№. 771 / 12.12.2019 г.
Н Е П Р И. С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И. Е
12.12.2019 година
г. Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М. втори граждански състав в публично заседание на трети декември през две хиляди и. деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена Ефремова и. в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 1793 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД и. чл.86 ЗЗД, във връзка с чл.107 ЗЕ.
Ищецът „. Е. Б. А. –. г. С. твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „. Е. Б. А.. Твърди, че като доставчик на ел.енергия е доставяло на Л.Т.М. xxx с електроснабден имот, находящ се в село С., област М. у. Д. №. 1. а. и. XXXX ел.енергия за периода от 08.09.2018 година до 09.03.2019 година, за което е издал фактури, в които са посочени конкретно дължимите суми. Заявява, че посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми и. абонатът е следвало да заплати посочените суми. Тъй като дължимите суми не са заплатени ищецът поддържа, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд –. М. по което е образувано ч.гр.д.№. 1086/2019 година и. по което длъжникът –. ответникът по делото е подал възражение. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че длъжникът –. ответникът по делото Л.Т.М. xxx с електроснабден имот, находящ се в село С., област М. у. Д. №. 1. а. и. XXXX по издадената заповед за изпълнение дължи сумата 482,71 лева –. главница за използвана и. незаплатена ел.енергия за периода от 08.09.2018 година до 09.03.2019 година; 8,52 лева –. лихва за забава от 10.11.2018 година до 10.04.2019 година, законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата, както и. да присъди направените в заповедното и. исковото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото Л.Т.М. xxx не е представил писмен отговор на исковата молба и. не изразява становище по иска.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение –. чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и. не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и. изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и. представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и. събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един безспорен и. категоричен начин, че ответникът продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№. 1086/2019 година по описа на МРС.
Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени като се признае за установено, че ответникът дължи претендираните парични суми.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да заплати на ищеца и. направените в заповедното производство разноски в размер на 25,00 лева –. държавна такса и. 58,00 лева –. адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 83,00 лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото и. сумата от 112,00 лева - реализирани в настоящото производство разноски /25,00 лева –. държавна такса и. 87,00 лева –. адвокатско възнаграждение/.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „. Е. Б.“ А., с XXXX , със седалище и. адрес на управление: гр.С. xxxx , район М. б. ш. 1. б. М. Б. ц. представлявано от Л. В. и. К. К. към Л.Т.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата в размер на 482,71 лева –. главница за използвана и. незаплатена ел.енергия за периода от 08.09.2018 година до 09.03.2019 година; 8,52 лева –. лихва за забава от 10.11.2018 година до 10.04.2019 година, законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –. 18.04.2019 година до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№. 1086/2019 година по описа на Районен съд –. Монтана.
ОСЪЖДА Л.Т.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „. Е. Б.“ А., с XXXX , със седалище и. адрес на управление: гр.С. xxxx , район М. б. ш. 1. б. М. Б. ц. представлявано от Л. В. и. К. К. сумата от 83,00 лева –. разноски в заповедното производство и. 112,00 лева–. реализирани в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :