ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12033
гр. Пловдив, 19.11.2019
г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в закрито
съдебно заседание на 19.11.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
разгледа гр. д. № 18036/2018
г. и намери следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С.Н.Д. в лично качество и като пълномощник на
Е.Ж.Н. и Н.Ж.Д. против В.П.Д. и Л.А.Т. за
осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумите, представляващи обезщетение
за ползване на съсобствен недвижим имот,
находящ се в гр. П. ул. Й.Г. №.. , както следва: В.Д. да заплати общата сума от 1820,70 лв. за периода от
01.07.2017 г. до 20.02.2018 г. – равностойност на 19/40 идеални части от средно
пазарна наемна цена от 500 лв., ведно със законна лихва върху вземането, считано
от 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане и Л.А.Т. да заплати общата сума в
размер от 317,30 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 10.11.2018 г. равностойна на
19/40 идеални части от средно – пазарна наемна цена 500 лв., ведно със законна лихва върху вземането, считано
от 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски по делото.
Съдът установява,
че на……... ответникът В.Д. е починала, като тя е заличена като страна по делото
и е конституиран на нейно място другия ответник Л.Т..
Твърди се в исковата молба,
че ищците са собственици на общо 19/40 идеални части магазинно помещение от 23 кв.м.,
заемащо целият първи етаж от двуетажна жилищна сграда на ул. „Й. Г“ № .., гр. П.
при следните квоти на съсобствеността, както следва – С.Д. – 17/40 ид. части, Н.Д.
– 1/40 ид. части и Е.Д. 1/40 ид. части. Посочва се, че първата ответница В.Д. е
притежавала 21/40 идеални части от магазина, които е дарила на втория ответник Л.Т.
на 21.02.2018 г. Относно правата на собственост
се сочи, че по силата на констативен акт за право на собственост № 19 от 1975 г. С. И., Н. Д., М.Б., Е.Д. и Й. Ф. са признати за
собственици на: ½ идеални части от жилищната сграда, състояща се от етаж
и магазин под него, застроени в дворно място, цялото 23 кв. м. на ъгъла на ул.
„Й. Г.“ №. и Х.. Д. т.е общата наследодателка на всички страни – Е. И. Д. е призната
за собственик на 1/10 от магазина /първия етаж/. С нотариален акт за дарение 50
от 1990 г. Е.Д. е дарила на с. си Ж. Д. 1/20 идеална част от магазинно помещение
- ул. „Й.Г.“ №.., която след смъртта й притежаваната от нея 1/20 идеална част се
наследява от д. й Ж. Д. и В. Д.. На 06.03.1997 г. е п. В. Д., като нейните 1/40
идеални части се поделят между с. й и трите и д, като всеки от тях получава по
1/120 идеални части, като през 2007 г. с.и с. й продават на д. й своите 2/120 идеални
части от магазинно помещение, вследствие на което В.Д. придобива 3/120 идеални части
или 1/40 идеални части от него. На 29.03.2007 г. В.Д. закупува от друг собственик
на имота ½ идеална част от магазина, вследствие на което става собственик
на общо 21/40 идеални части от магазинното помещение, заемащо първия етаж на двуетажната
сграда. Другият наследник на Е.Д. – Ж. Д.
след с. на м. си притежава освен 1/ 40 идеални части по наследство и 1/20 идеални
части от имота въз основана на горепосоченото дарение, извършена през 1990 г. т.е.
притежава общо 3/40 идеални части от магазинното помещение. На .. г. Ж. Д. умира,
като неговите наследници – с. и т. д. – общо трима придобиват по наследство по
1/40 идеална част от магазинното помещение. През 2008 г. с. на Ж. Д. – С.Д. закупува
от други съсобственици 4/10, равняващи се на 16/40 идеални части от
магазинното помещение т.е. същата става собственик на общо 17/40 идеални части от
магазинното помещение, а д. й, ищци по делото и наследници на Ж. Д. са собственици
на по 1/40 идеална част от магазинното помещение. Посочва се, че В.Д., като собственик
на 21/40 идеални части от процесния имот –
мажоритарен собственик , без да уведоми и съгласува с другите съсобственици,
е сключила Договор за наем от 11.07.2007 г. за съсобствения магазин за срок от
10 години с наемател ЕТ „П.М.“. Посочва се, че в този период В.Д. е декларирала
доход от наем с друг наемател „Мисоти“ ЕООД. През периода от 10 години В.Д. се сочи,
че е получавала доходи от наем, без да заплаща припадащата се част на ищците, като
съсобственици, като вследствие на успешно водени съдебни дела са уважени предявени
срещу нея искове за периода от м. август 2015 г. до м. юни 2017 г. На
05.12.2016 г. се сочи, че ищците са отправили до В.Д. нотариална покана за прекратяване
на договора за наем, поради изтичане на срока. На 21.12.2017 г. ищците сключили
договор за наем с ЕТ „Т.СК – С. К.“ с начало на действие 05.01.2018 г., като е отправена
покана, ведно с наемателя до В.Д. да осигури достъп до имота, като е отразено, че
в противен случай ще дължи обезщетение на база договорена пазарна цена 250 евро.
Поканата е върната поради неуспешно предаване на В.Д.. Сочи се, че многократно са
правени опити дори чрез лицата, които ползват имота да се получи достъп и същият
да се отдава под наем при пазарни условия, но ключът се задържа от двамата ответници,
които го отдават под наем, без да се съгласува с ищците и без да им се заплащат
никакви суми. На 02.10.2018 г. ищците са отправили покана до втория ответник за
заплащане на обезщетение, определено на база средно – пазарен месечен наем от
500 лв., но ответникът не е се я вил да вземе поканата от куриерската фирма.
С Разпореждане от 11.02.2019 г. съдът е указал на ищците да
заявят дали твърдят да е налице лично ползване от страна на ответниците или отдаване
под наем с оглед констатиране на противоречия в тази насока, както и с оглед заявения
петитум. С молба от 15.02.2019 г. ищците са заявили, че ищците претендират заплащане
на обезщетение от ответниците, които препятстват достъпа на ищците до имота и упражняват
фактическа власт върху цялата вещ по начин, че препятстват достъпа на другите съсобственици
и се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението. Изрично сочи,
че се касае за претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, като средство за защита на лишените
от възможност пряко да си служат с общата вещ, съобразно притежавания дял съсобственици
и компенсация срещу неправомерно ползване на един от съсобствениците.
Ответникът В.Д. чрез а. Н.А. твърди, че предявената
искова молба дори след уточнението, направено в указания срок все още е
нередовна, тъй като е налице
противоречие между изложеното в исковата молба и заявения петитум. Моли
исковата молба да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Претендира разноски.
С Определение от 08.03.2019 г. съдът е прекратил
производството, поради неотстраняване на нередовностите. С Определение по ч.гр.д.№981/2019 г. по описа
на ПОС е констатирано, че исковата молба действително е нередовна, но следва
определението за връщане на исковата молба и прекратяване на делото да се
отмени, като се дадат допълнителни указания към ищците. Преценено е, че
указанията на първоинстанционния съд са непълни. С оглед на изричните указания
на въззивния съд с Разпореждане от 18.06.2019 г. исковата молба е оставена без
движение, като е указано на ищците да отстранят противоречията между обстоятелствената част на
исковата молба и петитума, доколкото не
става ясно дали процесният имот е отдаван под наем и за кой период, доколкото
периодите са два или имота се ползва от еднолично в периода 01.07.2017г. до 20.02.2018г. от първата ответница
В.Д. и еднолично от вторият ответник Л.А.Т., като за прецизност следва да се отбележи,
че в обстоятелствената част на исковата молба
се твърди, че вторият ответник ползва имота еднолично след 20.02.2018г.,
а петитумът е формулиран за периода от 01.10.2018г. до 10.11.2018г. т.е. не
става ясно в периода от 20.02.2018г. до 01.10.2018г., процесният обект
ползван ли е от ответниците или е отдаван под наем. (В обстоятелствената част на
исковата молба, ищците твърдят, че процесният имот се отдава „под наем без да се съгласува с ищците и без да им се заплащат
никакви суми“. В тази връзка се твърди,че на 01.10.2018г. ищците са отправили покана
до втория ответник за плащане на обезщетение определено на база средно пазарния
месечен наем от 500лв. Едновременно с това
се твърди, че първият ответник е ползвал
имота лично в периода от 01.07.2017г. до
20.02.2018г., а вторият ответник е ползвал
след 20.02.2018г. еднолично магазина, като ответниците с действията си възпират достъпа на
ищците и отказват да заплащат обезщетение за лишаването на останалите съсобственици
от правата им. Съгласно формулирания петитум
се претендира обезщетение от всеки един от
ответниците, определено на база средно
пазарния месечен наем от 500лв, като претенцията касае два периода: 01.07.2017г. до 20.02.2018г. и
01.10.2018г. до 10.11.2018г.) Отделно от това, в случай че обектът се отдава
под наем и предвид предназначението му - магазин, чийто достъп е неограничен, им
е указано да конкретизират в какво и по какъв начин се изразява ограничаване на
достъпа им до обекта предмет на спора от страна на ответниците.
С уточнителна молба от 28.06.2019 г. ищците са заявили,
че не твърдят да е налице лично ползване от страна на ответниците, а еднолично
ползване, което се сочи, че е различно от лично ползване. Посочва се
съдържанието на думата „еднолично“, съгласно речника на българския език. Твърди се, че е налице значителна разлика
между цените, на които е предоставян под наем имотът и действителните пазарни
цени.
Съдът счита, че констатираните с Разпореждане от 18.06.2019
г. нередовности на исковата молба не са отстранени в указания срок. Налице е противоречие между обстоятелствена
част и петитум, доколкото не се твърди лично ползване от ответниците, а
отдаването под наем на стойности много по- ниски от пазарните цени, а се претендират
заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени, поради ползването на
общата вещ от двамата съсобственици – ответници по делото, без да са получавани
плодове от вещта.
Всеки съсобственик има право да ползва цялата вещ. Ползването
може да бъде за лично служене (т.е. упражняване на фактическа власт за задоволяване
на собствените нужди) или за извличане на плодовете от вещта. Отношенията между
съсобствениците във връзка с личното ползване на вещта се отличават от отношенията
между тях във връзка с извличането и разпределението на плодовете и при липса на
съгласие по тези въпроси се регламентират от нормите на чл. 31, ал. 2 и чл. 30,
ал. 3 от ЗС, които съставляват конкретни хипотези, основани на принципа за недопустимост
на неоснователно обогатяване.
Налице е противоречие между изложеното в обстоятелствената
част на исковата молба, в която се сочи, че ответниците задържат ключа, предоставят под наем имота,
без да се съгласуват с ищците и без да има заплащат никакви суми и изложеното в
петитума на исковата молба и в уточнителната молба, че се иска обезщетение
поради лично ползване на общата вещ от
двамата съсобственици. Въпреки дадената възможност това противоречие не е
отстранено в срок, което възпрепятства определяне правната квалификация на предявените искове и
съответно предмета на доказване и осъществяване на защита с оглед на този
предмет.
С оглед горното и
доколкото съдът е указал последиците от
неотстраняване на нередовностите в срок, то исковата молба следва да
бъде върната, а производството прекратено.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба от С.Н.Д.
в лично качество и като пълномощник на Е.Ж.Н. и Н.Ж.Д. против Л.А.Т. за осъждане
на ответника да заплати на ищците сумите, представляващи обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот, находящ
се в гр. П., ул. Й.Г. №.. , както следва: в качеството му на наследник на В.Д. да
заплати общата сума от 1820,70 лв. за периода
от 01.07.2017 г. до 20.02.2018 г. – равностойност на 19/40 идеални части от средно
пазарна наемна цена от 500 лв., ведно със законна лихва върху вземането, считано
от 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане и в лично качество, като собственик да заплати общата
сума в размер от 317,30 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 10.11.2018 г. равностойна
на 19/40 идеални части от средно – пазарна наемна цена 500 лв., ведно със законна лихва върху вземането, считано
от 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 18036/2018 г.
по описа на ПРС, V-ти състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ОС –
Пловдив в 1 – седмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП