Р E Ш Е Н И
Е
№
16.09.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осемнадесети август
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: ЕМИЛИЯ
ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело №
1732 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във
връзка с параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС 456/
Образувано е по жалба на Ю.Х.Д. и Н.К.К. против заповед № 10-00-490 от 24.02.2020 г. на Кмета на
Община Стара Загора.
Жалбоподателите твърдят, че със заповед №
10-00-490/24.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62, ал.З от ПЗР на
ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
протокол от 02.05.2018г. на комисия, назначена със Заповеди №
10-00-244/15.02.2017 г.; № 10-00-1985/02.10.2017 г.; № 10-00-20/09.01.2018 г. и
№ 10-00-619/02.05.2018 г. на основание § 62, ал.1, от ПЗР на ПМС №
456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ на Стефан Тодоров С., ЕГН **********, било
признато правото да придобие собственост върху 400/800 идеални части от имот №
331.8, целия с площ от 800 кв.м., местност „Найденови пръти”, в землището на с.
Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно Протокол на
комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: имот
№ 331.509; землищна граница; имот №331.416; имот № 331.549 и имот №331.530.
Твърдят още, че са наследници на Спас Христов Музински, бивш жител *** и
с Решение № 25145 от 08.10.1997 г. на ПК гр. Стара Загора и Решение №
60/29.07.1997 г., постановено по гражданско дело № 426/1997 г. по описа на PC
гр. Стара Загора им е било възстановено правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари граници на следните недвижими имоти: Нива от 5.000 дка,
десета категория, находяща се в терен по §4 на с.
Малка Верея, местност „Сахат дере“; Нива от 3.000
дка, десета категория, находяща се в терен по §4 на
село Малка Верея в местността „Равна усойна“; Нива от 3.000 дка, десета
категория, находяща се в терен по §4 на село Малка
Верея в местността „Асанов трап“, както и лозе от 7.000 дка, десета категория, находяща се в терен по §4 на село Малка Верея в местността
„Сахат дере“.
Определеният в Заповед № 10-00-522/24.02.2020 г. на
Кмета на Община Стара Загора имот №331.8, целия с площ от 800 по неодобрения
план на новообразуваните имоти за землището на с. Малка Верея попадал върху
поземлените имоти, правото на собственост, върху които им било възстановено.
Това определяло правния им интерес да оспорят законосъобразността на Заповед №
10-00-490/24.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора по следните
съображения:
Считат, че в полза на посочените в заповедта лица не
било предоставяно право на ползване върху имота, от който понастоящем бил
образуван имот № 331.8 по неодобрения план за землището на с. Малка Верея.
Притежаваният от наследодателя им недвижим имот никога не бил имал
характеристиката или предназначението на овощна градина. Имотът, от който бил
образуван имот № 331.8 никога не бил представлявал овощна градина, поради което
изложеният в заповедта мотив, че „към момента на подаване на заявлението за
трансформиране имота представлявал овощна градина” не отговаряло на
действителността. Правото на собственост било признато при отсъствие на
законовите предпоставки за трансформиране на правото на ползване по смисъла на
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в нарушение на установените за това правила.
Искането на жалбоподателите до съда е да постанови
решение, с което да отмени Заповед № 10-00-490/24.02.2020 г. на Кмета на Община
Стара Загора като незаконосъобразна и протокол от 02.05.2018 г. на комисия,
назначена със Заповеди № 10-00-244/15.02.2017 г.; № 10-00-1985/02.10.2017 г.; №
10-00-20/09.01.2018 г. и № 10-00-619/02.05.2018 г.
В указания им, на основание чл. 163, ал. 2 АПК, 14
– дневен срок от получаването на преписите на жалбата Кметът на Общината и
заинтересованите лица не са подали писмени отговори.
В съдебно заседание, жалбоподателите Ю.Х.Д. и Н.К.К., чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата по
наведените в нея доводи.
В съдебно заседание Кметът на Община Стара Загора,
чрез процесуалния си представител, заявява, че оспорва жалбата, като излага
съображения за законосъобразност на обжалваната заповед и за наличие на
предпоставките на параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ за издаването й.
В съдебно заседание заинтересованите страни М.К.К., К.И.С., Т.С.С., И.С.С. не са депозирали, редовно
призовани за съдебно заседание, не се явяват и не вземат становище по жалбата.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение
№ 163/04.06.1992 г. - дубликат (л.19 от делото) на ОбНС
Стара Загора, в изпълнение на 11-то ПМС от 02.03.1982 г. и решение № 111а от
21.09.1978 г. на ИК на ГНС- Стара Загора и списък към него (също представени по
делото, на л. 20 от делото), на Стефан Тодоров С. е предоставено право на
ползване върху земя от 0,4 дка в землището на гр.Стара Загора, м. „Седми километър“,
за трайни насаждения. Видно от решение № 111а от 21.09.1978 г. на ИК на ГНС-
Стара Загора, с което е одобрен списъка за раздадена земя по 76 – то ПМС и самият
списък към него, в него под номер 54 е записана К.С. за земя от 0,400 дка, а под
номер 55 Стефан Иванов С. за земя от 0,400 дка. В разписния лист към
кадастрален план на земи раздадени по постановления на МС и укази на ДС в
местността „Найденови пръти“ към 1992г. е записан Стефан Тодоров С. за имот с
номер 8.
На 04.06.1992 г. Стефан Тодоров С. е подал заявление (л.18
от делото) с искане правото на ползване да се превърне в право на собственост
на предоставения му имот, находящ се „Седми
километър“, при съседи: гора - път, К.И.С. – съпруга и Иван Тодоров. В заявлението
е отразено липсата на сграда в имота, а в т.2 „имотът представлява“ е
отбелязано „овощна градина“.
Подаденото от Стефан Тодоров С. заявление от 04.06.1992
г. е разгледано от комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, видно от представения по делото протокол от 02.05.2018г.
(л.23-24 от делото). От съдържанието на този протокол се установява, че Комисията
е взела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде
заповед, с която да се признае правото на подалия заявлението ползвател Стефан
Тодоров С. да придобие собственост върху ползвания имот № 8 с площ 400 кв.м., при
изработване на план на новообразуваните имоти и обособяване на имот с тази
площ, местност „Найденови пръти“, землището на с. Малка Верея, с мотивите, че
към датата на подаване на заявлението от ползвателя в имота е имало овощна
градина.
Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и обжалваната
в настоящото производство заповед № 10-00-490/24.02.2020 г. на Кмета на Община
Стара Загора, с която е признато на наследниците на Стефан Тодоров С. правото
да придобият собственост върху 400/800 кв.м. идеални части от имот № 331.8,
целият с площ от 800 кв.м., местност „Найденови пръти”, в землището на с. Малка
Верея, област Стара Загора по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при
граници и съседи: имот № 331.509; землищна граница; имот №331.416; имот №
331.549 и имот №331.530. В решението са цитирани горепосочените удостоверение №
163/04.06.1992 г. на ОбНС Стара Загора и решение №
111а от 21.09.1978 г. на ИК на ГНС- Стара Загора.
От представеното по делото удостоверение за наследници
(л. 45) се установява, че законните наследници на Стефан Тодоров С. са К.И.С., Т.С.С., И.С.С. – всичките
конституирани като заинтересовани лица по делото.
С решение № 25145/08.10.1997
г. на ПК-Стара Загора (л.7-8 от делото), е било възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците
на Спас Христов Музински, на недвижими имоти, в т.ч.
и не само на: лозе от 7,00 дка, десета категория, находяща
се в терен по §4 на с. Малка Верея в местността „Сахат
дере“. От представените удостоверения за наследници (л. 26-27 от делото) се
установява, че законните наследници на Спас Христов Музински
са жалбоподателите Ю.Д. и Н.К. и заинтересованата страна М.К..
От заключението на съдебно -
техническата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
компетентно изготвено, се установява, че процесният
имот 331.8 с площ 800 кв.м. заема (включва) средната основна част от ползван
имот № 8 по неодобрен кадастрален план от 1992 г., записан на Стефан Тодоров С.
и К.И.С., съответно югоизточната част на бивш имот 833.32 – лозе с площ от
7.000дка, записан на наследниците на Спас Христов Музински.
Вещото лице е посочило още, че „органите, изготвили документацията по неодобрения
план на новообразуваните имоти приемат, че м.“Найденови пръти“, „Седми
километър“ и „Сахат дере“ в землището на с. Малка Верея
„преливат“ една в друга.“При извършен оглед на място вещото лице е установило,
че новообразуван имот 331.8 представлява пустееща земя с отделни саморасли
дървета, в уверение на което е и снимковия материал, неразделна част от
заключението (л. 66 от делото). В съдебно заседание вещото лице изясни, че няма
овошки, а само един орех и саморасли дървета около северната граница на имота.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:
Жалбоподателите са лица с право на жалба,
извършеното от тях оспорване е в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност. Следователно жалбата е допустима. По същество, направеното
от жалбоподателите искане за отмяна на обжалваната заповед е основателно, по
следните съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от
ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в
право на собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава
комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал. 2 и за решението
си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината издава заповед, в
която се съдържа отказ или признаване на правото на собственост. Такава е
заповедта, предмет на контрола за законосъобразност, в настоящето производство.
Първото
законово условие, за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на
ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в
коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1,
§ 4а, ал. 5
или § 4б, ал. 1 ПЗР
ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е
предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно
посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по
степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които
дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е законът спрямо
правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка
за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват
останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1
март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР
ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или
земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее
постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска
или държавна.
/Решение № 12766 от
28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV
о./
Преценка за наличието в имота на овощна
градина се прави към момента на подаване на заявлението от страна на
ползвателя. /В този смисъл е съдебната практика, вкл. обективираната
в Решение № 5727 от 10.06.2003г. на ВАС по адм. д. №
7136/2002 г., IV о и др./.
В случая, съдът намира, че не се установи
по делото надлежно учредяване на право на ползване в полза на Стефан Тодоров С..
Видно от решение № 111а от 21.09.1978 г. на ИК на ГНС- Стара Загора, с което е
одобрен списъка на раздадени земи, в него действително като основание за
предоставяне на право на ползване е посочено 76-то ПМС от 1977 г., т.е. акт, предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, но в списъка
към това решение не фигурира Стефан
Тодоров С.. Напротив под номер 54 е записана К.С. за земя от 0,400 дка, а под
номер 55 Стефан Иванов С. за земя от 0,400 дка, а не Стефан Тодоров С., на
чиито наследници е признато правото да придобият собственост с обжалваната в
настоящото производство заповед на Кмета на Община Стара Загора.
Макар да е безпредметно обсъждането на
втората предпоставка, предвид това, че съдът стигна до извода за липсата на
надлежно учредено право на ползване, то за пълнота на изложението, намира за
нужно да отбележи, че не се доказа по делото и втората предпоставка – а именно
имотът да е бил овощна градина към момента на подаване на заявлението. Тежестта
на доказване на това обстоятелство е на наследниците на ползвателя и на
административния орган (изрично разпределена им с доклада по делото), които не
ангажираха никакви доказателства в тази насока. Напротив – от събраните по
делото доказателства - заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че имотът
не е бил обработван и представлява пустееща земя без насаждения и постройки в
нея. Следователно не може да се приеме, че са налице предпоставките на § 4а и §
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Гореизложеното налага отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна,
като доколкото компетентността на кмета на общината да
признае или не правото да се придобие собствеността върху имота не е специална,
то съдът следва да се произнесе с решение по същество, като откаже да признае правото
на наследниците на ползвателя да придобият процесния
имот.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите направените
от тях разноски, както следва: 300 лева – за адвокатско възнаграждение (л.33 от
делото) и 335 лева – за вещо лице или общо 635 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Ю.Х.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** и Н.К.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, заповед №
10-00-490/24.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която, на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3
от ПЗР
към ПМС 456 /
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ на наследниците на Стефан
Тодоров С.,***, правото да придобият собственост, на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху 400/800 кв.м. идеални
части от имот № 331.8, целият с площ от 800 кв.м., местност „Найденови пръти”,
в землището на с. Малка Верея, област Стара Загора, по неодобрен план на новообразуваните
имоти, съгласно протокол на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019
г., при граници и съседи: имот № 331.509; землищна граница; имот №331.416; имот
№ 331.549 и имот №331.530.
ОСЪЖДА Община Стара
Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
бул.Цар Симеон Велики 107, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на Ю.Х.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** и Н.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, направените
от тях разноски по делото в размер на 635
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд -Стара Загора в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: