Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 2.7.2019
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 2.7.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Вълкова ч.гр.д. № 8507 по описа на съда за 2019
г., констатира следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано
е по жалба на Г.Ф. срещу постановление
от 05.06.2019 на ЧСИ М.Д., с която е оставено без уважение възражението на
длъжника за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение за сумата до
200 лв., както и размерът на сумата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
В
жалбата се сочи, че събирането на суми, дължими от Г.Ф., не е свързано с
фактическа и правна сложност като издирване на длъжник или проверка на налично
имущество. Твърди се прекомерност на начислените разноски – адвокатско
възнаграждение и дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят
не е подал отговор на частната жалба.
Частният
съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които в срока за доброволно
изпълнение трето задължено лице е изпълнило запора и превело сумите по
специализирана сметка на ЧСИ. Посочва, че пропорционалната такса по т. 26 ТТР
към ЗЧСИ включва: задължение по изпълнителен лист от 17000 лв. главница,
изтекла законна лихва в размер на 5719,82 лв., или общ размер 22719,82 лв.
Таксата се дължи независимо от начина на събиране на дължимата сума –
доброволно плащане или принудително изпълнение, стига то да не е постъпило по
сметка на кредитора преди образуване на изпълнителното дело.
Съдът,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Изпълнително дело № 20197870400089 по описа на ЧСИ Д.е образувано
по подадена от адв. П.К.въз основа на изпълнителен
лист от 08.05.2019 г., издаден по гр. дело № 3114/2018 г. на САС, видно от
който Гаранционен съд е осъден да заплати на К.С.А.сумата от 17000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП, настъпило от 21.09.2015 г. на път ІV-51042,
причинено от лице, управлявало лек автомобил „Ауди“ с рег. № ****** без сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2016 г. до
окончателното й изплащане.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие между
К.А.и адв. П.К., видно от който е договорено
възнаграждение 960 лв. с ДДС, с отбелязване същите да са платени изцяло и в
брой.
Не се спори, че върху главницата от 17000 лв. дължимата законна
лихва за периода 04.02.2016 г. до 29.05.2019 г. е в размер на 5719,82 лв.
На 29.05.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение, с което му е указано да заплати в полза на взискателя
К.А.сумите: 17000 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от
04.02.2016 г. до окончателното й изплащане, изпълнителни разноски в размер на
1026 лв. – адвокатски хонорар в размер на 960 лв. с ДДС, авансови такси в
размер на 66 лв., както и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 1899,83 лв.
Въз основа на запорно съобщение до трето
задължено лице „УниКредит Булбанк“ АД в срока за
доброволно изпълнение сумата е преведена на ЧСИ.
Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на закона,
дадени с Тълкувателно решение 3/2015 ОСГТК на ВКС разноските, посочени в покана
за доброволно изпълнение, съставляват произнасяне по отношение на размера на
разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз
основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от
длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. От съдържанието на поканата за
доброволно изпълнение обаче не се установява длъжникът да е уведомен за срок, в
който следва надлежно да упражни правата си по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК,
поради което съдът приема жалбата да е депозирана в законоустановения
срок.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3 ГПК участващите в производствата дължат добросъвестно
упражняване на процесуални права, съобразно добрите нрави. Систематичното място
на разпоредбата сочи, че същата касае както исковото производство, така и последващата реализация на признатите права в рамките на
изпълнителното производство.
Правото на адвокатска защита е допустимо по отношение на всеки
правен субект, реализиращ права вкл. в изпълнителното производство.
Същевременно обаче към датата на отразяване на дължимата сума за адвокатско
възнаграждение в ПДИ от извършените действия са ограничени до подаване на молба
за образуване на изпълнително дело. Ето защо същата е следвало да се определи
по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а именно – 200 лв. От приложеното към жалбата
изпълнително дело няма данни за регистрация на адв. К.по
ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 ТТР ЗЧСИ за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: г) от 10 000 до 50
000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. Така общо дължимата
сума е 820 лв. + 763,19 лв. (12719,82 х 6%) = 1583,19 лв. + 316,64 (20% ДДС) =
1899,83 лв. Т.е. таксата е определена в съотвествие с
тарифата и в тази част жалбата е неоснователна.
По тези съображения атакуваното постановление следва да бъде
частично отменено, като дължимите от длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело към 05.06.2019 бъдат намалени на 200 лв.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е
инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е
свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на
чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е
законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба
срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с
възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Водим от гореизложеното, съдътТака
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановлението от 05.06.2019 г. по изпълнително дело № 20197870400089 по описа
на ЧСИ М.Д. с район на действие СГС в частта, с която е оставено без уважение
възражение вх. № 10-01-130/30.05.2019 г. на Г.Ф., адрес: *** срещу признато
адвокатско възнаграждение в полза на взискателя К.С.А.за
сумата над 200 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на взискателя К.С.А.по изпълнително дело № 20197870400089 по описа
на ЧСИ М.Д. с район на действие СГС за заплащане на адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до пълния претендиран размер от 960,00 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/