на непогасените задължения на длъжниците по процесния договор за банков кредит от
20.10.2008 г. и всички анекси към него, в.т.ч и договор за заместване и
встъпване в дълг, към датата на получаване на препис от исковата молба от
ответниците – 15.03.2018 г. е 18 550,10 евро, от които главница в общ размер на 15 166 евро, в
т.ч. просрочена редовно падежирала за периода от
05.02.2016 г. до 05.03.2018 г. вкл. главница в размер на 6 515 евро;
предсрочно изискуема от 15.03.2018 г. главница в размер на 8 651 евро.
Договорната възнаградителна лихва върху редовна
главница, начислена за периода от 05.01.2016 г. до 04.03.2018 г. и дължима в
периода от 05.02.2016 г. до 05.03.2018 г. вкл е в
размер на 1 801,35 евро; текущо начислена договорна /възнаградителна
лихва/ върху редовна главница, начислена за периода от 05.03.2018 г. до
14.03.2018 г. вкл. е в размер на 15,62 евро. Вещото лице установява размера на
наказателната лихва, начислена върху просрочена редовно педежирала
главница за периода от 05.02.2016 г. до 14.03.208 г. вкл. в размер на
1 265,45 евро. Отложената при условията на чл.1.2 във връзка с чл.1, буква
„б“ от Анекс №6/12.06.2015 г. лихва е в размер на 183,67 евро, начислена за
периода от 05.01.2015 г. до 11.06.2015 г. вкл. и дължима в периода от 05.02.2016
г. до 05.06.2016 г. Комисионната за управление, начислена за периода от
05.11.2016 г. до 04.11.2018 г. и дължима при условията на чл. 1.3 от Анекс
№6/12.06.2015 г. към Договора за кредит от 20.10.2008 . е в размер на 118,01
евро.
Възражението на ответната страна за
нищожност на клаузата на чл. 3 от договора поради включването на СБР /Стойност
на банковия ресурс за EUR / като
съществен компонент в цената на кредита е неоснователно. Същото не представлява
нарушение на чл. 58, ал.1 ЗКИ и не може да бъде квалифицирано като
неравноправна клауза. В договора страните са договорили главницата по кредита
да се олихвява с годишна лихва в размер на Стойност на банковия ресурс за EUR увеличена с 4,00 пункта надбавка, като изрично е
уточнено, че Стойност на банковия ресурс за EUR
това е лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния период и
валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените
разходи на банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за
гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“
при банката. Договорено е изрично, че
лихвата и наказателната лихва в частта Стойност на банковия ресурс се
преизчислява и променя от банката на 15-то число от всеки месец, като
актуалният размер на Стойността на банковия ресурс за EUR
се оповестява на официалната електронна страница и/или в офисите на банката
и се предоставя при поискване писмено на
кредитополучателя. По делото няма
събрани доказателства тази информация да е поискана и да е отказана на кредитополучателя
и солидарните длъжници.
Водим от горното, настоящият съдебен
състав счита иска за основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора в тежест на ответната страна са направените разноски
в настоящото производство по разгледания осъдителен иск съобразно представената
справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така и на основание чл. 422, ал.1 ГПК Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Веси 1“ ЕООД,
ЕИК ********* гр. Русе, „Веси 2“ ЕООД, ЕИК ********* гр. Русе, В.Ц.М., ЕГН: **********
***, лично и като наследник на Б.И.М., ЕГН: **********,б.ж. на гр. Русе ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Райфайзенбанк
България” ЕАД ЕИК ********* гр.София, представлявано
от А.В.А. - изпълнителен директор и М.Т.П общо сумата от 17 903,31 евро, от които:1. 15 166 евро главница в общ размер;2. Договорна възнаградителна лихва върху редовна главница, начислена за
периода от 05.01.2016 г. до 04.03.2018 г. и дължима в периода от 05.02.2016 г.
до 05.03.2018 г. вкл. в размер на 1 801,35
евро; 3.текущо начислена договорна /възнаградителна
лихва/ върху редовна главница, начислена за периода от 05.03.2018 г. до
14.03.2018 г. вкл. в размер на 15,62 евро;4. наказателната лихва,
начислена върху просрочена редовно падежирала
главница за периода от 05.02.2016 г. до 05.09.2017 г. вкл. в размер на 668,34 евро; 5.Отложена при условията
на чл.1.2 във връзка с чл.1, буква „б“ от Анекс №6/12.06.2015 г. лихва в размер
на 183,67 евро, начислена за периода
от 05.01.2015 г. до 11.06.2015 г. вкл. и дължима в периода от 05.02.2016 г. до
05.06.2016 г.; 6. Комисионна за управление, начислена за периода от 05.11.2016
г. до 04.11.2016 г. и дължима при условията на чл. 1.3 от Анекс №6/12.06.2015
г. към Договора за кредит от 20.10.2008 г.
в размер на 68,33 евро, както
и сторените в производството пред РОС разноски
по предявения осъдителен иск общо в размер на 2 621,11 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: