№ 23052
гр. С, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110145927 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от името на Ю
против Г, с която срещу Г, е предявен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за признаване за
установено, че Г дължи в полза на Ю сумата от 1/ сумата от 488,96 лева,
представляваща обезщетение по по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на Приложение № 1 към чл.3 борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, за закъснение на полет ***, излитащ по разписание от
Международно летише Дюселдорф (DUS) и пристигащ по разписание на
12.02.2025 22:40:00 (местно време) на Международно Л. Прищина (PRN), което е
довело до пристигане в крайната точка на дестинацията със закъснение от повече
от три часа, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
16.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума на
18.06.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по гр.д. № 35954/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 211599/17.06.2025 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г за заплащане на суми, както следва:
1/ сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение по по чл. 7, параграф 1,
буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на Приложение № 1 към чл.3 борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, за закъснение на полет ***, излитащ по
1
разписание от Международно летише Дюселдорф (DUS) и пристигащ по
разписание на 12.02.2025 22:40:00 (местно време) на Международно Л. Прищина
(PRN), което е довело до пристигане в крайната точка на дестинацията със
закъснение от повече от три часа, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 16.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
Заповедта е връчена на настоящия ответник Г, като в едномесечния срок по
чл. 414, ал. 2 ГПК от изтичане на срока за получаване на книжата, длъжникът не е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си на
15.08.2025 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 10.09.2025 г., е предявил искове
за вземанията.
Ищецът твърди, че между Д.Х., гражданин на Косово, роден на *** г. от една
страна, в качеството му на пътник, и Г, от друга страна, в качеството му на
превозвач, бил сключен договор за въздушен превоз чрез закупуването на един
брой самолетен билети за полет полет ***, излитащ по разписание от
Международно летише Дюселдорф (DUS) и пристигащ по разписание на
12.02.2025 22:40:00 (местно време) на Международно Л. Прищина (PRN). Твърди
се, че полетът е изпълнен със закъснение, което е довело до пристигане в крайната
точка на дейстинацията със закъснение от повече от три часа, поради което за
пътника възникнало право на обезщетение в размер от 250 евро, съгласно чл. 7,
параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голяма закъснение на полети, във връзка със задължителната практика
на Съда на Европейския съюз. Ищецът посочва, че по силата на договор за цесия от
14.02.2025 г., пътникът му е прехвърлил вземанията си за обезщетение в общ
размер от 250 евро.
Моли се за постановяване на решение, с което за признаване за установено,
че Г дължи в полза на Ю сумата от 1/ сумата от 488,96 лева, представляваща
обезщетение по по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на Приложение № 1 към чл.3 борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, за закъснение на полет ***, излитащ по разписание от Международно
летише Дюселдорф (DUS) и пристигащ по разписание на 12.02.2025 22:40:00
(местно време) на Международно Л. Прищина (PRN), което е довело до пристигане
в крайната точка на дестинацията със закъснение от повече от три часа, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 16.06.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума на 18.06.2025 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
гр.д. № 35954/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав..
Претендират се разноски.
В предоставения срок е постъпил отговор на исковия формуляр от страна на
ответното дружество, като е взето становище по предявените за разглеждане в
настоящото производство искове. В отговора се поддържа, че действително
процесният полет е изпълнен със закъснение, но поради технически проблем на
2
самолета. Самолетът, с който е следвало да се изпълни полета е бил обявен за AOG
(Aircraft on Ground), което било пречка за изпълнението на полета. Поради тази
причина от авиационния оператор бил организиран така наречения фери полет
/празен полет, който да извози пътниците/ със самолет, за да бъде извършен полета
на следващия ден.
Излагат се подробни съображения в горния смисъл.
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между Д.Х., гражданин на Косово,
роден на *** г. от една страна, в качеството му на пътник, и Г, от друга страна, в
качеството му на превозвач, бил сключен договор за въздушен превоз чрез
закупуването на един брой самолетен билети за полет полет ***, излитащ по
разписание от Международно летише Дюселдорф (DUS) и пристигащ по
разписание на 12.02.2025 22:40:00 (местно време) на Международно Л. Прищина
(PRN), че полетът е изпълнен със закъснение, което е довело до пристигане в
крайната точка на дейстинацията със закъснение от повече от три часа.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил дълга, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответното дружество да докаже възраженията си срещу
предявения иск.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК, съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че между Д.Х., гражданин на Косово, роден на *** г. от една
страна, в качеството му на пътник, и Г, от друга страна, в качеството му на
превозвач, бил сключен договор за въздушен превоз чрез закупуването на един
брой самолетен билети за полет полет ***, излитащ по разписание от
Международно летише Дюселдорф (DUS) и пристигащ по разписание на
12.02.2025 22:40:00 (местно време) на Международно Л. Прищина (PRN).
Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на
този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички
полети на територията на Общността до 1500 километра.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК, съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че между Д.Х., гражданин на Косово, роден на *** г. от една
страна, в качеството му на пътник, и Г, от друга страна, в качеството му на
превозвач, бил сключен договор за въздушен превоз чрез закупуването на един
брой самолетен билети за полет полет ***, излитащ по разписание от
3
Международно летише Дюселдорф (DUS) и пристигащ по разписание на
12.02.2025 22:40:00 (местно време) на Международно Л. Прищина (PRN).
Видно от събраните по делото доказателства, Д.Х., гражданин на Косово,
роден на *** г. се е явил на гишето за регистрация на полет № ***, като на същия е
издадена бордна карта. Следователно, въз основа на гореизложеното, се налага
извод, че пътникът се е представил на гишето за регистрация за полет № ***, който
е следвало да бъде изпълнен от ответника на 12.02.2025 г., по дестинация
Международно летише Дюселдорф (DUS) - Международно Л. Прищина (PRN),
поне 45 минути преди определения час на излитане.
Представена е справка за полети, от която се установява, че полет № ***,
който е следвало да бъде изпълнен от ответника на 12.02.2025 г., планиран за
излитане на 12.02.2025 г. е анулиран и е преместен, респективно и извършен на
13.02.2025 г., тоест налице е закъснение с повече от три часа.
От събраните доказателства може да се направи извод, че разстоянието
между Международно летише Дюселдорф (DUS) - Международно Л. Прищина
(PRN) е до 1500 км. Същевременно това обстоятелство не е и спорно между
страните в производството
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в пункт
втори от Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела C 402/07 и C 432/07, членове
5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за
целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се
позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три
часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или
повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за
пристигане по разписание. Въпреки това подобно закъснение не поражда за
пътниците право на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че
голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли
да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест от
обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния
превозвач.
В отговора се поддържа, че действително процесният полет е изпълнен със
закъснение, но поради технически проблем на самолета, като самолетът, с който е
следвало да се изпълни полетът е бил обявен за AOG (Aircraft on Ground), което
било пречка за изпълнението на полета. Поради тази причина от авиационния
оператор бил организиран така наречения фери полет /празен полет, който да
извози пътниците/ със самолет, за да бъде извършен полета на следващия ден.
Едновременно с това се прави възражение, че процесният полет е бил анулиран, за
което пътникът бил уведомен своевременно още на 02.02.2025 г.
Първият спорен по делото въпрос е дали е налице „извънредно
обстоятелство“ по смисъла на регламента., а именно (Указание 14): „Съгласно
Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи
следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е
причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
4
дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да
възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични
условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за
сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки,
които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.“ В Решение по
Дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane се
отбелязва, че „всички обстоятелства, съпътстващи такива събития (изброените в
регламента), не са непременно причини за освобождаване от задължението за
обезщетяване, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) от този регламент.“, както
и „съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират
като „извънредни“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 само
ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето
съображение от този регламент не е присъщо на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му
контрол поради своето естество или произход.“. Такова виждане е отразено и в
параграф 22 на Решение на съда но ЕС по дело С-315/15 Marcela Pešková и Jiří
Peška срещу Travel S. a.s. „сблъсъкът на самолета с птица, както и евентуално
причинените от това повреди не са неразривно свързани с операционната система
на самолета, тъй като поради своето естество или произход този сблъсък не е
присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Следователно такъв сблъсък
трябва да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5,
параграф 3 от Регламент № 261/2004.“. В това решение се определя също, че не
всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, а само когато се
докаже, че не са могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки.
В случая по делото не са представени доказателства, от които да се направи
безспорен и категоричен извод за наличие на извънредни обстоятелства.
Изложените твърдения за технически проблем със самолета, с който е следвало да
се осъществи процесния полет останаха напълно недоказани в производството.
Същевременно не се доказа и към кой момент е установен техническия проблем, за
да се извърши преценка, дали превозвачът е предприел всички възможни мерки, за
да не допусне анулирането на процесния полет, респективно изпълнението му със
закъснение от повече от три часа. Поради това, следва извод, че по делото не се
установи превозвачът да е взел всички необходими мерки за предотвратяване
изпълнението със закъснение на процесния полет.
По отношение възражението, че процесният полет е бил анулиран, за което
пътникът бил уведомен своевременно още на 02.02.2025 г., съдът намира същото
за неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 3, б. А от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
295/91 същият се прилага за пътници, заминаващи от Л., намиращо се на
територията на държава-членка, към която Договорът се прилага. По делото е
безспорно, че процесният полет е бил от Л. в Германия до Л. в Косово – полетът
излита от Л., намиращо се на територията на държава - членка на ЕС. Съгласно чл.
5
5, § 1, б. „В“, т. „i“ от същия при отмяна на полет пътниците имат право на
обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са
информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по
разписание. В случая по делото е безспорно, че процесният полет е следвало да се
осъществи на 12.02.2025 г., а ответникът твърди, че пътникът е бил уведомен за
това на 02.02.2025 г. /макар да не се представени доказателства, от които това
обстоятелство да се приеме за доказано, при условията на пълно и главно
доказване/.
Изискването за двуседмичен срок не е спазено, поради което съдът намира,
че не са налице предпоставките за изплащане на обезщетение.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че за пътника Д.Х., гражданин
на Косово, роден на *** г., е възникнало право да получи обезщетение в размер на
250 евро за закъснение на полет № ***, излитащ по разписание от Международно
летише Дюселдорф (DUS) и пристигащ по разписание на 12.02.2025 22:40:00
(местно време) на Международно Л. Прищина (PRN), довело до пристигане в
крайната точка на дестинацията със закъснение от повече от три часа.
Представено е споразумение за прехвърляне на вземания от 14.02.2025 г., от
които се установява, че Д.Х., гражданин на Косово, роден на *** г. е прехвърлил на
Ю вземанията си за обезщетение за вреди, съгласно Регламент (ЕО) 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, във връзка с
изпълнението на полет № ***, излитащ по разписание от Международно летише
Дюселдорф (DUS) и пристигащ по разписание на 12.02.2025 22:40:00 (местно
време) на Международно Л. Прищина (PRN).
С връчването на препис от исковия формуляр и приложенията към него на
ответника на 13.10.2025 г. следва да се приеме, че същият е надлежно уведомен за
извършената цесия и тя има действие за него.
Отделно, горните обстоятелство по отношение прехвърлянето на вземането
в полза на ищеца не са спорни по делото.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от представените по делото
доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския
парламент и Съвета от 11.02.2004 г., вр. чл. 99 ЗЗД, поради което и предявеният иск
се явява основателен и доказан за пълния предявен размер от 250 евро.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
От името на ищеца е направено искане за присъждане на разноски, като
същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване, а именно за
заплатена държавна такса в размер на общо 25,00 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 600 лева.
От името на ответника своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение в производството, което съдът намира за основателно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
6
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от
загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото /заповедното производство/ не се
отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от
процесуалния представител. В конкретния случай от страна на адвоката не се
изисква специфична защита.
За извършената от адвокат работа, изразяваща се в депозиране на искова
молба от името на ищеца и процесуално представителство в проведеното по
делото о.с.з., следва да бъде определено възнаграждение в размер на 400,00 лева,
което напълно отговаря, както на обема, така и на характера на извършената от
адвоката работа по делото.
7
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр. С, Л. С, *** да заплати в полза на Ю,
чуждестранно юридическо лице - дружество, регистрирано в Държавния център за
регистрация на предприятия (SECR) в Република **********регистрационен
номер ****, с адрес: **********В, ул. „Д ИГ” ***, ***, сумата от 425,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.д. № 45927/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора право на разноски в заповедното производство има
ищецът.
От името на ищеца е направено искане за присъждане на разноски, като
същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване, а именно за
заплатена държавна такса в размер на общо 25,00 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 600 лева.
От името на ответника своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение в производството, което съдът намира за основателно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от
загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
8
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални
усложнения, както и реално извършените действия от процесуалния представител.
В конкретния случай от страна на адвоката не се изисква специфична защита.
За извършената от адвоката работа, следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 200,00 лева, което напълно отговаря, както на обема,
така и на характера на извършената от адвоката работа по делото.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр. С, Л. С, *** да заплати в полза на Ю,
чуждестранно юридическо лице - дружество, регистрирано в Държавния център за
регистрация на предприятия (SECR) в Република **********регистрационен
номер ****, с адрес: **********В, ул. „Д ИГ” ***, ***, на основание 78, ал. 1 ГПК,
сумата от общо 225,00 лева, представляваща разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 35954/2025 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от името на Ю,
чуждестранно юридическо лице - дружество, регистрирано в Държавния център за
регистрация на предприятия (SECR) в Република **********регистрационен
номер ****, с адрес: **********В, ул. „Д ИГ” ***, *** против Г, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр. С, Л. С, ***, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „a“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
че Г, ЕИК: **** дължи в полза на Ю сумата от общо 488,96 лева, представляваща
обезщетение по по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на Приложение № 1 към чл.3 борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, за закъснение на полет ***, излитащ по разписание от Международно
9
летише Дюселдорф (DUS) и пристигащ по разписание на 12.02.2025 22:40:00
(местно време) на Международно Л. Прищина (PRN), което е довело до пристигане
в крайната точка на дестинацията със закъснение от повече от три часа, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 16.06.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума на 18.06.2025 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
гр.д. № 35954/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Г, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. С, Л. С,
*** да заплати в полза на Ю, чуждестранно юридическо лице - дружество,
регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в
Република **********регистрационен номер ****, с адрес: **********В, ул. „Д
ИГ” ***, ***, на основание 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 425,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.д. № 45927/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Г, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. С, Л. С,
*** да заплати в полза на Ю, чуждестранно юридическо лице - дружество,
регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в
Република **********регистрационен номер ****, с адрес: **********В, ул. „Д
ИГ” ***, ***, на основание 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 225,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 35954/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10