МОТИВИ по НОХД №745/2014 година
по описа на ЛРС
VІІІ – ми наказателен състав
Срещу подсъдимият М.Т.Т., било
предявено обвинение за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 във, вр. с чл. 195 ал.1 т.3 във вр. с
чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1, и чл. 29 ал.1 б.
„а" и б. „б" от НК , за това,
че в периода 04.04.2014г. - 22.04.2014г. в гр. Ловеч, от стопанска постройка в
имот, намиращ се на ул. „ Могила" № 21, при условията на продължавано
престъпление, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот,
отнел чужди движими вещи: 1 бр. двойно разтегателна алуминиева стълба на
стойност 58.00 лева, 1 бр. неработещ хладилник, марка „Горение"
/малък/ на стойност 80.00 лева, 1 бр. бял пластмасов бидон 80 литра, с тясно гърло на
стойност 15.00 лева, 2 бр. метални варели от 100 литра на обща
стойност 50.00 лева с поставена в единия медна серпентина на стойност 43.00
лева, 50 литра
червено вино на стойност 125.00 лева, 2 бр. големи брадви на обща стойност
30.00 лева, 2 бр. малки брадви на обща стойност 12.00 лева, пластмасова
пръскачка от 20 литра
на стойност 45.00 лева, 1 бр. желязна количка с червен цвят на стойност 59.00
лева, 2 бр. метални триножника на обща стойност 20.00 лева, 1 бр. пластмасова
макара на стойност 8.00 лева, кабел обикновен 10 метра на стойност 20.00
лева, 2 бр. три гнездови разклонители на обща стойност 6.80 лева и 1 бр.
метална сгъваема количка с две колелета на стойност 13.00 лева- всичко на обща
стойност 584.80 лева, собственост на М.А. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив.
В с.з. подс.
Т. редовно призован се е явил лично и със служебно назначения си защитник адв. Г.П. от ЛАК.
В с.з. защитникът на подсъдимия и
самия подсъдим са заявили, че желаят
делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки
становището им е разпоредил да се проведе предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните след разясняване на подсъдимият от
съда правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по реда на чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата,
подсъдимият е направил самопризнание и в с.з. е заявил, че се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение, че фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт
фактическа обстановка е вярна, като се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимия Т.,
съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства с определение по чл.371, ал.4 от НПК е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В с.з. пострадалата М.А.,
нередовно призована не се е явила, като предвид обстоятелството, че същата не е
била намерена на посочения от нея адрес на ДП съдът е преценил, че са налице
предпоставките на чл.271, ал.5 от НПК и е дал ход на делото въпреки нередовното
й призоваване.
В съответствие с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372,
ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК при провеждане на
съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимият, на свидетелите и
на в.л. за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимият
така както е предявено с обвинителния акт, като излага, че съобразно
формулировката и квалификацията на същото
в обвинителния акт по реда на съкратено съдебно следствие е направено от
подсъдимия признание на фактите отразени в обстоятелствената част на акта и било
налице изразено от него желание да не се събират доказателства по тези факт и
обстоятелства. Счита, че събраните на ДП доказателства и изяснената въз основа на тях фактическа
обстановка изцяло се подкрепят в обстоятелствената част на обвинителния акт и
по категоричен и несъмнен начин обосновават виновно поведение на подсъдимия в
извършване на престъплението за което е предаден на съд. Моли съда да признае
подсъдимия Т. за виновен и да му бъде определено и наложено наказание по реда
на чл.58а от НК, като счита, че при липсата на изключителни и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства не е на лице предпоставка за приложимост на
чл.55 от НК. Моли съда да определи наказание с оглед направеното самопризнание
от подс. Т. към минимума предвиден в закона и по – конкретно три години лишаване от свобода, което да бъде намалено с
1/3 съобразно разпоредбата на чл.58а, ал. 1 от НК и на същия да бъде наложено
наказание от две години лишаване от свобода, което да изтърпи в Затвор при
първоначален строг режим. На осн. чл.59, ал.1 от НК
моли да бъде приспаднато от така определеното наказание времето през което подс. Т. е бил
задържан както и времето през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража”.
Подсъдимият
М.Т.Т. в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение,
че фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на
истината, и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му адв. Г. П. е изложил, че изцяло се
придържат към искането на РП, и че тяхното желание е същото и моли съда да
постанови съдебен акт в този смисъл.
От направеното самопризнание на
подсъдимият Т., както и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели, и заключенията на в.л. по реализираните в хода на ДП
експертизи, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Т.Т., бил със
средно образование, безработен, разведен, осъждан. На 04.04.2014 г. е бил
освободен от Затвора гр. Ловеч, където изтърпявал присъда от 1 година лишаване
от свобода за извършено престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.2 и т.4 пр. 2 във вр.
с чл. 194 ал.1 вр. с чл. 29 ал.1, б."А" и
б. „Б" от НК.
Пострадалата М.А. Найденова притежавала
недвижим имот, който се намирал на ул. „Могила" № 21 в град Ловеч. Имота
бил ограден с ограда и имало желязна порта, през която се влизало. В имота
имало селскостопанска постройка, разделена на три преграда, която била
пригодена за гледане на животни. Всяка от трите прегради се затваряла със
собствена врата, която се заключвала. Пострадалата в началото на месец април 2014 г. посетила имота и всичко
било наред и в изправност.
На 20.04.2014г. тя заедно със
свидетелите Веселин Бенев Христов и М.Д.Х. отново посетила имота. Когато
приближили към селскостопанската постройка установили, че първата врата на
стопанската постройка била извадена от пантите и висяла на катинара, който бил
хванат с жило. В това помещение имало бидони с вино, от които установила, че
липсват 50 литра
червено вино, било източено. Също така установила, че липсва една алуминиева
стълба, сгъваема, две големи и две малки брадви. Установила също така, че пред
помещението имало два метални варела от които в единия си варила компоти, а в
другия имало медна серпентина, че липсвали. Варелите били на метални
триножници, които също липсвали. Също така установили, че и друга врата била
отворена, като бил скъсан синджира на катинара. В помещението имало един малък,
неработещ хладилник „Горение", който липсвал.
Липсвал и един бидон, бял, пластмасов с тясно гърло от 80 литра и 10 метра обикновен кабел,
навит на пластмасова макара. В двата края на кабела имало монтирани три
гнездови разклонители, които също липсвали. Третата врата била здрава. М.
Найденова заедно с другите двама свидетели си тръгнала, като не ходила в
полицията да пуска жалба. На 23.04.2014г. тя отново решила да отиде с двамата
свидетели в имота си. Тогава установила, че и третата врата е отворена, като
били извадени халките на катинара, а самият катинар бил здрав. От това
помещение липсвала пластмасова пръскачка 20 литра, една количка за
багаж и под навеса имало метална количка, боядисана с оловен минимум на цвят
между червено и кафяво и тя също липсвала. Тогава М. Найденова отишла и подала
жалба в полицията за отнетите вещи. Било образувано и дознание.
В хода на разследване по
дознанието бил установен извършителя. Това бил подсъдимия М.Т.Т.. След като
излязъл от Затвора - Ловеч той отишъл при своя приятел Е.А.М., като работил
като оператор на варов възел и го попитал дали може да му намери работа.
Свидетеля му казал, че ще пита началничката си да го вземе да му помага. На
22.04.2014г. около 17.00 ч. подсъдимия Т. занесъл на свидетеля Е.М. една
алуминиева сгъваема стълба и една пластмасова пръскачка. Казал му, че му ги
дава понеже му помагал и му давал пари. Свидетеля си ги закарал на с. Владиня и
ги оставил в тях. На 25.04.2013г. бил извикан от полицията и разбрал, че вещите
са крадени. Предал ги с протокол за доброволно предаване. Установено било, че
тези вещи са били собственост на М. Найденова и били върнати с разписка. От
приложените по дознанието разпечатки за изкупуване на отпадъци от черни и
цветни метали от „Феникс инверс" ООД е видно, че
подсъдимия Т. за периода от 11.04 до 23.04.2014г. е продавал отпадъци от черни
и цветни метали. Отпадъци от цветни метали е продавал само на 17.04.2014г. Това
съвпада с времето, когато е била извършена първата кражба от постройката
собственост на М. Найденова.
При привличането му в качеството
на обвиняем М.Т. е признал за извършените деяния. Същият е заявил, че на
22.04.2014г. е влязъл във въпросната стопанска постройка, като извадил вратите
от пантите и халките на катинара. В последствие признал, че и преди тази дата е
влизал във въпросната стопанска постройка. Всичко, което било метално го предал
в пункт за изкупуване на метали на „Феникс инверс"
АД.
От заключенията на назначените по
дознанието стоково-икономическа експертиза и допълнителна стоково –
икономическа експертиза било установено, че общата стойност на всички
откраднати вещи възлиза на 584,80 лева, от които са възстановени 183 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. М.Т.Т., е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
196 ал.1 т.2 във, вр. с чл. 195 ал.1 т.3 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл.
26 ал.1, и чл. 29 ал.1 б. „а" и б. „б" от НК, като в периода 04.04.2014г. -
22.04.2014г. в гр. Ловеч, от стопанска постройка в имот, намиращ се на ул. „
Могила" № 21, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване
на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи: 1
бр. двойно разтегателна алуминиева стълба на стойност 58.00 лева, 1 бр.
неработещ хладилник, марка „Горение" /малък/ на
стойност 80.00 лева, 1 бр. бял пластмасов бидон 80 литра, с тясно гърло на
стойност 15.00 лева, 2 бр. метални варели от 100 литра на обща
стойност 50.00 лева с поставена в единия медна серпентина на стойност 43.00
лева, 50 литра
червено вино на стойност 125.00 лева, 2 бр. големи брадви на обща стойност
30.00 лева, 2 бр. малки брадви на обща стойност 12.00 лева, пластмасова
пръскачка от 20 литра
на стойност 45.00 лева, 1 бр. желязна количка с червен цвят на стойност 59.00
лева, 2 бр. метални триножника на обща стойност 20.00 лева, 1 бр. пластмасова
макара на стойност 8.00 лева, кабел обикновен 10 метра на стойност 20.00
лева, 2 бр. три гнездови разклонители на обща стойност 6.80 лева и 1 бр.
метална сгъваема количка с две колелета на стойност 13.00 лева- всичко на обща
стойност 584.80 лева, собственост на М.А. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив.
Деянието на подс.
Т. представлява опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК, тъй като последния го е извършил
след като е осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по
– малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието
не е отложено по чл.66 от НК и не е изтекъл петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК. Подсъдимият Т. за последните 5 години е осъждан четири пъти както следва: със
Споразумение № 166/06.08.2010 г. по НОХД № 1227/2010 г. на РС-Ловеч е бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.2 във вр. с чл. 20 ал.2 и във вр. с чл.
55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание от 10 / десет/ месеца лишаване
от свобода, което на основание чл. 61 ал.1 т.2 във вр.
с чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС е изтърпял при първоначален строг режим в затвор; със
Споразумение № 168/ 10.08.2010 г. по НОХД № 1293/2010 г. по описа на PC- Ловеч
е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 във
вр. с чл. 18 ал.1 и във вр.
с чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание от 8 /осем/ месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип; със Споразумение № 148/ 24.06.2011 г. по
НОХД № 914/2011 г. по описа на PC - Ловеч е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 във вр. с чл. 194
ал.1 във вр. с чл. 28 ал.1 и във вр.
с чл. 54 от НК му е било наложено наказание от 1 / една/ година и 2 /два/
месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61 т.2 във вр. с чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор; със Споразумение №63/ 26.04.2013 г. по НОХД № 556/2013 г. по описа на PC- Ловеч е бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2във вр. с чл. 195 ал.1 т. 2, т.4 пр.2 във вр.
с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б. „А" и
б. „Б" и във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е
било наложено наказание от 1 / една / година лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим в затвор. От свидетелството за съдимост на
подс. Т. е видно, че е изтърпял реално и четирите
присъди в Затвора Ловеч. Последно е освободен от Затвора
Ловеч на 04.04.2014г. Деянието за което ме у повдигнато обвинение е
извършено след излизане от Затвора. В този случай са налице предпоставките
както на чл. 29 ал.1 б. „А" така и на чл. 29 ал.1 б. „Б" от НК.
Настоящата инстанция намира, че
от направеното самопризнание на подсъдимия Т. и събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на в.л. по
реализираните в хода на ДП експертизи, по безспорен начин е установено, че
подсъдимия е автор на деянието за което е предаден на съд.
От обективна страна подсъдимият Т.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението за което е предадени на
съд, чрез действие – като при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. двойно разтегателна алуминиева стълба на стойност 58.00 лева, 1
бр. неработещ хладилник, марка „Горение" /малък/
на стойност 80.00 лева, 1 бр. бял пластмасов бидон 80 литра, с тясно гърло на
стойност 15.00 лева, 2 бр. метални варели от 100 литра на обща
стойност 50.00 лева с поставена в единия медна серпентина на стойност 43.00
лева, 50 литра
червено вино на стойност 125.00 лева, 2 бр. големи брадви на обща стойност
30.00 лева, 2 бр. малки брадви на обща стойност 12.00 лева, пластмасова
пръскачка от 20 литра
на стойност 45.00 лева, 1 бр. желязна количка с червен цвят на стойност 59.00
лева, 2 бр. метални триножника на обща стойност 20.00 лева, 1 бр. пластмасова
макара на стойност 8.00 лева, кабел обикновен 10 метра на стойност 20.00
лева, 2 бр. три гнездови разклонители на обща стойност 6.80 лева и 1 бр.
метална сгъваема количка с две колелета на стойност 13.00 лева- всичко на обща
стойност 584.80 лева, собственост на М.А. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, Т.е. подсъдимият е прекратил фактическата власт върху вещите и е
установил своя фактическа власт върху тях.
Обстоятелството, че деянията са
извършени от подсъдимият през непродължителен период от време – през периода 04.04.2014г.
- 22.04.2014г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното, дава основание на съда да приеме, че в случая
извършеното от последният деяние е при условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Деяниeто е квалифицирано по чл. 195 ал.1 т.3 от НК, тъй като
кражбата е извършена чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита
на имот.
Настоящата инстанция намира, че
от направеното самопризнание на подсъдимият и събраните на досъдебното
производство писмени доказателства, които го подкрепят, както и от показанията
на разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключенията на в.л. по
изготвените на ДП производство експертизи, по безспорен начин е установено, че
подсъдимия Т. е автор на деянието, за което е предаден на съд.
Предвид на така изложените
съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го
осъди.
Фактическата обстановка, приета
за установена, се изяснява от направеното от подсъдимият самопризнание, от
писмените доказателствата по делото, които го подкрепят, от разпитаните на
досъдебното производство свидетели и заключенията на в.л.
Причини за извършване на
престъплението, се явяват стремежа към облагодетелстване по лесноосъществим и
неправомерен начин, ниската правна
култура на подсъдимият и трайно изградените престъпни навици.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подс. Т., настоящата инстанция на осн. чл.373, ал.2 от НПК като взе предвид обществената
опасност на дееца и деянието, наличието на предходни осъждания, направените
самопризнания, процесуалното му поведение, както и начина на извършване на деянието,
и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието,
както и данните за личността на подсъдимия, го осъди на основание чл. 196 ал.1
т.2 във, вр. с чл. 195 ал.1 т.3 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл.
26 ал.1, и чл. 29 ал.1 б. „а" и б. „б" от НК на 3 /три/ години лишаване от свобода,
което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в Затвор.
На осн.
чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3, като
подсъдимия Т., да изтърпи наказание в размер на 2 /ДВЕ/ години лишаване от
свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в Затвор.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК, съдът приспадна времето през което подс. Т.
е бил задържан, както и времето през което е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 25.04.2014г. до привеждане на присъдата в
сила.
Съдът намира, че така наложеното
наказание на подс. Т. е справедливо, и че съответства
на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Съдът не намери многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление да се
явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.58а,
ал.4 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. Т. определеното по - горе наказание.
При този изход на процеса, съдът
осъди подсъдимият Т. да заплати по
сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 65,00 лв., представляваща разноски за експертизи.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: