РЕШЕНИЕ
№ 935
гр. Велико Търново, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110100561 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от "Теленор България" ЕАД
- град София, чрез адв. З. Ц. - САК, срещу АНГ. АНТ. Ц. иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че между страните
е сключен Договор за мобилни услуги № ********* за предпочетен номер **********
от 05.11.2015 година, във връзка със заявление за пренасяне на номера в мрежата. Във
връзка с него е сключено и Допълнително споразумение № ********* за мобилен
номер ********** от 05.06.2019г., съгласно което влиза в сила нов абонаментен план
със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лева с ДДС, като за срока
на договора е предвидена промоционална месечна такса в размер на 25.99 лева с ДДС.
Посочва, че между страните е сключен и Договор за мобилни услуги № *********, с
който на ответника е предоставен мобилен номер 08963795259 и на клиента е
предоставено мобилно устройство TABLET TELENOR SMART TAB Black. Във връзка
с него е сключено и Допълнително споразумение № ********* за мобилен номер
08963795259 от 07.09.2017г., съгласно което влиза в сила нов абонаментен план със
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лева с ДДС, а на клиента е
предоставен мобилен телефонен апарат LENOVO Tab4 4G White. Във връзка с него е
сключено и Допълнително споразумение № ********* за мобилен номер 08963795259
1
от 09.01.2018г., съгласно което влиза в сила нов абонаментен план със стандартна
месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лева с ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна такса в размер на 25.99 лева, с включен ДДС.
Твърди, че между страните е сключен и Договор за мобилни услуги № ********* от
04.10.2016г., с които на клиента са предоставени мобилен телефонен номер
********** и мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi. С Допълнително
споразумение № ********* от 18.07.2018г. за мобилен номер ********** влиза в сила
нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 29.99 лв. с вкл. ДДС,
а на клиента е предоставено мобилно устройство LENOVO Yoga 3 10 4G X50M.
Посочва, че между страните е сключен и Договор за мобилни услуги № ********* от
13.05.2017 г., съгласно които на клиента са предоставени мобилен телефонен номер
**********, със стандартна месечна абонаментна такса 9.99 лв. с вкл. ДДС и мобилен
телефонен апарат LENOVO C2 Black. Посочва, че страните са сключили и Договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 04.01.2019г., с които на клиента
са предоставени мобилен телефонен номер **********, със стандартна месечна
абонаментна такса 12.99 лв. с вкл. ДДС и мобилен телефонен апарат SAMSUNG
Galaxy J6 Plus Dual Black с цена на лизинговата вещ 459.77 лв. с вкл. ДДС, платима на
23 месечни лизингови вноски всяка в размер на 19.99 лв. с вкл. ДДС. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите за заплащане на дължимите
месечни абонаментни такси и ползвани допълнителни услуги, както и за лизингови
вноски за предоставените мобилни устройства, за които са издадени фактура №
********** от 18.06.2019г. и фактура № ********** от 18.07.2019г. Навежда доводи,
че поради виновното неизпълнение на ответника и изпадането му в забава за плащане
на задълженията му ищецът е прекратил предсрочно договорите за мобилни услуги,
сключени с него, при условията на които са ползвани номерата **********,
**********, ********** и **********, и операторът е издал фактура № ********** от
18.09.2019г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им
прекратяване в общ размер на 492.22 лв., както и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Black в общ размер на 319.84 лв. с вкл. ДДС или
общата сума, начислена във фактурата е в размер на 812.06 лв. Посочва, че за
посочените по-горе задължения дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение
по Ч.гр.д. № 3470/2021 година на ВТРС, срещу която ответникът е подал възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК . Направено е искане да бъде прието за установено по
отношение на АНГ. АНТ. Ц., че дължи на "Теленор България" ЕАД - град София
сумата в размер на 1 032.88 лева – главница, представляваща задължение по Договор за
мобилни услуги № ********* от 05.11.2015 г., Договор за мобилни услуги №
********* от 03.12.2015 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 04.10.2016 г.,
Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2017 г., Договор за мобилни услуги
2
№ ********* и Договор за лизинг от 04.01.2019 г., Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.01.2018 г., Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 18.07.2018
г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 05.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението в съда – 06.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за
които сума е издадена Заповед № 1472 за изпълнение на парично задължение от
10.12.2021 година по Ч.гр.д. № 3470/2021 година на ВТРС. Претендира да бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в
заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по реда на чл. 46 ГПК,
но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото Договор за мобилни услуги № ********* за
предпочетен номер ********** от 05.11.2015 година и Заявление за пренасяне на
номера в мрежата на Теленор от 05.11.2015 година /л. 12-16/ се установява, че на
посочената дата между страните е сключен договор за мобилни услуги, с който на
клиента е предоставен мобилен номер **********, пренесен от друга мрежа в Теленор.
По делото е приложена декларация - съгласие от 05.11.2015 година /л. 15/, с която
АНГ. АНТ. Ц. е декларирал, че е получил подписан от оператора екземпляр от Общите
условия и е съгласен с тях. С Допълнително споразумение № ********* за мобилен
номер ********** от 05.06.2019г. страните са уговорили нов тарифен план със
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лева с ДДС, като за срока на
договора са уговорили промоционална месечна вноска в размер на 25.99 с ДДС.
Видно от приложения по делото Договор за мобилни услуги № ********* от
03.12.2015г. /л. 17-20/, на посочената дата между страните е сключен договор за
мобилни услуги, с който на клиента е предоставен мобилен номер 08963795259 и му е
предоставено мобилно устройство TABLET TELENOR SMART TAB Black. По делото
е приложена декларация - съгласие от 03.12.2015 година /л. 20-гръб/, с която АНГ.
АНТ. Ц. е декларирал, че е получил подписан от оператора екземпляр от Общите
условия и е съгласен с тях. С Допълнително споразумение № ********* от
09.01.2018г. /л. 34-37/ страните са уговорили за мобилен номер 08963795259 нов
абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лева с
ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна такса в размер
на 25.99 лева, с включен ДДС. По делото е приложена декларация - съгласие от
09.01.2018 година /л. 36/, с която ответникът е декларирал, че е получил подписан от
оператора екземпляр от Общите условия и е съгласен с тях. В т. 4 и 5 от раздел III от
3
споразумението страните са уговорили, че в случай на предсрочното му прекратяване
по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
него, същият дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти такси от
момента на прекратяване до края на договора, а в случаите на предоставено устройство
за ползване на услуги – разликата между цената на устройството без абонамент,
съгласно последната актуална ценова листа и заплатената от него в брой или обща
лизингова цена, каквато по договора за лизинг.
От приложените по делото Договор за мобилни услуги № ********* от
04.10.2016г. /л. 21-23/, се установява, че на посочената дата между страните е сключен
договор за мобилни услуги, с който на клиента са предоставени мобилен телефонен
номер ********** и мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi. По делото е
приложена декларация - съгласие от 04.10.2016 година /л. 24/, с която АНГ. АНТ. Ц. е
декларирал, че е получил подписан от оператора екземпляр от Общите условия и е
съгласен с тях. С Допълнително споразумение № ********* от 18.07.2018г. за мобилен
номер ********** /л. 38-40/ страните са уговорили нов абонаментен план, със
стандартна месечна абонаментна такса 29.99 лв. с вкл. ДДС а на клиента е
предоставено мобилно устройство LENOVO Yoga 3 10 4G X50M на цена 109.99 лева,
при отстъпка от стандартната цена в размер на 409.91 лева. По делото е приложена
декларация - съгласие от 18.07.2018 година /л. 40- гръб/, с която ответникът е
декларирал, че е получил подписан от оператора екземпляр от Общите условия и е
съгласен с тях. В т. 3 от раздел IV от споразумението страните са уговорили, че в
случай на предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му по него, същият дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти такси от момента на прекратяване до края на договора, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни такси, а в случаите на предоставено устройство за
ползване на услуги – такава част от разликата между стандартната му цена без
абонамент и заплатената от него в брой или обща лизингова цена, каквато съответства
на оставащия срок на договора.
Видно от Договор за мобилни услуги № 619617761971 от 13.05.2017 г. /л. 25-27/,
на посочената дата страните са сключили и договор за мобилни услуги, с който на
ответника са предоставени мобилен телефонен номер **********, със стандартна
месечна абонаментна такса 9.99 лв. с вкл. ДДС и мобилен телефонен апарат LENOVO
C2 Black. По делото е приложена декларация - съгласие от 13.05.2017 година /л. 28/, с
която АНГ. АНТ. Ц. е декларирал, че е получил подписан от оператора екземпляр от
Общите условия и е съгласен с тях. В договора страните са уговорили, че в случай на
предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на потребителя или при
4
нарушение на задълженията му по него, същият дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти такси от момента на прекратяване до края на договора, а в
случаите на предоставено устройство за ползване на услуги – такава част от разликата
между стандартната му цена без абонамент и заплатената от него в брой или обща
лизингова цена.
От приложените по делото Договор за мобилни услуги № ********* и Договор
за лизинг от 04.01.2019г. /л. 29-33/ се установява, че на посочената дата страните са
сключили съответните договори, по силата на които на ответника са предоставени
мобилен телефонен номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса
12.99 лв. с вкл. ДДС и мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Black
с цена на лизинговата вещ 459.77 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 месечни лизингови
вноски всяка в размер на 19.99 лв. с вкл. ДДС. По делото е приложена декларация -
съгласие от 12.06.2018 година /л. 33-гръб/, с която АНГ. АНТ. Ц. е декларирал, че е
получил подписан от оператора екземпляр от Общите условия и е съгласен с тях. В
договора страните са уговорили, че в случай на предсрочното му прекратяване по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по него,
същият дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване,
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти такси от момента на
прекратяване до края на договора, като неустойката не може да надвишава
трикратният размер на СМТ, а в случаите на предоставено устройство за ползване на
услуги – такава част от разликата между стандартната му цена без абонамент и
заплатената от него в брой или обща лизингова цена, каквато съответства на оставащия
срок на договора. В чл. 4 от договора за лизинг страните са уговорили, че
лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил устройството, а в чл. 12,
ал. 2 от ОУ към него, които са част от него и са подписани от лизингополучателя, е
предвидено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен с лизингополучателя, както и в
случай на забава в плащане на дължими съгласно този договор плащания.
По делото са приложени и фактурите, с които са начислени претендираните
суми, както и ОУ на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги /л. 47-51 от делото и л. 46-49 от Ч.гр.д. № 3470/2021г. на
ВТРС/.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 3470 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2021 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.12.2021 година е издадена Заповед №
1472 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника АНГ.
АНТ. Ц. за сумата в размер на 1 032.88 лева, представляващи неизпълнени задължения
по фактури за периода от 18.06.2019 година до 18.09.2019 година, ведно със законна
5
лихва за период от 06.12.2021 година до изплащане на вземането, както и за сумата в
размер на 385.00 лева – направени разноски по делото. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу
заповедта, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано,
че може да предяви иск за вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415,
ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, срещу която в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил и има за предмет посочените в
заповедта за изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по приложените договори за мобилни
услуги, допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги и договорите за
лизинг, че е изправна страна по тях, т.е. че е осигурил достъп на абоната до
договорените мобилни услуги, съответно - че му ги е предоставил, както и че е
предоставил ползването на лизинговите вещи, наличието на предпоставките
пораждащи начисляването на неустойка по договорите, както и размера на
претендираните вземания.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидни облигационни правоотношение между страните по
делото по сключени между тях Договор за мобилни услуги № ********* от 05.11.2015
година; Допълнително споразумение № ********* от 05.06.2019 година, Договор за
мобилни услуги № ********* от 03.12.2015 година, Допълнително споразумение №
********* от 09.01.2018 година, Договор за мобилни услуги № ********* от
04.10.2016 година, Допълнително споразумение № ********* от 18.07.2018 година,
Договор за мобилни услуги № 619617761971 от 13.05.2017 година и Договор за
мобилни услуги № ********* от 04.01.2019 година, по които ответникът има
качеството абонат и потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР
на ЗЕС. Видно от приложените договори и допълнителни споразумения, операторът е
предоставил на абоната посочените услуги по тарифен план, посочен в тях и описан
по-горе, срещу задължението на абоната за заплащането им, ведно с цените на
ползваните от него допълнителни услуги, когато те не са включени в съответния
тарифен план. В договорите изрично са посочени услугите по избраните абонаментни
6
планове, ценовите условия, съответно задълженията на потребителя и последиците от
неизпълнението им. Видно от приложените декларации – съгласие ответникът е
декларирал, че е получил подписани екземпляри от ОУ, запознат е със съдържанието
им и е съгласен с условията по тях. На следващо място, видно от самите договори за
мобилни услуги, респективно – допълнителни споразумения към договори за мобилни
услуги, операторът е предоставил на ответника СИМ карти с съответните и посочени
изрично номера, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на последния
до своята мобилна мрежа и до договорените далекосъобщителни услуги - чл. 23 б. "б"
от ОУ. Предоставянето на уговорените с договорите мобилни услуги се установява и
от приложените фактури, които представляват извлечение от автоматизираната
система на оператора за ползваните услуги. Осигуряването на достъп до мобилната
мрежа и до договорените услуги от страна на ищеца е породило насрещното
задължението на ответника да заплати дължимите за това месечни такси по тарифните
планове, както и цената на допълнително използваните услуги, които не са включени в
тях. В този смисъл, независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му
услуги по сключените договори, съответно – допълнителни споразумения, той дължи
на оператора месечните абонаментни такси в размерите, които са уговорени и които са
посочени по-горе за използване на предпочетените от него номера ****; ****; ****;
********** и *****.
Видно от приложените по делото по делото фактури /л. 47-51/ за ползваните от
ответника услуги за начислени следните суми: За периода от 18.05.2019 година до
17.06.2019 година са начислени сумата в размер на 94.52 лева с ДДС - за месечни
абонаментни такси и използвани услуги /след приспадане на баланс от предходен
период с ДДС/, от която с исковата молба се претендира сумата в размер на 80.80 лева
и сумата в размер на 19.99 лева - лизингова вноска. За периода от 18.06.2019 година до
17.07.2019 година са начислени сумите в размер на 100.04 лева с ДДС – за месечни
абонаментни такси и сумата в размер на 19.99 лева - лизингова вноска. В случая по
делото приложените фактури не са създадени нарочно от ищеца за нуждите на процеса,
а приложенията към тях отразяват данните за използваните услуги според
автоматизираната система на доставчика, поради което съдът намира, че счетоводно
отразените стопански операции са извършени, т.е. услугите, посочени в тях са
предоставени, което от своя страна е породило задължение за заплащане на стойността
им. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства ответникът
да е изпълнил задължението си за плащане на посочените в тях суми, поради което и с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес за посочените отчетни периоди
дължи на ищеца за абонаментни такси и използвани далекосъобщителни услуги сумата
общо в размер на 180.84 лева.
На следващо място от събраните по делото доказателства безспорно се
установява наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по
7
делото и по Договор за лизинг от 04.01.2019 година, по силата на който лизингодателят
се е задължил да предостави на лизингополучателя за ползване вещ срещу
възнаграждение - чл. 342, ал. 1 ТЗ /договор за оперативен лизинг/. Видно от
съдържанието на самия договор ищцовото дружество е изпълнило задължението си да
предостави за ползване на ответника лизинговата вещ SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual
Black, което обстоятелство е удостоверено с полагането на подпис от АНГ. АНТ. Ц. -
чл. 4 от договора. Това от своя страна е породило задължението на последния да
заплаща дължимото от него възнаграждение под формата на лизингови вноски в
сроковете и размерите, уговорени между страните. В случая по делото ответникът не е
ангажирал доказателства нито за връщане на предоставеното му устройство, нито за
заплащане на лизинговите вноски, както на падежите на издадените фактури, така и до
края на договора на падежите, посочени в него, като към датата на исковата молба са
настъпили падежите за плащане на всички вноски по договора. В този смисъл
ответникът дължи на ищеца както сумите за лизинговите вноски, за които са издадени
приложените по делото фактури в размер на 39.98 лева, така и лизинговите вноски до
края договора за лизинг общо в размер на 319.84 лева или общо сумата 359.82 лева.
В процесните договори за мобилни услуги и допълнителните споразумения към
такива договори, страните по делото са уговорили неустойка при предсрочното им
прекратяване, поради неизпълнение на задълженията от страна на абоната. Клаузите,
които я уреждат са действителни и валидно обвързват страните по тях, доколкото не
противоречат на морала и добрите нрави, и имат компенсаторен характер. Предвидени
са да обезщетят вредите на доставчика от неизпълнението на поетите от абоната
задължения, като в част от тях предварително страните са определили размера на
същите, който не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
вноски по всеки от договорите /споразуменията/. Ограничени до трикратния размер на
месечните абонаменти тази неустойки не нарушават принципите на добросъвестността
и на забраната за неоснователното обогатяване и съответстват на присъщите за
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл
настоящият съдебен състав приема, че уговорените в договорите и допълнителните
споразумение неустоечни клаузи не са нищожни и валидно обвързват ответника,
съответно - могат да бъдат основание за начисляването на неустойка от страна на
оператора, стига обаче да са се осъществили всички елементи от фактическия й състав,
очертан по волята на страните. Необходимо условие за възникването на правото на
неустойка е прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане на
първоначално определения срок. Както бе посочено по-горе, съдът приема, че от
събраните доказателства безспорно се установява, че ответникът не е платил в срок
дължимите от него абонаментни такси и предоставени услуги, за което са издадени
съответните фактури. Съгласно чл. 26 и чл. 27 от ОУ /л. 46-49 от Ч.гр.д. № 3470/2021г./
плащането по фактурите следва да бъде извършено не по – късно от 18 дни от датата
8
на издаването им, като неполучаването им не освобождава абоната от задължението му
по тях. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства
ответникът да е изпълнил задълженията си за плащане на фактурираните месечни
абонаментни такси и използвани от него услуги, което е основание за едностранно
прекратяване на договорите и споразуменията от страна на оператора /чл. 19б, б. „в” от
ОУ/. В случая страните не са уговорили специален ред за прекратяване на
облигационната връзка между тях, поради което са приложими общите правила на чл.
87, ал. 1 ЗЗД за срока и формата на извършване на действията. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която длъжникът отговаря, включително
неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в
договора е основание за развалянето му /чл. 87 ал. 1 ЗЗД/. Процесните договори и
допълнителни споразумения са сключени в писмена форма, което от своя страна
задължава кредитора да извърши изявлението за прекратяването им в същата форма,
като преди това даде подходящ срок за изпълнение. По аргумент от разпоредбата на
чл. 14, ал. 1 ЗЗД, за да породи действие това едностранно волеизявление на ищеца, то
следва да достигне до ответника. По делото нито се твърди, нито се доказва ищецът да
е отправил нарочно волеизявление за прекратяване на процесните договори и
допълнителни споразумения преди изтичане на срока им, за което абонатът да е
уведомен, нито пък да му е представлявал подходящ срок за изпълнение на
задълженията на абоната. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
по делото не се установява предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
и допълнителните споразумение към договори за мобилни услуги, поради което в
ползва на ищцовото дружество не е възникнало претендираното вземане за неустойка,
равняваща се на сбора на три месечни абонаментни такси с ДДС, за всеки избран от
абоната тарифен план.
В договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към
договорите, страните по тях са уговорили, че при предсрочното прекратяване на
договора поражда и вземане на оператора за неустойка, представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на предоставеното устройство без абонамент и
заплатената от абоната в брой или обща лизингова цена, каквато съответства на
оставащия срок на договора за мобилните устройства, които устройства са получени от
абоната, при сключване на договорите. Както бе посочено по-горе, доколкото от
събраните по делото доказателства, не се установява операторът надлежно да е
упражнил правото си за едностранно прекратяване на договорите за мобилни услуги, в
полза на ищеца не е възникнало вземане за неустойка в размер на дадената на абоната
отстъпка от цената на съответното мобилното устройство, съответстваща на оставащия
срок на договора. Следователно начислените от ищеца неустойки общо в размер на
492.22 лева не са дължими от ответника.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото
9
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан за
сумата общо в размер на 540.66 лева, от която сумата в размер на 180.84 лева,
представляваща неизпълнено задължение за месечни абонаментни такси и за
предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 18.05.2019 година до
17.07.2019 година по Договор за мобилни услуги № ********* от 05.11.2015 година;
Допълнително споразумение № ********* от 05.06.2019 година, Договор за мобилни
услуги № ********* от 03.12.2015 година, Допълнително споразумение № *********
от 09.01.2018 година, Договор за мобилни услуги № ********* от 04.10.2016 година,
Допълнително споразумение № ********* от 18.07.2018 година, Договор за мобилни
услуги № 619617761971 от 13.05.2017 година и Договор за мобилни услуги №
********* от 04.01.2019 година, както и за сумата в размер на 359.82 лева -
неизпълнено задължение за лизингови вноски по Договор за лизинг от 04.01.2019
година, за които суми са издадени фактури за периода от 18.06.2019 година до
18.09.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 06.12.2021 година до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 1472 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 10.12.2021 година по Ч.гр.д. № 3470/2021г. по описа на Районен съд - Велико
Търново.
В останалата част, предявеният по делото иск с правно основание чл. 422 ГПК,
за сумата в размер на 492.22 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 05.11.2015 година;
Допълнително споразумение № ********* от 05.06.2019 година, Договор за мобилни
услуги № ********* от 03.12.2015 година, Допълнително споразумение № *********
от 09.01.2018 година, Договор за мобилни услуги № ********* от 04.10.2016 година,
Допълнително споразумение № ********* от 18.07.2018 година, Договор за мобилни
услуги № 619617761971 от 13.05.2017 година и Договор за мобилни услуги №
********* от 04.01.2019 година, както и за неустойка в размер на дадената на абоната
отстъпка от цената на предоставените му мобилни устройства със същите договори,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 06.12.2021 година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 1472 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.12.2021
година по Ч.гр.д. № 3470/2021г. по описа на Районен съд - Велико Търново, се явява му
части.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски общо в размер
на в размер на 387.76лева, от които 25.00 лева - внесена държавна такса и 362.76 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
10
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част на
иска в размер на 202.97 лева, респективно - за заповедното производство дължи
заплащането на разноски в размер на 201.53 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АНГ. АНТ. Ц. от *, с ЕГН
**********, че дължи на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление град София, район
Младост, ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с ЕИК ********* сумата в
размер на 540.66 лева /петстотин и четиридесет лева и шестдесет и шест
стотинки/, от която сумата в размер на 180.84 лева, представляваща неизпълнено
задължение за месечни абонаментни такси и за предоставени далекосъобщителни
услуги за периода от 18.05.2019 година до 17.07.2019 година по Договор за мобилни
услуги № ********* от 05.11.2015 година; Допълнително споразумение № *********
от 05.06.2019 година, Договор за мобилни услуги № ********* от 03.12.2015 година,
Допълнително споразумение № ********* от 09.01.2018 година, Договор за мобилни
услуги № ********* от 04.10.2016 година, Допълнително споразумение № *********
от 18.07.2018 година, Договор за мобилни услуги № 619617761971 от 13.05.2017
година и Договор за мобилни услуги № ********* от 04.01.2019 година, и сумата в
размер на 359.82 лева - неизпълнено задължение за лизингови вноски по Договор за
лизинг от 04.01.2019 година, за които суми са издадени фактури за периода от
18.06.2019 година до 18.09.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 06.12.2021 година до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1472 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 10.12.2021 година по Ч.гр.д. № 3470/2021г. по описа на
Районен съд - Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление град
София, район Младост, ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с ЕИК
********* срещу АНГ. АНТ. Ц. от *, с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
422, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер
на 492.22 лева /четиристотин деветдесет и два лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
№ ********* от 05.11.2015 година; Допълнително споразумение № ********* от
05.06.2019 година, Договор за мобилни услуги № ********* от 03.12.2015 година,
Допълнително споразумение № ********* от 09.01.2018 година, Договор за мобилни
услуги № ********* от 04.10.2016 година, Допълнително споразумение № *********
11
от 18.07.2018 година, Договор за мобилни услуги № 619617761971 от 13.05.2017
година и Договор за мобилни услуги № ********* от 04.01.2019 година, както и за
неустойка в размер на дадената на абоната отстъпка от цената на предоставените му
мобилни устройства със същите договори, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 06.12.2021 година до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1472 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 10.12.2021 година по Ч.гр.д. № 3470/2021г. по описа на
Районен съд - Велико Търново, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА АНГ. АНТ. Ц. от *, с ЕГН ********** да заплати на "ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, със
седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к. "Младост" 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, с ЕИК ********* сумата в размер на 202.97 лева /двеста и два
лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща направените от дружеството в
исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на предявените
искове, както и сумата в размер на 201.53 лева /двеста и един лева и петдесет и три
стотинки/, представляваща направените от дружеството в заповедното производство
съдебни разноски, съразмерно с уважената част на предявените искове.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 3470/2021 година по описа на Районен съд - Велико Търново
година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12