№ 188
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507893 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от АТ. В. М. – взискател, срещу постановление
от 05.11.2020 г. за прекратяване на производството по изп.д.
№20189250402606 по описа на ЧСИ Р.Г.Ч..
Жалбоподателят поддържа, че не са налице предпоставките на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. Позовава се на молба от 17.08.2018 г., с която е направил
искане за извършване на изпълнителни действия, подадена преди да изтекат 2
години от предходно изпълнително действие (наложена на 08.12.2016 г.
възбрана върху недвижим имот) и последваща молба от 18.08.2020 г., с което
е отправено ново искане за изпълнително действие. Оспорва да е настъпила
перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че в периода
08.12.2016 г. г. – 18.08.2020 г. взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия, поради което по силата на закона е настъпило
прекратяване на изпълнителното дело. Сочи, че молбата, на която се позовава
взискателят от 17.08.2018 г., не е приложена по делото.
1
Въззивният съд намира следното:
Процесното изпълнително производство е образувано на 18.08.2016 г.
по молба на АТ. В. М. за събиране на съдебно установени вземания срещу
длъжника В. АД. Изпълнителният лист, приложен към молбата, е издаден въз
основа на влязло в сила решение по гр.д. №26484/2014 г. на СГС за сумата от
744,36 главница, лихви за забава и разноски.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е приел, че са
налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК – перемпцията настъпила в
периода 08.12.2016 г. – 17.08.2020 г., когато не са искани изпълнителни
действия и е прекратил изпълнителното дело. В мотивите е посочено, че
молба от 17.08.2018 г., на която се позовава взискателят, не е входирана в
кантората на ЧСИ, както и че служебният архив на ЧСИ И.Ч. е запечатан,
считано от 16.08.2018 г. и на 12.09.2018 г. е прехвърлен на ЧСИ Р.Г.Ч..
Обжалваният акт е незаконосъобразен. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти –
„Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие“ (виж диспозитива
на т.10). Видно от изпълнителното дело, в периода от образуването му на
18.08.2016 г.до 08.12.2016 г. са извършени изпълнителни действия –
наложени са запори върху вземанията на длъжника в банки, наложен е запор
върху притежаван от длъжника недвижим имот (искането за вписване на
възбрана е постъпило в Службата по вписванията на 08.12.2016 г.).
Установява се от представената с жалбата молба от 17.08.2021 г. и Системен
2
бон, издаден от „Български пощи“ ЕАД, че на посочената дата по пощата до
ЧСИ И.Ч. по ИД 458/2016 г. взискателят е подал по изпълнителното дело
молба за извършване на изпълнителни действия – да бъде насрочен опис,
оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, находящи се в
седалището на дружеството. Причините, поради която тази молба не е
приложена по делото (запечатване на служебния архив на ЧСИ Ч. и
предаването му на друг ЧСИ) не може да бъде вменено във вина на
взискателя, нито следва да се обосновават неблагоприятни последици в
неговата правна сфера. Представените от взискателя писмени доказателства
(молбата и системния бон, удостоверяващ подаването й по пощата),
установяват с категоричност, че последният е отправил искане за извършване
на изпълнителни действия в момент, преди да са изтекли 2 години, считано
от последното валидно изпълнително действие (в случая – наложената на
08.12.2016 г. възбрана). След това с молба от 17.08.2020 г. взискателят отново
е поискал извършване на изпълнителни действия (публична продан на
движими вещи) преди да са изтекли 2 години, считано от последното
поискано изпълнително действие (това с молбата от 17.08.2018 г.). Ето защо
съдът приема, че не е налице основания за прекратяване на изпълнителното
производство, образувано на 18.08.2016 г. срещу длъжника В. АД. Въз основа
на молбите от 17.08.2018 г. и 17.08.2020 г. е прекъснато течението на
преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и считано от тях е започнал да
тече нов срок, който към постановяване на обжалвания акт не е изтекъл.
По изложените съображения жалбата е основателна и обжалваният акт
следва да се отмени.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 05.11.2020 г. за прекратяване на
производството по изп.д. №20189250402606 по описа на ЧСИ Р.Г.Ч..
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4