ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4918
гр. Варна, 27.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20253100100933 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Й. А. А.,
ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „***, действащ чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. Л. Ш. от АК-Варна и съдебен адрес на
кантората в гр. Варна, бул. ***, с която против В. К. М., ЕГН **********-
нотариус с район на действие Районен съд- Девня, с адрес в гр. Девня, кв.
„***, ул. „Боровец“, бл. 7, ет. 1, офис 1, е предявен иск с правно основание чл.
73, ал.1 ЗННД във вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 29474/14.10.2025 г., ищецът
твърди, че с влязло в сила Решение № 395/30.03.2022 г., постановено по гр. д.
№ 1057/2021 г. по описа на ВОС, потвърдено с Решение № 4/13.01.2023 г. по в.
гр. д. № 445/2022 г. по описа на Апелативен съд- Варна, потвърдено с Решение
№ 128/28.02.2024 г. на ВКС по кас. дело № 1522/2023 г. е прието за установено
спрямо него и Петранка Станева А.а, че Боряна Божкова Божкова е
собственик на 7/8 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент с
идентификатор № 10135.1505.16.3.27 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр.
Варна, бул. „Цар Освободител“ № 79, вх. В, ет.5, ап. 25 със застроена площ от
85.98 кв. м. ведно с прилежащото му избено помещение, находящо се под ап.
№ 3, както и 2.97161% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, на основание чл. 108 ЗС.
Излага се, че горепосоченият недвижим имот е придобит от съпрузите
1
Алеко и Василка Божкови, като на 05.04.1990 г., Алеко Божков със саморъчно
завещание се е разпоредил с цялото свое притежавано имущество в полза на
съпругата си, в резултат на което след смъртта му през 1992 г. едноличен
собственик на имота е станала Василка. На 03.08.2012 г. с нотариално
завещание обективирано в НА № 5, том I, рег. № 3446, дело № 5 от 03.08.2012
г. по описа на нотариус В. М., Василка завещала своето имущество на брат си
Атанас А. и съпругата му Петранка А.а, които след смъртта на завещателката
придобили собствеността върху имота. След смъртта на Атанас през 2014 г.,
апартаментът станал съсобствен между Петранка и сина им Й.. С договор за
дарение от 15.08.2018 г. Петранка А.а дарила на сина си, притежаваните нея ¾
ид. ч от имота.
Сочи се, че наследодателката Василка Божкова е осиновила, при
условията на пълно осиновяване Божко Алеков Божков, починал в хода на
производството, в резултат на което неговата дъщеря и наследник по закон-
Боряна Божкова е предявила спрямо Й. А. и Петранка А.а иск с правно
основание чл. 108 ЗС и е оспорила извършените завещателни разпореждания.
Нотариалното завещание е признато за нищожно, на основание чл. 24 ЗН-
поради нарушаване на законовите изисквания за форма и предявеният от
Боряна иск е уважен.
Въз основа на влезлите в сила решения, ищецът твърди, че Боряна
Божкова е предприела действия по въвеждането й във владение на
притежаваните от нея 7/8 ид. ч. процесния апартамент, в резултат на което
получил и покана за изпълнение от ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719, с
район на действие ОС-Варна, в която било посочено, че на 14.05.2024 г. ще
бъде извършен принудителен въвод във владение. Изтъква се, че макар Боряна
да е призната за собственик на 7/8 ид. части от имота, то от мотивите на
съдебните актове се установява, че Й. не притежава останалата 1/8 ид. ч от
апартамента, тъй като с признатото за нищожно нотариално завещание,
Василка е завещала на брат си, Атанас, цялото си движимо и недвижимо
имущество, в т. ч и процесния апартамент, въз основа на което прогласяването
на нищожността на завещанието установява права на Боряна върху целия
имот.
Независимо от горното обаче, доколкото ищецът е действал със
съзнанието, че е придобил фактическата власт върху имота на основание
2
годно да го направи собственик, в качеството му на наследник по закон на
Атанас А. и въз основа на извършеното от страна на майка му Петранка А.а,
дарствено разпореждане на притежаваните от нея ¾ ид. ч от процесния имот,
същият е предприел действия свързани със запазването на апартамента и
извършването на редица подобрения в него, с оглед изключително
занемареното му състояние, до степен, че същият е бил в невъзможност за
ползване. Направените разходи за запазването на веща и подобренията
посочва, че възлизат в размер на 37 014 лева.
Отделно от горното твърди, че сторените от него разноски по водените
граждански производства и образуваните във връзка с тях изпълнителни дела,
възлизат в размер на 28 639.97 лева, в които се включват: заплатени държавни
такси и разходи за ангажиране на адвокати за трите инстанции и образуваните
изпълнителни дела.
Посочва, че всички направени разходи са в причинно-следствена връзка
с противоправното поведение на ответника. В тази връзка изтъква, че както и
в съдебните решения е посочено, за нотариалните завещания е въведено
императивното изискване да са извършени в присъствието на двама
свидетели, съгласно чл. 24, ал. 1 ЗН. При липса на друга уредба в ЗН, като
специален закон, приложение намират общите правила на нотариалните
производства. Излага, че по отношение на инструментраните свидетели, в
чието присъствие се извършва нотариалното завещание е приложимо
ограничението въведено в чл. 584, т.3 ГПК, по силата на което е забранено
участието на свидетели, които са в определени родствени отношения с
участниците и страните в производството или с нотариуса.
Излага, че след като е установено, че нотариалното завещание не
отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1 ЗН, то с действията си нотариусът е
нарушил разпоредбата на чл. 574 ГПК, както и предвидените в чл. 25, ал. 1
ЗННД задължения, а именно да опазва правата и интересите на страните и да
не допуска пропуски в работата, които биха довели до накърняване на техните
права. Намира, че след като ответникът не е проверил легитимацията на
свидетелите и с това е съставил недействителен акт на разпореждане с имота е
лишил заветниците от вещни права.
Твърди, че са налице всички предпоставки за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника, като изтъква, че именно поведението
3
му е причинило вредоносния резултат, въз основа на който майка му
Петранка А.а, а в последствие и той не придобиват вещните права върху
процесния имот.
Посочва, че в правната му сфера е настъпила и вреда в размер на 73 000
лева, представляваща разликата между данъчната оценка на имота, която към
момента на завещателното разпореждане е възлизала на сумата от 107 557.00
лева и продажната цена на същия след влизане в сила на съдебното решение,
която е в размер на 180 000 лева. В тази връзка излага, че именно
неизпълнението на задължението на ответника да провери легитимацията на
страните и степента на родство е довела до съдебното му отстраняване и
оттам до сумата, която би платил, за да придобие отново вещ със същата
характеристика, което с оглед пазара на недвижимите имоти се сочи, че се
явява допълнителен разход.
Позовава се на разпоредбата на чл. 73, ал.1 ЗННД, съгласно която
нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от
виновното неизпълнение на неговите задължения, но не повече от
удостоверения материален интерес.
С исковата молба е заявен петитум, с които ишеца моли съда да
постанови решение, с което:
ОСЪДИ ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 107 557 лева,
частичен иск от иск с обща цена от 246 210.97 лева – представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди настъпили вследствие на
виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на нотариуса, от
които 107 557 лева- стойност на отнетата недвижима собственост, 73 000 лева-
повишена стойност на имота, 37 014 лева- необходими разноски за запазването
на вещта и извършени подобрения в имота и 28 639.97 лева, заплатени
разноски по гражданските и изпълнителни производства, ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда т.е.
30.04.2025 г., до окончателно й изплащане.
С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника В. К. М., чрез адв. Красимира Кънчева, с който се навеждат
твърдения за недопустимост и неоснователност на предявената искова
4
претенция.
Твърди се, че между ищеца и ответника не е налице причинна връзка
или условие, без което резултатът не би настъпил, нито е налице връзка между
деянието и настъпилата вреда. Посочва, че ищецът не е страна по
завещанието, а е частен правоприемник на бенефициентите, поради което по
отношение на него не е осъществен деликт, респ. ответникът не носи
отговорност.
В подкрепа на изложените твърдения, излага че липсва
удостоверен материален интерес, съобразно изискването на разпоредбата на
чл. 73, ал. 1 ЗННД.
Посочва, че изготвеното универсално нотариално завещание,
обективирано в Нотариален акт № 5, том I, рег. № 3446, дело № 5 от
03.08.2012 г., по силата на което Василка Божкова се разпорежда с цялото си
движимо и недвижимо имущество в полза на сина си и съпругата му и което е
изповядано от него, не е било с определен материален интерес, доколкото
завещателят не е представил на нотариуса имуществото си към датата на
изготвяне на завещанието, поради което същият е бил в невъзможност да
удостовери и материалния интерес. Излага, че именно поради тази причина е
събрана минимална такса за вписване от 10 лв., такса за документи и книжа
без материален интерес в размер на 30 лв. без ДДС съгласно „Тарифа за
нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност“,
сумата в размер на 5 лв. без ДДС за заверен препис, както и 3 броя справки от
НБД „Население“ за лицата участващи в нотариалното производство в размер
на 15 лв. От изготвените справки, както и от „Българските документи за
самоличност“ излага, че може да се установят родствените връзки единствено
до 3-та съребрена степен.
Твърди, че единствено е удостоверил явилите се пред него страни и
полагането на подписите им върху акта, като в нотариалното производство
посочва, че съгласно чл. 582 ГПК той може да назначи единствено преводач.
Свидетелите са водени от страните.
Излага, че искът в частта относно стойността, претендирана като
сторени разходи за извършени подобрения в имота е недопустим, тъй като
намира, че не е надлежен ответник, поради обстоятелството, че длъжник по
иск за подобрения може да бъде единствено собственика на подобрения имот
5
по време на извършването им.
Оспорва да е налице един от задължителните елементи свързани с
ангажиране на отговорността му, а именно да е на лице вина. Посочва, че при
съставянето на завещанието са изпълнени всички изискуеми от закона и
предвидени в чл. 574-584 ГПК, изисквания - проверка на самоличността на
страните; разясняване на правата и задълженията; както и прочит на акта в
присъствието на двама свидетели. Твърди, че роднинската връзка до четвърта
степен по съребрена линия не се установява от представения документ за
самоличност, нито законът предвижда задължение на нотариуса да извършва
проверка или да изисква свидетелство за родство. В конкретния случай
твърди, че е запитал свидетелите дали имат роднинска връзка със
завещателката и наследниците и.
Оспорва да е налице и пряка причинно-следствена връзка, като
излага, че дори и единият от свидетелите да е бил „негоден“, то това не е
пряка и единствена причина за настъпване на вредите. В тази насока сочи, че
роднинската връзка между завещателката и свидетелката Василка А.а се е
разкрила едва в хода на производството по гр. д. № 1057/2021 г. по описа на
ВОС и то при разпита на А.а. Поддържа, че това обстоятелство не му е било
известно при изготвяне и съставяне на универсалното завещание, а е било
умишлено скрито.
Твърди, че вредите са настъпили в резултат на действия на трети
лица- наследници, в резултат на водените от тях производства и постановените
въз основа на същите съдебни актове, като сочи, че доколкото в тези
производства той е участвал единствено като свидетел, а не като трето лице
помагач на някоя от страните, то не е могъл да организира адекватна защита,
което е било предпоставка и за възникване на твърдените от ищеца вреди.
Въвежда възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на
вредоносния резултат, което обосновава с декларираните пред него от
свидетелката Василка А.а неверни обстоятелства във връзка с липсата на
роднинска връзка със завещателката. Сочи, че нито завещателката, нито
наследниците й са го уведомили, че е налице такава роднинска връзка, въз
основа на което същият е приел, декларираните под угрозата на чл. 313 НК от
Василка А.а, данни за верни.
В случай, че предявеният иск бъде уважен, твърди, че размерът на
6
обезщетението следва да бъде съобразен с удостоверения материален интерес,
съгласно чл. 73, ал. 1 ЗННД, какъвто в случая твърди, че липсва.
Оспорва по вид, количество и единична стойност претендираните
подобрения в имота, като твърди, че претенцията за същите е погасена по
давност.
Оспорва и претенцията в размер на 73 000 лева, претендирана като
повишена стойност на имота. Сочи, че същата не е изчислена въз основа на
пазарни аналози по време на придобиването и продажбата, а по данъчна
оценка и пазарна цена, която твърди, че може да не е действителната такава,
макар и посочена в нотариалния акт.
Излага, че ищецът притежава идеални части от недвижим имот в
гр. Варна, както и идеални части от имоти в с. Царевци, общ. Аврен, обл.
Варна.
Твърди, че исковата претенция е погасена по давност, тъй като от
момента на извършване на завещанието през 2012 г. до датата на завеждане на
исковата молба са изминали 13 години.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
Иска от съда на основание чл. 219, ал. 1 ГПК да привлече в процеса като
трето лице-помагач на страната на ответника „ЗД Евроинс" АД, ЕИК
*********. Интересът от привличането на третото-лице помагач е обусловено
от сключен договор за застраховка.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 73, ал.1 ЗННД във вр. с чл. 45 ЗЗД
във вр. с чл. 86 ЗЗД.
По допустимостта:
Настоящия съдебен състав намира предявения иск за допустим.
Наведените твърдения които ответника определя недопустимост на иска,
са обстоятелства касаещи основателността на исковата претенция по които
съдът дължи произнасяне със съдебния си акт, а не са въпроси свързани с
допустимостта й.
Интерес от предявяване на осъдителен иск е налице винаги, когато
ищецът твърди, че притежава изискуемо право срещу ответника, което
7
последният не удовлетворява.
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 73, ал. 1 от ЗННД са общите
предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД – наличие на деяние т.е. действие или бездействие,
допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални
функции ( т.е. деянието му е противоправно като нарушение на задълженията
му по раздел ІІ ЗННД); настъпила за ищеца вреда; причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди
(вредоносният резултат следва да е закономерна, необходима и присъща
последица от виновното противоправно поведение на делинквента); и вината
на делинквента.
Нормата на чл. 73 от ЗННД лимитира отговорността на нотариуса до
удостоверения материален интерес, който представлява паричната оценка на
удостоверяваното право / в тази насока Решение № 105 от 06.07.2017 г по гр.
д. № 2604/16 г. на ВКС, IV ГО по чл. 73, ал. 1 ЗННД/.
Тежестта за установяване на посочените обстоятелства е за ищеца по
делото, съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес определен в чл.154, ал.1 от ГПК.
В тежест на ответника е да обори въведената презумпция и докаже че
няма вина при въведеното от ищеца твърдение за деликт.
Съдът намира, че представените от страните писмени доказателства са
относими и допустими към предмета на спора, поради което искането за
прилагането им следва да бъде уважено, на основание чл.140, ал.2 от ГПК.
Направеното от ищеца доказателствено искане за разпит на свидетели е
относимо, допустимо и необходимо и следва да бъде допуснато.
Произнасянето по останалите доказателствени искания на ищеца за
назначаване на ССЧЕ и СТЕ следва да бъде отложено за първото по делото
заседание, след изясняване фактическата страна на спора.
Искането на ответника за изискване за послужване на гр.д. № 1057/2021
г. по описа на Окръжен съд- Варна, е допустимо и относимо и като такова
следва да се уважи.
По направеното искане по чл.219 от ГПК от страна на ответника за
конституиране в качеството на трето лице помагач на негова страна неговия
8
застраховател по застраховка „Професионална отговорност" и
Застрахователна полица № 49-0000-2561/18.02.2012 г., със срок на
застраховката от 19.02.2012 г. до 18.02.2013 год., е основателна.
Правния интерес от конституирането на третото лице помагач на
страната на ответника е възможността на ответника да предявени обратен иск
против неговия застраховател по сключения договор за застрахавка.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена
възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на
ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответника, а на ответника
препис от уточняващата молба с вх. № 29474/14.10.2025 г.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ПРОЕКТО ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО
КОНСТИТУИРА на основание чл.219 ал. 1 ГПК в качеството на трето
лице помагач на страната на ответника Нотариус В. К. М., ЗД „Евроинс" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***,
застраховател по Застрахователна полица № 49-0000-2561/18.02.2012 г., със
срок на застраховката от 19.02.2012 г. до 18.02.2013 год., по застраховка
„Професионална отговорност".
ДА СЕ ПРИЗОВЕ за о.с.з. третото лице помагач, ведно с препис от
настоящото определение, препис от искова молба и приложения към нея с
право на становище в едномесечен срок от съобщаването.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване по делото
следните обстоятелства:
1.) че на 03.08.2012 г. в кантората на нотариус В. К. М. с рег.№ 465 на
НК, район на действие РС-Девня, е съставено универсално завещание
обективирано в Нотариален акт № 5, том I, рег. № 3446, дело № 5 от
03.08.2012 г., по силата на което Василка Божкова се разпорежда с цялото си
движимо и недвижимо имущество в полза на сина си Й. А. и съпругата му
Петранка А.а;
9
2.) че с влязло в сила Решение № 395/30.03.2022 г., постановено по гр. д.
№ 1057/2021 г. по описа на ВОС, потвърдено с Решение № 4/13.01.2023 г. по в.
гр. д. № 445/2022 г. по описа на Апелативен съд- Варна, потвърдено с Решение
№ 128/28.02.2024 г. на ВКС по кас. дело № 1522/2023 г., нотариалното
завещание е прогласено за нищожно, въз основа на което уважен предявеният
от Боряна Божкова иск и е признато за установено спрямо Й. А. А. и Петранка
Станева А.а, че Боряна Божкова Божкова е собственик на 7/8 ид. ч. от
недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор №
10135.1505.16.3.27 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“ № 79, вх. В, ет.5, ап. 25 със застроена площ от 85.98 кв. м. ведно
с прилежащото му избено помещение, находящо се под ап. № 3, както и
2.97161% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, на
основание чл. 108 ЗС;
3.) че ищецът е съдебно отстранен от имота;
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест да
докаже със всички допустими доказателствени средства при условията на
пълно и главно доказване посочените в мотивите към определението факти и
обстоятелства.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответника, че в негова тежест
е да установи всички направени възражения, право-изключващи и право-
погасяващи факти и твърдения, от които черпи благоприятни за себе си
последици.
На осн. чл. 146, ал.4 ГПК:
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ като писмени доказателствени средства по
делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи.
ОСТАВЯ БЕЗ ДСВИЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане ССЕ, СТЕ
и двама свидетели, при режим на довеждане, като нередовно.
Съдът следва да укаже на ищеца с нарочна молба с препис за ответника
да изложи фактически обстоятелства, които ще доказва с исканите
доказателствени средства, тяхната съотносимост и допустимост към правния
спор.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр.д. № 1057/2021 г. по описа на
10
Окръжен съд- Варна.
НАСРОЧВА производството по делото за 14.01.2026 год. от 16.00 ч., за
която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от
настоящото определение, което съдържа проекта за доклад, като на ищеца се
връчи и препис от писмения отговор на ответника, а на ответника да се връчи
и препис от уточняващата молба с вх. № 29474/14.10.2025 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по
доклада на иска.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр. Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата,
в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail:
*********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация
следва да уведомят съда.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11