№ 73
гр. Стара Загора, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20235530200026 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 75 от 07.12.2022
година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите –
Стара Загора, с което на “Енерджи-2“ООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя И. А. А., е наложено административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на 2 200 /две хиляди и двеста/ лева, за
административно нарушение по чл.135, ал.1, т.3, във връзка с чл.44, ал.2, във
връзка с ал.1 от Закона за управление на отпадъците.
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител
– адвокат П. К. от АК – Стара Загора, се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли
съда същото да бъде отменено. Претендират за направените по делото
разноски.
Въззиваемият, чрез процесуални си представител, адвокат
Драгомир Драгнев, взема становище за неоснователност на жалбата, ето защо
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
1
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното наказателно постановление, юридическото лице е
наказано на основание чл.135, ал.1, т.3, във връзка с чл.44, ал.2, във връзка с
ал.1 от Закона за управление на отпадъци /“Наказва се с имуществена санкция
в размер от 2000 до 6 000 лева едноличен търговец или юридическо лице,
което предоставя невярна информация и/или води невярна отчетност
съгласно този закон или наредбите по чл.13, ал.1 или чл.48, ал.1, или по чл.59,
ал.1, като се посочва от АНО, че се касае за Наредбата по чл.48, ал.1 от
Закона, като административното нарушение се изразява в това, че при
извършване на текущ контрол на дружеството се установило, че на 28.02.2022
година в град Стара Загора, дружеството води невярна отчетност в отчетната
книга, регламентирана в чл.44, ал.2 от Закона за управление на отпадъците и
Наредбата по чл.48, ал.1 от Закона за управление на отпадъците, по
отношение на получените в енергийната централа за комбинирано
производство на електрическа и топлинна енергия, използваща анаеробно
разграждане на биомаса от растителни и животински субстанции, находяща
се в град Нова Загора, отпадъци с код 02 01 06 за периода 25.11 – 31.12.2021
година, които са в количество 2 900.970 тона, а съгласно водената в НИСО
отчетна книга по приложение № 4, към чл.7 от Наредбата същите отпадъци са
в количество 1 598.950 тона, с което според АНО дружеството виновно е
нарушило чл.135, ал.1, т.3, във връзка с чл.44, ал.2, във връзка с ал.1 от
Закона за управление на отпадъците, без да се посочва норми от Наредбата по
чл.48, ал.1 от Закона за управление на отпадъците.
При запознаване с обжалваното наказателно постановление и
съставения преди това акт за установяване на административно нарушение,
съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при
реализиране на административно наказателната отговорност. При съставяне
на АУАН не е формулирана в пълнота правната квалификация на
наказателното обвинение, което е довело да нарушаване на правото на защита
на наказаното впоследствие лице. Нарушено императивното изискване на
разпоредбите чл.42, ал.1, т.5 и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В акта за
установяване на административното нарушение, като нарушена е цитираната
2
само разпоредбата на чл.135, ал.1, т.3 от Закона за управление на отпадъците,
във връзка с чл.44, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за управление на
отпадъците, като тази правни норми препращат към Наредба 1 от 04.06.2014
година за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, като и реда за водене на публични регистри, което
не е посочено нито в акта нито в наказателното постановление. С
непосочването на конкретна норма от наредбата е налице непълнота на така
формулираното обвинение и това нарушава правото на защита на обвиненото
лице, тъй като то не може да разбере в пълен обем оправеното спрямо нето
обвинение. Само на това основание следва да се приеме, че издаденото по
късно наказателно постановление е незаконосъобразно. Предвид на това,
дори и делото да се разгледа по същество и да се установи безспорното
установяване на административното нарушение то правния резултат ще бъде
същия.
По отношение на възраженията изложени в жалбата, в по голямата
си част те са неоснователни. Не е допуснато нарушение по чл.52, ал.4 от
ЗАНН, в смисъла е посочен в жалбата, тъй като АНО е разгледал постъпилото
възражение и приел същото за неоснователно. Не е налице задължение за
АНО да обсъжда подробно подаденото възражение. В тази насока, съдът
обаче намира че при издаване на обжалваното наказателно постановление
АНО съобразно нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН е следвало да констатира
нередовността в акта относно правната квалификация и да положи усилия за
нейното отстраняване и едва след това да пристъпи към реализиране на
административно-наказателната отговорност на дееца. При издаване на
АУАН не са допуснати нарушение относно идентификацията на свидетелите
по акта, непосочването на техните адреси не е основание да се приеме това.
Несъмнено правилно е определена и датата на административното
нарушение, а именно тази следваща подадения отчет. Напълно точно и ясно е
описано административното нарушение за да бъде напълно ясно за
участниците в процеса, още повече че самото дружество след като е било
запознато с разрешителния си режим, само е декларирало надвишаването на
лимита и това е довело до установяване на административното нарушение по
този начин.
Ето защо настоящата инстанция намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
3
отменено.
С оглед претенцията на присъждане на разноски от страна на
жалещата страна и предвид отмяната на обжалваното наказателно
постановление, съдът присъди в тежест на административно-наказващия
орган направените от жалбоподателя разноски в размер на 960 лева,
представляващи заплащане на ползвана правна помощ и процесуално
представителство.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 75 от 07.12.2022 година на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на “Енерджи-
2“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И. А. А., е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 2 200 /две
хиляди и двеста/ лева, за административно нарушение по чл.135, ал.1, т.3, във
връзка с чл.44, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за управление на отпадъците,
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РИОСВ – Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на “Енерджи-
2“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И. А. А., сумата от
960 /деветстотин и шестдесет/ лева представляваща възнаграждение за
ползвана правна помощ и процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4