РЕШЕНИЕ
№ 2969
гр. Варна, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М.С.
при участието на секретаря А. Ст. А.
като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20243110106307 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава „ХУШ-та " от ГПК.
Производството по делото е образувано по молба от И. В. М., ЕГН *****, с адрес: гр. В., ул.
„С." ***, вх.*** ет.****, ап.***, с която претендира да му бъде предоставено
непосредственото упражняване на родителските права по отношение на детето му Д. И. М.,
ЕГН ***** и определяне на местоживеенето на детето при него, за определяне на режим на
лични отношения на детето с майка му Г. В. А., ЕГН *****, с адрес: гр. В., ул. „К. Р." №
******* и за осъждането й да му заплаща чрез неговия баща месечна издръжка от 233,25 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.05.2024г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжката.
В молбата се сочи, че с ответницата са родители на детето Д. И.н М., родено на ***** г.
Излага че, познава Г.от 2022 г. Тя имала проблеми със сводници и наркотици и го помолила
за помощ. Заживели заедно, като се сближили и ответницата забременяла. Посочва, че тя
има още две деца, А. на 6 години и Р. на 3 години, като не се грижи за тях и А. е при баба си
А., по бащина линия, в село В., община В. ****, а Р. е при баща си в гр. В.. След раждането
на детето Д.н ищецът го припознал. Посочва, че ответницата била спряла наркотиците и се
грижила за детето до месец август 2023 г., когато Г. отново започнала. При връщането си от
работа установил, че детето и ответницата липсват, като нямала телефон за да се свърже с
нея, защото всеки път го залагала и с парите си купувала дрога. Твърди, че отишла в хотел
Х., при нейни познати проститутки и сводници, заедно с детето, като после го захвърлила на
съседското момче Р. в село В., като му поръчала да го остави на баба му А.. Баба й му се
1
обадила, като взел си детето и сам го гледал. Скоро ответницата му се обадила, като го
молила да се върне при него и детето и обещала да не взема наркотици, след което отново
заживели заедно. Сочи, че на 10 май на тази година, се върнал от работа, а апартаментът
отново бил празен, като помислил, че Г. и детето са в с. Ж.. На 15 май сутринта, с него се
свързал единият от нейните братя, да му каже, че детето е при тях, както и че на 14 май
вечерта Г. оставила детето с висока температура, треперещо, с притворени очи. Казала на
майка си, че ще се върне до час, но не се върнала. Веднага отишъл при тях, като занесъл
пари, храна, памперси и дрешки. Посочва, че когато отишла при майка си с детето, Г. била
придружена от мъж и имала съмнително поведение, замаяна като пияна, под въздействието
на наркотици. Решили, докато Д. оздравее да остане при майка й на село, но на 20 май
ответницата и мъжа се завърнали в селото, като искала детето. Недоволна, че не дават
детето, Г. се обадила на полицията, а те на отдела за закрила на детето гр. П.. Излага се, че
майката е в невъзможност да се грижи сама за себе си, а още по-малко за детето и във всеки
един момент, когато е с нея, детето е в опасност. Когато е употребила наркотици, е напълно
неадекватна, поради което ищецът се страхува за живота и здравето на детето. Не знае къде
живее майката в момента, като твърди че няма жилище и няма къде да отведе и да гледа
детето. Сочи, че ответницата спи в евтини хотели или по къщите на сводници и цигани, като
оставя детето при непознати, докато спи или работи, или е по казината, а единствената
работа, която е имала, е компаньонка по сайтове, като твърди освен наркозависимост, но и
проблеми с хазарта. Ищецът излага, че иска да отглежда детето си, като разчита на помощта
на майката на Г. и нейното семейство, които го подкрепяли. Поддържа, че има собствен
бизнес и добър доход. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени.
Ответницата Г. В.А., е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
чрез назначения особен представител - адв. Н.Н.. Моли съда да постанови решение, което да
е в интерес на детето Д. И. М..
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства - заверени за вярност удостоверение за раждане на Д. И. М.,
справка от Търговски регистър за „*****" **** към ****г., се установява, че: И. В. М., ЕГН
****** и Г. В. А., ЕГН ****** са родители на Д. И. М., ЕГН ******. И. В. М.в, ЕГН
********** е собственик и управител на търговско дружество „*****" *****.
От социален доклад с изх. № на Д. „С. п." - В. се установява, че изложените в исковата молба
твърдения отговарят на възприетите от социалните работници факти при извършеното от
тях проучване, поради което предлагат родителските права да се предоставят за
непосредствено упражняване на бащата.
От показанията на водения от молителя свидетел Д. Й. Х. -майка на ответницата се
установява, че тя се грижи за детето в с. Ж. от около десет месеца. Майката много рядко
общува с детето. Само веднъж е изпратила пари за него. Не се е обаждала от четири месеца.
Бащата ходи в селото постоянно, през ден - два, гледа си детето, помага, купува каквото е
2
нужно, остава пари. Съгласна е родителските права да бъдат дадени на бащата.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Правното основание на предявената молба за съдебна администрация на спорни лични
отношения е с правно основание чл. 127 ал. 2 СК вр. чл. 59, чл. 143 и чл.149 СК.
Понастоящем с разпоредбата на чл. 59 ал. 4 СК /2009г./ са налице въведени с нормативен акт
подробни и ясни критерии, въз основа на които да се извърши преценката за родителя, на
когото да се предоставят правата и задълженията свързани с полагането на непосредствените
грижи по отглеждане на детето, вкл. режима на лични отношения с другия родител по см. на
ал. 3 от същата норма. Това са полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на
детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности. Водещ критерий в това отношение е интереса на
детето, преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в 59 ал. 4 от СК,
като за охраняването му съдът следи служебно в настоящото производство и не е обвързан
от исканията на спорещите родители.
По делото са безспорни обстоятелствата относно роднинската връзка между страните и
детето, и фактическата раздяла на родителите. Не се спори и относно упражняването на
родителските права и режима на лични отношения. Въз основа на събраните доказателства
по настоящото дело, съдът намира, че от двамата родители само бащата разполага с
достатъчен родителски капацитет, интелектуални, материални и лични възможности за
отглеждане на детето.
В унисон с гореизложеното е и гореобсъденото становище изразено от " - В.
Предвид изложените доводи, ВРС намира, че непосредственото упражняване на
родителските права следва да се предостави на бащата, при когото да бъде определено
местоживеенето на детето.
Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на
детето се предоставя на бащата, което ще продължи да живее с него, съдът намира, че
издръжката в полза на детето следва да се заплаща от майката.
Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете". Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142 ал.1 СК. С разпоредбата
на чл. 142 ал. 2 от новия Семеен кодекс е предвидено, че размера на определената издръжка
е недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната работна заплата (след 01.01.2024г. -
933 лева съобразно ПМС 193/12.10.2023г. или 233,35 лева и след 01.01.2025г. на стойност от
1077 лв. съобразно ПМС № 359/23.10.2024 г.) или 269,25 лв.
3
В случая меродавни са нуждите на детето, което не е в ученическа възраст, обуславяща
повишени разходи за облекло, ученически пособия и др., разширени социални контакти и
посещение на извънкласни занимания.
Въз основа на обсъдените по-горе приети по делото доказателства, възрастта и нуждите на
правоимащото дете, както и с оглед социално-икономическите условия в страната, съдът
намира, че непълнолетното дете има нужда да получава месечна издръжка в размер на 350
лева. От тях в тежест на родителя, който не осъществява непосредственото упражняване на
родителските права, следва да се присъдят минимума по закон - 233,35 лева до 31.12.2024г. и
269,25 лева след 01.01.2025г. За определянето на този размер на издръжката, съдът взе
предвид установените по делото доходи и имотно състояние на родителя-ответник и
субективните му особености, които обуславят възможността му да дава издръжка - на 25 г.,
безработен, не притежава МПС и недвижими вещи. Същевременно не е трудоустроен и не
страда от заболяване налагащо скъпоструващо лечение, поради което настоящия съдебен
състав намира, че не са налице обективни обстоятелства препятстващи го да получава и
занапред месечен доход в размер поне на минималната за страната ни работна заплата, от
които да отделя по-малко от половината за детето си.
Меродавни са и доходите, обективните дадености и субективните възможности на родителя,
който непосредствено ще упражнява родителските права - в случая бащата, за когото се
установява, че е на 48г., разполага със собствено жилищеи получава трудови доходи над
средните като управител и собственик на търговско дружество.
Предвид характера на производството разноски на страните не се следват.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на
държавата по сметката на В. районен съд дължимата държавна такса за уважения иск за
издръжка в размер на 189,88 лв., определена съобразно чл. 1 от Тарифа за държавни такси,
които се събират от съдилищата по ГПК и дадените с Тълкувателно решение № 5 от
13.02.1992г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни указания относно цената на
исковете за издръжка.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 от СК непосредственото
упражняване на родителските права по отношение на непълнолетното дете Д. И. М., ЕГН
********** на бащата И. В. М., ЕГН:**********, при когото ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето на адрес: гр. В., ул. „Д. И.“ № ****, вх. ***, ет.***, ап.****.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 127 ал. 2 вр. чл. 59 ал. 3 СК режим на лични отношения на
Г. В. А., ЕГН: ********** с детето й Д. И. М., ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9:00 ч. сутринта до 12:00 ч. на обяд, в присъствието на
бащата или на посочено от него лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 2 вр. чл. 59 ал. 2 СК Г. В. А.,
ЕГН: ********** да заплаща в полза на детето си Д. И. М., ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител И. В. М., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер от по
4
233,35 лв., считано от 23.05.2024г. до 31.12.2024г. вкл. и в размер от по 269,25 лв., считано
от 01.01.2025г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вносна, с падеж първо
число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на основание за изменението
или прекратяването й.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 16 от ТДТССГПК Г. В. А.,
ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – гр. В. държавна такса върху присъдената издръжка на детето в размер от 189,88 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5