Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 30.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 61
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
”Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** против С.М.А. с
ЕГН ********** *** местността ***за
признаване за установено спрямо ответника, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи сумата
в размер на 598,72 лева - главница, 179,46 – договорна лихва за забава за
периода от 22.07.2016г. –
05.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 25.03.2015г. ответникът сключил договор за потребителски
кредит с „***. По силата на договора
кредиторът отпуснал на кредитополучателя сумата от 650 лева,
като кредитополучателят се задължил да
я върне ведно с уговорените между страните лихви и такси. Ищецът твърди,
че ответникът се задължил да
върне заема на 45 броя седмични
вноски, като с подписа си удостоверели
получаването на сумата. Ищецът твърди, че кредитодателят е изпълнил задължението си по договора
да предостави на ответника сумата,
но ответникът не е изпълнил задължението
си. Твърди, че падежът на
първата неплатена вноска е 24.04.2015г. като считано от следващия
ден, ответникът изпаднал в забава. Твърди, че съгласно
договора, ответникът дължи лихва за
забава, чийто размер се изчислява
съгласно договора. Ищецът твърди, че крайният срок
за изпълнение на договора настъпил
на 03.02.2016г., с което целият кредит е станал изискуем. Ищецът твърди, че на
21.03.2016г. между „*** и „Ф.И.“ ЕАД бил сключен договор
за прехвърляне на вземания, по
силата на който титуляр на
вземанията по договора за потребителски
кредит, включително вземанията в настоящето производство станало ищцовото дружество. Твърди, че поради
неизпълнение на задължението на ответника, ищецът подал заявление и било образувано ч.гр.дело № 4952/2019г. и била издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена по реда
на чл.47 ал.5 ГПК.
В едномесечния срок не е постъпил отговор
от ответника.
Видно от приложения по делото отрязък от призовка на лист 60, ответникът е
получил препис от исковата молба и доказателствата по делото. За съдебно
заседание ответникът е призован на посочения от него телефон.
Съдебното заседание е проведено на 29.09.2020г. Ответникът не се е явил и
не е подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от призовката,
редовно връчена, ответникът е уведомен, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без направено искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, ищецът има право да поиска постановяване на
неприсъствено решение. Ищецът чрез процесуалния си представител е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238
и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е
депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по
делото писмени доказателства. Представено е с исковата молба копие на договор
за потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр. Представен е договор
за прехвърляне на вземания, с който ***е прехвърлило вземанията си от договора
за кредит на ищовото дружество „Ф.и.“ ЕАД.
Представено е извлечение от приложение към Договора за цесия, в което е
отразено вземането по договора за кредит с ответника. Представено е
уведомление, изпратено до ответника, с което кредитодателят
го уведомява, че е прехвърлил вземанията
си на ищцовото дружество. Видно от представената
обратна разписка, пратката не е потърсена от получателя. В случая се установява, че уведомлението за цесия е изпратено на адрес, но
лицето не е намерено. Съдът счита, че неуведомяването на длъжника не
води до недействителност на цесията. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора. Съобщението по чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, поради което не е условие за прехвърлителното
действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на
задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаване на цесията,
длъжникът може да плати на цедента и плащането да го
освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор.
Отделно от това, съгласно
трайната практика на ВКС, (В този смисъл е Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г.,
IV г.о., Решение №173/15.04.2004г.
на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.) възражението за липса на уведомление за цесия може да
се прави единствено с доказателства за плащане от страна на длъжника, каквито
по делото не са представени. Напротив, от изготвеното по делото заключение по
назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че в ищцовото дружество по партида на ответника са начислени
такса оценка на досие в размерп на 32,50 лева и такса
кредит у дома в размер на 378,82 лева. Тези суми не са претнедирани
от ищеца, поради което не следва да се обсъжда дали са нищожни клаузи в
договора. Вещото лице е установило, че незаплатената до момента главница по
договора за кредит е в размер на 598,72 лева, а договорната лихва е в размер на
74,40 лева и по договор е определена в размер на 74,40%. Ищецът претендира само
главница и лихва за забава, но не и договорна лихва и такси. Лихвата за забава
върху главницата за периода 22.07.2016г. до 05.07.2019г. е в размер на 179,44
лева. С оглед изложеното, съдът приема, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
При този
изход на делото и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящето
производство в размер на 75 лева държавна такса и 180 лева депозит за вещо
лице. На ищцовото
дружество се дължи и юрк.възнаграждение, което с
оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че се дължи в
размера на 100 лева. Така разноските за настоящата инстанция са в размер на 355
лева, от които 100 лева юрк.възнаграждение, 180 лева
за експертиза и 75 лева държавна такса.
В
заповедното производство, разноските на заявителя са в размер на 25,96 лева за
държавна такса и 50 лева за юрк.възнаграждение.
Заявителят е претендирал по ч.гр.дело №4952/2019г. сума в общ размер на 1298,24
лева. С оглед изхода на настоящето дело, за заповедното производство, ответникът
дължи на заявителя разноски в размер на 45,53 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.238 ГПК, че С.М.А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА кредитора “Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***,
сумата от 598,72 лева главница, и сумата от 179,46 лева лихва за забава за периода 22.07.2016г. –
05.097.2019г. ведно със законната лихва върхфу главницата, считано от 23.07.2019г. до окончателното
й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2761/2019г. по
описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА С.М.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА кредитора “Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** направените деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 355 лева.
ОСЪЖДА С.М.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА кредитора “Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** разноски в размер на 45,53 лева разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно разпоредбата на чл.239,ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: