№ 18647
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110159625 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Е..” ЕООД е предявило срещу К. В. К. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с които се
иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 418 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК (11.04.2024 г.) до окончателното изплащане, представляваща
непогасен остатък от главница по договор за кредитен лимит на физически лица, който се
ползва чрез кредитна карта № .., сключен на 03.03.2022 г. с „У К Ф“ ЕАД, както и сумата от
90, 69 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 03.04.2022 г. до 10.04.2024 г., за които суми е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.05.2024 г. по ч.гр.д. №
22211/2024 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че на 03.03.2022 г. е сключен договор за кредитен лимит на физически
лица, който се ползва чрез кредитна карта № .. между „У К Ф” ЕАД и ответника, по силата
на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит с кредитен лимит в размер на
2000 лв. със срок една година от датата на подписване на договора, като кредитът е станал
изцяло изискуем на 03.03.2023 г. и е останало непогасено задължение в размер на 2000 лв.
главница и 468, 79 лв. обезщетение за забава. В рамките на заповедното производство
длъжникът признал дължимостта на част от тези суми, а по отношение на оспорените по
размер суми ищецът е предявил установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. Твърди, че с
договор за цесия от 09.11.2023 г. „У К Ф” ЕАД му е прехвърлило вземанията по процесния
договор за кредит, като ответникът бил уведомен за цесията с писмо на 12.02.2024 г.,
получено от упълномощен адвокат, но не погасил задълженията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Оспорва извършената цесия. Твърди, че регулярно е захранвал
банковата сметка, обслужваща кредитната карта, с оглед на което претендираната главница е
била заплатена. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
1
По иска с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца по
делото е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от
него съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на кредита от кредитополучателя,
сключването на договор за цесия и уведомяването на длъжника за нея.
По иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да установи твърдението
си за извършено погасяване на претендираната главница чрез плащане.
От фактическа страна:
По делото е приет договор № .. за кредитен лимит на физически лица, който се ползва
чрез кредитна карта, сключен на 03.03.2022 г. между „У К Ф“ ЕАД и ответника К. В. К., по
силата на който дружеството предоставя на кредитополучателя разрешен кредитен лимит в
размер на 2000 лв., а последният се задължава да възстановява ползваните суми от
кредитния лимит или поне минимална погасителна вноска от 60 лв. или минимално
дължимата сума (определена в договора като минималната погасителна вноска за
съответния период на клиентски плащания, увеличена с изискуеми невнесени суми за
погасяване на минимална погасителна вноска от предходни периоди и непогасени лихвени
плащания, и надвишен кредитен лимит при наличие на такива). С договора е уговорен
месечен лихвен процент от 0, 75 % и срок от една година от датата на подписване на
договора. Съгласно чл. 6.1 в случай че преди изтичане на срока за ползване на разрешения
кредитен лимит кредитополучателят изрично не е поискал прекратяване на договора и е
изправна страна по него, и не е в просрочие по нито едно от своите задължения,
дружеството може, по своя преценка, да удължи срока за ползване на разрешения кредитен
лимит за още 12 месеца при запазване на останалите условия по договора, като при
определени условия кредитният лимит може да бъде намален или увеличен. За посоченото
удължаване на срока дружеството следва да уведоми кредитополучателя чрез изпращане на
електронно съобщение на посочен от него електронен адрес или чрез СМС на посочен от
него мобилен телефонен номер, като кредитополучателят може да даде своето съгласие и в
устна форма в телефонен разговор. Съгласно чл. 8.12. от договора ако кредитополучателят е
допуснал необслужване на дълга 91 дни и независимо от поканите до него не е осигурил
средства за покриване на дължимите суми, на 91-вия ден задължението по договора се
трансформира като задължение по кредит за просрочена кредитна карта с фиксирана лихва,
равна на текущата договорена лихва върху текущ дълг и със следните условия за погасяване:
При общо задължение над 150 лв. задължението се разсрочва на 10 вноски. При всички
останали случаи задължението се разсрочва за 3 месеца. За падежна дата се избира най-
подходящата стойност с падежно число измежду 1, 7, 14, 21 на следния принцип: най-
ранната възможна дата, която е поне 2 дни след текущата дата.
На 09.11.2023 г. "У К Ф" ЕАД и ищецът "Е.." ЕООД са сключили договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) като в приложението към договора под номер 414 (л. 42 по
делото) е описано вземане по договор, сключен с ответника с № ... от 19.04.2023 г. в размер
на 2226, 04 лв., от които 2063, 58 лв. главница и 162, 46 лв. лихви. По делото са приети и
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно, с което
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници по вземанията съгласно
рамковия договор за цесия, както и уведомително писмо от цедента чрез цесионера до
ответника за извършено прехвърляне на процесното вземане. Представено е и известие за
доставяне, в което е посочено, че пратката е непотърсена.
Прието е още индивидуално потвърждение за сключена цесия, издадено от "У К Ф"
ЕАД на 21.03.2025 г., с което дружеството потвърждава, че описаното в приложението
вземане с длъжник ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит № ... от
19.04.2023 г., е прехвърлено в полза на ищеца. Съгласно приложеното на л. 141 по делото
удостоверение за разсрочване на усвоен кредитен лимит, издадено от "У К Ф" ЕАД на
26.06.2025 г., погасяването на усвоения кредитен лимит, предоставен на К. В. К., съгласно
договор № ../21.02.2022 г., е било разсрочено в „нов кредитен контракт“ № .../19.04.2023 г.
поради непогасяване на задълженията повече от 90 дни.
2
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което по
предоставена от "У К Ф" ЕАД информация процесният кредит с № .. от 03.03.2022 г. е
реструктуриран в кредит с равни месечни вноски на 19.04.2023 г. и е бил генериран лихвен
лист с начална дата 19.04.2023 г., с размер на усвоения и непогасен остатък за главница по
кредит в размер на 2063, 58 лв. вещото лице е установило още, че в периода от датата на
преструктуриране на кредита 19.04.2023 г. до датата на цесията няма платени вноски по
процесния договор за кредитен лимит на физически лица с № ... В заключението е посочено
още, че съгласно служебна бележка от 21.03.2025 г., предоставена от ищеца, след датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на 24.10.2024
г. по принудителен реди са постъпили плащания от частен съдебен изпълнител при ищеца в
размер на 2961, 82 лв. Тези констатации се потвърждават и от приетите по делото
удостоверение от ЧСИ С А по изп.д. № .., съгласно което по посоченото изпълнително дело
с длъжника ответника и взискател ищеца на 24.10.2024 г. към взискателя е била преведена
сума в общ размер от 2961, 82 лв., с която са били погасени всички дължими суми по
делото, както и съобщение до взискателя от 05.12.2024 г. за приключване на изпълнителното
дело поради изплащане на всички дължими суми. При изслушване на заключението в
откритото съдебно заседание, проведено на 11.06.2025 г., вещото лице разясни
допълнително, че не са му били предоставени счетоводни записвания за това, че кредитното
задължение по кредитната карта е било реструктурирано. По отношение на платената сума в
размер на 2961, 82 лв. заяви, че тя не е била взета предвид при изчисляване на дължимите
суми, тъй като вещото лице не разполага с информация как е било разпределено плащането
при ищеца.
Прието е и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В него е
посочено, че договор № .../19.04.2023 г. „преоформя“ неплатените задължения по процесната
кредитна карта Shopping card с процесния договор № ../03.03.2022 г., като главницата по
договора от 19.04.2023 г. е в размер на 2063, 58 лв. и това е бил общият размер на
неплатените задължения по процесната кредитна карта, предоставена по процесния договор
от 03.03.2022 г. вещото лице е изчислило, че по картовата сметка по процесния договор е
имало движение в периода от 08.03.2022 г. до 11.04.2023 г., през който период са били
формирани задължения в общ размер от 2055, 12 лв., от които 2000 лв. главница, 14, 43 лв.
годишна такса за управление, начислена на 13.03.2023 г., и 40, 69 лв. договорна лихва по 3
неплатени месечни вноски за периода от 31.01.2023 г. до 31.03.2023 г. Налице е разлика от 7,
96 лв. между така изчислената сума и новосформираната главница по договор №
.../19.04.2023 г., която вещото лице предполага, че се дължи на невключване на договорната
лихва за периода до 19.04.2023 г. в предоставеното му извлечение.
От правна страна
След съвкупна преценка на така събраните доказателства съдът намира, че по делото
не е установено при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е носител на вземане
по договор № ../03.03.2022 г., сключен между ответника и "У К Ф" ЕАД. В Приложение № 1
към договора за цесия, на който ищецът се позовава, ясно е индивидуализирано вземането,
което е било цедирано от "У К Ф" ЕАД на „Е..“ ЕООД и това е вземане по договор №
.../19.04.2023 г. Именно това вземане е посочено и в индивидуалното потвърждение за
сключена цесия, приложено на л. 97 по делото, т.е. в полза на ищеца не е цедирано вземане
по договора от 03.03.2022 г., което той претендира.
По делото неколкократно беше дадена възможност на ищеца да установи какво
представлява твърдяното от него „реструктуриране“ на задължението по първия договор от
03.03.2022 г. като в тази връзка той се позовава на чл. 8.12. от същия договор, съгласно който
ако кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 91 дни и независимо от поканите
до него не е осигурил средства за покриване на дължимите суми, на 91-вия ден
задължението по договора се трансформира като задължение по кредит за просрочена
кредитна карта с фиксирана лихва, равна на текущата договорена лихва върху текущ дълг и
със следните условия за погасяване: При общо задължение над 150 лв. задължението се
разсрочва на 10 вноски. При всички останали случаи задължението се разсрочва за 3 месеца.
За падежна дата се избира най-подходящата стойност с падежно число измежду 1, 7, 14, 21
на следния принцип: най-ранната възможна дата, която е поне 2 дни след текущата дата.
На първо място, съдът, прилагайки правомощието си да следи служебно за наличието
3
на неравноправни клаузи, а и предвид наведените от ответника възражения в тази връзка,
намира, че цитираната клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, който предвижда,
че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В разглеждания случай на практика чл. 8.12
предвижда „трансформиране“ на натрупани задължения по договор за кредитен лимит в
договор за потребителски кредит на равни вноски, което се случва автоматично, без
подписването на каквото и да е допълнително споразумение между страните, като по този
начин се заобикалят императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 ЗПК за изготвяне на договора
за кредит в писмена форма на хартиен или друг траен носител и всички императивни
изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК за съдържанието на договора. Новото „трансформирано“
задължение не е обективирано в никакъв писмен документ, като не са ясни нито общият му
размер, нито погасителния план към него с падеж и конкретен цифров размер на вноските,
нито е изчислен годишният процент на разходите. Т.нар. „трансформиране“ е извършено
едностранно от кредитора и то чисто счетоводно, без потребителят изобщо да е бил
уведомен за него, нито да са му били предоставени новите условия, при които кредиторът
формира задълженията и очаква плащане. Налице е и хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП,
тъй като цитираната клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора, съответно е неравноправна, защото за него
автоматично, без никаква изявена воля от негова страна и без уведомяване възниква
напълно ново и различно като условия задължение. Ето защо, съдът приема, че
трансформирането, на което се позовава ищецът, е нищожно и не се е осъществило.
На следващо място, видно от подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ищецът (тогава заявител) е претендирал задължения по договор № ../03.03.2022
г., като никъде в заявлението не е посочен втори договор, нито се споменава някакво
„реструктуриране“ или „трансформиране“ на задълженията по посочения договор. В
съответствие с подаденото заявление съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в
което вземането е индивидуализирано именно като такова по посочения договор от
03.03.2022 г. В хода на исковото производство обаче ищецът не представи доказателства за
прехвърляне в негова полза на вземане по този договор, като в приложението към договора
за цесия е посочен договор с друг номер и от друга дата. Съдът намира, че тези два договора
представляват различни основания, като в производството по реда на чл. 422 ГПК по
предявения установителен иск следва да се разгледа единствено основанието, което е било
заявено в заповедното производство. Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4/2013
г. от 18.06.2024 г., ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214
ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на
размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно
от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. В разглеждания случай
ищецът поддържа, че това не са две различни основания, а че се касае за „реструктуриране“,
„трансформиране“ на първоначалното задължение по чл. 8.12 от договора от 03.03.2022 г.,
която клауза съдът по-горе намери за нищожна и неравноправна.
Извън това, няма как да се приеме, че двата договора представляват едно и също
основание, тъй като единият (този от 03.03.2022 г.) представлява договор за кредитен лимит,
а другият договор за потребителски кредит на равни вноски, които имат коренно различни
схеми на усвояване и заплащане на сумите по тях. Следва да се посочи и че от приетите
заключения на вещото лице по делото се установи, че общият размер на задълженията по
договора от 03.03.2022 г. се равнява на 2055, 12 лв., като ответникът е заплатил в рамките на
образуваното по признатата част от задълженията по издадената заповед за изпълнение
сума, надвишаваща този размер.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове подлежат изцяло на
отхвърляне.
По разноските
При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
и претендирани разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство в общ
4
размер от 400 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е..“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „В...“, жк „М..“, ул. ”Р..” № .., срещу К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк „Д..“, БЛ.., вх. Д, ет. 5, АП.. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да
се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 418 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК (11.04.2024 г.) до окончателното изплащане, представляваща непогасен остатък
от главница по договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна
карта № .., сключен на 03.03.2022 г. с „У К Ф“ ЕАД, както и сумата от 90, 69 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 03.04.2022 г. до 10.04.2024 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.05.2024 г. по ч.гр.д. № 22211/2024
г. по описа на СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА „Е..“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„В...“, жк „М..“, ул. ”Р..” № .., да заплати на К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„Д..“, БЛ.., вх. Д, ет. 5, АП.. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5